Снайперска винтовка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Руска снайперска винтовка СВД
Оптически мерник

Снайперска винтовка е специализирана винтовка, предназначена за стрелба с висока точност и (обикновено) на голямо разстояние. Обикновено поначало е снабдена с оптически мерник. Снайперските винтовки се произвеждат преди всичко за нуждите на армейските и полицейските снайперисти.

"Снайперска винтовка" понякога бива наричана, особено в медии и художествени произведения, всяка винтовка с оптически мерник и/или използвана от снайперист.

История[редактиране | edit source]

Още с появата на ръчното огнестрелното оръжие са били оценени предимствата му при водене на бой и елиминиране на противника от голямо разстояние.

Съществен принос в създаването на снайперските пушки е създаването на оптически прибори за приближение. Особено голямо значение придобива делото на снайпериста през Втората световна война. Тогава се забелязва практическата ефективност на добрия снайперист, след като са регистрирани случаи на десетки унищожени противници от един снайперист, както и елиминирането на важни политически и военни лидери, което разстройва, демобилизира противниковата войска и силно снижава нейната ефективност. Първоначално снайперистите употребяват леко модифицирани стандартни оръжия с добавен оптически мерник, като особено внимание се отделя на тактическата подготовка на снайпериста. Впоследствие, плътно като се стигне до наши дни, решаващото значение на качеството на оръжието и стрелковата подготовка на снайпериста постепенно изместват водещото значение на тактическата.

Общи сведения за снайперските винтовки[редактиране | edit source]

В миналото широка популярност като оръжие на снайпериста имат конвенционалните винтовки от типа на Драгунов и Н&K с калибър от порядъка на 5,45 mm до 7,62 mm (според българските стандарти за калибър), като често са били и полуавтоматични. Най-новите тенденции са:

  1. Цевта да е подходящо оразмерена за повишени усилия и значително по-дълга, от порядъка на метър и повече, което осигурява по-висока скорост и по-голяма точност на куршума. Често тя бива разглобяема и се носи отделно от останалата част на оръжието, за по-голямо удобство.
  2. Премахване на механизмите за автоматично презареждане, така тази част от енергията на барута, която отива за презареждане бива използвана за увеличаване скоростта на куршума, и намаляването на подвижните елементи осигурява увеличаване на стабилността и точността на оръжието.
  3. Голям калибър, от порядъка на до и над 12 mm, което сближава боеприпасите за снайперските винтовки с тези на зенитните оръдия и тежките картечници. Това осигурава допълнителна енергия и далекобойност на оръжието, а също така позволява поразяването на леко бронирани цели.
  4. Отлична оптика, визьорите са приготвени и разграфени според нуждите за провеждане на изстрел на голямо разстояние, това включва вградени таблици за определяне на разстояние, размери, влажност на въздуха, понякога дори и атмосферно налягане и други влияещи на изстрела фактори. При нужда се използват прибори за нощно виждане, различни инфрачервени и ултравиолетови средства за наблюдение, звукови датчици, лазерни мерници и др.

Всичко това дава възможност на добре подготвеният снайперист при наличието на подходящо оръжие да действа с изключително висока ефективност, известни са случаи на успешни изстерели в човешка фигура, дадени на над километър разстояние.

Тенденциите в производството на оръжия за снайперистка употреба са, да се експериментират различни електромагнитни пушки, самонасочващи се куршуми и др.

Устройство[редактиране | edit source]

Снайперската винтовка се състои от специфично модифицирани за целта и на употреба части: цев, приклад, мерни прибори, стойка или устройство осигуряващо неподвижност на оръжието, неподвижен упор, при необходимост устройство за изтегляне на празната гилза и поставяне на нов патрон.Цевта се обработва допълнително с цел повишаване точността и скоростта на използвания боеприпас.

Вижте също[редактиране | edit source]