Рипалс (линеен крайцер, 1916)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Рипалс“
HMS Repulse
Repulse-5.jpg
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен крайцер от типа „Ринаун“
Производител John Brown & Company в Клайдбанк, Великобритания.
Живот
Заложен 25 януари 1915 г.
Спуснат на вода 8 януари 1916 г.
Влиза в строй 18 август 1916 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 10 декември 1941 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 242,0 m
Ширина 27,5 m
Газене 8,2 m
Задвижване 2 парни турбини Brown-Curtis;
42 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
112 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59 km/h)
Водоизместимост 26925 t (нормална)
31330 t (пълна)
Броня главен пояс: 152 mm;
горен пояс: 76 mm;
траверси: 76 – 102 mm;
палуба: 25 – 64 mm;
барбети: 102 – 178 mm;
кули ГК: 178 – 229 mm;
бойна рубка: до 254 mm
Екипаж 953 души
Далечина на
плаване
4000 морски мили при 18 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x2 381 mm;
5x3 и 2x1 102 mm;
Зенитна артилерия:
2x1 76 mm
Торпеда 2 533 mm ТА[1]
„Рипалс“
HMS Repulse
в Общомедия

Рипалс (на английски: HMS Repulse) е линеен крайцер от типа „Ринаун“, на Британския Кралски флот от времето на Първата световна война.

Потопен от нападение на японски самолети на 10 декември 1941 г. заедно с линкораПринц на Уелс[2].

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Repulse-2.jpg

Корабостроителната програма за 1914 г. предвижда построяването на три линкора от типа „Роял Соверен“ и линейните крайцери „Ринаун“, „Рипалс“, „Резистанс“ (не е залаган). На 13 май 1914 г. Адмиралтейския Комитет утвърждава проектните документи за строителство и през юни е обявен конкурс според резултатите на който строителството на „Рипалс“ е поверено на частната корабостроителница „Палмерс Шипбилдинг енд Инджиниринг, К°“, в Гринок, Нюкасъл. На 30 ноември 1914 г. е заложен кила на „Рипалс“. С началото на войната работите са спрени, тъй като се предполага, че войната ще се проточи над 6 месеца и до края и строителството няма да завърши.

На 18 декември Уинстън Чърчил, под натиска на назначения от него самия Първи морски лорд, адмирал Джон Фишър (заема поста от 30 октомври 1914 – до януари 1916), взема съгласието на Кабинета на министрите за построяването на два линейни крайцера. Фишър обещава да осигури построяването за 15 месеца (фактически – 20).

На 19 декември 1914 г. започва разработката на проекта, за основа е взет „Инвинсибъл“.

На 21 декември отдела по проектиране представя теоретичните чертежи, а на 24 декември модел. На 28 – Адмиралтейския Комитет одобрява проекта. НА 29 декември Фишър провежда преговори с представителите на заинтересуваните строители. Решават да възобновят анулираните поръчки за построяване на „Рипалс“, и „Ринаун“ но те да се строят по друг проект. На 30 декември е дадено официалното разрешение за строеж.

След това договора за построяването на модифицирания „Рипалс“ е предаден на „Джон Браун и К°“ в Клайдбанк – „John Brawn & Co.Ltd, Shipbuilding & Engine Works“ (Clydebank)

На 21 януари 1915 г. строителите получават документацията за началото на работите.

На 25 януари е заложен кила (случайно или не съвпада с рождения ден на Фишър).

Към 28 февруари отдела за проектиране завършва разработката на проектната документация.

Теглото на кораба при спуска на вода е 15156 тона. Стойността на строежа е около 2,8 млн. фунта стерлинги.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Нитована конструкция, смесен набор на корпуса. Корпуса е разделен с водонепроницаеми прегради на 26 основни отсека, а по височина от шест палуби.

Двойното дъно се простира на 83% от дължината на кораба.

Противоторпедни прегради няма.

Един полубалансирен рул.

Главен калибър[редактиране | редактиране на кода]

Шест оръдия калибър 381 мм тип Mk.I.

  • Дължина на оръдието – 16,52 м (42 калибра).
  • Маса на ствола 97,3 т, на механизма на зареждане – 2,7 т, на снаряда – 872 кг (начална скорост ~750 m/s)
  • Скорострелност около 2 изстрела/минута
  • Живучест на ствола 350 изстрела.
  • Боекомплект от 120 снаряда на ствол.

Тегло на оръдейната кула – 1039 т, включая 422 т въртяща се броня. Оръдията в кулата са отделени от бронирана преграда.

Диаметър на барбета – 9,3 метра.

Разчет на кулата – 75 човека.

Противоминен калибър[редактиране | редактиране на кода]

При избор на калибъра за спомагателната артилерия на „Ринаун“ и „Рипалс“ има връщане към 102-мм оръдия. Фишър винаги е протестирал против тежката противоминна артилерия на дредноутите, и в случая с новите линейни крайцери той успява да утвърди за замяната на връщането на линкорите и на линейните крайцери от 152-мм калибър към по-лекия 102-мм.

Пред отдела по въоръженията стои сериозна задача. За увереното поразяване на новите разрушители на противника разрушителното действие на 14-кг 102-мм снаряд е съвсем недостатъчно (в сравнение с 45-кг снаряд на 152-мм установки). Решаването на проблема е възможно само когато се осигури по-голяма плътност на огъня, за което е необходимо разполагането на кораба на колкото е въможно повече оръдия, което при използването на единични установки предизвиква маса трудности. Изхода от положението се появява след създаването на триоръдейния лафет за 102-мм оръдие, което теоретично позволява без трудности да се разположи достатъчно мощна противоминна батарея. Първоначално в новата установка се предполага използването на скорострелните 102-мм оръдия от типа MK.V, обаче тази по всички отношения удачна артсистема лошо се съвместява с оборудването за управление на стрелбата. Отказването от системата за централно насочване на противоминния калибър по тази причина се смята от Адмиралтейството за неразумно, и Mk.V е решено да се замени с модела Mk.VIII от същия калибър. Тази артсистема значително по-добре се съчетава с оборудването за управление на стрелбата, наистина отстъпвайки по надждност на Mk.V. Първия морски лорд е за приемането на Mk.VIII, но отдела по въоръженията предлага да се създаде ново оръдие, със ствола на Mk.V и затвора на Mk.VIII. Тази идея е одобрена през април 1915 г., и като оръдия на строения лафет попадат Mk.lX. Тройния лафет, с обозначението T.I-MK.I, осигурява на своите три оръдия независимо насочване по вертикала (ъгъл на възвишение 30°, на наклон – 10°). При ъгъл на възвишение 30° далечината на стрелба с 10-кг изстрел съставлява 12 344 м (66,5 кабелта). Установката се оказва неудачна – тя изисква увеличен до 32 човека обслужващ персонал (за сравнение – кулите на ГК обслуживат 64) и, без да има машинно задвижване при собствено тегло от 17,5 т, е много неповратлива. Теоретично нейната скорострелност е 10 – 12 изст./мин на ствол, обаче на практика темпа на стрелба на средното оръдие се оказва много по-нисък, тъй като на неговата прислуга пречат разчетите на страничните оръдия.

Всичко на „Ринаун“ и „Рипалс“ поставят по пет такива установки, като тяхното разположение следва да се оцени като удачно – две установки побордно на платформата на бойната рубка достатъчно високо над палубата на полубака, извън зоната на действие на барутните газове на носовите оръдия ГК при стрелба зад траверса; трите останали – по диаметралната плоскост: една между кърмовия комин и гротмачтата, двете други на кърмовата надстройка линейно-терасовидно. Освен строените установки, всеки кораб получава още по две оръдия от същия модел Mk.lX на единични лафети CP.I – по краищата от носовата надстройка, веднага зад кулата на ГК „В“. Подобна схема за разполагане на противоминната артилерия осигурява добро разпределение на огъня, което отчасти компенсира мудността на установките.

Стрелбата на противоминната артилерия контролират два прибора за управление на стрелбата, един от които се намира на платформа на фокмачтата, под поста за управление на стрелбата на главния калибър, а другия – на гротмачтата.

Зенитно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Repulse-1.jpg

Две 76-мм оръдия образец Mk.I с дължина на канала на ствола от 20 калибра, боекомплект 150 изстрела на ствол. Двете 76-мм зенитки са поставени на палубата на надстройката отстрани на втория комин. Зенитния далекомер с база 2 м стои на гротмачтата, над поста за управление на стрелбата на 102-мм артилерия.

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнена е по типа на линейния крайцер „Tiger“.

Форсираната мощност е 120 WPS при 275 об/мин.

Турбините система Brown-Curtis са направени от заводите на фирмите строители. Турбинните агрегати са разположени в две турбинни отделения, във всяко по две турбини високо налягане в общ корпус (една за предния ход, другата – за заден), действащи на външните валове и по две турбини ниско налягане в общ корпус (също за преден и заден ход), действащи на вътрешните валове.

42 водотрубни (с широки тръбички) котела Бабкок и Уилкокс (Babcock-Wilcox), с работно налягане 16,5 ат. и максимално от 20 ат. Котлите са разположени в 6 машинни отделения: 3 – в отделение „А“, 7 – в отделение „И“, и по 8 котела в останалите отделения. Сумарната нагревателна повърхност е 14 604 м².

На 15 август 1916 г. изпълнявайки програмата на заводските изпитания с едновременен преход до Портсмът, ЕУ на кораба развива форсирана мощност от 125 000 к.с.

Запаса гориво е 4273 тона нефт и 104 тона въглища.

Палубите не са обшити с дърво.

Има три 7,37-тонни котви без щок (две носови и една резервна) и една 3,05 тонна кърмова.

Служба в състава на Гранд флийт[редактиране | редактиране на кода]

Фактически веднага, от 10 ноември 1916 до 29 януари 1917 преминава модернизация (увеличено е бронирането на палубите – поставени са 550 тона) в корабостроителницата в Розайт.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

„Рипалс“ влиза в състава на 1-ва ескадра линейни крайцери на Гранд флийт, заменяйки „Лайън“ и ставайки вместо него флагмански кораб. От септември 1917 до март 1918 той е не само флагмански кораб на 1-ва ескадра линейни крайцери, а и на целия Гранд флийт (редувайки се с „Ринаун“).

На 17 ноември 1917 участва в битката при Хелголанд.

Изстрелва 54 снаряда – уцелва с един лекия крайцер „Кьонигсберг – II“. След това попада под обстрела на линкорите „Кайзер“ и „Кайзерин“ попадения в него няма и излиза от боя за сметка на скоростта си.
Кораба един от първите получава стартова платформа за пускане на самолети.

На кула „В“ е съоръжена площадка (широка платформа с дължина над 15 м), от която на 1 октомври 1917 г. командира на ескадрила, майор Рутланд (Rutland) успешно излита със самолет „Sopwith Pup“. Втора такава платформа е съоръжена над кула „Y“. Кораба е въоръжен с два самолета – „Стратер“ („В“) и „Сопуич Къмъл“ („Y“).

През 1917 г. е оборудван със спасителни салове система Carley.

Към края на войната кораба има 8 914-см прожектора.

През юли 1918 г. е решено да се преведе кораба във военноморската корабостроителница в Портсмът, където се предполага да му бъдат поставени броневите плочи от „Alvirante Cochrane“.

Между войните[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1918 г. кораба е подложен на модернизация в док:

  1. Додадени са були; от 31-я до 296-я шпангоут. Булите са напълнени с херметични кухи тръби. Увеличаването на ширината на кораба с 3,5 м води до удължаване на товарните стрели с 1,22 м. На няколко места на булите са поставени релси за стиковане.
  2. Усилено е бронирането: поставен е нов 229-мм главен броневи пояс (вместо 152-мм, който е преместен ниво по-горе, между главната и горната палуби), поставен е допълнителен 102-мм броневи траверс, който, започвайки от борда, обгръща откъм кърмата барбета на кула „Y“ и завършва на противоположния борд. Над погребите за боезапаса дебелината на палубата е доведена до 76 мм (добавени са 25 мм броня).
  3. На горната палуба по двойки са постановени 4 533-мм сдвоени торпедни апарата (16 торпеда).
  4. Демонтирани са полетните платформи от кулите.
  5. Поставени са 3 далекомера с база 9,14 м (един – в задната част на оръдейна кула „А“ (допълнително към наличния с база 4,57 м), втори – в кула „Y“ (вместо стария с база 4,57 м), третия – във въртящия се брониран пост за управление на огъня на главния калибър на бойната рубка (допълнително към наличния с база 4,57 м).

Монтирани са допълнителни турбогенератори. Палубата на бака до шпилите и откритата част на кърмовата палуба са покрити с дървена настилка.

В резултат на реконструкцията водоизместимостта се увеличава с 4500 тона, газенето с 0,3 метра. През януари 1921 г. крайцера се връща в строй. Стойността на работите се оценява на 860 684 лири.

От 4 до 9 февруари 1922 г. в Средиземно море участва в маневри.

През 1925 г. принца на Уелс извършва плаване на кораба в Южна Африка и Южна Америка. След връщането му крайцера е изваден от състава на действащия флот за провеждане на текущ ремонт, от ноември 1925 г. до юли 1926 г.

Апрел 1933 г. – май 1936 г. модернизация в Портсмът.

  1. Усилване на бронирането: поставена е допълнителна палубна броня над МО (горния слой (от три налични, дебелина на всичките – 25 мм) е заменен с плочи от нецементирана броня с дебелина 95 мм), двата горни слоя над машинното отделение са заменени с нецементирани плочи с дебелина 63 мм, отстрани на машинните отделения, между горния ръб на скоса на главната палуба и стената на борда, по хоризонталната плоскост допълнително са сложени нецементирани плочи с дебелина 89 мм, в носовата част на корпуса, над погребите за 102-мм оръдия и бойните глави за торпедата наличните 44-мм плочи на нивото на долната палуба са заменени с 89-мм плочи от нецементирана броня.
  2. Поставен е напречно на палубата катапулт (неподвижен) и два хангара за самолети (между гротмачтата и втория комин (на мястото на свалена трестволна 102-мм артустановка)), всичко кораба може да носи 4 самолета: 1 на катапулта и по един във всеки хангар и 1 на палубата („Суордфиш TSR“ или амфибията „Валрус“). В носа на кораба под ВЛ е оборудван танк за авиационното гориво (по-рано на кораба са използвани местещи се и изхвърляни при необходимост съдове).
  3. От крайцера са свалени носовите подводни торпедни апарати и бронирания пост за управление на огъня им.
  4. На крилата на платформата побордно са монтирани по един пеленгатор „Евершед“, от мостика е свалени далекомерите с база 2,74 м (те са пренесени на долния мостик), а вместо тях са поставени два далекомера с база 3,65 м.
  5. Зенитното въоръжение се състои от:

8 универсални 102-мм оръдия: от тях 4 оръдия „Mk.IX“ са поставени на единичните лафети „Mk.I“ и „Mk.II“ – две на покричите на авиационните хангари отстрани на втория комин и две – на специално направени спонсони на палубата на бака. 4 други оръдия „Мк. XV“ са монтирани на две сдвоени установки за универсален огън тип „Mk.XVII“. Те са разположени на специални платформи на кърмовата надстройка, отстрани на гротмачтата. 2 8-стволни установки „Pom-Pom Mk.VI“ са разположени на специални площадки на платформата на бойната рубка (побордно), на това място, но по-горе (на сигналната палуба) са поставени 2 4-стволни лафета „Mk.II“ с 12,7 мм картечници „Mk.III“.

След края на работите крайцера, от 31 януари 1936 г., провежда ходови изпитания на които развива скорост 28,36 възела, при мощност на турбините към валовете от 112400 к.с. Тази модернизация струва на хазната 1 377 748 британски лири.

На 8 юни 1936 г. преминава от Портсмут в Средиземно море, в състава на ескадрата линейни крайцери на Средиземноморския флот, където се намира до септември 1938 г. В края на 1936 г. превозва около 500 бежанци с островите Палма и Майорка в Марсилия.

От 1938 до април 1939 г. крайцера е в корабостроителницата в Портсмът.
През 1940 г. (най-вероятно през лятото, след края на Норвежката кампания) кърмовата тристволна противоминна 102-мм оръдейна установка на спардека е заменена с три 8-стволни зенитни автомата „пом-пом“.

От юни до август 1941 г. кораба се намира на ремонт в корабостроителницата в Клайд. Поставена му е РЛС от типа 284 за управление стрелбата на главния калибър. На борда на корпуса и надстройките е нанесен светло-сив и тъмно сив камуфлаж.
Поради честите преправяния, ремонти и т.н., произвеждани на „Рипалс“ и еднотипния „Ринаун“, двата получават във флота прякорите „Ребилд“ и „Рипейър“ (на английски: rebuild and repair – преустройка и преправяне).

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

На 30 август 1941 г. отплава от Клайд в състава на ескорт на конвой, оплаващ около Африка за Индокитай. На 3 октомври пристига в Дърбан. На 28 ноември се среща в Коломбо с пристигналия от Клайд линкор „Принц на Уелс“.

На 2 декември съединение „Z“ в състав: линкора „Принц на Уелс“, крайцера „Рипалс“ разрушителите „Електра“, „Експрес“, „Тендос“ и „Вампир“, пристига в Сингапур.

Последен бой[редактиране | редактиране на кода]

9 декември:

  • 17:20 — съединение „Z“ е засечено от японски хидросамолет;
  • 20:15 — взет е курс към Сингапур.

10 декември:

  • 11:15 — в „Рипалс“ попада първата бомба зад втория комин, в хангара по левия борд, в съседство с катапулта, и детонира в отсек „F“ на котелното отделение; кораба продължава да се движи със скорост 26 възела.
  • 12:22 — в кърмовия край на кораба попада първото торпедо, изваждайки от строя рулево управление. За по-малко от 5 минути кораба е уцелен от още четири торпеда: три – в левия борд (две – срещу кула „Y“, едно – в района на фокмачтата) и едно в десния, в средата на кораба.
  • 12:30 — кораба потъва вертикално с носа нагоре. (Според други данни, в 12:33 след достигане на крен от 60° се преобръща)

Разрушителите от ескорта успяват да спасят от „Рипалс“ 796 човека (включая капитана Тенант). Мястото на гибел е: 3°45´ с.ш. 104°24´ и.д.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са приведени към момента на влизане в строй.
  2. Британский флот // lingvotech.ru.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Кофман, Владимир. Дашьян, Александр.. Ужас „карманных“ линкоров. Линейные крейсера „Ринаун“ и „Рипалс“. 128 с.. ISBN 978-5-699-50358-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Repulse (1916)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.