Леки крайцери тип „Кливланд“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леки крайцери тип „Кливланд“
Cleveland-class light cruisers
USS Cleveland (CL-55) underway at sea in late 1942 (NH 55173).jpg
Лекият крайцер „Кливланд“
Флаг Съединени американски щати Съединени американски щати
Клас и тип Леки крайцери от тип „Кливланд“
Производител New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси) и др. в САЩ.
Живот
Заложен 1 юли 1940 г.
Спуснат на вода 1 ноември 1941 г.
Влиза в строй 15 юни 1942 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 182,88/186 m
Ширина 20,2 m
Газене 7,5 m
Задвижване 4 парни турбини General Electric;
4 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
100 000 к.с.
Скорост 31,93 – 32,3 възела
(59 – 60 km/h)
Водоизместимост 11 308 – 11 922 t (стандартна)
14 370 – 14 695 t (пълна)
Броня пояс: в района на СУ – 127 mm;
при носовите кули: 51 mm;
траверси: 127 – 51 mm
барбети: 152 mm
палуба: 44,5 – 51 mm
кули: 165 mm (фронт)
51 mm (покрив)
32 mm (бордове)
кули 127 mm оръдия: 32 mm
Екипаж 1255 души
Далечина на
плаване
8 640 морски мили при 15 възела ход;
запас гориво:
1528 – 2134 t
Въоръжение
Артилерия 4x3 152 mm
6x2 127 mm
Зенитна артилерия::
8 – 16 40 mm
13 – 21 20 mm
или 24 – 28 40 mm
10 20 mm
Самолети 4 хидроплана;
2 катапулт[1]
Леки крайцери тип „Кливланд“
Cleveland-class light cruisers
в Общомедия

Кливланд (на английски: Cleveland) са тип леки крайцери[2] на ВМС на САЩ от времето на Втората световна война. Най-многобройната серия крайцери в историята. Първоначално са поръчани 30 единици, а след това поръчката е увеличена до 52 броя. В крайна сметка са построени 27 кораба от този тип: „Кливланд“ (на английски: USS Cleveland (CL-55) [3]), „Колумбия“ (на английски: USS Columbia (CL-56)), „Монпелие“ (на английски: USS Montpelier (CL-57)), „Денвър“ (на английски: USS Denver (CL-58)), „Амстердам“ (на английски: USS Amsterdam (CL-101)), „Санта Фе“ (на английски: USS Santa Fe (CL-60)), „Талахаси“ (на английски: USS Tallahassee (CL-61)), „Бирмингам“ (на английски: USS Birmingham (CL-62)), „Мобил“ (на английски: USS Mobile (CL-63)), „Вансен“ (на английски: USS Vincennes (CL-64)); „Пасадина“ (на английски: USS Pasadena (CL-65)); „Спрингфийлд“ (на английски: USS Springfield (CL-66)), „Топика“ (на английски: USS Topeka (CL-67)), „Уилкс-Бар“ (на английски: USS Wilkes-Barre (CL-103)), „Портсмът“ (на английски: USS Portsmouth (CL-102)), „Дейтън“ (на английски: USS Dayton (CL-105)), „Атланта“ (на английски: USS Atlanta (CL-104)), „Билокси“ (на английски: USS Biloxi (CL-80)), „Хюстън“ (на английски: USS Houston (CL-81)), „Провидънс“ (на английски: USS Providence (CL-82)), „Манчестър“ (на английски: USS Manchester (CL-83)); „Литъл Рок“ (на английски: USS Little Rock (CL-92)); „Оклахома Сити“ (на английски: USS Oklahoma City (CL-91)), „Виксбърг“ (на английски: USS Vicksburg (CL-86)), „Дълют“ (на английски: USS Duluth (CL-87)), „Маями“ (на английски: USS Miami (CL-89)); „Астория“ (на английски: USS Astoria (CL-90)). „Галвистън“ (на английски: USS Galveston (CL-93)) е достроен едва през 1958 г. като ракетен крайцер CLG-3. Явяват се развитие на крайцерите от типа „Бруклин“. Големият им брой се обяснява не с изключителните достойнства на проекта, а с решението, прието през 1940 г. от командването на флота – за ускоряване на работите да се строят вариации на вече съществуващи кораби. Ниската устойчивост така и остава „ахилесова пета“ на тези крайцери за цялото време на тяхната служба. Вероятно, именно поради това те имат и къса следвоенна служба. Почти всички те са предадени за скрап в относително млада възраст.

Още 2 единици са достроени по проекта „Фарго“. Освен това още 9 единици са достроени като леки самолетоносачи от типа „Индипендънс“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1939 г. избухва войната в Европа, всички договорни ограничения отпадат и, за да не се губи време, вместо нов проект, е решено да се вземе като основа проекта на крайцера „Хелена“, усилвайки неговото тежко зенитно въоръжение. Големият брой построени крайцери в никакъв случай не е свидетелство за качествата на конструкцията, това е военновременна потребност, за количество единици[4].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

„Кливланд“ (CL-55) по време на строителството му, 1 октомври 1941 г.

В много справочници се срещат грешни, често фантастични данни за тези крайцери. Така например им се приписва наличието на брониран пояс от първата до последната кула, две броневи палуби: 76,2 и 51 mm, 127 mm броня на кулите на 203 mm на рубката: разбира се тези цифри нямат никаква връзка с реалността[5]. Греши се и за далечината на плаване 14 000 мили на 15 възела, реалната далечина съставлява 8640 мили на същия ход[6].

„Кливландите“ имат гладкопалубен, със седловатост, корпус, такъв подход към проектирането на корпусите от 1930-те години става характерна черта на американската корабостроителна школа и се използва при корабите от най-различни класове – от разрушителите до линкорите от типа „Айова“. Корпуса е набран по надлъжната схема. По цялата дължина на корпуса върви двойно дъно, преминаващо в двоен борд, достигащ в краищата до първата платформа.

Лекият крайцер „Бирмингам“

Новите крайцери имат същата дължина, както при „Хелена“, но ширината е увеличена с 1,4 m, тъй като още стадия на проектирането възникват сериозни съмнения относително устойчивостта, увеличението на ширината, без съответното увеличение на дължината, трябва да повлече след себе си намаляване на скоростта почти с цял възел, сравнено с 33,5 възела, получени от „Хелена“ на изпитанията, но плановете са, че водоизместимостта ще намалее до 9520 дълги тона и те ще бъдат с 230 тона по-леки от „Хелена“, а загубата на скорост ще е в рамките на не повече от 0,1 възела[7].

Обаче, при детайлното проектиране, оценката на масата на силовата установка се увеличава от 1590 до примерно 1730 тона[8] и вече не може да се говори за намаление във водоизместимостта.

На първите кораби откритите мостици са поставени на покрива на щурманската рубка, и са съхранени бойните рубки, на последващите кораби за намаляване на претоварването бойни рубки няма. Характерна особеност на типа е липсата на илюминатори, това е направено за повишаване на живучестта[9]. Височината на надводния борд при нормална водоизместимост, поради претоварването, съставлява едва 7,6 m в носа (против 9,45 m при крайцера „Белфаст“ и 8,2 m при „Бруклин“) и само 5,6 m на мидъла и 6,4 m в кърмата.

Лекият крайцер „Билокси“.

Машинната установка остава четиривална ТЗА с мощност 100 000 к.с. Първоначалният проект предвижда поставянето на турбини за икономичен ход и първите кораби на серията ги получават, което трябва да подсигури плаване от 11 000 мили на 15 възела. Обаче надделява мнението, че крайцерските турбини не могат да поддържат висока крайцерска скорост във военното време и икономията от тяхното използване е малка. Още повече, стратегическите материали и производствените мощности са ограничени и на последващите кораби, започвайки от CL 57, турбините за икономичен ход не се поставят, а на по-ранните крайцери тези турбини са демонтирани[7]. Разположението на машините е съхранено, както на CL49. Но дължината на машинните отделения е увеличена в сравнение с „Бруклин“, за да се избегне теснотията. В проекта се предвижда, за компенсация на високата маса, нараснала по сравнение с „Сейнт Луис“, изготвянето на надстройките от алуминиеви сплави, но в условията на военното време надстройките са направени стоманени, което води до ръст на стандартната водоизместимост до 11 734 д. тона (практически толкова, колкото при „Судзуя“ в битието му на тежък крайцер и повече, отколкото когато е бил лек). Независимо от желанието за икономии, в сравнение с „Хелена“, това не е успешно, тъй като „Манчестър“ струва 34 055 871 $[10].

Увеличени в сравнение с „Бруклините“, почти път и половина, екипажа страда от влошаване на условията за обитаемост. „Кливландите“ стават нелюбими крайцери. Този проблем е решен едва при типа „Фарго“: там не само вместо половината хангар правят допълнителни кубрици, но и намаляват екипажа до 992 човека.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Дванадесет 152 mm оръдия Мк. 16 в триоръдейни кули. Оръдията 152 mm/47 Мк. 16 са снабдявани с четири типа снаряди: бронебойни, полубронебойни (common) и два типа фугасни (с дистанционен взривател и с ударно действие). Полубронебойните носят 2,3% ВВ, фугасните 13%. Масата на всички типове снаряди е 46,7 kg, на заряда – 14,5, месинговата гилза тежи 12,8 kg. Началната скорост за всички снаряди е 812 m/s, максимална далечина на стрелбата е 21 473 m. По-късно за Мк. 16 е създаден „свръхтежък“ бронебоен снаряд с тегло 59 kg (заряд 0,9 kg или 1,53%). Диапазона на ъглите, при които се осъществява зареждането е от −5 до 20°. При ъгъл на възвишение над 20° скорострелността пада от осем до пет изстрела на минута, поради което оръдията не могат да се използват като зенитни. Оръдията имат индивидуални люлки, но трансмисията за вертикална наводка е обща. Макар и оръдията да могат да се вдигат по-високо, амбразурите ограничават ъгъла на възвишение на 41°[11]. Кулите са прекалено тесни, с разстояние между осите на оръдията от 1,4 m, а това води до увеличение на разсейването на снарядите при залп[12].

Първите „Кливланди“, както и „Хелена“ (CL-50 Helena), носят новите 127/38 универсални оръдия в сдвоените установки Мк. 32 mod 0 (наистина дванадесетте броя са напълно линкорна норма), но тези двуоръдейни установки изстрелват само с 60% повече снаряди на установка, отколкото еднооръдейните 127/25 на „Бруклин“[11].

Зенитни автомати[редактиране | редактиране на кода]

Лекото зенитно въоръжение първоначално е ограничено до 12,7 mm картечници, съгласно уточнения проект крайцерите трябва да носят четири учетворени 28 mm автомата и 200-тонен баласт за съхранение на устойчивостта, но проектното въоръжение не получава нито един крайцер, за това, че още преди влизането в строй на първия крайцер ненадеждните 28 mm автомати са заменени на сдвоени 40 mm „бофорси“.

Първите крайцери получават 4×2 „Бофорса“ (сдвоените бофорси тежат малко повече отколкото „чикагското пиано“[13]). На следващите крайцери броя на „бофорсите“ само се увеличава: CL57, 58, 60, 64 – 68, 81, 80 имат 4×4, 4×2, CL62 и 63 4×4, 6×2, CL106 и 107 6×4, 2×2, броя „ерликони“ е различен – от 13 до 21. Останалите крайцери получават стандартно въоръжение 4×4 и 6×2 „бофорса“ и 10 „ерликона“. Увеличението на числеността на екипажа повлича след себе си влошаване на битовите условия.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Общата маса на корабната броня съставлява 1568 тона – 13,18% от стандартната водоизместимост (при „Бруклин“ 1798 тона – 18,54%[14]), за сравнение, за типа „Раймондо Монтекуколи“ този показател съставлява 1376 тона или 18,3%[15], а при „картонените крайцери“ е 11,3 – 11,5% от стандартната водоизместимост[16]. Бронирането на крайцерите е „локално“, прикриващо само жизнено важните части на ко­раба с бронезащита. Бронирането като цяло повтаря „Бруклин“, но вертикалното брониране е значително ослабено, тъй като височината на късия главен пояс (не повече от 56 m) е намалена от 4,2 m до 2,7 m при същата дебелина (127 mm) и дължина, страниците на кулите от 76 mm до 32, кърмовите от 38 до 32 mm. Хоризонталното брониране е оставено без изменения. По горния края на поясите върви палуба от 80-фунтова стомана с дебелина 49,8 mm, (в района на двойния борд има дебелина 43,6 mm (70#)), в района на кърмовите кули няма бронирана палуба. Зоната на свободно маневриране за 49 kg снаряди с начална скорост 853 m/s съставлява при курсов ъгъл 90° 47 – 108 кабелта[7]. Против 203 mm (152 kg) снаряди на американските тежки крайцери зона на свободно маневриране отсъства[17]. Носовият погреб се защитава от тесен подводен пояс с дебелина 51 mm. Траверсите: носови – 92,25 mm и кърмови – 127 mm. Усилват само защитата на кърмовите погреби (дебелината на вътрешната надлъжна преграда е 120 – 76 mm). Барбетите на кулите имат дебелина 152 mm, те са и снарядни погреби. Към зарядните погреби вървят 76 mm подаващи тръби. Кърмовият заряден погреб е прикрит с кутия със 120 mm странични стени с външен траверс от 92,25 mm и 120 – 76 mm вътрешен траверс и 51 mm покрив. Конструктивна противоторпедна защита няма.

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Силовата установка е паротурбинна четиривална. Всички кораби на типа в качество на главни механизми имат четири водотръбни котли „Бабкок и Уилкокс“ (на английски: Babcock & Wilcox), снабдяващи с пара 4 турбозъбчати агрегата на „Дженерал Eлектрик“ (GE), с обща мощност 100 000 к.с. Котлите са с параметри на парата (налягане – 43,7 kg/cm² (634 psi), температура– 454,4°С (850 °F))[18], която трябва да подсигури ход 32,5 възела. Силовата установка е ешелонен тип, такъв тип компоновка на установката, след инцидента с „HMS Hunter (1936)“, се използва в САЩ за корабите от най-различни класове – от разрушители до линкори. Реалната маса на установките на крайцерите този тип съставлява 1839 – 1959 дълги тона[18] и тяхната тяговъоръженост е много голяма – 18,7 – 19,9 kg/к.с. повече не само отколкото на всеки един от чуждестранните крайцери, но дори и отколкото на „Бруклин“ (17,9 kg/к.с.).

Макар да има съмнения за достигането на проектната скорост, се предполага, че тези крайцери, както и „Бруклините“, ще превишат проектната скорост, но тук конструкторите ги очаква тежко разочарование. За сметка на това с маневреността всичко е наред[19].

Крайцерите не развиват проектната скорост, независимо от превишаването на проектната мощност, така например на изпитанията CL-80 развива скорост 31,93 възела при мощност 103 505 к.с. и водоизместимост 14 000 тона[6]. Скоростта на болшинството крайцери по време на тяхната службы не надвишаеа 30 възела[20].

Пълният запас гориво, в сравнение с „бруклините“, намалява и съставлява 1504 – 2100 д. тона. Реалната далечина нараства незначително и съставлява при най-икономичните 8640 морски мили на ход 15 възела[6].

Както и при „Сейнт Луис“ в първоначалния проект е планирано само два турбогенератора, но с мощност по 600 кW, и два дизел-генератора[21], общата мощност на всички електро-генератори, както и на „Хелена“ трябва да бъде 2200 kW, но в окончателния си вид всички крайцери получават четири турбогенератора с мощност по 600 kW и два дизел-генератора, които имат мощност по 250 kW[22].

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

Поставяно е допълнително радиолокационно оборудване. Свалят се „ерликони“, а се поставят допълнителни „бофорси“. Най-разпространеното въоръжение, сред тях, към май 1944 г. става следното: 4×4 и 6×2 „бофорса“ и 10 „еликона“.

По-близо към края на войната от крайцерите за снижаване на претоварването се сваля единият от катапултите и далекомерите от кули № 1 и № 4, но тези мерки са само капка в морето, тъй като е ослабена и противоосколъчната защита на постовете. Крайцерите, разбира се, не се преобръщат на служба, но резерв за последваща модернизация не остава.

В края на май 1943 г. в резултат на бойния опит, са поставени по два независими аварийни дизел-генератора с мощност по 60 kW на всички крайцери от този тип[22].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Име Име Фирма-строител Заложен Спуснат Влиза в строй Забележки
Кливланд CL-55 Cleveland New York Shipbuilding 1 юли 1940 1 ноември 1941 15 юни 1942
Колумбия CL-56 Columbia New York Shipbuilding 19 август 1940 17 декември 1941 29 юни 1942
Монпелие CL-57 Montpelier New York Shipbuilding 2 декември 1940 12 февруари 1942 9 септември 1942
Денвър CL-58 Denver New York Shipbuilding 26 декември 1940 4 април 1942 15 октомври 1942
Амстердам CL-59 Amsterdam New York Shipbuilding 1 май 1941 22 август 1942 - достроен като самолетоносач: Independence (CV/CVL-22)
Санта Фе CL-60 Santa Fe New York Shipbuilding 7 юни 1941 10 юни 1942 24 ноември 1942
Талахаси CL-61 Tallahassee New York Shipbuilding 2 юни 1941 - - достроен като самолетоносач: Princeton (CV/CVL-23)
Бирмингам CL-62 Birmingham Newport News 17 февруари 1941 20 март 1942 29 януари 1943
Мобил CL-63 Mobile Newport News 14 април 1941 15 май 1942 24 март 1943
Вансен CL-64 Vincennes Bethlehem, Quincy 7 март 1942 17 юли 1943 21 януари 1944 заложен с името Flint
Пасадина CL-65 Pasadena Bethlehem, Quincy 6 февруари 1943 28 декември 1943 8 юни 1944
Спрингфийлд CL-66 Springfield Bethlehem, Quincy 13 февруари 1943 9 март 1944 9 септември 1944
Топика CL-67 Topeka Bethlehem, Quincy 21 април 1943 19 август 1944 23 декември 1944
Ню Хейвън CL-76 New Haven New York Shipbuilding 11 август 1941 - - достроен като самолетоносач: Belleau Wood (CV/CVL-24)
Хънтингтън CL-77 Huntington New York Shipbuilding 17 декември 1941 - - достроен като самолетоносач: Cowpens (CV/CVL-25)
Дейтън CL-78 Dayton New York Shipbuilding 29 декември 1941 - - достроен като самолетоносач: Monterey (CV/CVL-26)
Уилмингтън CL-79 Wilmington New York Shipbuilding 13 март 1942 - - достроен като самолетоносач: Cabot (CVL-28)
Билокси CL-80 Biloxi Newport News 9 юли 1941 23 февруари 1943 31 август 1943
Хюстън CL-81 Houston Newport News 4 август 1941 19 юни 1943 20 декември 1943 заложен с името Vicksburg
Провиденс CL-82 Providence Bethlehem, Quincy 27 юли 1943 28 декември 1944 15 май 1945
Манчестър CL-83 Manchester Bethlehem, Quincy 25 септември 1944 5 март 1945 29 октомври 1946
без име CL-84 Federal, Kearny - - - отменен
Фарго CL-85 Fargo New York Shipbuilding 11 април 1942 - - достроен като самолетоносач: Langley (CVL-27)
Виксбърг CL-86 Vicksburg Newport News 26 октомври 1942 14 декември 1943 12 юни 1944 заложен с името Cheyenne
Дълют CL-87 Duluth Newport News 9 ноември 1942 3 януари 1944 18 септември 1944
без име CL-88 Federal, Kearny - - - отменен
Маями CL-89 Miami Cramp 2 август 1941 8 декември 1942 28 декември 1943
Астория CL-90 Astoria Cramp 6 септември 1941 6 март 1943 17 май 1944 заложен с името Wilkes-Barre
Оклахома Сити CL-91 Oklahoma City Cramp 8 декември 1942 20 февруари 1944 22 декември 1944
Литъл Рок CL-92 Little Rock Cramp 6 март 1943 27 август 1944 17 юни 1945
Галвистън CL-93 Galveston Cramp 20 февруари 1944 22 април 1945 28 май 1958 влиза в строй като ракетен крайцер CLG-3
Янгстаун CL-94 Youngstown Cramp 4 септември 1944 - - отменен
Бъфало CL-99 Buffalo New York Shipbuilding 31 август 1942 - - достроен като самолетоносач: Bataan (CVL-29)
Нюарк CL-100 Newark New York Shipbuilding 26 октомври 1942 - - достроен като самолетоносач: San Jacinto (CVL-30)
Амстердам CL-101 Amsterdam Newport News 3 март 1943 25 април 1944 8 януари 1945
Портсмът CL-102 Portsmouth Newport News 28 юни 1943 20 септември 1944 25 юни 1945
Уилкс-Бар CL-103 Wilkes-Barre New York Shipbuilding 14 декември 1942 24 декември 1943 1 юли 1944
Атланта CL-104 Atlanta New York Shipbuilding 25 януари 1943 6 февруари 1944 3 декември 1944
Дейтън CL-105 Dayton New York Shipbuilding 8 март 1943 19 март 1944 7 януари 1945

Оценка проекта[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите се оказват най-слабия проект на военното време. Набързо скалъпена воен­на импровизация, подчинена на две изисквания – по-бързо, по-мощно. Крайцерите са небалансирани – настъпателните качества на крайцерите се считат за приоритетни пред отбранителните. Независимо от спешното им построяване, крайцерите попадат не в тези боеве за които се проектират[23].

USS Atlanta (CL-104)

Лекото зенитно въоръжение е недостатъчно: два пъти по-малко, отколкото при „Балтиморите“, които са по-големи само с 2000 тона, и с шест ствола по-малко, отколкото при двойно по-малките „Атланти“. Крайцерите имат един специфичен недостатък, който другите флотове оставят още в броненосната епоха: носят като въоръжение два среднокалибрени оръдия с близки калибри, което затруднява пристрелката на средни и големи дистанции по една цел. Фридман пише по този повод, что много специалисти считат наличието на два близки калибъра за недостатък, и обратно, на първо място пък масата на снарядите се различава двойно, второ друг голям калибър зенитна артилерия просто няма в САЩ[24]. Бронирането е ослабено в сравнение с прототипа. Лишени от мощта на „Бруклините“, те не стават зенитния щит за самолетоносачите. „Кливландите“ имат и много голямо строително претоварване.

Модернизационният потенциал на „Кливландите“ се оказва неголям, и за това те отиват за скрап по-рано от своите „по-големи братя“.

Защитата в пределите на силовата установка е по-лоша, отколкото при „Бруклин“, но все пак може да се счита за достатъчна[7], а в същото време незащитените носова и кърмова краища (с дължина 75 и 55 m съответно) могат да доведат до гибел на кораба в случай на подводни пробойни даже при условие, че кораба се намира в зоната на свободно маневриране и бронята не е пробита. Схемата на защита „всичко или нищо“ е предназначена за боеве на големи дистанции, в които крайцерите нямат шанс да участват. По опита на бойните действия незащитените краища лесно се разрушават даже от снарядите на разрушители и осколки, което води до обширни наводнявания. Наличието на напречни водонепроницаеми прегради малко помага, тъй като те също могат да бъдат пробити. Лошо се проявяват и като крайцери за ПВО, именно крайцер от типа „Кливланд“ не успява да опази подопечния си от един единствен японски самолет[25]. Екипажа на тях е огромен – два пъти повече, отколкото на „Атлантите“ и със сто човека повече, отколкото на много по-мощните „Балтимори“. През 1947 г. тези нови крайцери (някои от които нямат и две години) са извадени в резерв, а в периода 1959 – 60 г. са дадени за скрап[26].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй
  2. Съгласно международните договори тези крайцери не са леки, тъй като надвишават максималната възможна стандартна водоизместимост от 10 000 дълги тона
  3. Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.
  4. Cruisers, 1984, p. 253
  5. Самые скорострельные крейсера, 2012, с. 22
  6. а б в Охотники и защитники, 2007, с. 246
  7. а б в г Cruisers, 1984, p. 257
  8. Cruisers, 1984, p. 258
  9. Cleveland class
  10. Cruisers, 1984, p. 362
  11. а б Cruisers, 1984, p. 260
  12. Самые скорострельные крейсера, 2012, с. 14
  13. DiGiulian, Tony. Sweden Bofors 40 mm/60 (1.57") Model 1936.....Britain 40 mm OQF Marks I, III, IV, VIII, IX, X, XI, NI and NI/I. // сайт navweaps.com. Посетен на 20 октомври 2016. (на английски)
  14. Самые скорострельные крейсера, 2012, с. 11
  15. Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С.. Все крейсера Второй мировой.
  16. Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники.
  17. Самые скорострельные крейсера, 2012, с. 23
  18. а б Cruisers, 1984, p. 479
  19. Cruisers, 1984, p. 270
  20. NVG 236, 2016, p. 36
  21. Cruisers in action, 1999, p. 36
  22. а б Cruisers, 1984, p. 261
  23. Cruisers, 1984, p. 351
  24. Cruisers, 1984, p. 255
  25. Bradshaw, 1990
  26. Охотники и защитники, 2007, с. 247

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Кливленд““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.