Нигерия (лек крайцер, 1939)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Нигерия“
HMS Nigeria (60)
HMS Nigeria.jpg
Лекият крайцер „Нигерия“
Флаг Великобритания Великобритания
Индия Индия
Клас и тип Лек крайцер от типа „Фиджи“
Производител Vickers-Armstrong в Нюкасъл, Великобритания.
Живот
Поръчан 1937 г.
Заложен 8 февруари 1938 г.
Спуснат на вода 18 юли 1939 г.
Влиза в строй 23 септември 1940 г.
Изведен от
експлоатация
Предаден на Индия, утилизиран на 20 август 1985 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 163,98/169,32 m
Ширина 18,9 m
Газене 6,1 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 32,25 възела
(59,7 km/h)
Водоизместимост 8530 t (стандартна)
10 450 t (пълна)
Броня пояс: 83 mm
траверси: 51 mm
палуба: 51 mm
погреби: 83 mm
кули: 51 mm
барбети: 25+25 mm
Екипаж 780 души
Далечина на
плаване
6520 морски мили при 13 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x3 152 mm
Зенитна артилерия::
4x2 102 mm
2x4 40 mm
2x4 12,7 mm картечници
Самолети 2 хидроплана;
1 катапулт[1]
Торпеда 2x3 533 mm ТА
„Нигерия“
HMS Nigeria (60)
в Общомедия

Нигерия (на английски: HMS Nigeria (60), от на английски: NigeriaНигерия) е лек крайцер на Британския кралски флот, от времето на Втората световна война. Един от крайцерите на на крайцерите тип „Фиджи“ (Краун Колъни – 1-ва серия).

Поръчан по програмата от 1937 г. и е заложен в Vickers-Armstrong в Нюкасъл на 8 февруари 1938 г. Крайцера е спуснат на вода на 18 юли 1939 г. Влиза в строй на 23 септември 1940 г.

На 29 август 1957 г. крайцера влиза в състава на ВМС на Индия с името „Майсур“ (на английски: INS Mysore).

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

След влизането в строй крайцера преминава в Скапа Флоу на Оркнейските острови, влизайки в състава на 10-та крайцерска ескадра. След това, октомври – ноември 1940 г. изпълнява операции по прикритие на крайбрежните конвои при северозападните подходи, базиран в Плимът.

На 26 декември 1940 г. „Нигерия“ излиза заедно с линейния крайцер Repulse за прикритието на конвоите в Атлантика, след като войсковия конвой WS5A е атакуван от немския тежък крайцерАдмирал Хипер“.

На 6 февриари 1941 г. крайцера излиза в състава на океански ескорт, прикривайки поставянето на минни заграждения при Северния бараж (Operation SN7A), след края на което отплава заедно с линкора Nelson в патрулиране при бреговете на Исландия. На 17 февриари прикрива поредното миниране на северния бараж (Operation SN7B/68A).

Рейд на Лофотените[редактиране | редактиране на кода]

В началото на март крайцера съставя ескорта на десантните съдове при рейда над Лофотенските острови и тяхната последваща евакуация (Operation Claymore). Крайцера Edinburgh осъществява далечното прикритие.

На 8 март излиза Северно море в търсене на немски кораби, които според съобщенията са се промъкнали там за атака на съюзните конвои.

На 11 март – прикритие на поредното минно поставяне (Operation SN68B).

На 17 март заедно с линкора Nelson излиза при бреговете на Исландия затърсене на немските линкори „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“, промъкнали се в Атлантика.

На 26 март излиза на патрулиране в Датския пролив съвместно със систершипа Fiji за прихващане на немски търговски рейдери. На 28 март се присъединява към линкора King George V и два други крайцера в търсенето на немския джобен линкор „Адмирал Шеер“, плаващ към Кил. Противника така и не е открит.

На 30 март заедно с Fiji излиза за съединение с линейния крайцер Hood за прикритие за конвойните маршрути ВеликобританияГибралтар от атаките на немските кораби (Operation SN9B). След което крайцера остава при северозападните подходи.

Потопяването на „Лауенбург“[редактиране | редактиране на кода]

На 28 юни „Нигерия“ съвместно с разрушителите Bedouin, Tartar и Jupiter в условията на мъгла задържат североизточно от остров Ян Майен на позиция 73°02′ с. ш. 3°13′ з. д. / 73.033333° с. ш. 3.216667° з. д. немския метеорологичен съд Lauenburg. Съда е открит с помощта на huff-duff и е обстрелян, след което екипажа в го напуска. От разрушителя Tartar е свалена десантна партия, която успява да взаеме шифровъчната машина „Енигма“ и кодовете ѝ, след което съда е потопен.

На 25 юли излиза заедно с крайцера Aurora и разрушителите Punjabi и Tartar, в ролята на възможни, по необходимост, танкери за гориво за корабите от ескорта на Руския конвой.

Евакуация от остров Медвежий[редактиране | редактиране на кода]

На 1 август крайцера участва в операцията по унищожаването на метеорологическата станция на остров Медвежий и евакуацията от острова на норвежките граждани.

Евакуация на Шпицберген[редактиране | редактиране на кода]

На 19 август съвместно с крайцера Aurora ескортира лайнера Empress of Australia с канадски командоси на борда по време на рейда над Шпицберген (Operation Gauntlet). На 23 август той поддържа с огън десанта на военните сили и помага в унищожаването на въгледобивното оборудване на острова. Взема на борда си от Баренцбург съветски миньори, които доставя на 24 август в Архангелск, след което се връща на острова в Лонгирбюен, където взема норвежкото население на острова. На 1 септември крайцера с пътниците на борда, съпровождайки въглевозите, отплава за Скапа Флоу.

Потопяването на „Бремзе“[редактиране | редактиране на кода]

На 7 септември по време на патрулиране при бреговете на Норвегия съвместно с крайцера Aurora „Нигерия“ прихваща при Porshanger фиорд малък немски конвой от два транспорта. В условията на лошо време крайцерите потопяват немския учебен кораб „Бремзе“, а транспортите успяват да избягат. В хода на боя „Нигерия“ получава повреди в носовата част. При следвоенния анализ е предположено, че крайцера се е натъкнал на мине.

След този бой крайцера влиза за ремонт в гражданската корабостроителница в Тайн, в хода на който на кораба е поставен радар за управление на огъня на главния калибър Type 284. На 25 декември след изпитания той влиза за доработка на ремонтните работи. През януари 1942 г. крайцера се връща в състава на 10-та ескадра крайцери, ставайки неин флагмански кораб.

На 8 януари 1942 г. „Нигерия“ излиза в съпровождени на конвоя PQ-8, плаващ от Исландия за Мурманск. На 17 януари той пристига там и остава там, за да съпровожда бъдещите конвои в района между остров Медвежий и Колския залив.

Базиране в Мурманск[редактиране | редактиране на кода]

През февруари крайцера от Мурманск заедно с разрушителите Faulknor и Intrepid излиза за среща с конвоя PQ-9/10, съединявайки се с него на 5 февруари, и съпровождайки го до 8 февруари. От 13 до 15 февруари крайцера прикрива обратния конвой QP-7. На 22 февруари съвместно със съветските есминци съпровожда конвоя PQ-11 на финалната права от плаването му.

От 2 до 7 март крайцера участва в състава на близкото прикритие на обратния конвой QP-8.

От 22 март крайцера в състава на Флота на Метрополията участва в прикритието на два конвоя: PQ-13 и обратния QP-9.

На 5 април крайцера съпровожда линкора King George V от Розайт за Скапа Флоу, където той се съединява с флота.

На 10 април „Нигерия“ съвместно с линкорите King George V и Duke of York, самолетоносача Victorious и тежкия крайцер Kent образуват Съединението за далечно прикритие, съпровождащо поредната двойка конвои: PQ-14 и обратния QP-10. На 11 април крайцера оставя Съединението.

28 април крайцера влиза в състава на ескорт на конвоя PQ-15. На 1 май той го напуска и се присъединява към обратния конвой QP-11, след като, от състава на неговото прикритие е потопен крайцера Edinburgh.

На 13 май „Нигерия“ с линкора Duke of York, самолетоносачаVictorious и крайцерите Kent, Liverpool, London и Norfolk образува Съединение, което трябва да посрещне и съпроводи плаващия за Великобритания от СССР повреден крайцер Trinidad, но последния на 15 май при прехода е потопен от немската авиация. Съединението за прикритие се насочва към базата също под въздушните атаки на противника.

От 23 до 28 май „Нигерия“ съвместно с крайцерите Kent, Liverpool и Norfolkи разрушителите Marne, Onslow и Oribi съставлява крайцерското прикритие на поредната двойка конвои: PQ-16 и обратния QP-12.

От 30 юни крайцера съвместно с линкора Duke of York, американския линкор Washington, самолетоносача Victorious и крайцера Cumberland съставлява далечното прикритие на печално знаменития конвой PQ-17. Кораби остават с него до 4 юли, по-късно пристъпвайки към прикритието на обратния конвой QP-13. След пристигането на последния на 7 юли в Рейкявик, „Нигерия“ се връща във водите на метрополията.

Операция Пиедестал[редактиране | редактиране на кода]

На 2 август „Нигерия“ съвместно с линкора Nelson, самолетоносача Victorious, крайцерите Kenya, Manchester и Cairo, отплават от Англия в качеството на съпровождение на войсковия конвой WS21S за Малта (операция Pedestal). На 10 август в Гибралтар „Нигерия“, крайцерите Kenya, Manchester и Cairo, а също 12 разрушителя образуват Съединение „X“, което трябва да съпроводи конвоя непосредствено до Малта. От 11 август над конвоя започват атаките на авиацията и подводните сили на Оста.

Торпедно попадение[редактиране | редактиране на кода]

Вечерта на 12 август италианската подводницата Axum на позиция 37°26′ с. ш. 10°22′ и. д. / 37.433333° с. ш. 10.366667° и. д. уцелва с едно торпедо в левият борд „Нигерия“. Крайцера получава сериозни повреди и в съпровождение на 3 ескортни миноносеца Wilton, Bicester и Derwent се насочва за Гибралтар, където на 15 август влиза за предварителен ремонт.

Ремонт в САЩ[редактиране | редактиране на кода]

През целия септември крайцера се ремонтира в Гибралтар, след което на 7 октомври отплава за САЩ за провеждането на основния ремонт. На 23 октомври той влиза за ремонт във военноморската корабостроителница в Чарлстън. В хода на ремонта е свалено авиационното въоръжение и е проведена подготовката за поставянето на радари за управление на зенитния огън, замяната на радара за въздушно наблюдение Type 279 с Type 281 и поставянето на радар за надводно наблюдение Type 272. Ремонта продължава цяла година и едва през септември 1943 г. крайцера прави прехода си към Великобритания, където от октомври до декември 1943 г. са поставени радарите и са проведены окончателните ремонтни работи.

През януари 1944 г. крайцера се връща на бойна служба в състава на 10-та ескадра крайцери в Скапа Флоу, защитавайки конвои при северозападните подходи.

През март крайцера прави преход за Цейлон, където пристига на 27 март, влизайки в 4-та крайцерска ескадра на Източния флот.

В състава на Източния флот[редактиране | редактиране на кода]

На 16 април „Нигерия“ участва в операция „Кокпит“ (Operation Cockpit) – атаката над Сабанг от Съединение 70 в състав британския самолетоносач Illustrious и временно придадения към Източния флот американски Saratoga. Крайцера се намира в състава на Съединение TF69, прикриващо самолетоносачите. Освен „Нигерия“, то включва линкорите Queen Elizabeth и Valiant, френския линкор Richelieu, крайцерите Newcastle, Ceylon, Gambia и холандския крайцер Tromp. На 21 април корабите се връщат в Тринкомале.

На 6 май крайцера участва в прикритието на поредното нападение. Този път над Сурабая (Operation Transom). Крайцера влиза в състава на Съединение TF65: линкорите Queen Elizabeth и Valiant, френския Richelieu, крайцера Newcastle и холандския крайцер Tromp. На 15 май корабите се зареждат в залива Ексмут в Западна Австралия. На 17 май самолетоносачите нанасят удар по Сурабая, а на 27 май корабите се връщат в Тринкомале.

През юни „Нигерия“ плава в Индийския океан в патрулиране.

През юли крайцера участва в операцията по обстрел на Сабанг (Operation Crimson), заедно с крайцерите Kenya, Ceylon, Gambia и разрушители той съставлява ескорта на линкорите Queen Elizabeth и Valiant, линейния крайцер Renown и френския линкор Richelieu. На 25 юли „Нигерия“ се отделя за съпровождение на базата за подводни лодки Maidstone в прехода и към Фримантъл, където и провежда периода август – септември, действайки в Индийския океан.

На 11 октомври „Нигерия“ отплава за Тринкомале. През ноември 1944 г. влиза в 5-та крайцерска ескадра на Източния флот, когато се сформира Тихоокеанския флот на Великобритания.

На 1 декември заедно с крайцерите Kenya, Newcastle и Phoebe, „Нигерия“ образува Съединение 61, предназначено за поддръжката на Бирманския фронт.

На 1 януари 1945 г. „Нигерия“ съвместно с ескортния самолетоносач Ameer, крайцерите Newcastle и Phoebe и три разрушителя подсигурява десанта на 3-та бригада командос на полуостров Akyab (Operation Lightning). Огън не е откриван, тъй като японците са се оттеглили от мястото на десанта.

На 24 януари крайцера на полуостров Akyab пристъпва към натоварването на борда на морските пехотинци, които трябва да десантират на остров Cheduba в Бирма. На 26 януари той излиза заедно с крайцерите Newcastle и Kenya и разрушителите Paladin и Rapid в състава на Съединение TF65, и стоварва морските пехотинци на остров Cheduba, южно от остров Ramree (Operation Sankey). На 31 януари той отново носи морска пехота на борда си, обстрелвайки с крайцерите западното крайбрежие на Ramree.

През февруари крайцера отплава за Саймънстаун, влизайки в ремонт, продължил до май. На 3 май отплава за Цейлон със спирка в Дърбан.

На 13 май с разрушителите Roebuck, Racehorse и Redoubt образува Съединение TF62, което да усили TF61 в операциите по прихващане на японските евакуационни сил. На 18 май съединението се връща в Тринкомале.

През юни крайцера се намира в Индийския океан с Източния флот.

На 5 юли „Нигерия“ съвместно с ескортните самолетоносачи Ameer и Emperor и разрушителите Roebuck, Eskimo и Vigilant изпълнява прикритието на тралните работи при брега на Малайзия в рамките на подготовката за десанта на Малайското крайбрежие (Operation Collie). В хода на прикритието се провеждат бомбардировки на Никобарските острови. На 15 юли бомбардират остров Nancowry.

На 15 август крайцера заедно с линкора Nelson и ескортните самолетоносачи Attacker, Hunter, Shah и Stalker излиза за прехвърляне на окупационни сили в Пенанг. Но десанта е отменен. На 24 август „Нигерия“, Shah и Stalker се връщат в Тринкомале за дозаправка.

На 4 септември „Нигерия“ прави преход в Port Swettenham за съединение с крайцерите Ceylon, Cleopatra, Royalist и ескортните самолетоносачи на 21-ви авионосен дивизион. На 9 септември крайцера прикрива съюзния десант в Port Dickson съвместно с линкорите Nelson, Richelieu и крайцерите Ceylon, Cleopatra (Operation Zipper), с което Втората световна война за крайцера завършва.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Патянин С.В., Токарев М.Ю.. Самые скорострельные крейсера. ISBN 978-5-699-53781-5.
  • Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. ISBN 0-87021-922-7.
  • Norman Freidman. British Cruisers in Two World Wars & After. ISBN 1848320787.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Nigeria (1939)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.