СВД

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
СВД
Sniper rifle SWD.jpg
Националност Flag of Russia.svg Русия
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Тип Снайперова пушка
История на производство и служба
Изобретател Евгений Драгунов
Създаване 1963
На въоръжение 1963 – досега
Варианти СВД Драгунов, СВД Драгунов Тигър, ТСВ, СВДС-А, СВДС-Д, СВУ, СВУ-АС, СВДК, СВДМ
Габаритни характеристики
Маса 4,31 кг
Дължина 1225 мм
Дължина на цевта 610 мм
Работни характеристики
Действие газово-възвратно, полуавтоматична
Пълнител 10 бр.
Боеприпаси 7,62x54R
Мерни прибори ПСО-1 (4х24)
Начална скорост 830 м/сек
СВД в Общомедия

СВД или Снайперистка винтовка Драгунов (на руски: Снайперская винтовка Драгунова) е модел руска снайперска пушка.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създадена от Евгений Фьодорович Драгунов през 1963 г.

Влиза в серийно производство през 1964 година и се произвежда до днес. Драгунов е полуавтоматична с газово-възвратен механизъм и е предназначена за унищожаване на отдалечени цели. Снабдена е с оптичен мерник ПСО-1 и има ефективна стрелба до около 400-600 метра както всички подобни пушки. Прицела е разграфен до 1300 метра което което е повод за градска легенда че това е ефективния обхват, в действителност разсейването на куршумите на такава дистанция е прекалено голямо. Боеприпасите са 7,62×54 mm R с начална скорост 830 м/с. Използва се по време на Виетнамската война, Съветската инвазия в Афганистан и войната в Югославия. Първоначално е била на въоръжение във всички страни членки на бившия Варшавски договор. Лиценз за производство са имали Китай, Румъния и Иран, без лиценз се е произвеждала във Сърбия, а към този момент се използва в армиите на повече от 26 държави.

Когато отряд от Съветската армия е бил на операция, с него задължително е имало по един войник със СВД, специално обучен да работи с него. Замисълът за по един такъв войник в отряд е бил с цел да се увеличи ефективния обхват на 600 и повече метра (без Драгунов ефективния обсег е бил 300 метра заради ограничения на АК-47). В този случай СВД не се е използвал точно като снайперистка винтовка, но това все пак е първия пример за снайперист. В края на 60-те, началото на 70-те години на XX век, се появява нова модификация на Драгунов – СВДС, който е по-олекотен, тъй като дървото е заместено от полимер, също така приклада се сгъва.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Калибър: 7.62x54R

брой на нарезите: 4

стъпка на нарезите: 240 мм за тежки куршуми, 320 мм (стандартно) и 420 мм за свръх леки куршуми

дължина на цевта: 620 мм

Прицелна далекобойност с оптически прицел: 1300 м

с пластинчат мерник: 1200

начална скорост на куршума: 830 m/sec

до 3800 м куршума има достатъчна енергия да убие или рани човек

маса на пушката без нож, с оптически прицел ПСО1 и празен пълнител: 4,3 кг

вместимост на пълнителя: 10 патрона

дължина на пушката без нож-байонет: 1220 мм

с поставен нож-байонет: 1370 мм

маса на патрона: 21.8 гр

маса на куршума: 9.6 гр (ЛПС куршум със стоманен сърдечник)

маса на барутния заряд: 3.1 гр.

време на полета на куршума до 1300 м: 3,26 сек.

увеличение на оптическия прицел: 4х (ПСО1)

размер на полето: 6 градуса

фокусно разстояние от окуляра до окото: около 70 мм

маса на оптическия прицел: 616 гр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]