Единбург (лек крайцер, 1938)
| „Единбург“ HMS Edinburgh (C16) | |
_FL_004169.jpg) | |
| Флаг |  Великобритания |
|---|---|
| Клас и тип | Лек крайцер от типа „Белфаст“ |
| Производител | Swan Hunter във Великобритания. |
| Служба | |
| Заложен | 29 декември 1936 г. |
| Спуснат на вода | 31 март 1938 г. |
| Влиза в строй | 6 юли 1939 г. |
| Потънал | Потопен на 2 май 1942 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| ИМО номер | Номер на вимпела: 16 |
| Водоизместимост | 10 719 t (стандартна); 13 386 t (пълна) След модернизацията: 15 138 t (пълна) |
| Дължина | 187,0 m |
| Дължина между перпендикулярите | 176,5 m |
| Ширина | 19,3 m (впоследствие 20,2 m) |
| Газене | 6,5 m (при пълна водоизместимост); След модернизацията: 7,06 m |
| Броня | пояс: 114 mm; траверси: 63 mm; палуба: 51 – 76 mm; кули: 102 – 51 mm; барбети: 51 – 25 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 4 водотръбни котли „Адмиралтейски“ тип |
| Мощност | 82 500 к.с. (61,5 МВт) |
| Движител | 4 гребни винта |
| Скорост | 32,3 възела (60 km/h) |
| Далечина на плаване | 8000 морски мили при 14 възела ход; Запас гориво: 2250 t мазут впоследствие 1990 t |
| Екипаж | 781 души |
| Хидроакустическа система (ХАС) | Ехолот тип „758N“ |
| Радиоелектронно оборудване | 2 жирокомпасa Адмиралтейски тип |
| Кръстен в чест на: | град Единбург |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x3 152 mm; |
| Зенитна артилерия | 6x2 102 mm; 2x8 40 mm; 3x4 12,7 mm картечници „Викерс“ |
| Противолодъчно въоръжение | „Асдик“ тип 132; 6 дълбочинни бомби Мк-VH на релси на горната палуба; 15 резервни бомби |
| Торпедно въоръжение | 2x3 533 mm ТА |
| Самолети | 2 хидроплана 1 катапулт[~ 1] |
| „Единбург“ в Общомедия | |
Единбург (на английски: HMS Edinburgh (C16)) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от деветте крайцера на типа „Таун“ (подтип „Белфаст“).
Името си носи (от 31 март 1938 г.) в чест на Единбург – столицата на Шотландия.
В последния си поход съпровожда конвоя QP-11 (28.04.1942 Мурманск – 7.05.1942 Рейкявик).
Носи на борда си около 5,5 тона злато – частично плащане за съветски покупки във Великобритания и САЩ, направени свръх програмата ленд-лийз (доставките по ленд-лийза не подлежат на заплащане преди края на войната[1]), частично – „обратен ленд-лийз“: доставка на суровини за производство на средства за свръзка за СССР, която да се използва за позлатяване на контактите за цялото телефонно, радио- и навигационно оборудване произвеждано за съветската армия, авиация и флот.
На 2 май 1942 г. е потопен в Баренцево море от субмарината U-456 (капитан Макс-Мартин Тайхерт).
История на построяването[редактиране | редактиране на кода]
През първата половина на XX век крайцерът е важен инструмент за провеждането на колониална политика, служещ както за охрана на собствените търговски пътища, така и за атака над вражеските комуникации, а също и за поддръжка на действията на корабите от другите класове. Британската империя, бидейки колониална такава, изпитва особена нужда от кораби такъв клас.
Лондонското съглашение за ограничаване и съкращаване на морските въоръжения, подписано на 22 април 1930 г. в резултат на конференцията, проведена в столицата на Великобритания установява изрични параметри за крайцерите. Съгласно Част III, Член 15:
| „ |
Крайцерите са надводни кораби, освен линейните кораби и самолетоносачите, стандартната водоизместимост на които надвишава 1850 бруто-регистър тона и въоръжени с артилерия калибър над 5,1 дюйма (130 mm). Крайцерите се делят на два подкласа:
|
“ |
Член 16 налага ограничение както за сумарния тонаж (146 800 бруто-регистър тона) и брой (15) на тежките крайцери на Британската империя, така и на сумарния тонаж (192 200 бруто-регистър тона) на леките крайцери.
Последния поход на „Единбург“[редактиране | редактиране на кода]
В края на април 1942 г. „Единбург“ начело на конвой съдове отплава от Мурманск за Англия. На борда на крайцера в Мурманск е натоварено, съгласно съхранените документи, 93 дървени сандъка, в които има 465 слитъка злато е тегло 5534603,9 грама (195548 унции). На 30 април (според други сведения на 1 май) 187 мили северно от Мурманск „Единбург“ е торпилиран от немската подводница U-456 (командир – Тейхерт). Крайцерът получава две торпеда: едно попада в левия борд, второто – в кърмата. „Единбург“ губи скорост, но остава на вода. На помощ пристигат два британски разрушителя и под тяхна охрана крайцера се опитва да се върне в Мурманск, но, скоро пристигат три немски разрушителя под командването на фрегатен-капитана (капитан 2-ри ранг) Шулц-Хинрикс. Те откриват по „Единбург“ артилерийски огън и изстрелват торпеда. Едно от торпедата уцелва кърмата на крайцера, след което той още повече се накренява на левия борд. В хода на боя е потопен немския разрушител „Герман Шеман“. Останалите два немски разрушителя свалят неговия екипаж и се оттеглят. Контраадмирал Картър, ръководещ операцията, издава заповед на английските разрушители да свалят от „Единбург“ екипажа и довършат крайцера с торпеда. Британският разрушител торпилира крайцера „Единбург“ с две торпеда в левия борд. Корабът потъва заедно със златото на дълбочина примерно 900 фута (около 260 m). Всички членове на екипажа – 750 души, са доставени в Мурманск.
Златото, намиращо се на борда на „Единбург“, е застраховано в Госстрах на СССР[2]. 1/3 от златото е презастраховано към английския Комитет по застраховане на военни рискове.
Изваждането на златото на крайцера „Единбург“[редактиране | редактиране на кода]
Идеята да се извади златото от потъналия крайцер възниква веднага след като се появява техническата възможност за осъществяване на тази операция[2].
Опити за вдигане на златото са правени нееднократно.
Норвежката фирма „Столт-Нилсен Редери“ се обръща през 1979 г. към съветското посолство с уведомление, че извършва издирване на съдове, изчезнали по време на Втората световна война в Баренцево море. Преговорите с тази фирма завършват безрезултатно, независимо от това, че тя междувременно похарчва около милион долара за подготовката на операцията по изваждане на златото.
По-късно, през 1981 г., е достигнато съглашение и е подписан тристранен договор за търсене и изваждане на потъналото злато. Страни по договора са Министерството на търговията на Великобритания, Министерство на финансите на СССР и британската компания „Джесъп Марин Рикавъриз“ (Jessop Marine. Recoveries Ltd.), която трябва да осъществи операцията по търсенето и изваждането на златото. Подготовката за операцията по изваждането на златото се провежда също и на борда на аналогичния на „Единбург“ крайцер „Белфаст“, стоящ в Темза в Лондон, срещу Тауър.
Работите започват на 9 май 1981 г. Спасителният съд „Даматор“, на 14 май 1981 г., открива съда на дълбочина 250 m, лежащ на дъното на левия борд. Вторият стадий на работите започват през септември 1981 г. с използването на втори, по-приспособен за такава операция съд „Стефанитурм“.[3]
Работите по ваденето на златото са денонощни. Сандъците от продължителното стоене във водата са се разпаднали, всичко е покрито от дебел слой тиня и мазут. Водолазите с използване на помпа с труд, понякога и на усет, намират кюлчетата злато и ги товарят в мрежа, с помощта на която се вдига златото на борда на съда. На борда на съда постоянно има дежурни представители на ИНГОССТРАХ, отбелязващи количеството на изважданите слитъци. Всичко са извадени 431 слитъка злато с общо тегло 5129,3 kg. Поради преумората на водолазите и влошаване на времето, на 5 октомври, е решено да се прекратят работите. На 9 октомври 1981 г. „Стефанитурм“ пристига в порта на Мурманск с изваденото злато.
Разпределението на златото е осъществено съгласно постигнатата договореност и правата за собственост върху товара в съответствие с действащите правила по следния начин: 1/3 за Великобритания, 2/3 за СССР. Спасителите получават като заплащане на услугата по спасяването 45% от спасеното злато.
Останалата част от златото е извадено след пет години, през септември 1986 г. Контрактът за изваждането е подписан със същата фирма „Джесон Марин Рикавъриз“. За изваждането на златото се използва съда „Дийпуотър-2“. Извадени са 29 слитъка с тегло 345,3 kg. Пет слитъка злато с тегло 60 kg остават да лежат на дъното на Баренцево море.[2]
Един от извадените слитъци злато е част от постоянната експозиция на Алмазния фонд на Русия[4].
Коментари[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всички данни се привеждат към 1939 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ЗАКОН О ЛЕНД-ЛИЗЕ
- ↑ а б в Страховое акционерное общество ИНГОССТРАХ: Исторический очерк к 50-летию деятельности. – М: Издательский дом Русанова, 1997. – С. 122 – 131.
- ↑ Операция „Эдинбург“ //Газета «Правда», 11 сентября 1981 г.
- ↑ Самый большой самородок золота хранится в Кремле // Архивиран от оригинала на 2018-02-02. Посетен на 2018-02-01.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Балакин С. А. № 1997 – 01 (013). Крейсер „Белфаст“. Москва, Моделист-конструктор, 1997, 32 с. (на руски)
- Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 9789851386198.
- Патянин С. В. Гордость британского флота. Легкие крейсера типа Таун. Москва, Яуза, ЭКСМО, 2014, 240 с. ISBN 978-5-699-75584-4. (на руски)
- Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – Москва: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
- Патянин С.В., Токарев М.Ю. Самые скорострельные крейсера. М., Яуза, ЭКСМО, 2012, 112 с. ISBN 978-5-699-53781-5. (на руски)
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
- M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
- Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
- Norman Fridman. British cruisers. Seaforth Publishing, 2010, 432 pp. ISBN 978 184832 078 9. (на английски)
- Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 pp. ISBN 1-86176-058-2. (на английски)
- Watton, Ross. Anatomy of the Ship: the Cruiser Belfast. London, Conway Maritime Press, 1985. ISBN 0-85177-328-1.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- EDINBURGH light cruisers (1939) ((en))
- HMS Edinburgh memorial site ((en))
- IWM Interview with survivor John Napier ((en))
- IWM Interview with survivor Edward Starkey ((en))
- HMS Edinburgh 1939 – 1942 // Посетен на 5 септември 2015. (на английски)
- «Золото „Эдинбурга“. Подводная эпопея» ((ru))
- Статья в журнале „Вокруг Света“ о подъёме золота с „Эдинбурга“. ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Единбург (лек крайцер, 1938)
| ||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Edinburgh (1938) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |