Хелена (лек крайцер, 1938)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Хелена“
USS Helena (CL-50)
Лекият крайцер „Хелена“, след ремонта на повредите получени при нападението над Пърл Харбър, военноморска корабостроителница Мер Айлънд (Калифорния), 1 юли 1942 г.
Флаг САЩ
Клас и типЛек крайцер от типа „Бруклин“
Производител New York Naval Shipyard в Бруклин (Ню Йорк), САЩ[1]
Служба
Заложен9 декември 1936 г.
Спуснат на вода26 август 1938 г.
Влиза в строй14 декември 1939 г.
Потъналпотопен на 6 юли 1943 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост10 160 t (стандартна);
13 541 t (пълна)
Дължина185,4 m
Дължина по водолинията
182,9 m
Ширина21,0 m
Газене6,96 – 7,37 m
(при пълна водоизместимост)
Броняпояс: 127 mm на обшивка от 16 mm;
барбети: 152 mm;
палуба: 44,5 – 51 mm;
кули: 165 mm (фронт);
51 mm (покрив);
76 – 38 mm (бордове);
бойна рубка: 127 mm
Задвижване4 парни турбини General Electric;
8 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност100 000 к.с. (74,6 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост32,5 възела
(60,2 km/h)
Далечина на
плаване		10 000 морски мили при 15 възела ход;
Запас гориво: 2200 t
Екипаж888 души
Кръстен в чест наград Хелена в щата Монтана, САЩ
Въоръжение
Артилерия5x3 152 mm;
Зенитна артилерия4x2 127 mm;
8x1 12,7 mm картечници
Самолети2 катапулта;
4 хидросамолета
Curtiss SOC Seagull
„Хелена“ в Общомедия

Хелена (на английски: USS Helena (CL-50))[~ 1], е лек крайцер от типа „Бруклин“ на ВМС на САЩ от времето на Втората световна война. Построен е в края на 1930-те години. Става деветият и последен крайцер в своята серия. Кръстен е в чест на столицата на щата Монтана град Хелена[2] Крайцерите от типа „Бруклин“ стават първите леки крайцери, построени от ВМС на САЩ в съответствие с ограниченията на Лондонския военноморски договор. Те са предназначени за противодействие на японските крайцери от типа „Могами“. Крайцерите от типа „Бруклин“ носят батарея от пятнадесет 6-дюймови (152-мм) оръдия, същият калибър като основните оръдия на крайцерите „Могами“. „Хелена“ и крайцерът-близнак „Сейнт Луис“ (на английски: USS St. Louis (CL-49)) имат ешелонен тип компонова на силовата установка и подобрена зенитна батарея.

Крайцерът е потопен при битката в залива Кула на 6 юли 1943 г.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът „Хелена“ – церемонията на спускането на вода, 27 август 1938 г.

Дължината на USS Helena составлява 185 метра, ширина – 18,78 метра, газене – 6,93 м. Стандартната водоизместимост на крайцера е 10 000 дълги тона (10 160 т) и се увеличава до 12 207 дълги тона (12 403 т) при пълно натоварване. Корабът се задвижва от четири парни турбини Parsons, всяка от които привежда в движение един гребен вал, изполвайки парата, изработвана от осем нефтени котли Babcock & Wilcox. За разлика от другите крайцери на типа „Бруклин“, USS Helena и „Сейнт Луис“ котелните и машинните отделения са разположени ешелонно. Турбините с мощност 100 000 к.с. (близо 75 000 кВт) трябва да позволяват развиването на максимална скорост от 32,5 възела (60,2 км/ч). Корабът има далечина на плаване от 10 000 морски мили (18 520 км) при скорост 15 възела (28 км/ч). Крайцерът носи четири хидросамолета „Curtiss SOC Seagull“ за въздушно разузнаване, пускани от два авиационни катапулта на кърмата. Екипажът на кораба наброява 52 офицера и 836 редови.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Построеният към края на 1939 г., крайцерът „Хелена“ провежда първите две години от своята кариера в ученията на мирното време, които стават интензивни с ръста на напрежението между Съединените Щати и Япония през 1941 г. Корабът е торпилиран при |нападението над Пърл Харбър през декември 1941 г. и е ремонтиран и модернизиран през 1942 г.

След връщането си в строй USS Helena е придаден на силите, участващи в Гуадалканалската кампания в южната част на Тихия океан. Там крайцерът взема участие в двете големи нощни сражения с японските кораби през октомври и ноември 1942 г. Първото сражение при нос Есперанс, в нощта на 11 по 12 октомври, води до поражението на японците. 6-дюймовите оръдия на „Хелена“ първи откриват огън и помагат да се потопи японски тежък крайцер и разрушител. Във втория бой, в първия ден на морското сражение за Гуадалканал, на 13 ноември, японците понасят аналогично поражение. Крайцерът „Хелена“ помага да се разбие японската оперативна група, в която влизат два бързоходни линкора, един от които е изваден от строя със силния американски огън и на следващия ден е потопен. Крайцерът „Хелена“ унищожава разрушител и поврежда в боя няколко други, оставайки при това относително невредим. По време на своя рейд в южната част на Тихия океан корабът, също така, съпровожда конвои с припаси и подкрепления за морската пехота, сражаваща се на Гуадалканал, и обстрелва японските позиции на острова и на други места от Соломоновите острови.

След победата на американците на Гуадалканал, в началото на 1943 г., съюзните войски започват подготовка за завладяване на Соломоновата верига, отначало Нова Джорджия. Крайцерът „Хелена“ взема участие в серията от подготовителните атаки по островите до средата на 1943 г., кулминацията на които става морският десант в залива Кула на 5 юли. На следващата нощ, при опит да прехване японска ескадра с подкрепления, крайцерът „Хелена“ е торпилиран и потопен при битката в залива Кула. ПО-голямата част от екипажа е спасена от два разрушителя, основно от разрушителя „Редфорд“ (USS Radford (DD-446)), част се добира до Нова Джорджия, откъдето моряците са евакуирани на следващия ден, но над сто остават в морето в течение на два дена. Част от матросите, от тази част на екипажа, доплуват до окупираната от японците Веля Лавела. Там някои от тях са скрити от японските патрули от местните жители на Соломоновите острови и от отряд на бреговата охрана са евакуирани в нощта на 15 по 16 юли.

Мястото на потъването на крайцера „Хелена“ е открито през 2018 г.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 978-155-75013-25. с. 7.
  2. ↑ USS Helena CL-50

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5. с. 362.
  • Патянин С.В., Токарев М.Ю. Крейсера типа „Бруклин“. Морская компания, 2007.
  • Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1984, 496 с. ISBN 0-87021-715-1.
  • Campbell, John. Naval Weapons of World War Two. London, Convay Maritime Press, 2002, 403 с. ISBN 0-87021-459-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Helena (CL-50) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хелена_(лек_крайцер,_1938)&oldid=11674370“.