Леки крайцери тип „Атланта“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леки крайцери тип „Атланта“
Atlanta-class light cruisers
USS Atlanta (CL-51) steaming at high speed, circa in November 1941 (NH 57455).jpg
Лекият крайцер „Атланта“
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Леки крайцери от тип „Атланта“
Производител Federal Shipbuilding and Drydock Company в Киърни, (Ню Джърси) и др. в САЩ.
Живот
Заложен 22 април 1940 г.
Спуснат на вода 6 септември 1941 г.
Влиза в строй 24 декември 1941 г.
Изведен от
експлоатация
потопени/утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 161,6/165,1 m
Ширина 16,2 m
Газене 6,3 m
Задвижване 2 парни турбини Westinghouse;
4 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
2 гребни винта;
75 000 к.с.
Скорост 32,5 възела
(60,2 km/h)
Водоизместимост 6695 t (стандартна)
(1-ва и 2-ра група)
6 807 t (3-та група)
8 229 t (пълна)
(1-ва и 2-ра група)
8 585 t (3-та група)
Броня пояс: 95 – 28 mm
траверси:: 95 mm
палуба: 32 mm
погреби: 95 – 28 mm
кули: 32 – 25 mm
бойна рубка: 62,5 mm
(само на крайцерите от 1-ва група)
Екипаж 623 души
820 души
(като флагман)
Далечина на
плаване
8500 морски мили при 15 възела ход;
запас гориво:
1360 t
Въоръжение
Артилерия 8x2 127 mm
(1-ва група)
6x2 127 mm
(2-ра група)
Зенитна артилерия::
1-ва група: 3x4 или 4x4 28 mm
и 8x1 20 mm
2-ра група:
8x2 40 mm
и 16x1 20 mm
3-та група:
6x4 и 4x2 40 mm
и 8x2 20 mm
Торпеда 2x4 533 mm ТА
(1-ва и 2-ра група)[1]
Леки крайцери тип „Атланта“
Atlanta-class light cruisers
в Общомедия

Атланта (на английски: Atlanta) са тип леки крайцери на ВМС на САЩ от времето на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са построени 11 единици, разделени в три групи кораби: „Атланта“ (на английски: USS Atlanta (CL-51)), „Джуно“ (на английски: USS Juneau (CL-52)), „Сан Диего“ (на английски: USS San Diego (CL-53)), „Сан Хуан“ (на английски: USS San Juan (CL-54)), „Оукланд“ (на английски: USS Oakland (CL-95)), „Рино“ (на английски: USS Reno (CL-96)), „Флинт“ (на английски: USS Flint (CL-97)), „Тусон“ (на английски: USS Tucson (CL-98)), „Джуно“ (на английски: USS Juneau (CL-119)), „Спокан“ (на английски: USS Spokane (CL-120)) и „Фресно“ (на английски: USS Fresno (CL-121)).

История создания[редактиране | редактиране на кода]

Лекият крайцер „Сан Хуан“

Вторият Лондонски договор ограничава водоизместимостта на крайцерите до 8000 тона, а калибърът на оръдията до 6". Първоначално в САЩ искат да създадат крайцер в рамките на тези ограничения (8000 t и с 152 mm артилерия).

При проектирането към края на 1937 г. става ясно, че при водоизместимост от 8000 тона няма да се удовлетворят изискванията към новия крайцер, въоръжен с 152 mm артилерия, за това е решено да се прекрати проектирането на крайцери с 6" оръдия. Всички усилия на проектантите са насочени към крайцер с 127 mm артилерия. Чертежът на корпуса напомня „Бруклин“. Тези кораби, по принцип, не са планирани като крайцери за ПВО, а са предназначени за борба с японските разрушители. Наличието само на 2 ПУАЗО също не позволява да се води ефективен огън по голям брой въздушни цели. Този проект е аналог на малките крайцери тип „Капитани Романи“ или тип „Аретуза“. Решението е погрешно: ВМС на САЩ не страдат от дефицит на 127 mm/38 универсални зенитки (с аналогични оръдия се въоръжават стотици разрушители), а в същото време за по-далекобойна артилерия има дефицит. Освен слабостите във въоръжението, „Атланта“ страда и от ниска защитеност – оказват влияние малките размери и прекалено локалното брониране.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Стандартната водоизместимост на крайцерите от 1-ва серия съставлява 6593 дълги тона, пълната – 8340 (проектна – 6000 и 8100 д. тона съответно). Нормалната проектна водоизместимост съставлява 7400 д.тона[2].

Стандартната водоизместимост на крайцерите от 3-тата серии съставлява 6706 д.тона, пълната – 8676 (проектна – 6500 и 8450 д.тона съответно)[3].

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Енергетичната установка е с обща мощност 75 000 к.с., котлите имат следните параметри на парата (налягане – 45,85 kg/cm² (665 psi), температура – 454,4°С (850 °F))[2], тя трябва да подсигури ход 32,5 възела. Силовата установка е от ешелонен типа, двувинтова. Парата за двете турбини се изработва от четири парни котела.

Контактната скорост съставлява 32,5 възела при при водоизместимост 7400 д. тона[4]. „Атланта“ на изпитанията развива ход от 33,67 възела при мощност 78 985 к.с. и водоизместимост 7404 тона (нормална).

На изпитанията Juneau развива ход 32,48 възела (60 km/h) при мощност 78 749 к.с. и водоизместимост 7415 тона. При пълна водоизместимост (8450 д. тона) Juneau развива ход 31,65 възела (58,6 km/h) при мощност 78 058 к.с.

Пълният запас гориво съставлява 1445 д. тона мазут и 83 t дизелово гориво, нормалният – 943 д. тона и 46 t. Реалната далечина на плаване съставлява 7530 мили на ход 15 възела и 5630 на ход 20 възела[2].

На 1-та и 2-та серии има четири турбогенератора с мощност по 400 кW и дизел-генератор с мощност 250 kW[2]. На 3-тата серия поставят четири турбогенератора с мощност по 400 kW и два дизел-генератора, които имат мощност по 250 kW[2].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Броневия пояс е с дебелина 95 mm и прикрива машинните отделе­ния (около 1/5 от дължината по водолинията). Палубата над машинните отделе­ния има дебелина 32 mm. Двойното дъно се издига нагоре и се стикова с нея, 95 mm напречни тра­верси затварят пояса. Кулите и работните отделения се защитават от 25…32 mm броня. Два тесни локални подводни пояса в носа и кърмата прикриват погребите. Бойната рубка има защита от 65 mm броня. Като цяло теглото на бронята съставлява 585,5 тона или 8,9% от стандар­тната водоизместимост.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Това е американският вариант за малък крайцер-лидер на разрушителите. Бюрото по въоръженията не успява да разработи до 1944 г., нито надеждно универсално 135 mm оръдие, нито надеждно универсално 127 mm/54 оръдие, нито надеждно универсално 152 mm/47 оръдие, а за това американците трябва да се задоволят с това, което имат, т.е. 127 mm/38.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

1-я група[редактиране | редактиране на кода]

Атланта – заложен на 22 април 1940 г., спуснат на 6 септември 1941 г., влиза в строй на 24 декември 1941 г.

Джуно – заложен на 27 май 1940 г., спуснат на 25 октомври 1941 г., влиза в строй на 14 февруари 1942 г.

Сан Диего – заложен на 27 март 1940 г., спуснат на 26 юли 1941 г., влиза в строй на 10 януари 1942 г.

Сан Хуан – заложен на 15 май 1940 г., спуснат на 6 септември 1941 г., влиза в строй на 28 февруари 1942 г.

2-ра група[редактиране | редактиране на кода]

Оукланд – заложен на 13 юли 1941 г., спуснат на 23 октомври 1942 г., влиза в строй на 17 юли 1943 г.

Рино – заложен на 1 август 1941 г., спуснат на 23 декември 1942 г., влиза в строй на 28 декември 1943 г.

Флинт – заложен на 23 октомври 1942 г., спуснат на 25 януари 1944 г., влиза в строй на 31 август 1944 г.

Туксон – заложен на 23 декември 1942 г., спуснат на 3 септември 1944 г., влиза в строй на 3 февруари 1945 г.

3-та група[редактиране | редактиране на кода]

Джуно II – заложен на 15 септември 1944 г., спуснат на 15 юли 1945 г., влиза в строй на 15 февруари 1946 г.

Спокан – заложен на 15 ноември 1944 г., спуснат на 22 септември 1945 г., влиза в строй на 17 май 1946 г.

Фресно – заложен на 12 февруари 1945 г., спуснат на 5 март 1946, г. влиза в строй на 27 ноември 1946 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло проекта се получава не много успешен – като крайцери „Атлантите“ не имат дефицит от огнева мощ и брониране, като кораби за ПВО – системи за управление на зенитния огън[5]. За взаимодействие с разрушителите започвайки от типа „Флечър“ им е необходима максимална скорост не по-малка от 34 възела, за което е необходима мощност не по-ниска от 85 000 к.с.[4]. И тук не става въпрос за крайцерите: във всеки друг флот „Атлантите“ щяха да са си на точното място, но американските разрушители типове „Флечър“ и „Гиринг“ са прекалено добри и не се нуждаят от такива помощници. Първите две серии не са много подходящи за защита на съединенията от въздуха, само 3-тата серия крайцери, имаща шест зенитни директора, са пълноценни крайцери за ПВО, но в строй те влизат вече след войната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй
  2. а б в г д Cruisers, 1984, p. 477
  3. Cruisers, 1984, p. 478
  4. а б Cruisers, 1984, p. 236
  5. Американские крейсера Второй мировой.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Атланта““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.