Браунинг M2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
М2
Browning machine gun, cal. .50, M2, HB
PEO M2E2-QCB HMG.jpg
Страна САЩ САЩ
Тип Тежка картечница
История на производство и служба
Изобретател Джон Браунинг
Създаване 1918 г.
Производител FN Herstal, Manroy, Pindad, U.S. Ordnance, S&T Dynamics, General Dynamics, Colt Manufacturing Company.
Производство 1921 г.
На въоръжение 1933 г. – понастоящем
Конфликти Втора световна война, Виетнамска война, Корейска война, Шестдневна война, Война от Йом Кипур, Чадско-либийски конфликт, Ирано-иракска война, Ливанска гражданска война, Гражданска война в Камбоджа, Камбоджанско-виетнамска война, Югославски войни, Гражданска война в Сирия, Война в Персийския залив (1990 – 1991), Война в Ирак (2003), и др.
Произведени бройки 3 милиона
Габаритни характеристики
Маса 38,22 kg (тяло)
58,6 kg (с лафета)
Дължина 1653 mm
Дължина на цевта 1143 mm
Работни характеристики
Действие Откатна система с къс ход
и личинково затваряне на затвора
Пълнител Патронна лента с разделни звена
Боеприпаси .50 BMG
Скорострелност 485 – 635 (M2HB) (войскови)
750 – 850 (M2) (авиационен)
1200 (M3) (авиационен)
Начална скорост 800 – 895 m/s
Ефективна стрелба 1830 m
М2 в Общомедия

М2 е американска голямокалибрена тежка картечница с калибър 12,7 mm, под патрон .50 BMG (12,7 × 99 mm).

История[редактиране | редактиране на кода]

М2 e разработен през 1932 г. на основата на Browning M1921, който започва да се проектира във финалната фаза на Първата световна война[1].

Широко се използва в авиацията на САЩ по време на Втората световна война, както в изтребителната (P-40, P-47, P-51, рекорд за изтребител се явява поставянето на осем картечници M2 на изтребителя-щурмовик Republic P-47 Thunderbolt), така и в бомбардировъчнатата авиации. В последния случай той се използва и за атаки над наземни цели (когато средните бомбардировачи и тежките щурмовици носят батареи от по 8 ствола (рекордьор е A-26, който може да носи до 14)), и като отбранително въоръжение в единични, сдвоени и четирицевни установки, турелни и куполни. Защитното въоръжение на бомбардировача B-17 „Летящата крепост“ се състои от 13 единици M2 Browning.

През 1946 г. конструкцията на картечницата е усъвършенствана (което позволява да се намали масата на оръжието с 675 грама)[2].

Различни модификации на тази картечница широко се използват в армията на САЩ от 1930-е години по ден днешен, в течение на Втората световна, Корейската, Виетнамската, Иракската и други войни. Тази картечница състои на въоръжение в много от страните на НАТО и редица други държави. Тя, с много малки модификации, остава да се използва по-дълго, отколкото какъвто и да е друг тип ръчно въоръжение в САЩ. По своята конструкция е подобен на картечницата Браунинг M1919.

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

Състои на въоръжение в редица страни и понастоящем.

Картечницата има много официални обозначения, в частност за съвременната пехотна модификация Browning Machine Gun, Cal. .50, M2, HB, Flexible. Ефективен е против пехота, неброниран и лекоброниран транспорт, а също срещу авиация на ниски височини.

Куршумът тип .50 BMG е по-малко подложен на въздействието на вятъра, по сравнение с по-леките куршуми на по-малките калибри, и широко се използва за голямокалибрените снайперски винтовки.

Зенитна картечница[редактиране | редактиране на кода]

Зенитната картечница M2HB на танка M46 е снабден с диоптричен прицел и се разполага на шарнирна сваляема турелна установка, на стойка пред или зад люка на командира, за да има стрелба, съответно, в по насрещния или по кърмовия сектори. Макар картечницата да е предназначена да се използва като зенитна, всъщност най-често тя се използва като оръжие с висока маневреност на огъня за стрелба по наземни цели. Стрелбата от картечницата се води от командира, който стой в отворения люк, което го прави уязвим за стрелковото оръжие на противника.

В хода на войната някои екипажи заменят единичната зенитна картечница със сдвоена 12,7-мм установка, а понякога заменят и 7,62-мм курсова картечница с 12,7-мм M2, предпочитайки последната поради по-добрата точност на големи дистанции и по-голямото поразяващо действие[3].

Снайперска стрелба с M2[редактиране | редактиране на кода]

Картечницата M2 се използва и за снайперска стрелба на големи дистанции, с използването на оптичен прицел. Тази практика започва през Корейската война, но най-голяма известност получава снайперистът от морската пехота на САЩ Карлос Хескок във Виетнам. Използвайки прицел Unertl и рама собствена конструкция, той може бързо да превърне своята картечница в снайперска винтовка. При стрелба с единични той попада по цели с размер на човек на дистанции над 2000 ярда (1830 м), т.е. двойно повече, отколкото при обикновените винтовки (.30 – 06 Winchester Model 70). Той поставя рекорд, който не е подобрен до 2002 г., поразявайки цел (попадението е потвърдено) на 2460 ярда, т.е. 2250 м.[4][5]

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Отначало с производството на картечницата се занимава държавното предприятие „Рок Айлъндски арсенал“. Преди встъпването на САЩ във Втората световна война поръчки за серийно производство на картечниците са дадени на заводите на оръжейните компании:[6][7] Colt’s Patent Fire Arms Co. (Хартфорд, Кънектикът), High Standard Co. (Хюстън, Тексас), Savage Arms Corp. (Уестфилд, Масачузетс), Buffalo Arms Corp. (Бъфало, Ню Йорк). В работата са включени компанията-производител на колела за всички видове техника Kelsey Hayes Wheel Co. (Детройт и Ромулус, Мичиган). Хидравликата за картечните установки за самолетите е разработена и се произвежда от United Shoe Machinery Corporation (Бостън, Масачузетс) по поръчка на Air Force Weapons Laboratory (Лаборатория за авиационни въоръжения). Компаниите-производители на авто резервни части на Олдсмобил в Ленсинг, Мичиган, AC Spark Plug във Флинт, Мичиган, Frigidaire в Дейтън, Охайо (всичките три подразделения на корпорацията General Motors) са преориентирани за производство на авиационния модел на картечницата[8].

За времето на Втората световна са произведени над 400 хил. ед. от пехотния вариант на Browning M2[9].

Впоследствие, лицензионното производство на картечницата се води и в чужбина:

произвежда се от компанията Pindad под индекса SMB-1;[12]

В компютърните игри[редактиране | редактиране на кода]

Списък на компютърните игри, в които се появява картечницата M2

Варианти и модификации[редактиране | редактиране на кода]

  • Browning M2HQCB – модификация обр. 1984 г., разработена от FN Herstal за белгийската армия и приета на въоръжение в страните от НАТО[17]
  • M2A1 – модификация, разработена за въоръжените сили на САЩ[18]. Фактически, първата модификация на картечницата, от момента на приемане на въоръжение. Има бързозаменяем ствол с пламегасител и дръжка, прединият вариант изисква много време и умения за смяна на ствола, тъй като е необходимо да се регулира луфта между затвора и патронника. Приета на въоръжение на 15 октомври 2010 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. M2 .50 Caliber (12,7 mm) Machine Gun
  2. Новый американский крупнокалиберный пулемёт // журнал „Наука и жизнь“, № 11 – 12, 1946. стр.43
  3. S. Dunstan.. Armour of the Korean War 1950 – 53. London, Osprey Publishing, 1982, 48 с.. ISBN 0-85045-428-X. с. 26.
  4. Sniper Rifles. // GlobalSecurity. Посетен на 2008-03-24. When a 24-year old Marine sharpshooter named Carlos Norman Hathcock II chalked up the farthest recorded kill in the history of sniping—2,500 yards (1.42 miles, a distance greater than 22 football fields) in February 1967, he fired a Browning M2 .50 Cal. Machine Gun.
  5. Sgt. Grit. Marine Corps Sniper Carlos N. Hathcock II. // 2006. Архивиран от оригинала на 2012-02-20. Посетен на 2008-03-24. Viet Cong shot dead by a round fired from a scope-mounted Browning M-2 .50 caliber machine gun at the unbelievable range of 2500 yd (2300 m). Архив на оригинала от 2011-01-01 в Wayback Machine.
  6. Hyde. Arsenal of Democracy, 2013, p. 167
  7. Chinn. The Machine Gun, 1951, pp. 338 – 339
  8. Rayle. Random Shots, 2006, pp. 116 – 117
  9. Попенкер М. Р., Милчев М. Н. Вторая мировая: Война оружейников. М.: Яуза, Эксмо, 2008. стр. 206
  10. Архивировано копие. // Архивиран от оригинала на 2014-12-02. Посетен на 2015-01-01. Архив на оригинала от 2014-12-02 в Wayback Machine.
  11. 50 M2 HMG QCB. // Архивиран от оригинала на 2014-08-19. Посетен на 2014-08-15. Архив на оригинала от 2014-08-19 в Wayback Machine.
  12. PT. Pindad (Persero) – SMB-1 Kal. 12.7 mm
  13. S&T Dynamics-Defense Products
  14. M2HB | Weapons | US Ordnance
  15. Finnish-built Brownings for the Brewster Buffalo
  16. Astra Defense – Switzerland – MG127 HEAVY MACHINE GUN
  17. Приети на въоръжение: 12,7-мм голямокалибрена картечница Browning M2HQCB // «Техника и вооружение», № 1, 1984. стр.39 – 40
  18. Army to convert Browning M2 to M2A1 – Thefirearmblog.com, August 6, 2011

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „M2 (пулемёт)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.