Манчестър (лек крайцер, 1937)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Манчестър.

„Манчестър“
HMS Manchester (C15)
HMS Manchester (C15) 1942.jpg
Лекият крайцер „Манчестър“, 1942 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Леки крайцери тип „Глостър“
Производител Hawthorn Leslie & Co. Ltd във Великобритания.
Живот
Заложен 28 март 1936 г.
Спуснат на вода 12 април 1937 г.
Влиза в строй 4 август 1938 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 13 август 1942 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 170,1/180,3 m
Ширина 19 m
Газене 6,27 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
82 500 к.с.
Скорост 32,3 възела
(59,26 km/h)
Водоизместимост 9400 t (стандартна)
11 650 t (пълна)
Броня пояс: 114 mm
траверси: 63 mm
палуба: 32 mm
погреби: 114 – 32 mm
кули: 102 – 51 mm
барбети: 25 mm
Екипаж 800 души
Далечина на
плаване
7320 морски мили при 13 възела ход
Хидроакустическа
система (ХАС)
Ехолот обр. 1928 г.
Радиоелектронно
оборудване
2 жирокомпасa Адмиралтейски тип;
жирокомпас „Браун“ модел „G“
Въоръжение
Артилерия 4x3 152 mm
Зенитна артилерия::
4x2 102 mm
2x4 40 mm
3x4 12,7 mm картечници „Викерс“
Самолети 2 хидроплана Supermarine Walrus
1 катапулт[1]
Торпеда 2x3 533 mm ТА
„Манчестър“
HMS Manchester (C15)
в Общомедия

Манчестър (на английски: HMS Manchester (C15)) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война от втората серия крайцери тип „Таун“. Заложен е на 28 март 1936 г., спуснат на вода на 12 април 1937 г. и влиза в експлоатация на 4 август 1938 г. Кораба има кратка, но много наситена бойна кариера.

Крайцера участва във Втората световна война. В патрулите в Индийския океан, Норвежката операция, сраженията в Средиземно море, Арктическите конвои. В хода на боевете е сериозно повреден от италианските торпедоносци. Потопен е от италиански торпедни катери по време на провеждане на конвой за Малта.

Девиза на кораба е: „Sapere aude“ – „Осмелете се да бъдете мъдри“.

За времето на своята служба крайцера получава 4 звезди за бойни отличия (Норвегия – 1940 г.; Битката при нос Спартивенто – 1940 г.; Арктическите конвои – 1942 г.; Малтийските конвои 1941 – 1942 г.)

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Предвоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След влизането му в строй, крайцера през септември 1938 г. влиза в състава на 4-та крайцерска ескадра, базирана в Източноиндийската станция. В оериода ноември-декември 1938 г. заедно с ескадрата осъществява вояж по Индийския океан.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Началото на Втората световна крайцера посреща в Индийския океан, совершив в септември няколко излизания за прихващане на немски съдове и възможни търговски рейдери. По-късно осъществява защитата на собствената търговия в триъгълника: Коломбо – Бомбай – Аден.

През октомври е решено превеждането на крайцера в 18-та крайцерска ескадра в метрополията, където крайцера и се насочва на 14 октомври през Средиземно море. На 25 ноември крайцера пристига в Портсмът и веднага влиза за ремонт.

В състава на флота на Метрополията[редактиране | редактиране на кода]

С края на ремонта на 21 декември крайцера минава изпитания и се насочва за Скапа Флоу. На 24 декември той влиза в състава на базираната там 18-та ескадра.

В течение на януари 1940 г. крайцерите от ескадрата излизат в Атлантика, за прихващане на немските търговски съдове при Северозападните подходи и насочващи се в Северно море.

През февруари крайцера влиза в състава на Северния патрул. На 21 февруари по време на търсенето на блокадопробивачи заедно с разрушителя Kimberley прихваща неския товарен съд Wahehe (операция WR). Съда е пленен. През март крайцера става флагман на ескадрата.

Норвежка операция[редактиране | редактиране на кода]

В началото на април крайцера отплава като част от конвоя ON-25 насочващ се за Норвегия за влизането на британски войски в тази страна. Но едновременно с британската започва и немската операция, цел на която е бързата и пълна окупация на Норвегия. На 8 април „Манчестър“ съвместно с крайцера Southampton, разрушителите Janus, Javelin, Grenade и Eclipse се отделя от ескорта за присъединяване към Флота на метрополията.

На 9 април флота на Метрополията е подложен на атаката на немски бомбардировачи. Това първо бойно стълкновение на флота в открито море с вражеската авиация изяснява множество недостатъци. в частност от бомбите загива разрушителя Gurkha.

След това „Манчестър“ заедно с крайцерите Glasgow, Sheffield и Southampton в съпровождение на 7 разрушителя е насочен за атаката над немски кораби, по съобщения, пристигнали в Берген. След безуспешни издирвания по вътрешните пътища на норвежките фиорди, крайцерите се присъединяват към флота и заедно с него отплават за Скапа Флоу за зареждане и попълване на боеприпасите.

На 12 април заедно с крайцерите Birmingham и Cairo под прикритието на разрушители ескортира военния конвой NP1 с десантни войски за Нарвик (Операция Rupert/R4).

На 14 април заедно с крайцерите Birmingham и Cairo под прикритието на разрушителите Vanoc, Whirlwind и Highlander ескортира войсковите транспорти Empress of Australia и Chobry в прехода им до Намсос. По-късно крайната точка на плаванеот е изменена на Lillesjona поради въздушната заплаха и дефицита на разтоварващи средства в залива на Намсос (Операция Maurice). На 15 април войските са преместени на разрушителите за последващо стоварване, а крайцерите се насочват за Розайт, където пристигат на 19 април.

На 21 април на крайцера в Розайт започват да се качват войските на 15-та пехотна бригада. А на 22 „Манчестър“ заедно с крайцерите Birmingham и York и разрушителите Acheron, Arrow и Griffin се насочва за Ондалснес (Норвегия). На 25 април стоварват войските, които са усиление на „Sickle Force“.

На 26 април крайцера излиза в морете за поддръжка на операциите на разрушителите при Тронхайм. На 28 април се насочва за Скапа-Флоу за попълване на припасите с цел продължение на операците при норвежкото крайбрежие.

На 1 май заедно с крайцерите Birmingham и Calcutta, „Манчестър“ предприема евакуацията на войските от Andalsnes. Евакуируемите войски се пренасочват на крайцерите от брега с разрушителите Diana, Delight, Inglefield, Somali и Mashona.

На 10 май излиза от Скапа Флоу заедно с крайцера Sheffield за прикритие на прехода на повредения в бой с немските торпедни катери разрушител Kelly в устието на река Тайн.

Противодесантни операции[редактиране | редактиране на кода]

На 26 май е преведен в Хъмбър заедно с крайцерите Sheffield и Birmingham за участе в противодесантните операции. През юни, за същите цели е преведен в Розайт, а през юли влиза за ремонт на Портсмътските стапели. След края на ремонта, на 31 август се връща в Хамбър в състава на 18-та ескадра. В течение на септември предприема походи в Северно море за ескортиране на конвои и противодесантни патрулирания.

От 4 октомври е пребазиран в Скапа Флоу.

На 9 октомври заедно с 5-та флотилия разрушители прикрива линкора Revenge, докато той предприема обстрел над Шербур.

Командировка в Средиземно море[редактиране | редактиране на кода]

През ноември крайцера е избран в качеството на подкрепление за Средиземноморския флот и на 15 ноември се насочва в съпровождение на разрушителите Jaguar и Kelvin към този театър с отбиване през Гибралтар.

Операция Collar[редактиране | редактиране на кода]

В Гибралтар „Манчестър“, съвместно с крайцера Southampton образувайки Съединение „F“ натоварват на 23 ноември на борда си 1370 човека персонал на RAF и съставят близкото прикритие на конвоя от 3 съда за Малта и за залива Суда. Така започва операция Collar.

В хода на операцията крайцера участва в боя при нос Спартивенто и след това, успешно доставя своя товар в Малта.

На 8 декември крайцера заедно с разрушителите Kashmir, Kelvin, Jersey и Jupiter. отплава от Гибралтар и се насочва за Плимът, където и пристига на 11 декември, след което има преход до Скапа Флоу, пристигайки там на 13 декември.

Завръщане в северни води[редактиране | редактиране на кода]

От януари до март крайцера се ремонтира в Тайн. По време на ремонта на крайцера е поставен радар за въздушно наблюдение Тип 279.

на 18 април след завършването на ремонта крайцера се съединява с флота отново влиза в състава на Северния патрул заедно с крайцерите Birmingham и Arethusa.

На 6 май крайцера прикрива корабите на минния дивизион, изпълняващ минирането на Северния бараж (Операция SN9A).

На 7 май по време на патрулирането, съвместно с крайцерите Edinburgh и Birmingham и 4 разрушителя, пленява немския метеорологичен съд Munchen. Немския капитан успява да унищожи шифровъчната машина Енигма, но британските моряци от разрушителя Somali успяват да се доберат до роторите ѝ и шифровъчните книги към нея. С разрушителя Nestor те са изпратени във Великобритания.

В търсене на „Бисмарк“[редактиране | редактиране на кода]

На 22 май крайцера патрулира на линията между Исландия и Фарьорските острови съвместно с крайцерите Arethusa и Birmingham в издирване на немския линкор Bismarck, пробиващ си път към просторите на Атлантика. На 24 май, след потопяването на линейния крайцер Hood, патрулира североизсточно от Исландия в случай завръщането на Bismarck в Датския пролив.

На 3 юни крайцера се връща в Скапа Флоу.

Завръщане в Средиземно море[редактиране | редактиране на кода]

На 2 юли крайцера е решено да бъде съпровождение на поредния конвой за Малта и на 11 юли той отплава за Гибралтар съвместно с линкора Nelson, крайцерите Edinburg и Arethusa, прикривани от разрушители на Home Fleet.

Торпедно попадение[редактиране | редактиране на кода]

На 21 юли крайцера заедно с крайцерите Edinburgh, Arethusa и минния заградител Manxman образуват Съединение „X“ което съставлява ескорта на конвоя за Малта под прикритието на Съединения „H“: линейния крайцер Renown, линкора Nelson, самолетоносача Ark Royal крайцера Hermione и разрушители (Операция Substance).

На 23 юли съединенията са подложени на въздушна атака и „Манчестър“ получава торпедно попадение в десния борд в района на котелното отделение. Крайцера е принуден да се насочи за ремонт в Гибралтар на един вал, под прикритието на разрушителите Avon Vale, Vidette, Vimy и Wishart.

На 26 юли влиза за ремонт в Гибралтар и в течение на целия август се готви за преход към САЩ.

Ремонт в САЩ[редактиране | редактиране на кода]

На 17 септември крайцера заедно с разрушителя Firedrake се насочва за САЩ. До 25 градуса западна дължина те са съпровождани от разрушителя Heythrop. На 23 септември той пристига там и влиза за ремонт във Филаделфийската военноморска корабостроителница. Ремонта продължава до март 1942 г. В хода му са изпълнени подготовителните работи за поставяне на допълнително радиолокационно оборудване.

На 3 март крайцера, с края на изпитанията, се насочва за провеждане на бойната подготовка към Бермудите, след което отплава за метрополията, в Портсмът. В Портсмът в течение на април на крайцера е поставено радиолокационното оборудване. Поставени са радар за управление на огъня на главния калибър и тежката зенитна артиллерия Тип 284 и Тип 285, а също и най-новия надводен 10 сантиметров радар тип 273.

И отново в Хоум флийт[редактиране | редактиране на кода]

На 2 май крайцера отново се присъединява към флота в Скапа Флоу.

На 1 юни крайцера прикрива 1 минно-заградителна ескадра в поставянето на мини на Северния бараж (Операция SN72).

На 25 юни крайцера съвместно с разрушителя Eclipse доставя припаси и персонал за усилване на гарнизона на Шпицберген (Операция Gearbox).

На 3 юли крайцера заедно с британски (Duke of York), и американски (Washington) линкори, самолетоносача Victorious, крайцерите Cumberland и Nigeria осъществява далечното прикритие на знаменития конвой PQ-17. След разгрома на конвоя крайцера заедно с флота се връща в Скапа Флоу.

Средиземно море. Кръг трети[редактиране | редактиране на кода]

На 3 август „Манчестър“ заедно с крайцерите Nigeria и Kenya съставляват ескорта на поредния конвой за Малта (операция Pedestal). Заедно с тях са и други кораби от флота на Метрополията: линкорите Nelson и Rodney, самолетоносачите Victorious и Furious в прикритие на разрушители. На 10 август крайцера влиза в състава на Съединение „X“ заедно с крайцерите Nigeria, Kenya и Cairo и разрушители от Хоум Флийта. Съединението изпълнява прикритието на малтийския конвой и на прехода е атакувано от авиацията и подлодките на противника.

На 12 август, през нощта, в района на остров Пантелерия конвоя е атакуван от немски и италиански торпедни катери. „Манчестър“ получава две торпедни попадения от италианските MAS16 и MAS22. Торпедата попадат в средната част на кораба в десния борд предизвиквайки наводняване на машинните отделения. В резултат на това могат да се използват само външните гребни валове. Крайцера губи 12 човека убити. Към утрото на 13 август във връзка с близкото местонахождение на крайцера до вражеския бряг изчезва надеждата да се спаси крайцера и да се докара до Гибралтар. Разрушителите Pathfinder и Eskimo качват 312 членове на екипажа на крайцера. Поставените взривни заряди не успяват да потопят крайцера, за това разрушителя Pathfinder го довършва с торпедо. Крайцера потъва в района на тунизийския нос Кап Бон при град Келибия в точката с координати 36°50′ с. ш. 11°10′ и. д. / 36.833333° с. ш. 11.166667° и. д..

Останалите членове на екипажа успяват да се доберат до брега на Тунис, където те са интернирани от Вишистските власти и се намират в лоши условия до нахлуването на съюзниците в Северна Африка.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Капитана на крайцера Harold Drew е предаден от Адмиралтейството на военнополевия съд с обвинението, че кораба намиращ се на вода е бил способен да достигне нейтрално пристанище в Северна Африка. Дрю е признат за виновен, получава присъда и е уволнен от военна служба. Но решението е и си остава спорно. Кораба е прекалено силно повреден и както справедливо се опасява капитана, в т.ч. и според показанията на РЛС, той е можел да попадне в ръцете на противника.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към 1939 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Патянин С. В.. Гордость британского флота. Легкие крейсера типа Таун. ISBN 978-5-699-75584-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia.
  • Smithn P.C., Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Manchester (1937)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.