Белфаст (лек крайцер, 1938)
|
„Белфаст“ HMS Belfast (C35) |
|
|---|---|
 |
|
| Флаг |
 Великобритания |
| Клас и тип | Леки крайцери тип „Белфаст“ |
| Производител | Harland & Wolff в Белфаст, Великобритания. |
| Живот | |
| Заложен | 10 декември 1936 г. |
| Спуснат на вода | 17 март 1938 г. |
| Влиза в строй | 3 август 1939 г. |
|
Изведен от експлоатация |
Кораб-музей |
| Състояние | извън експлоатация |
| Характеристика | |
| Дължина | 176,47/187 m |
| Ширина | 19,3 m |
| Газене | 6,5 m |
| Задвижване |
4 парни турбини Parsons; 4 парни водотръбни котли; 4 гребни винта; 82 500 к.с. |
| Скорост |
32,3 възела (60 km/h) |
| Водоизместимост |
10 550 t (стандартна) 13 175 t (пълна) |
| Броня |
пояс: 114 mm траверси: 63 mm палуба: 51 – 76 mm кули: 102 – 51 mm барбети: 51 – 25 mm |
| Екипаж | 781 души |
|
Далечина на плаване |
8000 морски мили при 14 възела ход |
|
Хидроакустическа система (ХАС) |
Ехолот тип „758N“ |
|
Радиоелектронно оборудване |
2 жирокомпасa Адмиралтейски тип |
| Въоръжение | |
| Артилерия |
4x3 152 mm Зенитна артилерия:: 6x2 102 mm 2x8 40 mm 3x4 12,7 mm картечници „Викерс“ |
| Самолети |
2 хидроплана 1 катапулт[1] |
| Торпеда | 2x3 533 mm ТА |
| Други |
Противолодъчно въоръжение: „Асдик“ тип 132; 6 дълбочинни бомби Мк-VH на релси на горната палуба; 15 резервни бомби |
| „Белфаст“ в Общомедия | |
Белфаст (на английски: HMS Belfast (C35)) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от 9 крайцера на типа „Таун“ (подтип „Белфаст“).
Името си носи в чест на град Белфаст, столицата на Северна Ирландия. Днес е кораб-музей (филиал на Имперския военен музей). Намира се постоянно на стоянка в центъра на Лондон в река Темза, около Тауър Бридж.
История на построяването[редактиране | редактиране на кода]
През първата половина на XX век крайцера е важен инструмент за провеждането на колониална политика, служещ както за охрана на собствените търговски пътища, така и за атака над вражеските комуникации, а също и за поддръжка на действията на корабите от другите класове. Британската империя, бидейки колониална такава, изпитва особена нужда от кораби такъв клас.
Лондонското съглашение за ограничаване и съкращаване на морските въоръжения, подписано на 22 април 1930 г. в резултат на конференцията, проведена в столицата на Великобритания установява изрични параметри за крайцерите. Съгласно Част III, Член 15:
| „ |
Крайцерите са надводни кораби, освен линейните кораби и самолетоносачите, стандартната водоизместимост на които надвишава 1850 бруто-регистър тона и въоръжени с артилерия калибър над 5,1 дюйма (130 mm). Крайцерите се делят на два подкласа:
|
“ |
Член 16 налага ограничение както за сумарния тонаж (146 800 бруто-регистър тона) и брой (15) на тежките крайцери на Британската империя, така и на сумарния тонаж (192 200 бруто-регистър тона) на леките крайцери.
Конструкция и характеристики[редактиране | редактиране на кода]
1. Дъно
2. Въздушен колектор
3. Горивни дюзи
4. Колектор на паропрегревателя
5. Изход за прегрятата пара (к парната машина)
6. Изход на наситената пара към паропрегревателя
7. Колектор на котела
8. Подаване на вода
9. Тръби на котела
10. Тръби на паропрегревателя
11. Фундамент
Участие във военни действия[редактиране | редактиране на кода]
По време на Втората световна война участва:
Авария през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
На 29 ноември 2011 г. два работника получават незначителни травми след като, по време на ремонтни работи се срутва дървеното скеле[2].
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Грамота от Върховния главнокомандващ Въоръжените сили на Руската федерация (19 март 2010 г.) – за мъжество и героизъм, проявени от екипажа на крайцера на Кралския Военноморски флот на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия „Белфаст“ при защитата на транспортните конвои, доставящи военна помощ за Съюза на Съветските Социалистически Републики в годините на Втората световна война[3].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всички данни се привеждат към 1939 г.
- ↑ 2 hurt as gangway to London tourist ship collapses. // Associated Press, 2011. Посетен на 30 ноември 2011.
- ↑ Приказ Верховного Главнокомандующего Вооруженными Силами Российской Федерации от 19 марта 2010 № 1 «О награждении Грамотой Верховного Главнокомандующего Вооружёнными Силами Российской Федерации крейсера Королевского Военно-морского флота Соединённого Королевства Великобритании и Северной Ирландии „Белфаст“»
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Балакин С. А.. № 1997 – 01 (013). Крейсер „Белфаст“.
- Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
- Патянин С. В.. Гордость британского флота. Легкие крейсера типа Таун. ISBN 978-5-699-75584-4.
- Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-69919-130-5.
- Патянин С. В., Токарев М. Ю.. Самые скорострельные крейсера. ISBN 978-5-699-53781-5.
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
- M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
- Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
- Norman Fridman. British cruisers. ISBN 978-184832-078-9.
- Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. ISBN 1-86176-058-2.
- Watton, Ross. Anatomy of the Ship: the Cruiser Belfast. London, Conway Maritime Press, 1985. ISBN 0-85177-328-1.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- EDINBURGH light cruisers (1939) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Белфаст (лек крайцер, 1938)- Награждение ветеранов на крейсере „Белфаст“, российские компании объявляют об участии в реставрации корабля-музея
| |||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ HMS Belfast (1938)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |