Глазгоу (лек крайцер, 1936)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Глазгоу“
HMS Glasgow (C21)
Glasgow C21.jpg
Лекият крайцер „Глазгоу“ скоро след влизането му в строй през 1937 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Лек крайцер от тип „Саутхемптън“
Производител Scotts Shipbuilding and Engineering Company
в Грийнок, Великобритания.
Живот
Заложен 16 април 1935 г.
Спуснат на вода 20 юни 1936 г.
Влиза в строй 9 септември 1937 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през юли 1958 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 170,1/180,3 m
Ширина 18,8 m
Газене 6,2 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
75 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59,26 km/h)
Водоизместимост 9100 t (стандартна)
11 350 t (пълна)
Броня пояс: 114 mm
траверси: 63 mm
палуба: 32 mm
погреби: 114 – 32 mm
кули: 25 mm
барбети: 25 mm
Екипаж 748 души
Далечина на
плаване
7320 морски мили при 13 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x3 152 mm
4x2 102 mm
Зенитна артилерия:
2x4 40 mm
3x4 12,7 mm картечници „Викерс“
Самолети 2 хидроплана Supermarine Walrus,
1 катапулт[1]
Торпеда 2x3 533 mm ТА
„Глазгоу“
HMS Glasgow (C21)
в Общомедия

Глазгоу (на английски: HMS Glasgow (C21)) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война от първата серия крайцери тип „Таун“. Заложен е на 17 декември 1935 г. и е спуснат на вода на 16 април 1936 г. Негова кръстница е съпругата на премиера на Великобритания Стенли Болдуин. На 8 септември 1937 г. строителството е завършено и кораба влиза в строй без някои компонента на основната система за управление на огъня. Седми кораб в Кралския флот, носещ това име.

През май 1939 г. крайцера съпровожда лайнера Empress of Australia с крал Джордж VI на борда му, плаващ за Канада. Крайцера участва във Втората световна война. Девиза на кораба е: „Memor es tuorum“ – „Ще помним вашите предци“.

За времето на своята служба крайцера получава 4 звезди за бойни заслуги (Норвегия 1940; Боевете в Бискайския залив 1943; Арктическите конвои 1943; Десанта в Нормандии 1944).

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

С началото на войната, през септември 1939 г., крайцера е въведен в състава на 2-ра крайцерска ескадра на Home Fleet. На 2 септември заедно с крайцера Southampton и 8 разрушителя излиза в Северно море към бреговете на Норвегия за взаимодействия със силите на Хамбър за прехващане на търговски съдове извършващи рейсове в Атлантика и проправящи пътя си към бреговете на Германия. На 3 септември е получено съобщението за начало на войната с Германия и корабите започват военни действия. На 4 септември в патрул заедно с разрушителя Jersey прихваща немския параходJohannes Molken Buhr“, който е потопен от своя екипаж. До 8 септември крайцера продължава патрулирането си в Северно море съвместно с крайцера Southampton, когато гъста мъгла принуждава двата кораба да се върнат в базата им в залива Скапа Флоу на Оркнейските острови.

На 22 септември съвместно с крайцерите на ескадрата Southampton, Sheffield и Aurora излиза в патрул в пролива Скагерак, но операцията е отменена след сблъсъка между разрушителите Jersey и Javelin.

На 26 септември с корабите на Home Fleet участва в съпровождането към базата на повредената в Северно море подводна лодка Spearfish. По време на прехода съединението е подложено на въздушни атаки от Луфтвафе.

На 8 октомври излиза заедно с линейните крайцери Hood и Repulse и разрушители в открито море в търсене на промъкналите се в Северно море немски линкор „Гнейзенау“ и крайцер „Кьолн“. От 08:00 на 9 октомври съединението е подложено на въздушни атаки от самолети Ju-88 и He-111. „Глазгоу“ е атакуван от 31 вражески самолета. В хода на атаките той изразходва 668 102 mm снаряда. Независимо от масираните атаки нито един от корабите не пострадва, а командването прави за себе си ценни изводи, позволяващи и занапред успешното отразяване на подобни атаки.

На 12 октомври „Глазгоу“ отплава заедно с крайцера Newcastle за обезпечаване на защитата на конвои южно от Исландия и западно от Бискайския залив. Макар корабите да патрулират самостоятелно, те ежедневно се срещат, съхранявайки при това радиомълчание. На 14 октомври крайцерите получават съобщение, че немския рейдер Deutschland е потопил 2 съда и пленил трети. Тази новина води до активизиране на Британското адмиралтейство за издирване на рейдера. Голяма група крайцери и разрушители е отделена, за да предотврати пробива на немския рейдер към домашните води. Във времето когато „Глазгоу“ патрулира северозападно от Шетландските острови, другите кораби др намират в пълна бойна готовности в Клайд и Розайт. Но предприртите усилия са безуспешни и Deutschland благополучно достига Кил.

В същото време „Глазгоу“ е пренасочен към изпълнение на друга задача. Той е изпратен да посрещне на висока скорост ценния конвой KJ3 в състав 19 танкера, плаващ от Източна Индия. При стрещата с конвоя възникват трудности при издирането мъ, но в крайна сметка конвоя е взет под охрана. Малкото количество гориво на борда на крайцера го принуждава да предаде охраната на конвоя на други кораби, а самият той се насочва за дозареждане в Портсмът, където и пристига на 25 октомври. След дозареждането и попълнение на запасите крайцера отплава за Розайт, където пристига на 7 ноември.

На 11 ноември крайцера пристига в базата на флота в Immingham, откъдето на 15 ноември отплава за Скапа Флоу, където се формира ударното съединение от крайцерите Belfast, Southampton и Aurora с предполагащо се базиране в Розайт, но след взрива на 21 ноември на Belfast' от магнитна мина, плановете са променени и сбора на съединението е отменен.

На 23 ноември „Глазгоу“ в компанията на разрушителите Maori и Zulu се насочва за брегвете на Норвегия с цел прихващане на немския лайнер Bremen, предположително завръщащш се в Германия от Мурманск. Тежките условия не съпътстват успеха, и корабите са принудени да се върнат за дозареждане в Розайт.

На 28 ноември крайцера излиза в търсен на изгубения параход City of Flint, който, както се оказва е пленен от немски рейдери, и екипажа на който е изпратен в Германия.

През януари на следващата година, крайцера е преведен в 18-та крайцерска ескадра на Home Fleet. От 7 януари то ескортира конвои към северозападните подходи съвместно с крайцера Newcatle.

На 12 февруари крайцера в Тромсьо пленява немския траулер Herrlichkeit (268 брт). След завръщането от този поход крайцера влиза за текущ ремонт в Белфаст, в хода на който на крайцера е модернизирана противоминната система за размагнитване. Ремонта продължава до 20 март.

Норвежката операция[редактиране | редактиране на кода]

Още до началото на немското нахлуване в Норвегия, английския флот разработва план за свое нахлуване. На 6 април на борда на крайцера в Скапа Флоу се качва 8-ми батальон на Шеруудските стрелци (8th Battalion Sherwood Foresters). „Глазгоу“ съвместно с крайцерите Berwick, York и Devonshire в рамките на операцията Рупърт/R4 (Операция Rupert/R4) трябва да стовари войски в Норвегия, но на 8 април операцията е отменена, тъй като в морето са открити немски сили. Кораба излиза в морето с още няколко крайцера в търсене на тези сили.

На 9 април „Глазгоу“ съвместно с крайцерите Manchester, Sheffield, Southampton, Aurora и разрушители се отделя за атака над немските кораби при Берген. Но по-късно и тази операция е отменена от адмиралтейството. При оттеглянето му съединението е подложено на мощна въздушна атака, в хода на която е потопен разрушителя Gurkha. До „Глазгоу“ се взривява една бомба, от въздействието ѝ са убити двама от екипажа. Отстранявайки получените повреди заедно с крайцера Sheffield кораба се насочва за дозареждане в Скапа Флоу, където и пристига на 10 април. След това, на 11 април крайцерите съвместно с 6-те разрушителя от типа „Трабъл“: Somali, Sikh, Mashona, Afridi, Matabele и Mohawk отново излиза в морето за издирване на немските десантни съдове.

На 13 април двата крайцера със същите разрушители са отвлечени за изпълнение на операцията Хенри (Операция Henry): десант в Намсос на морската пехота. Корабите започват товаренето на войските. На 14 април десанта на авангарда, който е при Бангсунд (Bangsund), около Намсус преминава успешно. След свалянето на войските крайцерите, заедно със систършипите Manchester и Birmingham провеждат патрулиране на север (Операция Harry). Крайцера също прикрива стоварването на десанта от разрушителите, след което, на 17 април пристига в Скапа Флоу за дозареждане и в Розайт за приемане на следващата партия войски.

На 22 април съвместно с крайцерите Galatea и Sheffield и разрушителите Vansittart, Campbell, Icarus, Ivanhoe, Impulsive и Witch отплава от Розайт за провеждане на десанта в Andalsnes (Операция Sickle). На 23 април крайцерите пускат котва до брега и с помощта на разрушителите и малки съдове успешно стоварват първата част на 15-та пехотна бригада (15th Infantry Brigade). След това корабите се присъединяват към главните сили на флота на изток от Шетландските острови.

На 28 април крайцера заедно с разрушителите Jackal and Javelin се насочва към град Молде, в който към този момент се укрива норвежкото правителство, което смята града за безопасно убежище. Но още на 27 април града е подложен на въздушни нападения, които продължават през целия ден. Бомбардировките карат членовете на правителството да се укрият в убежище недалеч от пристанището. На следващия ден бомбардировките продължават. Немските летци при идеални метео условия осъществавят атаките си почти безнаказано. Във връзка с това, използването на Молде като столица става нецелесъобразно и на краля на Норвегия Хокон VII, наследника – принц Олаф и на членовете на норвежкото правителство е предложено да се евакуират в избран от тях друг норвежки порт или в Англия на борда на британски крайцер, които и става „Глазгоу“. На 29 април крайцера навлиза във фиорда и застава до крайбрежната алея на града, източната част на който е обхваната от пожар. Освен членовете на кралското семейство и норвежкото правителство на борда с краля се качват и членовете на английската, полската, датската и френската дипломатически мисии. Освен това, на борда на крайцера е доставен и 65% от златния запас на Норвегия за последващото му транспортиране във Великобритания, за да се избегне вземането на златото от противника. При отдаване на швартовите „Глазгоу“ е подложен на безрезултатно нападение по въздух. Крайцера доставя краля в Тромсьо, където той продължава да оказва морална поддръжка на своя народ, докато не е окончателно евакуиран в Англия от крайцера Devonshire на 7 юни. Самият крайцер в съпровождение на същите разрушители още на 30 април отплава за Скапа Флоу.

Рейд в Исландия[редактиране | редактиране на кода]

С пристигането си крайцера започва кратък непланиран ремонт, след което, на 7 май се насочва за Грийнок, за да приеме на борда си морски пехотинци. На „Глазгоу“ съвместно с крайцера Berwick и разрушителите Fearless и Fortune му предстои да участва в операцията Форк (Операция Fork). С цел предотвратяване на немски десант в Исландия и строителство там на немски военноморска база или база за хидроплани, в непосредствена близост до Шотландия, британското правителство решава да проведе диверсионен рейд. На 8 май корабите с морските пехотинци на борда отплават от Грийнок. В нощта на 10 май първата партия войски без проблеми е свалена на брега на Хвал-фиорд в Рейкявик. Войските превземат немското консулство, където са предприети опити за унищожаване на кодовите книги и секретни документи. Благодарение на оперативните действия на британските подразделения част от документите са взети непокътнати. Полковник Sturges, командир от Кралската морска пехота по-късно съобщава, че операцията е безкръвна, без един, даже случаен изстрел. На 11 май, след качването на борда на плененените сътрудници от немското консулство, корабите напускат столицата на Исландия и се насочват за Ливърпул, където на следващия ден свалят своите пътници, в това число и немските.

След това крайцера в Ливърпул започва ремонт, който продължава през целия юни. Ремонта включва в себе си и поставяне на радар повърхност-въздух (Radar Type 286M).

Пленяване на Gabbiano[редактиране | редактиране на кода]

Намирайки с в ремонт, на 6 юни крайцера сменя капитана. Вместо Frank Henderson „Rammer“ Pegram новият е Harold Hickling. На 10 юни Италия влиза във войната на страната на страните от Оста. И така, поставя под удар всички свои съдове, намиращи се чужди портове. В съседния от Ливърпул док, в порта на Мърсисайд стои италианския съд Gabbiano. Капитан Хиклинг изпраща абордажна партия под командването на Lieutenant Commander Hugonin. Превземането на съда е тотална изненада за италианския му екипаж. Той не оказва никакво съпротивление и е свален на брега с личните им вещи.

Сблъсък с Imogen[редактиране | редактиране на кода]

На 1 юли, след края на ремонта, крайцера отново се присъединява към флота, но още на 16 юли, при излизане заедно с крайцерите Southampton, Sussex и Shropshire в Северно море в издирване на немските кораби, крайцера, в условията на гъста мъгла при Дънкансбай Хед е протаранен на голяма скорост от разрушителя Imogen. От тоза стълкновение на разрушителя започва силен пожар и след известно време той потъва. Крайцера също с тежки повреди се връща на 22 юли в Ливърпул и влиза за ремонт, продължил до октомври.

В Средиземно море[редактиране | редактиране на кода]

През октомври крайцера най-накрая се връща на служба и за нова място на службата е избран Средиземноморския театър. На 30 октомври крайцера в компанията на самолетоносача Ark Royal, линкора Barham и 4 разрушителя се насочва за Гибралтар, където пристига на 6 ноември. Още на 7 ноември крайцера в състава на съединение „X“: линкора Barham, крайцера Berwick, разрушителите Gallant, Griffin, Greyhound и Encounter отплава за Малта в рамките на операция (Операция COAT). На 10 ноември крайцера пристига в Малта, стоварва войските, качени в Гибралтар и вече на 11 ноември напуска острова, влизайки в състава на 7-ма ескадра крайцери на Средиземноморския флот. Крайцера съвместно с крайцерите Berwick, Gloucester и York изпълнява ролята на прикритие на самолетоносача Illustrious, предприел атаката на италианската военноморска база Таранто (Операция Judgement).

На 14 ноември съвместно с крайцерите Berwick, York и австралийския Sydney взема на борда си 3400 войника и се насочва от Александрия към Пирея, където и сваля последните на 16 ноември, а по-късно се връща в Египет.

На 23 ноември заедно с крайцерите Gloucester, York и 4 разрушителя образува Съединение „E“, което трябва да прикрива конвоя MW4, плаващ за Малта. На 26 ноември корабите на Сединението и конвоя благополучно пристигат на острова, а на 27 ноември Съединение „E“ отплава от Малта, прикривайки при прехода в течение на 28 ноември Съединение „F“ от крайцерите Manchester и Southampton, превозващи на своя борд войски от Гибралтар за Малта, до неговото присъединяване към Средиземноморския флот. На 29 ноември заедно със Съединения „D“, „E“ и „F“ става част от ескорта на конвой ME-4 плаващ от Малта за Александрия.

Торпедни повреди[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември крайцера пристига в Александрия, но още на 2 декември е принуден отново даизлезе в морето – той се насочва към залива Суда, на Крит. На 3 декември, намирайки се на котва в залива, той е подложен на атака от италиански торпедоносци SM.79 от състава на 278-та ескадрила, които стоварват своя смъртоносен товар от разстояния 2700 метра. В 15:40 1-то 450 mm торпедо WA-130 поразява крайцера в носовата част на десния борд, образувайки пробойна с размер 22 х 22 фута (6,7 х 6,7 метра). След минута второ торпедо поразява крайцера в десния борд в кърмата, изваждайки от строй кула „X“ и два винта. На борда загиват 2 човека и още 7 са ранени[2]. Благодарение на самоотвержените действия на екипажа пробойната е затапена, а на крайцера е обеспечена 16 крайцер скорост[3]. Независимо от тежките повреди, крайцера в 23 часа на същият ден успява самостоятелно, под прикритие на систършипа Gloucester, да се насочи към Александрия с 17 – 18 възела ход. Двата крайцера благополучно пристигат там на 5 декември. Въпреки това, италианската пропаганда заявява, че крайцера е бил потопен.

На 10 декември крайцера влиза за временен ремонт, продължил през целия януари и половината от февруари. В това време, негова замяна трябва да е систършипа Southampton, изпратен малко по-рано в Индийския океан, а сега извикан обратно. След месец той ще загине от бомбите на немските пикиращи бомбардировачи.

В Индийския океан[редактиране | редактиране на кода]

Междувременно, на 15 февруари, крайцера, с ограничение, след повредите, по скорост от 24 възела, е изпратен за Остиндийската станция в Сингапур, през Суецкия канал, за последващ ремонт. На началния етап от пътуването крайцера прикрива снабдителните съдове Glenearn, Glengyle и Glenroy, които са преоборудвани в десантни пехотни съдове. Корабите образуват Съединение „Y“.

Издирването на „Адмирал Шеер“[редактиране | редактиране на кода]

На 21 февруари в Индийския океан крайцера получава сигнал за бедствие от парахода Canadian Cruiser, потопен от немския джобен линкор Адмирал Шеер и се присъединява към издирването на последния. Той, към момента, в Индийския океан вече се издирва от самолетоносача Hermes, крайцерите Shropshire, Emerald, Enterprise, и австралийските крайцери Australia и Canberra. В утрото на 22 февруари „Глазгоу“ получава сигнал за бедствие от холандския параход Rantaupandjang, също потопен от „Шеер“. „Глазгоу“ за издираването на пирата изпраща своите бордови самолети и на 22 февруари один из Уорлусите на 140 мили от кораба открива немския рейдер, но малкото количество гориво на борда не му позволява да поддържа визуален контакт с вражеския кораб и той е изгубен от наблюдение. Британските кораби се разгръщат за издирване в района, но рейдера им се изплъзва, насочвайки се на югоизток. На 28 февруари Съединение Y прекратява търсенето и се насочва по своя предишен маршрут към Аден.

Превземането на Бербера[редактиране | редактиране на кода]

На 16 март крайцера съвместно със стария крайцер Caledon, разрушителите Kipling и Kandahar и 2 индийскими противолодъчни траулера отплава в качеството на ескорт на военните транспорти Chakdina и Chantala. Съдовете се насочват към заеманата от италианците Бербера и носят на своя борд 2 индийски батальона и отряд сомалийски командоси. Провежданата операция се нарича Вид (Операция Appearance). Стоварвайк на 17 март войските от двете страни на града, военните кораби оказват огнева поддръжка, която оказва голямо съдействие на десанта, превзел града без голяма съпротива. След огневата поддръжка „Глазгоу“ започва да изпълнява функциите на охранител на конвоите и патрулиращ океана кораб.

В началото на април крайцера съпровожда парахода Talamba за Сейшелските острови. От Сейшелските острови те се, с присъединилия се към тях австралийски крайцер Canberra тръгват на среща с войсковия конвой WS6, плаващ от Момбаса за Аден. На 10 април корабите срещат конвоя, заменяйки в неговия състав крайцера Cornwall и Phoebe, при това крайцера Dorsetshire остава с конвоя.

На 13 април заедно с крайцера Colombo напуска конвоя и крайцерите продължават патрулиране във водите на океана. Двата кораба пристигат в Момбаса на 24 април. На 28 април двата крайцера се присъединяват в качеството на ескорт на войсковия конвой WS7, който се съпровожда само от стария крайцер Hawkins. В състава на конвоя се намират войскови транспорти, плаващи за Аден и Бомбай. На 1 май крайцера остава с основния конвой, когато от него се отделя секцията WS-7X, плаваща за гореупоменатите градове. На 3 април крайцера напуска конвоя, когато последният е разпуснат след преминаването на остров Перим.

На 20 април по време на прехода от Аден към Коломбо, крайцера е привлечен за търсенето на немския спомагателен крайцерПингвин“, действащ в този момент в Индийския океан.

В течение на юни – септември 1941 г. крайцера действа в Индийския океан, взлизайки в т.ч. и в дългоочаквания Сингапур.

На 17 октомври крайцера ескортира секция на конвоя WS-11X към Бомбай, след това, откакто тя се отделя от конвоя WS-11 плаващ от Дърбан. На 22 октомври той довежда секцията в Бомбай, продължавайки своето патрулиране.

На 17 ноември, ескортира секция на конвоя WS-12J към Коломбо, отделила се от конвой WS-12 плаващ от Дърбан за Аден. В състава на новата секция са войсковите транспорти Duchess of Richmond, Dominion Monarch и Empress of Canada. На 23 ноември корабите пристигат в Коломбо, и на 24 ноември крайцера започва съпровождане на Dominion Monarch и Empress of Canada, продължаващи пътя си към Сингапур. На 26 ноември предава съпровождението на транспортите на крайцера Dragon, а сам се връща в Коломбо съпровождайки парахода Awatea.

С пристигането си на 30 ноември в Коломбо, продължава патрулните си действия в Индийския океан. Крайцера отплава на 6 декември от Коломбо. На 8 декември започва войната с Япония, а на 9 декември се случва трагедията.

Потопяването на Prabhavati[редактиране | редактиране на кода]

В същия ден, на крайцера е получена информацията, че в района на неговото патрулиране действа японска подводница. През нощта от крайцера виждат бели навигационни светлини, които носи кораб, с очертанията си напоминящ вражеската подводна лодка. Без много да му мисли, капитана на крайцера заповядва да се открие огън и крайцера с 8 залпа на главния калибър от разстояние 6000 метра потопява кораба, който е идентифициран като подводната лодка. Всъщност, потопеният кораб се оказва индийския патрулен кораб Prabhavati, а иначе казано, 500 тонен реквизиран буксир, който отплава на 6 декември от неголямото пристанище Кочин в югозападна Индия и води на буксир 2 лихтера към Карачи. По стечение на обстоятелствата, при опознаването от крайцера лихтерите са разположени паралелно на буксира и не се виждат от борда на крайцера, което и предопределя катастрофата. На борда на индийския кораб загиват 21 човека. Последващото разследване оправдава капитана на „Глазгоу“ Harold Hickling, но това не помага за здравето и душевния мир на морския офицер. След това крайцера действа в Бенгалския залив и се връща в Коломбо едва на 25 декември.

През януяати – февруати на новата 1942 г., крайцера продължава да се занимава с рутинна патрулна служба.

На 19 март 1942 г. в Южна Африка от Великобритания пристига поредния войскови конвой WS-16, състоящ се от 14 съда. За неговото съпровождение през Индийския океан, в Дърбан, са отделени „Глазгоу“ и спомагателния крайцер Worcestershire. На 25 март корабите стрещат конвоя, който е съпровождан от крайцера Newcastle и шлюпа Milford. Първия напуска конвоя на същия ден. Крайцера, така и не завършил възстановителния си ремонт се нуждае от него, затова на 1 април вой също напуска конвоя предавайки последния на крайцера Colombo и спомагателния крайцер Alaunia и предприемайки обратен преход за Момбаса.

Ремонт в САЩ[редактиране | редактиране на кода]

След кратък ремонт в дока на Саймънстаун, крайцера през Атлантическия океан прави преход до САЩ, където на 6 май влиза на възстановителен ремонт в Ню Йоркската военна корабостроителница.

В хода на продължилия до юли включително ремонт на крайцера е възстановена боеспособността на кула „X“, поставен е артилерийски радар Type 284, радари за управление на зенитния огън Type 285 и 282, въздушен радар Type 281, а наличния радар Type 286M е сменен с новия Type 271. Освен това на кораба усилват леката зенитна артилерия, посватяйки допълнително 20 mm автомати Ерликон.

Пре август, с края на изпитанията, крайцера прави преход до Великобритания, влиза отново на ремонт в Портсмът, за окончателното поставяне на радарите. На 3 септемви, с края на модернизациите, крайцера влиза в състава на 10-та крайцерска ескадра в Скапа Флоу.

Отново в британски води[редактиране | редактиране на кода]

В октомври – ноември 1942 г. крайцера носи оперативна служба в състава на Home Fleet. През декември влиза за поредния ремонт в гражданска корабостроителница в Клайд, а се връща в състава на флота в началото на януари.

На 20 януари съвместно с крайцерите Bermuda и Kent в състава на крайцерските сили излиза за прикритие на Северните конвои: JW-52 и обратния RA-52.

На 23 февруари е пребазиран в Исландия, в Сейдисфьордюр, за защита на Североатлантическите конвои.

На 2 март излиза съвместно с линкорите King George V и Howe за далечното прикритие на конвоя RA53, плаващ от Колския залив.

Перехват Regensburg[редактиране | редактиране на кода]

На 29 март крайцера от Исландия тръгва в поредния си Северен Патрул. В Датския пролив крайцера прихваща немския пробивач на блокади Regensburg (8086 брт). Екипажа му отказва да предаде съда, а неговия капитан заповядва да се отворят кингстоните и екипажа да напусне съда. Независимо от това „Глазгоу“ открива огън, и довършва потъващия съд с торпедо, по-късно започва и спасяването на екипажа. Силните вълни и ледената вода пречат за провеждането на спасителната операция. Само 6 уцелели членове на екипажа от 118 човека са качени на борда на крайцера. На 13 април крайцера се връща в Скапа Флоу.

През май крайцера е предаден на Плимътското Командване, за прихващане на вражескооо каботажно корабоплаване и пробивачи на блокади при югозападните подходи.

На 12 юни крайцера заедно с крайцера Bermuda излиза за прикритие на действията на разрушители при Френското крайбрежие.

На 20 юни прикрива действията на ескортния самолетоносач Archer и противолодъчната група B5 в противолодъчни операции в Бискайския залив и югозападните подходи.

На 29 юли е част от прикритието на 1 минно-заградителна ескадра при постановката на мини в Северния бараж (Операция SN22A). Продължава службата си в Канала.

20 юли плава с канадските разрушители Athabascan и Iroquois и полския разрушител Orkan в активен патрул в Бискайския залив.

През август-септември крайцера е в пореден ремонт в Девънпорт, в хода на който е свалено авиационното въоръжение, усилена е 20 mm артилерия, поставен е нов радар за управление на артилерийския огън Type 283, поставена е система за радиолокационно опознаване и радиотелефони на УКВ.

С края на ремонта, на 27 октомври 1943 г. крайцера участва в траурната церемония за погребението на Първия морски лорд Дъдли Паунд. Праха на Паунд и неговата жена, починала през юли 1943 г. е разсеян на 30 мили от Наб Тауър.

През ноември крайцера плава в Канала и в Югозападните подходи за прикритие на набезите по каботажното корабоплаване при френските брегове в рамките на сериите операции Тунел (Операция Tunnel).

Боя в Бискайския залив[редактиране | редактиране на кода]

На 12 декември крайцера се връща в просторите на Северния Атлантик, когато заедно с новозеландския крайцер Gambia става участник в операцията Каменна стена (Операция Stonewall), организирана от главнокомандващия Плимътското командване адмирал Ралф Лийтъм. Операцията е прихващане на блокадопробивач, открит на линията Натал – Фрийтаун, за което крайцерите, базирани на Азорските острови трябва непрекъснато да патрулират океана, редувайки се един с друг. Това и правят, зареждайки гориво от танкер, разположен в град Орта (на Азорските острови).

Целта на крайцерите, както се оказва е немския моторен кораб Alsterufer. Той успешно избягва откриването на крайцерите, но на 27 декември е открит на 500 мили северозападно от нос Финистере, заобикаляйки позициите на крайцерите от югоизток. „Глазгоу“ и наличните към момента крайцери Enterprise, Penelope и Ariadne са пренацелени за прихващането му и се насочват на изсток. В това време Alsterufer е подпален и потопен от B-24 Либърейтър на чехословацката ескадрила на бреговото командване. 62 члена на екипажа на пробивача на блокади са спасени.

Още по-рано, на 26 декември за среща с пробивача и съпровождането му в устието на Жиронд немците изпращат 8-ма флотилия разрушители и 4-та флотилия миноносци. Едва на утрото на 28 декември немците разбират за потопяването на своя подопечен и получават заповед да се върнат вкъщи. В този момент са и прихванати от „Глазгоу“ и съпровождащия го Enterprise. В хода на последващия бой британците потопяват миноносците T-25 и T-26 и разрушителя Z-27. Останалите немски кораби успяват да се скрият. „Глазгоу“ получава неголеми повреди от осколки, а 2 члена на екипажа са убити. Те са погребани в морето с елови венци, които са предназначени за детския коледен празник в Орта.

На обратния път за Плимът крайцерите са подложение на ред атаки с планиращи бомби.

Десанта в Нормандия[редактиране | редактиране на кода]

В периода януари – април 1944 г. крайцера изпълнява рутинните си задължения по патрулиране и защита на конвои. След това крайцера започва подготовка за провеждането на операция Нептун – морската съставляваща на десанта на съюзниците в Нормандия. Крайцера влиза в състава на силите на Западното оперативно съединение, под американско командване. Той е назначен в Бомбардировъчното съединение С, състоящо се от: американските линкори Texas и Arkansas, крайцерите на Свободна Франция Montcalm и Georges Leygues, 9 американски разрушителя и 3 британски ескортни миноносеца тип „Hunt“. През май крайцера преминава огнева подготовка в района на нос Гняв. На 23 май крайцера се присъединява към другите кораби на своето съединение в Белфаст.

Лекият крайцер „Глазгоу“ и американският крайцер „Куинси“ обстрелват Шербур, юни 1944 г. Снимката е направена от борда на крайцера „Ентърпрайз“

На 3 юни корабите отплават от Белфаст. Към района на десанта плават заедно с конвоя O1 от нос Сейнт Албан. На 6 юни започва десанта и крайцера заедно със Съединение C с огъня си прикрива войските, слизащи на плацдарма „Омаха“. По времето на стрелбата крайцера изстрелва по брега над 500 152 mm снаряда. По-късно крайцера остава в района на десанта, изпълнявайки огневи налети по необходимост, оставяйки своята позиция само за попълване на припасите.

На 20 юни крайцера е назначен за предстоящата бомбардировка над укрепленията в Шербур, за това се насочва към остров Портланд, за да влезе в състава на Оперативно съединение TF 129. На 21 юни той пристига в Потланд и влиза в състава на 1-ва група, където освен него е крайцера Enterprise, американските крайцери Tuscaloosa, Quincy, линкора Nevada, британската 9-та флотилия тралчици и 159 американска флотилия тралчици под прикритие на 6 американски разрушителя.

На 24 юни Съединението оставя Портланд, пристигайки на 25 число на позиция 22,5 km северозападно от Шербур. В хода на последващата престрелка с немските брегови батареи крайцера получава 2 преки попадения и едно навесно. Той получава попадения в надстройките в района на хангара и кърмата с повреди на електрически кабели и оборудването за управление на огъня.

Модернизация[редактиране | редактиране на кода]

На 30 юни крайцера е отозван от състава на Западното съединение в Белфаст за ремонт. На 3 юли той пристига в Тайн и влиза за ремонт в корабостроителницата Palmer’s Yard в Хебърн за отстраняването на получените повреди.

В хода на ремонта, който продължава почти година, на „Глазгоу“ е свалена кърмовата кула „X“. Поставени са нови радиолокационни установки заедно със система за наводка на самолети (Outfit YE). Радара за въздушно наблюдение Type 281, който се използва само с мачта е заменен с новия Type 281B. Радара за надводно наблюдение Type 273 е заменен с Type 293. Радара за управление на огъня Type 284 с Type 274.

Едва на 29 юни 1945 г. крайцера се връща в състава на флота. Тъй като войната в Европа към този момент е вече завършила, крайцера е изпратен на служба в Остиндия, като преди това, през целия юли е в Средиземно море. На 22 август съвместно с крайцера Jamaica, крайцера влиза в състава на ИЗточния флот.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към 1939 г.
  2. по други данни три и три човека съответно
  3. обаче кула „X“ не действа в течение на година, до края на ремонта на крайцера в САЩ

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В.. Гордость британского флота. Легкие крейсера типа Таун. ISBN 978-5-699-75584-4.
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Дашьян, А. В., Патянин С. В., и др.. Флоты Второй мировой. ISBN 978-5-699-33872-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Glasgow (1936)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.