Леки крайцери тип „Фиджи“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леки крайцери тип „Фиджи“
Fiji-class light cruisers
HMS FIJI, 28 August 1940 FL13125.jpg
Лекият крайцер „Фиджи“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Леки крайцери от тип „Фиджи“
Производител John Brown и др. във Великобритания.
Живот
Поръчан 1937 – 1938 г.
Заложен 30 март 1938 г.
Спуснат на вода 31 май 1939 г.
Влиза в строй 5 май 1940 г.
Изведен от
експлоатация
потопени/утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 163,98/169,32 m
Ширина 18,9 m
Газене 6,1 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
72 500 к.с.
Скорост 31,5 възела
(59,7 km/h)
Водоизместимост 8530 – 8735 t (стандартна)
10 450 – 11 086 t (пълна)
Броня пояс: 83 mm
траверси: 51 mm
палуба: 51 mm
погреби: 83 mm
кули: 51 mm
барбети: 25+25 mm
Екипаж 733 – 920 души
Далечина на
плаване
6520 морски мили при 13 възела ход;
запас гориво: 1700 t
Въоръжение
Артилерия 4x3 152 mm
Зенитна артилерия::
4x2 102 mm
2x4 40 mm
2x4 12,7 mm картечници
(„Тринидат“ 4x4)
Самолети 2 хидроплана („Кения“ няма);
1 катапулт
Торпеда 2x3 533 mm ТА[1]

Фиджи (на английски: FijiФиджи) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Този тип крайцери също е познат с името Colony първа серия. От проекта са построени 8 единици: „Фиджи“ (на английски: HMS Fiji (58)), „Кения“ (на английски: HMS Kenya (14)), „Нигерия“ (на английски: HMS Nigeria (60)), „Мауритиус“ (на английски: HMS Mauritius C80), „Тринидад“ (на английски: HMS Trinidad (46)), „Гамбия“ (на английски: HMS Gambia (48)), „Джамайка“ (на английски: HMS Jamaica (44)) и „Бермуда“ (на английски: HMS Bermuda (52)). Стават британския вариант на крайцер, съответстващ на условията на Лондонския морски договор от 1936 г.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Британскията флота изпитва нужда от повече крайцери с общо предназначение, които могат да действат както като защитници на търговията, така ако е необходимо и като част от флота.

След сключването на Лондонския военноморски договор от 1936 г. Обединеното кралство прекратява строежа на тежки крайцери. Възниква необходимост от крайцер, съответстващ на ограничението от 8000 дълги тона стандартна водоизместимост. В основата на новия проект са леките крайцери от типа „Саутхемптън“. Предизвикателството на задачата е да се създаде лек крайцер със съпоставимо въоръжение, но по-леки с 1000 тона [2].

След много предварителни проекти, през октомври 1936 г. са разгледани два варианта: версия с 14 133 mm оръдия и вариант с аналогично на типа „Саутхемптън“ въоръжение (12 152 mm и 8102 mm оръдия), но с по-ниска скорост на хода. Избран е варианта с по-тежкото въоръжение, решение повлияно от факта, че Япония не се присъединява към договора от 1936 г. и не е известно какви крайцери ще строи тя[3].

Окончателният проект е приет на 4 ноември 1937 с разчетена стандартна водоизместимост от 8170 тона. Пет кораба са били включени в програмата за строеж от 1937/8 година, още четири – в програмата за 1938/9 година. Въпреки това, по време на строителството на планираната водоизместимост е ​​значително надхвърлена, „Фиджи“, главният кораб от серията, е спуснат на вода на 31 май 1939 г. със стандартна водоизместимост 8631 тона [4].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Лекият крайцер „Джамайка“

Проекта „Фиджи“ става дълбока преработка на проекта крайцери от типа „Саутхемптън“ със спазване на ограничението за стандартната водоизместимост от 8000 дълги тона[5]. За сметка на използването на по-плътна компоновка е намалена дължината с 10 m. За да се съхранени въоръжението на прототипа е пожертвана мощност на енергетичната установка и е отслабено бронирането, но използването на транцева кърма дава възможност да се избегне значително падане на скоростта, а по-малката дължина на корпуса позволява да се прикрият с броневия пояс погребите за главния калибър. Дебелината на броневата палуба, в сравнение със „Саутхемптън“, даже се увеличава.

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Водоизместимостта на „Фиджи“ в началото на войната съставлява 8631, 8524, 10 724 дълги тона – стандартна, лека и пълна, съответно.

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Главната енергетична установка се състои от четири турбозъбни агрегата „Парсънс“ и четири триколекторни парни котела Адмиралтейски тип. Схемата е ешелонна; котлите са разположени попарно в две котелни отделения, а ТЗА – в две машинни. Котлите на крайцерите от тип „Фиджи“ и „Дидо“ осигуряват по-високи параметри на парата, отколкото при предшестващите британски крайцери: 28,1 atm (28,47 kg/cm²) при температура от 370°С. Тяговъоръжеността на енергоустановката на „Фиджи“ – 55,6 к.с./t – е най-високата сред британските крайцери в периода на Втората световна[5]. Изпитанията на „Фиджи“ на пълна мощност са проведени на 5 май 1940 г.: два часа работа при 72 500 к.с. и два часа на 80 000 к.с. Условията на военното време не позволяват да се измери скоростта точно, но по направените оценки скоростта при стандартна водоизместимост е 31½ възела при 72 500 к.с. и 32¼ – на 80 000 к.с. Далечината на плаване на крайцерските турбини при чисто дъно и скорост 16 възела съставлява от 5700 до 5900 морски мили. Скоростта в открито море с чисто дъно: 30,3 възела. Скоростта в морето, постигната след шест месеца и след докуване – 30,1 възела.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Артилерийско въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Артилерийското въоръжение крайцерите от типа „Фиджи“ вклю­чва дванадесет 152 mm и осем 102 mm универсални оръдия. Боекомплекта и на едните, и на другите оръдия е съкратен до 150 снаряда на ствол[6], това е направено, за да спази 8000-тонното ограничение на стандартната водоизместимост, макар вместимостта на погребите да позволява да се приемат по 200.

152 mm оръдие Мк-XXIII с дължина на ствола 50 калибра са оръдия на главния калибър за всички британски леки крайцери от предвоенната пос­тройка, започвайки от „Леандър“. Първоначално те се поставят в двуоръдейните кули Мк-XXI („Леандър“, „Сидни“, „Аретуза“), а след това в триоръдейните Мк-ХХII (типа „Саутхемптън“) и Мк-XXIII („Белфаст“, „Фиджи“). Особеност на британските триоръдейни кули е изместването на средния ствол назад с 0,76 m, за да се предотврати разсейването на снарядите поради взаимното влияние на дулните газове[5].

Торпедно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

На крайцерите е резервирано място в средната част на кораба за два тритръбни торпедни апарат TR-IV калибър 533 mm.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Фиджи – заложен на 30 март 1938 г., спуснат на 31 май 1939 г., влиза в строй на 5 май 1940 г.

Кения – заложен на 18 юни 1938 г., спуснат на 18 август 1939 г., влиза в строй на 27 септември 1940 г.

Нигерия – заложен на 8 февруари 1938 г., спуснат на 18 юли 1939 г., влиза в строй на 23 септември 1940 г.

Мауритиус – заложен на 31 март 1938 г., спуснат на 19 юли 1939 г., влиза в строй на 4 януари 1940 г.

Тринидад – заложен на 21 април 1938 г., спуснат на 21 март 1940 г., влиза в строй на 14 октомври 1941 г.

Гамбия – заложен на 24 юли 1939 г., спуснат на 30 ноември 1940 г., влиза в строй на 21 февруари 1942 г.

Джамайка – заложен на 28 април 1939 г., спуснат на 16 ноември 1940 г., влиза в строй на 29 юни 1942 г.

Бермуда – заложен на 30 ноември 1939 г., спуснат на 11 септември 1941 г., влиза в строй на 21 август 1942 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Леките крайцери тип „Фиджи“ и „Цейлон“ се проектират с оглед както на договорните ограничения, така и на необходимостта от икономия на средства. Британската империя не може да си позволи масовото строителство на мощните, но много скъпи крайцери от типа „Белфаст[7]. Като цяло конструкторите се справят със задачата да създадат универсален лек крайцер. Единствения сериозен недостатък става прекалено плътната компоновка, довела до свалянето на една от кулите на главния калибър за усилване на системата за ПВО. Но това се обяснява с изначалното ограничение във водоизместимостта. В рамките на полученото задание британските конструктори успяват да създадат кораби, умерени по своите характеристики, но добре балансирани и надеждни, което се потвърждава от тяхната дълга и успешна служба на всички театри на Втората световна война[8]. Проекта „Фиджи“ чувствително превъзхожда американския проект за „лондонски“ крайцер. По мнението на кандидата на историческите науки С. В. Патянин, британските крайцери от типа „Фиджи“ са най-добрите сред леките крайцери на Втората световна по критерий „стойност/ефективност“[9].

Сравнителни ТТХ между типа „Фиджи“ и неговите аналози
Основни елементи Франция Франция
„Ла Галисионер“
Италия Италия „Раймондо Монтекуколи“[10] Италия Италия
„Дука д'Аоста“[10]
Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
проект 26[11]
Великобритания Великобритания
„Пърт“[12]
Великобритания Великобритания
„Фиджи“[13]
Съединени американски щати САЩ
„Атланта“[14]
Германия Германия
„Нюрнберг“[15]
Водоизместимост, стандартна/пълна, t 7600/9100 7431/8853 8317/10 374 7756/9287 6980/8965 8530 – 8735/10 450 – 11 086 6718/8340 7037/8897
Силова установка, к.с. 84 000 106 000 110 000 110 000 72 500 72 500 75 000 72 600
Максимална скорост, възела 31 37 36,5 37 32,5 31,5 32,5 32
Далечина на плаване, мили на скорост, възела 5500 (18) 4122 (18) 3900 (14) 3750 (18)[бел. 1] 2140 (18)[бел. 2] 7000 (15) 6520 (13) 7530 (15) 3280 (15)
Артилерия на главния калибър 3×3 – 152 mm 4×2 – 152 mm 4×2 – 152 mm 3×3 – 180 mm 4×2 – 152 mm 4×3 – 152 mm 3×3 – 150 mm
Универсална артилерия 4×2 – 90 mm 3×2 – 100 mm 3×2 – 100 mm 6×1 – 100 mm 4×2 – 102 mm 4×2 – 102 mm 8×2 – 127 mm 4×2 – 88 mm
Лека зенитна артилерия 4×2 – 13,2 mm 4×2 – 37 mm, 4×2 – 13,2 mm 4×2 – 37 mm, 4×2 – 13,2 mm 6×1 – 45 mm/46, 4×1 – 12,7 mm 3×4 – 12,7 mm 2×4 – 40 mm, 2×4 – 12,7 mm 4×4 – 28 mm, 8×1 – 20 mm 4×2 – 37 mm, 4×1 – 20 mm
Торпедно въоръжение 2×2 – 550 mm ТА 2×2 – 533 mm ТА 2×3 – 533 mm ТА 2×3 – 533 mm ТА 2×4 – 533 mm ТА 4×3 – 533 mm ТА 4×2 – 533 mm ТА 4×3 – 533 mm
Брониране, mm пояс – 105+20, палуба – 38, кули – 100, рубка – 95 пояс – 60+30, палуба – 30, кули – 70, рубка – 100 пояс – 70+30, палуба – 35, кули – 90, рубка – 100 пояс – 50, палуба – 50, кули – 70, рубка – 150 пояс – 76, палуба – 32, кули и барбети – 25, погреби до 89 пояс – 83, палуба – 51, кули – 51, барбети – 25+25, погреби – 83 пояс – 95, палуба – 32, кули – 25, рубка – 62, погреби до 95 пояс – 50, палуба – 25, кули – 80, рубка – 100
Екипаж, души. 674 648 694 734 570 733 – 920 623 – 820 896
Комментари към таблицата
  1. „Киров“
  2. „Ворошилов“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй
  2. Freidman, British Cruisers, 2010, p. 214
  3. Freidman, British Cruisers, 2010, p. 218
  4. Freidman, British Cruisers, 2010, p. 222
  5. а б в Патянин, Дашьян, 2007
  6. Freidman, British Cruisers, 2010, p. 403
  7. Балакин С.А. Крейсер „Белфаст“. Морская коллекция.
  8. Кофман В. Л.. «Ответ от Чемберлена». Моделист-конструктор.
  9. Патянин, Дашьян, 2007, с. 15
  10. а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.
  11. Патянин С.В., Дашьян А.В, Балакин К.С. и др.. Все крейсера Второй мировой.
  12. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.
  13. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.
  14. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.
  15. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Патянин С.В., Токарев М.Ю.. Самые скорострельные крейсера. ISBN 978-5-699-53781-5.
  • Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. ISBN 0-87021-922-7.
  • Norman Freidman. British Cruisers in Two World Wars & After. ISBN 1848320787.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Фиджи““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.