Линейни крайцери тип „Индифатигъбъл“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Линейни крайцери тип „Индифатигъбъл“
Indefatigable-class battlecruiser
HMAS Australia LOC 16921u.jpg
Флаг Великобритания Великобритания
Австралия Австралия
Клас и тип Линейни крайцери от типа „Индифатигъбъл“
Производител Devonport Dockyard, Девънпорт и др, във Великобритания.
Живот
Заложен 23 февруари 1909 г.
Спуснат на вода 28 октомври 1909 г.
Влиза в строй 24 февруари 1911 г.
Изведен от
експлоатация
потопени/утилизиран
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 179,8 m
Ширина 24,0 m
Газене 8,1 m
Задвижване 2 парни турбини Parsons;
32 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
44 000 к.с.
Скорост 25 възела
(46 km/h)
Водоизместимост 18800 t (стандартна)
22485 t (пълна)
Броня пояс: 102 – 152 mm;
траверси: 102 mm;
палуба: 25 – 64 mm;
барбети: 76 – 178 mm;
кули ГК: до 178 mm;
бойна рубка: до 254 mm
Екипаж 800 души
Далечина на
плаване
6330 морски мили при 10 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 305 mm;
16×1 102 mm;
4x1 47 mm
Торпеда 3x1 457 mm ТА[Коментари 1]
Линейни крайцери тип „Индифатигъбъл“
Indefatigable-class battlecruiser
в Общомедия

Индифатигейбъл (на английски: Indefatigable) са тип линейни крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Първата световна война. Втората серия линейни крайцери на Великобритания, типа „Индифатигейбъл“ е проектиран по корабостроителната програма за 1908 г. и представлява последващо развитие на линейните крайцери от типа „Инвинсибъл“, отличавайки се от тях по удължения корпус и оптимизираното разположение на кулите на главния калибър. Всичко в периода 1909 – 1913 г. са построени три кораба от този тип. Два от тях се строят за сметка на Австралия и Нова Зеландия, предназначени за техните флотове, но последния със завършването си е предаден на Кралския флот, и само „HMAS Australia“ влиза в състава на КВМС на Австралия, ставайки по този начин единственият капитален (голям) кораб в тяхната история.

История на разработването[редактиране | редактиране на кода]

Макар лорд Фишър и да се съгласява с мнението на своите офицери, че линкора си остава основната сила на флота, самият той счита, че трябва да се строят само крайцери, подобни на „Инвинсибъл“. Стълкновението на различните гледни точки води до появата на проект за кораб, явяващ се предвестник на бързоходните линкори. Още преди залагането на „Инвинсиблите“ при разглеждането на вариантите за серията линкори „Белерофонт“ е предложен вариант на „Дредноут“ с увеличена скорост до 25 възела (съхранен е само варианта X4, но, най-вероятно, има и X1—X3). Водоизместимостта при това е по-голяма 22 000 т, и Съвета на Адмиралтейството отхвърля такъв скъпоструващ проект, смятайки, че трите планирани „Инвинсибъла“ и така са си достатъчни[1].

В рамките на подготовката на програмата за 1907 – 1908 г. са подготвени ред проекти за усъвършенстван „Инвинсибъл“. Основната външна разлика е увеличението на дължината на кораба, за да се отдалечат бордовите кули по дължина с цел получаване на по-добри сектори на обстрела. Проектите, представени за разглеждане от съвета на 20 ноември 1906 г., имат същите осем 305-мм 45-калибрени оръдия и 16 102-мм противоминни, както и на „Инвинсибъл“. Силовата установка е същата, за това и скоростта, в сравнение с „Инвинсибъл“, спада. Във варианта „A“ бронирането е без промяна, останалите варианти получават по-дебел пояс. На следващия ден са разгледани варианти с 305-мм 50-калибрени оръдия. В крайна сметка е разработен вариант „E“, в който се връщат към изискването за получаване на скорост от 25 възела. На 19 декември 1906 г. той е утвърден, и започва неговата детайлна разработка[2].

Но тук се намесва политиката. Дошлото на власт във Великобритания правителство, начело с премиер-министъра Аскуит, с цел икономия на бюджетни средства, извоюва намаляване на корабостроителните програми. Ако в първоначалните планове влизат строителството на 4 линкора и линейни крайцери на година, то вече е решено да се съкратят програмите за строителство до три кораба в периода 1906 – 1907 и 1907 – 1908 г. и до два в периода 1908 – 1909 г.[2] За това по програмата за 1907 – 1908 г. са поръчани само три линкора от типа „Сейнт Винсент“, и няма поръчка за линеен крайцер. Работите по проекта „E“ въпреки това продължават известно време[3].

Проект X4 [2] A[4] B C A B D E
Дата 2.12.1905 20.11.1906 20.11.1906 20.11.1906 21.11.1906 21.11.1906 22.11.1906 05.12.1906
Дължина, м 176,8 167,6 167,6 167,6 170,7 170,7 172,2 172,2
Ширина, м 25,3 24,08 24,23 24,38 24,69 24,69 24,69 25,3
Газене, м 8,38 8,00 8,08 8,15 8,15 8,23 8,23 8,23
Мощност на СУ, к.с. 45 000 41 000 41 000 41 000 41 000 41 000 43 000 43 000?
Скорост, възела 25 24,5 24,5 24,25 24 24 24 25
Брониране, мм
Пояс 279 152 229 229 229 254 254 229
Барбети 279 178
Кули 279 178
Рубка 279 254
Въоръжение
Главен калибър 5×2×305-мм/45 4×2×305-мм/45 4×2×305-мм/50
Противоминен 8×102-мм
18×76-мм
16×102-мм
533-мм ТА 3 5 3
Параметри на тегловото натоварване при нормална водоизместимост, дълги тона
Оборудване 750 680 700 700 720 720 720 720
Въоръжение 3210 2600 2600 2600 2780 2780 2780 2780
СУ 3550 3420 3420 3420 3450 3450 3500 4100
Въглища 1000 1000 1000 1000 1000 1000 1000 1000
Броня 6540 3600 3860 4180 4500 4650 5150 5200
Корпус 7350 6700 6820 6900 7150 7200 7450 7500
Запас 100 100 100 100 100 100 100 100
Всичко 22 500 18 100 18 500 18 900 19 700 19 900 20 700 21 400

Но в през юни 1907 г. правителството предлага въобще да се спре строителството на линейни крайцери и да се построят два броненосни крайцера с 234-мм оръдия[Коментари 2]. Това предложение среща рязката съпротива от страна на лордовете на Адмиралтейството. В крайна сметка е постигнат компромис. Вместо скъпия, нараснал до до 22 000 т проект „E“ е разработен „бюджетен“ проект „A“. Бронирането е върнато на нивото на „Инвинсибъл“, и се връщат към 305-мм 45-калибрени оръдия. Единственото съществено усъвършенстване по сравнение с „Инвинсибъл“ става увеличението на секторите на стрелба на бордовите кули. Според програмата 1908 – 1909 г. е решено да се построи линкора „HMS Neptune (1909)“ („Нептун“) и линеен крайцер по проекта „A“[3]. През ноември 1908 г. след детайлна разработка проекта малко „нараства“ по водоизместимост и е окончателно утвърден. На 9 декември 1908 г. крайцера получава името „Индифатигейбъл“ и през февруари 1909 г. е заложен в корабостроителницата на Девънпорт[5].

През лятото на 1908 г. в пресата избухва грандиозен скандал. Обнародвани са плановете на Германия да залага по четири капитални кораба годишно, започвайки от 1908 финансова година. Политиката на кабинета Аскуит е подложена на рязка критика. В крайна сметка е формирана извънредна корабостроителна програма за 1909 – 1910 г., според която се залагат шест линкора, в т.ч. четири от типа „Орион“ с 343-мм оръдия и два линейни крайцера с 343-мм оръдия от типа „Лайън“.

Според искането на Фишъра строежа се води в обстановката на строга секретност. Реалните характеристики на „Индифатигейбъл“ се държат в секрет, и пресата дълго време му приписва несъществуващи подобрения спрямо „Инвинсибъл“. Така, например, журнала „Naval und Military Record“ за 1909 г. му приписва газотурбинна силова установка и 343-мм оръдия. От друга страна, немците също засекретяват характеристиките на своите линейни крайцери. Дълго време се смята, че те имат по-ниска скорост, по-малък калибър и по-многобройни оръдия на главния калибър при брониране, сравнимо с „Инвинсибъл“. За това към момента на построяване „Индифатигейбъл“ се смята за по-силен от немските крайцери[6].

И когато двата британски доминиона – Австралия и Нова Зеландия – също решават да помогнат на метрополията и събират средствата за построяването на два капитални кораба, по настояване на Фишър те стават линейни крайцери. Като е решено да се построят крайцерите „Австралия“ и „Ню Зеланд“ по проекта на „Индифатигейбъл“. Построяването на „Австралия“ по този проект е някак си оправдано, заради това, че той е планиран за ролята на флагман на Австралийския флот, а нормалната практика за отдалечените от метрополията станции е използването като флагмански кораби на броненосци втори ранг или крайцери. Обаче „Ню Зеланд“ изначално е планиран за предаване на флота на Великобритания. И впоследствие решението за построяването на два такива крайцера по проекта на „Индифатигейбъл“ е критикувано, тъй като към момента на тяхното залагане вече са заложени по-силните „Лайън“ и „Принцес Роял“, и „Австралия“ и „Ню Зеланд“ напълно биха могли да бъдат заложени по нов проект. За „Австралия“ и „Ню Зеланд“ усъвършенстванията в сравнение с изходния проекто се ограничават до слабо изменена схема на бронирането, малък ръст във водоизместимостта и предизвиканото от това увеличение на мощността на силовата установка за съхраняване на същата скорост[7].

Проект „Инвинсибъл“[8]
(проект)
E [9] A [10] A [10] „Индифатигейбъл“
(при построяването)[11]
„Австралия“[11]
(проект)
Дата 22 юни 1905 юни 1907 март 1908 ноември 1908 ? 1909
Дължина между перпендикулярите, м 161,544 172,212 169,164
Дължина максимална, м 172,8216 178,308 179,832
Ширина, м 23,9268 25,2984 24,5364 24,384
Газене, м 7,9248 8,2296 8,0772 8,0772
Мощност, к.с. 41 000 43 000? 43 000 44 000
Скорост, възела 25
Брониране, мм
Пояс 152 229 152
Барбети 178 178 178
Кули 178 178 178
Рубка 254 254 254
Въоръжение
Главен калибър 4×2×305-мм/45 4×2×305-мм/50 4×2×305-мм/45
Противоминен калибър 16×102-мм
533-мм ТА 5 3 2
Параметри на тегловото натоварване при нормална водоизместимост, дълги тона
Оборудване 660 720 665 680 690 690
Въоръжение 2440 2960 2540 2580 2610 2615
СУ 3390 4190 3650 3655 3655 3655
Въглища 1000 1000 1000 1000 1000 1000
Броня 3460 5470 3800 3735 3735 3670
Корпус 6200 7560 6995 7000 7000 7070
Запас 100 100 100 100 60 100
Всичко 17 250 22 000 18 750 18 750 18 750 18 800

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Проектната нормална водоизместимост на „Индифатигейбъл“ съставлява 18 750 т, при средно газене от 8,07 м. При „Австралия“ и „Нова Зеландия“ – 18 800 т при същото газене. Водоизместимостта при пълно натоварване без нефти за трите е 21 240 т при средно газене 9,14 м. Дължината между перпендикулярите съставлява 169,3 м, максималната – 180 м. Ширина – 24,4 м. Отношението L/B е равно на 7,37. При нормална водоизместимост височината на надводния борд е 9,14 м в носовия край, 6,78 м на мидъла и 5,25 в кърмата. Височината на борда при мидъла съставлява 14,85 м[6].

Корпуса на кораба е разделен от водонепроницаеми прегради на 21 отсека. Двойно дъно има на 87% от дължината на кораба. Способа силовия набор на корпуса е смесен. Бордовите кули са разнесени по дължина с 25 метра, което увеличава техните сектори на обстрел. Обаче при това носовата и кърмовата кули на главния калибър стават по-приближени до краищата (носовата със 6 м и кърмовата със 7 м), което снижава мореходността в сравнение с „Инвинсибъл“[6]. Но за сметка на по-голямата дължина на корпуса и по-добрите обводи скоростта излиза малко по-висока[12].

По проект метацентричната височина при нормална водоизместимост трябва да съставлява 1,07 м, при пълен товар, без нефт 1,17 м и с нефт – 1,19 м. Фактическите стойности при „Индефатигебла“ се оказват малко по-малки. На крайцерите са поставени два паралелни балансирни руля. Това дава добра маневреност с неголям радиус на тактическа циркулация, но води до сложности в управлението при движение на заден ход[13].

Корабите имат високи триноги мачти с голямо разстояние между тях и предния и средния комини. За снижаване на задимлението на разположеният на фокмачтата носов пост за управление на артилерийския огън носовия комин е по-висок. Няма как да се справят със задимяването на разположения на гротмачтата втори пост, и той в крайна сметка е демонтиран[13].

Корабите от серията по външен вид се различават един от друг. На „Индифатигейбъл“ долния мостик има отделни крила. На марса на фокмачтата няма поставен далекомер. Гротмачтата има гафел за флага. На „Нова Зеландия“ предният мостик има допълнителни горни крила. На „Австралия“ далекомера е поставен на задната надстройка, липсва гафел за флага[14].

Линейните крайцери са оборудвани с три стационарни 6,35-тонни котви Уейтени Смит без щок, 2,13-тонна котва система Мартин (стоп-анкер и верп) и две 0,254-тонни котви адмиралтейски тип.

Корабните спасителни средства са разчетени за 695 човека и включват два парни 15-метров полубаркаса (обща вместимост 140 човека), един ветрилен 11-метров полубаркас (86 човека), три 10-метрови спасителни катера (177 човека), две 9-метрови гички (52 човека), три 8-метрови велбота (72 човека), две 5-метрови динги (20 човека) и един балсов сал (8 човека)[13].

Крайцерите са комплектовани с осем двойки бойни прожектори с диаметър на огледалата 610 мм. Две двойки се намират на носовия мостик, две отстрани на носовия комин и четири на платформи около гротмачтата.

През 1909 г. на мачтите са поставени указатели за дистанцията до корабите на противника – големи циферблати със стрелки. Към момента на влизането в строй на всеки кораб той има радиостанция Mk.I, на дълги вълни, и радиостанция за близко действие тип „9“[13].

Разположението на каютите на екипажа остава същото, като на „Инвинсибъл“, – офицерските в носовата част и каютите за редовия и старшинския състав на кърмата[13].

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжението на всички крайцери от типа „Индифатигейбъл“ се състои от осем 305-мм 45-калибрени оръдия Mk.X[15][5][16][Коментари 3], такива, като на типа „Инвинсибъл“. Оръдията със укрепване с тел и бутален затвор система на Уелин, са поместени в четири двуоръдейни кули. Две кули се намират по краищата, още две диагонално в средата на корпуса, дясната кула е по-близо до носа, отколкото лявата. Носовата кула има обозначение „A“, лявата бордова – „P“, дясната бордова „Q“ и кърмовата „Y“. Височината на осите на оръдията над водата на кула „A“ съставлява 9,7 м, при „P“ и „Q“ – 8,5 м, а на „Y“ – 6,4 м. Секторите на обстрел на крайните кули са същите, както при „Инвинсибъл“, – 280° на носовата и 300° на кърмовата. За сметка на това, че по дължината на корпуса бордовите кули са раздалечени една от друга, сектора им на стрелба по противоположния борд съставлява 70° вместо 30°[17].

Оръдейните установки на главния калибър са Mk.VIII*, конструктивно подобни на Mk.VIII, поставени на типа „Белерофон“. За „Индифатигейбъл“ и „Нова Зеландия“ оръдейните установки са доставени от фирмата Армстронг от Елсуик. За „Австралия“ – от фирмата Викерс от Бароу. Оръдията първоначално имат максимални ъгли на снижаване −3° и на възвишение +13,5°. След това ъгъла на възвишение е увеличен до +16°. Установките изначално са приспособени за работа със снаряди с радиус на оживалото от 4 калибра. Заряда кордит има маса от 117 кг. Бронебойния снаряд с радиус на оживалото на главата от 4 калибра и маса 389,8 кг получава начална скорост от в 831 м/с. При максималния ъгъл на възвишение от +16° това осигурява далечина от в 18 690 м. Скорострелността на оръдията съставлява приблизително 1,5 изстрела в минута[15][18][19].

В мирно време боекомплекта се състои от 640 снаряда – по 80 снаряда на ствол. Типовият боекомплект се състои от 24 бронебойни, 28 полубронебойни и 28 фугасни снаряда. Няколко от фугасните снаряди могат да се заменят със шрапнелни. По време на война боекомплекта се увеличава до 880 снаряда – по 110 на ствол. В началото на войната това са 33 бронебойни, 38 полубронебойни и 39 фугасни снаряда. Към края на войната боекомплекта е изменен на 44 бронебойни, 38 полубронебойни и 33 фугасни снаряда[19].

В периода 1915 – 1916 г. и на трите крайцера на марса на фокмачтата са поставени прибори за управление на стрелбата с централно насочване[20].

Противоминната артилерия се състои от 16 102-мм 50-калибрени оръдия BL Mk.VII в установки P II. Обаче са разположени не на кулите, а на надстройките – шест в носовата и осем в кърмовата. Първоначално те не са прикрити от броня, но по-късно по четири оръдия във всяка надстройка получават щитове. Броя стволове на противоминната артилерия постоянно се намалява. През 1915 г. са свалени две оръдия от кърмовата надстройка. От „Нова Зеландия“, през 1917 г., са свалени допълнително четири оръдия, и към 1919 г. са свалени още четири, оставяйки шест. Боекомплекта за тях съставлява по 100 снаряда на оръдие. Към момента на началото на експлоатацията това са 50 полубронебойни и 50 фугасни. След това са заменени с 30 полубронебойни и 70 фугасни. Към края на службата боекомплекта им се състои от 25 полубронебойни, 60 фугасни и 15 фугасни трасиращи[21].

Първоначално крайцерите нямат зенитно въоръжение. Поставени са четири 47-мм салютни оръдия Хочкис и 5 картечници „Максим“[22]. В процеса на експлоатацията крайцерите получават зенитни оръдия, състава на които постоянно се мени. На „Индифатигейбъл“ през март 1915 г. е поставено 76-мм зенитно оръдие Mk.I в установка HA Mk.II. На „Австралия“ през март 1915 г. е поставено 76-мм зенитно оръдие Mk.I в установка HA Mk.II. През юни 1917 г. е поставено едно зенитно 102-мм оръдие BL Mk.VII в установка HA Mk.II. На „Нова Зеландия“, от октомври 1914 до края на 1915 г., на кулите има 47-мм оръдия Хочкис. От януари 1915 до април 1917 г. има едно 76-мм зенитно оръдие Mk.I в установка HA Mk.II. През април 1917 г. са поставени две зенитни 102-мм оръдия BL Mk.VII в установки HA Mk.II. Торпедното въоръжение се състои от два 533-мм бордови подводни торпедни апарата с боекомплект от 12 торпеда[23].

Оръдие 12″/45 Mark X[18] 4″/50 BL Mark VII[24] 3″/45 20cwt QF HA Mark I[25] 47-мм Хочкис[26]
Година на разработване 1904 1904 1910 1885
Калибър, мм 305 102 76 47
Дължина на ствола, калибри 45 50 45 40
Маса на оръдието, кг 58 626 2126 1020 240
Скорострелност, изстрела/минута 1,5 6 – 8 12 – 14 20
Установка BVIII, BVIII*, BIX, BX PII HA Mark II ? ?
Ъгли на снижаване/възвишение −3°/+13,5° −3°/+16° −7°/+15° −10°/+60° −10°/+90° /+60°?
Тип зареждане картузно унитарно
Тип на снаряда бронебоен
Mark VIa (4crh)
полубронебоен шрапнелен? фугасен
Тегло на снаряда, кг 389,8 389,8 14,06 14,06 5,67 1,5
Тегло и тип на метателния заряд 117 кг MD45 4,3 кг MD16 2,7 кг MD8 0,96 кг MD 0,24 кг MD
Начална скорост, м/с 831 831 873 732 762 574
Максимална далечина на стрелбата, м 17 236 18 690 12 660
Досегаемост по височина, максимална, м ? 11 340 3000
Ефективна, м ? 7160 1100

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Сечение по мидъла на линейния крайцер „Австралия“

Теглото на бронята съставлява 3655 тона. Главният брониран пояс има дебелина 152 мм и е поставен върху подложка от тиково дърво с дебелина 51 мм. Той има височина 3,36 м, влизайки под водата на 1,07 м при нормална водоизместимост. Но, за разлика от „Инвинсибъл“, той е по-къс – 91 м срещу 95 – и преминава в 102-мм пояс, не достигайки до барбетите на кули „A“ и „Y“ (при „Инвинсибъл“ там има 152-мм броня). На „Индифатигейбъл“ той в носовата и кърмовата части в района на кулите се стеснява отначало до 102 мм, а след това продължава с дебелина 64 мм до самия форщевен и ахтерхщевена. На „Нова Зеландия“ и „Австралия“ пояса в района на кули „A“ и „Y“ се стеснява до 127 мм, а след това до 102 мм, но не достига до краищата[27][28].

На „Индифатигейбъл“ кърмовата траверсна преграда има дебелина 114 мм и преминава по задния край на барбета на кула „Y“. Носовата траверса на „Индифатигейбъл“ и двете траверси на „Нова Зеландия“ и „Австралия“ имат дебелина 102 мм и преминават по края на 102-мм броневи пояс[27].

На „Австралия“ и „Нова Зеландия“ горната бронирана палуба има дебелина 25,4 мм, в района на погребите увеличаваща се до 51 мм. При бордовите кули в района, стиковащ се към борда, нейната дебелина нараства до 64 мм. На „Индифатигейбъл“ броня от 25,4 мм покрива само неголям участък от палубата в района на погребите[29][30].

Долната главна бронирана палуба на „Индифатигейбъл“ има дебелина 31 мм и 51 мм по скосовете. На двата следващи крайцера тя има дебелина 25,4 мм със скосове от 25,4 мм, увеличавайки се в краищата до 64 мм. На „Индифатигейбъл“ в краищата тя има дебелина 51 мм[30].

Барбетите на кулите на главния калибър имат дебелина 178 мм, изтънявайки на нивото на главния брониран пояс до 114 – 76 мм. Челната, страничните и кърмовата плочи на кулите имат дебелина 178 мм, покрива и настилката – 76 мм[31]. Носовата бойна рубка има дебелина на стените от 254 мм, а на покрива – 76 мм. Комуникационната тръба има дебелина на стените 102 мм. Рубката за управление на торпедната стрелба в кърмовата надстройка има дебелина на стените и покрива от 25,4 мм. Димоходите са защитени с броня с 38-мм дебелина. Бронирана противоторпедна преграда няма, но в района на погребите са поставени екрани с дебелина 38 – 64 мм[32].

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

Силовата установка е по много параметри сходна с „Инвинсибъл“, но поради разместването на бордовите кули по дължина нейната компоновка е променена. В пет котелни отделения са разположени 32 водотръбни котела на Бабкок и Уилкокс с тръбички с голям диаметър, даващи пара с работно налягане от 16,5 кг/см². Котлите имат въглищно отопление с възможност за впръскване на нефт. Поради бордовите кули котелните отделения са разделени не на две, а на три групи. Между носовата и бордовите кули са разположени КО №1 и №2, КО №3 и №4 между бортовите кули и №5 зад тях. КО №1 и 2 имат дължина по 11,4 м, в първото са разположени 5 котела, във второто 7. КО №3 има дължина 6,1 м, и в него са поместени 4 котела. КО №4 и 5 имат дължина по 11,6 м, и във всяко има по 8 котела[30].

Двете машинни отделения и двете отделения за главните кондензаторов заемат дължина 25,6 м[30]. Машинните отделения включват два комплекта турбини на Парсънс. Техният състав и разположение са идентични на „Инвинсибъл“. Обаче няма отделни турбини за крайцерския ход, и е увеличена мощността на турбините за заден ход. Турбините задвижват четири трилопастни винта[12].

Номиналната мощност на силовата установка на „Индифатигейбъл“ съставлява 43 000 к.с., за „Австралия“ – 44 000 к.с. Първоначално винтовете на „Индифатигейбъл“ са с неоптимална форма, и той при достигната мощност от в 49 675 к.с. показва скорост едва от 25,01 възела. Но през април 1913 г. винтовете са сменени с други, с по-съвършена форма, и, развивайки мощност от в 55 881 к.с., крайцера достига скорост 26,89 възела. „Нова Зеландия“ развива скорост 26,38 възела при 49 048 к.с., „Австралия“ – 26,79 възела при мощност 55 140 к.с.[33]

През същата 1913 г. по време на 8-часовите изпитания на пълен ход „Индифатигейбъл“ показва средна мощност 48 420 л. с. при разход на въглища 0,59 кг/к.с. за час. В хода на 30-часови изпитания „Индифатигейбъл“ показва средна мощност 31 794 к.с. при разход на въглища 0,73 кг/к.с. за час. Максималния запас гориво за „Индифатигейбъл“ съставлява 3340 т въглища и 870 т нефт, за „Австралия“ и „Нова Зеландия“ – 3170 и 840 т съответно[33].

Проектната далечина на плаване с 10-възлов ход съставлява 6690 морски мили. За „Австралия“ и „Нова Зеландия“ разчетната далечина на хода при използване само на въглища на 16-възлов ход е 5100 мили и 4770 мили съответно, на 23,5 възела – 2470 и 2290 мили. При горене на нефт тя се увеличава при 16 възела до 6970 и 6540 мили и на 23,5 възела до 3360 и 3140 мили съответно[33].

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

1914 – 1915

На „Индифатигейбъл“ са поставени щитове на 102-мм оръдия. 47-мм зенитни оръдия са поставени на задната надстройка на „Индифатигейбъл“ и на покривите на кулите „P“, „Q“ и „Y“ на двата други крайцера. Два прожектора са добавени на по-ниска платформа на фокмачтата на „Индифатигейбъл“. Една двойка прожектори е монтирана по центъра на надстройката. Останалите са свалени. На „Австралия“ и „Нова Зеландия“ е модифициран мостика, оградена е навигационната платформа[34][14].

1915 – 1916

Пост за управление на стрелбата с централно насочване на оръдията на главния калибър е поставен на платформа на фокмачтата над бойната рубка. Поставени са на кулите на зенитни оръдия на „Нова Зеландия“. През пролетта на 1916 г. от „Нова Зеландия“ и „Индифатигейбъл“ са свалени противоторпедните мрежи (на „Австралия“ те са съхранени до 1916 – 1917 г.). Всички кораби се лишават от своята камуфлажна оцветка[35][14].

1916 – 1917

На „Нова Зеландия“ и „Австралия“ на кърмовата надстройка е поставено зенитно 102-мм оръдие, едно 76-мм зенитно оръдие е поставено на кула „P“. След Ютландското сражение на тях са поставени допълнително около 80 тона хоризонтална броня – усилено е бронирането на палубите над погребите за боезапаса[35][14].

1917

Разширена и модифицирана е носовата рубка. Нанесени са скали на кулите „A“ и „Y“. 305-мм оръдия са боядисани в светло-сив цвят, почти белоснежен на „Австралия“. На двата са махнати носовите стенги. На покрива на носовия пост за управление на стрелбата е поставен далекомер[35][14].

1917 – 1918

На двата крайцера далекомера е свален от върха на поста за управление. Махнати са всичките 610-мм прожектори, и са поставени осем 914-мм. Площадки с двойка прожектори са монтирани от всяка страна на средния комин. Площадките са разположени ешелонно – площадката по левия борд е разположена близо към носа, по десния – близо към кърмата. Още два прожектора са поставени на горния мостик, още двойка – на носовата надстройка пред платформата на зенитните оръдия. Модифицирани са мостиците. На кули „P“ и „Q“ са поставени площадки за старт на колесни самолети[35][36].

1919

Преди пътешествието на Джон Рашуорт Джелико по доминионите на „Нова Зеландия“ по време на ремонта в периода декември 1918 – февруари 1919 г. са проведени редица промени. Свалени са указателите за дистанция от мачтите и скалите от кулите. Демонтирани са долните 102-мм оръдия в носовата надстройка. Престроена е носовата надстройка. Свалени са носовата стенга и двете брамстенги[35][37].

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Название Корабостроителница Заложен Спускане на вода Приет на
въоръжение
Съдба
Индифатигейбъл
Indefatigable
Devonport Dockyard 23 февруари 1909 28 октомври 1909 февруари 1911 потопен от огъня на линейния крайцерФон дер Тан“ на 31 май 1916 г.
Нова Зеландия
New Zealand
Fairfield 20 юни 1910 1 юли 1911 ноември 1912 продаден за скрап на 19 декември 1922
Австралия
Australia
John Brown 23 юни 1910 25 октомври 1911 юни 1913 потопен на 12 април 1924

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите са залагани и построени като броненосни и са прекласифицирани в линейни едва през 1913 г. Стойността на построяването на всеки кораб по предварителната сметка съставлява 1 343 000 фунта стерлинги. В тази сума влиза стойността на кулите със задвижването им – 120 255 фунта стерлинги – и на енергетичната установка – 366 690 фунта[38].

Крайцера „Индифатигейбъл“ е заложен в държавната корабостроителница в Девънпорт на 23 февруари 1909 г. Енергетичната установка е поръчана на частната корабостроителница „Джон Браун и К°“ в Клайдбанк. Спуснат е на вода на 28 октомври 1909 г. и е завършен през февруари 1911 г. Така, общото време за построяване съставя 24 месеца, от тях стапелния период е 8 месеца. На изпитания крайцера излиза през октомври 1910 г. Фактическата стойност на строежа на „Индифатигейбъл“ е 1 430 091 фунта стерлинги, още в 98 500 фунта струват оръдията[16][38].

Крайцера „Нова Зеландия“ се строи със средства на британския доминион Нова Зеландия. Заложен е на 20 юни 1910 г. в частната корабостроителница „Ферфийлд Шипбилдинг и Инжиниринг, Ко“ в Глазгоу. Спуснат е на вода на 1 юли 1911 г. и е завършен на 19 ноември 1912 г. Фактическата стойност на строежа съставя 1 684 990 фунта. Към тази стойност е необходимо да се добавят 98 200 фунта за оръдията[16][39].

Крайцера „Австралия“ е заложен със средства на Австралия на 23 юни 1910 г. в „Джон Браун и К°“ в Клайдбанк. С производството на енергетичната установка се занимава същата компания. Спуснат е на вода на 25 октомври 1911 г., завършен е през юни 1913 г. Всичко строежа продължава 36 месеца, в т.ч. стапелен период 16 месеца[40]. Фактическата стойност на строежа съставя 1 684 990 фунта, и оръдията струват още в 98 200 фунта стерлинги[16].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

„Индифатигейбъл“[редактиране | редактиране на кода]

Влиза в строй на 24 февруари 1911 г. в Девънпорт, влизайки в състава на 1-ва ескадра крайцери. През януари 1913 г. „Индифатигейбъл“ е прекласифициран от броненосен в линеен крайцер, а 1-ва ескадра – в 1-ва ескадра линейни крайцери. През декември 1913 г. за усилване на Средиземноморския флот е образувана 2-ра ескадра линейни крайцери, където е преведен и „Индифатигейбъл“. В началото на Първата световна война крайцера отначало участва в безуспешния опит за прехващане на германския линеен крайцер „Гьобен“, а след това в блокадата на Дарданелите. На 5 ноември участва в обстрела на турските батареи на нос Хелес. През януари 1915 г. е сменен от „Инфлексибъл“ и отива за ремонт в Малта. След ремонта, през февруари 1915 г. влиза в 2-ра ескадра линейни крайцери на Гранд Флийта[41].

На 31 май 1916 г. участва в Ютландското сражение. В състава на авангарда на вицеадмирал Бити в строя на линейните крайцери плава шести, последен. В 15:48, при откриване на огъня, „Индифатигейбъл“ води престрелка с последния в германската линия линеен крайцер „Фон дер Тан“. В 16:02 три снаряда на германския крайцер падат в района на гротмачтата, и „Индифатигейбъл“ излиза от строя надясно, най-вероятно, поради повреда в рулевото управление, а около 16:05 в него попадат еще два снаряда в района на носовата кула. Има взрив на боезапаса, и кораба се скрива в облак от огън и дим. След 15 минути, когато облака се разсейва, кораба вече е под повърхността на водата. Заедно с крайцера загиват 1017 матроса и офицера. Спасяват се само четирима[42].

„Нова Зеландия“[редактиране | редактиране на кода]

След построяването му със средства от Нова Зеландия крайцера е подарен на кралския флот на Великобритания и на 23 ноември 1913 г. влиза в състава на 1-ва ескадра крайцери на Хоум Флийта. През 1913 г. прави околосветско пътешествие по Доминионите. През декември 1913 г. с ескадра линейни крайцери има визита в руските портове на Балтийско море. На 19 август 1914 г. влиза в състава на 2-ра ескадра линейни крайцери[43][44].

На 28 август 1914 г. „Нова Зеландия“ участва в битката в Хелголандския залив. На 15 януари става флагман на командващия 2-ра ескадра линейни крайцери контраадмирал Мур. На 24 януари 1915 г. взема участие в сражението при Догер банк. Заедно с „Индомитейбъл“, макар и да се опитва с всичко възможно, на което са способни машините му, изостава от по-бързоходните линейни крайцери на 1-ва ескадра. Поради това участва само в довършването на изостаналия от германското съединение, повреден броненосен крайцерБлюхер[45].

На 22 април 1916 г. в мъгла крайцера се сблъсква с „Австралия“ и е в ремонт от април до май 1916 г. На 31 май 1916 г. участва в Ютландското сражение, водейки престрелка отначало с „Молтке“, а след това, след гибелта на „Индифатигейбъл“, с „Фон дер Тан“. Получава едно попадение от 280-мм снаряд в барбета на кула „X“ без особени повреди. След Ютландското сражение, показало недостатъчното хоризонтално брониране на британските линейни крайцери, на „Нова Зеландия“ увеличават с 25,4 мм дебелината на бронята на палубата в района на погребите[46].

През юни 1916 г. временно влиза в състава на 1-ва ескадра линейни крайцери, но след влизането в строй „Ринаун“ се връща във 2-ра ескадра, където и служи до края на войната. От декември 1918 до февруари 1919 г. преминава ремонт преди визита по Доминионите. След ремонта, с лорд Джелико на борда, извършва околосветско плаване. След завръщането си, на 15 март, е преведен в резерва, ставайки флагман на Резервния флот. След сключването на Вашингтонския морски договор, на 19 април 1922 г., „Нова Зеландия“ е изключен от списъка на корабите и на 19 декември 1922 г. е продаден за скрап[43][47].

„Австралия“[редактиране | редактиране на кода]

След построяването крайцера е изпратен в Австралия и става флагман на Австралийския флот. Взема участие в операциите против германската Източно-Азиатска крайцерска ескадра на адмирал Шпее, отплавайки от Австралия към нос Хорн. След Фолкландското сражение „Австралия“ участва в търсенето и прехващането на германските въоръжени търговски съдове, заобикаляйки нос Хорн. След това, през януари 1915 г., се насочва за ремонт в Англия, в Плимът[44][43].

След ремонта, на 17 февруари 1915 г., влиза в състава на 2-ра ескадра линейни крайцери на Гранд Флийт. На 22 април 1916 г. се сблъсква в мъгла с „Нова Зеландия“. Крайцера е в ремонт в периода април – юни 1916 г., поради ковто пропуска Ютландското сражение. На 12 декември 1917 г. се сблъсква с „Рипълс“ и преминава ремонт от декември 1917 до януари 1918 г. След края на войната, на 23 април 1921 г., е изпратен обратно в Австралия. На 12 декември 1921 г., във връзка с изпълняването на условията по Вашингтонското съглашение, е изваден в резерва. На 12 април 1924 г., след като от него е свалена част от оборудването, крайцера тържественно е потопен на 24 мили от Сидни на дълбочина 270 метра[43][48].

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите от типа „Индифатигейбъл“ формално се явяват крайцерския еквивалент на линкора „Нептун“. Тъй като поради икономически съображения тяхната водоизместимост е ограничена и не надвишава водоизместимостта на „Нептун“, цената за по-голямата с 4 възела скорост са отказ от една от кулите на главния калибър и по-слабото брониране. Към момент на тяхното създаване това се смята за обосновано, тъй като традиционно за британските линейни крайцери в тях преобладава крайцерската част. Те са създавани съгласно концепцията на лорд Фишър „скоростта – най-добра защита“. Счита се, че такъв крайцер трябва да е способен да догони по-слабия противник и да има възможността да избяга от по-силния. Основното тяхно предназначение е „тежкото разузнаване“, борбата с леките сили и рейдерите на противника. В бой между основните сили те трябва да осъществяват обхвата на главата на противника и доубиването на изостаналите кораби. При това голямата скорост и мощните оръдия трябва да позволят да се избират дистанцията на боя и да се води обстрел по тежките кораби на противника от голяма дистанция[49][50].

Характеристики на артилерията на главния калибър на капитални кораби, влезли в строй в периода 1910 – 1912 г.
Оръдие 12″/45 Mark X[51]
Naval Ensign of the United Kingdom.svg
12″/50 Mark XI[52]
Naval Ensign of the United Kingdom.svg
28 cm/45 SK L/45[53]
Германска империя
28 cm/50 SK L/50[54]
Германска империя
30,5 cm/50 SK L/50[55]
Германска империя
Калибър, мм 305 305 280 280 305
Дължина на ствола, калибри[Коментари 4] 45 50 42,4 (45) 46,8 (50) 47,4 (50)
Носители „Индифатигейбъл“ „Нептун“ „Фон дер Тан“ „Молтке“ „Хелголанд“
Година на приемане на въоръжение 1908 1910 1909 1911 1911
Маса на бронебойния снаряд, кг 389,8 386 302 302 405,5
Начална скорост, м/с 831 869 855 880 855
Дулна енергия, МДж 269,18 291,49 220,77 233,87 296,43
Скорострелност, изстрела в минута 1,5 – 2 1,5 3 3 2 – 3
Максимална далечина на стрелбата, м
(при ъгъл на възвишение на оръдието)
17 236 (13,5°) 19 380 (15°) 18 900 (20°) 18 100 (13,5°) 16 200 – 18 000 (13,5°)[Коментари 5]
20 400 (16°)

Фактически крайцерите от типа „Индифатигейбъл“ са леко увеличена версия на „Инвинсибъл“. Съхранявайки практически същото ниво на брониране и максималната скорость от 25 възела. Някои източници им приписват новите 50-калибрени оръдия, но в реалността всичките три са въоръжени със същите 45-калибрени 305-мм оръдия, които са и на „Инвинсибъл“. Единствената разлика е тази, че за сметка на разместването на бордовите кули по дължина те получават по-големи сектори на обстрел с възможността да стрелят през борда[15][5].

След като са обнародвани реалните характеристики на новите крайцери, те са подложени на рязка критика. Както обелязва военноморския ежегодник „Браси“, адмирала, който има под ръка тези крайцери, ще се съблазни много да ги постави в една линия с линкорите, където тяхната висока скорост вече няма да бъде от значение, а слабата им защита може фатално да се отрази на тяхната съдба[56].

Сравнение на сеченията по мидъла на британските и германските линейни крайцери
Invincible class battlecruiser midle section.svg Indefatigable class battlecruiser midle section.svg SMS Von der Tann midle section.svg Moltke class battlecruiser 161 shp.svg
Инвинсибъл Индифатигейбъл Фон дер Тан Молтке

Но в условията на бойните действия през Първата световна война на британските линейни крайцери се налага да се сблъскат с германските им аналози. Даже първият германски линеен крайцер – „Фон дер Тан“ – обладава практически същата скорост. И спрямо него концепцияъа на Фишър издиша. „Фон дер Тан“ е въоръжен с осем 280-мм оръдия, но германските инженери достатъчно обосновано смятат, че за сметка на по-добрите балистични характеристики и по-доброто качество на германските снаряди те са еквивалентни на британските 305-мм оръдия. При това „Фон дер Тан“, изначално планиран за участие в бой с главните сили, има много по-добро ниво на бронирането, фактически сравнимо с британските линкори от онова време. над всички похвали е и подводната защита на германския крайцер – за сметка на бронираната противоторпедна преграда, грамотната разбивка на отсеци и добре организираната борба за живучест, тя се смята за най-добрата в света[57]. Тези качества се усилват в заложения преди „Индифатигейбъл“ линеен крайцер „Молтке“ и заложеният малко по-късно еднотипен му „Гьобен“. Крайцерите от този тип получават още една кула на главния калибър, по-мощна бронева защита и обладават по-голяма, отколкото британските крайцери с 305-мм оръдия, скорост. За това специалистите признават, че германските крайцери с 280-мм оръдия обладават по-високи бойни качества[58][59]. Това осъзнават и самите британци, по време на лова на „Гьобен“ противопоставяйки му минимум два свои линейни крайцера[60].

Различия в бойната ефективност произлизат от различните подходи в строителството на линейните крайцери. Още през 1905 г. професора от Масачузетската школа по корабостроене В. Ховгард предсказва, че ескадреният крайцер на бъдещето трябва незначително да отстъпва на линкорите по въоръжение и брониране и да има по-голяма скорост, обладавайки в следствие по-големи размери[57]. И ако британските крайцери са по-малки от съвременните им британски линкори, то водоизместимостта на германските линейни крайцери винаги надвишава водоизместимостта на съвременните им линкори. Британците достигат до този резултат едва при следващото поколение линейни крайцери – типа „Лайън“[61]. Освен това, германските инженери винаги отделят повишено внимание на защитата на своите кораби, и тяхното брониране е традиционно с по-голяма дебелина, отколкото на британските големи кораби. Освен по-голямата водоизместимост, играе своята роля и избора на планираните театри на бойните действия. Британските крайцери са разчетени в т.ч. и за служба на комуникациите, за това им се обръща внимание по мореходност, далечина на плаването, надеждност на работата на силовата установка и удобството за работа на екипажа. Германските кораби са разчетени за противостояние с британския флот в условията на Северно море. За това мореходността може да се пожертва, за сметка на което се намалява височината на надводния борд и корпуса се получава по-лек. А за сметка на използването на котли с тръбички малък диаметър и по-стеснените условия за работа на екипажа размерите на котелните и машинните отделения при германските крайцери са по-малки, което позволява да се освободи полезни обеми на корпуса за други цели[62].

Опита от бойните действия подтвърждава теоретичните постановки. Докато британските линейни крайцери действат в рамките на изначалната концепция на Фишър, влизайки в боевете в Хелголандския залив и при Фолкландските острови против леки и броненосни крайцери, те са съпровождани от успеха. Но в боя с равен противник излиза наяве ниската им защитеност. И ако в сражението при Догер банк не е показателно, то Ютландското сражение и гибелта на три британски линейни крайцера показва, че в дуелни ситуации германските крайцери обладават по-високи бойни качества и се явяват по-балансирани, отколкото британските набори. Следва да се отбележи, че взривовете на боезапаса става не толкова поради слабото брониране[Коментари 6], колкото поради общото недостатъчно ниво на противопожарна безопасност в британския флот. Като метателно вещества се използва нестабилният и взривоопасен кордит, а в конструкцията на кулите отделенията под нея отсъстват противопожарните заслонки и други устройства, препятстващи проникването на фронта на пламъка в погребите[63][64]. Като допълнение к това немците отчита опита от запалването на зарядите в кърмовите кули на „Зайдлиц“ в боя при Догер банк и предприемат мерки за снижаване на възможността от нещо подобно, включително и поставянето на противопожарни прегради и намаляване на броя заряди, намиращи се в бойното отделение на кулите. Британците след Догер банк, неудовлетворени от скорострелността на оръдията на главния калибър, напротив, решават да увеличат броя заряди, подготовени за стрелба и намиращи се в бойното отделение[65]. Освен това за ускоряване на подаването на боезапаса вратите между погребите и междинното отделение се държат отворени[64].

Сравнителни характеристики на капиталните кораби, влезли в строй в периода 1910 – 1912 г.
Инвинсибл[66]
Naval Ensign of the United Kingdom.svg
„Индифатигейбъл“[67]
Naval Ensign of the United Kingdom.svg
Фон дер Тан[68]
Германска империя
Молтке[69]
Германска империя
Нептун[70]
Naval Ensign of the United Kingdom.svg
Хелголанд[71]
Германска империя
Клас линеен крайцер линкор
Година на залагане 1906 1909 1908 1909 1909 1908
Година на влизане в строй 1908 1911 1910 1912 1911 1911
Водоизместимост, нормална, т 17 651 18 765,5 19 370 22 979 20 548,6 22 808
Пълна, т 20 400 22 433,3 21 300 25 400 23 418,8 24 700
Номинална мощност на СУ, к.с. 41 000 43 000 42 000 52 000 25 000 28 000
Проектна максимална скорост, възела 25 25 24,8 25,5 21 20,5
Далечина на плаване, мили (на скорост, възела) 3090 (10) 6330 (10) 4400 (14) 4120 (14) 6620 (10) 5500 (10)
Брониране, мм
Пояс 152 152 250 270 254 300
Кули, чело (фронт) 178 178 230 230 279 300
Барбети 178 178 200 – 230 200 – 230 254 300
Рубка 254 254 250 300 279 400
Палуба 65 – 25 65 – 25 50 50 – 30 76 – 32 80 – 55
Въоръжение
Главен калибър 4×2×305-мм/45 4×2×305-мм/45 4×2×280-мм/45 5×2×280-мм/50 5×2×305-мм/50 6×2×305-мм/50
Спомагателен 16×102-мм/50
4×57-мм
16×102-мм/50
4×57-мм
10×150-мм/45
16×88-мм/45
12×150-мм/45
12×88-мм/45
16×102-мм/50
4×57-мм
14×150-мм/45
14×88-мм/45
Торпедно въоръжение 5×457-мм ТА 3×457-мм ТА 4×450-мм ТА 4×500-мм ТА 3×533-мм ТА 6×500-мм ТА

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са приведени към момента на влизане в строй.
  2. Следва да се разбира, че делението на линейни и броненосни крайцери в британския флот започва едва през 1913 г., до това всички те се класифицират като броненосни. И тук става дума за строителство на броненосни крайцери с 234-мм оръдия, вместо крайцери с 305-мм.
  3. Редица източници погрешно им приписват 50-калибрените 305-мм оръдия Mark XI. Например, Паркс говори за това, че всички три крайцера са въоръжени с тях, а Мужеников – за това, че тока е при двата последни крайцера в серията.
  4. Дължината на ствола, отнесена към калибъра на оръдието. Дадена по британската система, според която дължината се мери по канала на ствола. В Германия и Русия под дължина се разбира дължината от дулния срез до челото на затворното гнездо, за това тя е преизчислена според британската система, а в скобките е дадена официалната цифра според националната система за измерване.
  5. Разминаване по различните източници. Британските източници дават далечина в 16 200 м, Стаф и Грьонер дава 18 000 м. След модернизацията от 1916 г., с увеличаването на ъгъла на възвишение до 16°, всички източници дава далечина в 20 400 м.
  6. В Ютландското сражение германските линейни крайцери „Лютцов“, „Дерфлингер“ и „Зайдлиц“ също получават пробиване на кулите и барбетите със запалване на зарядите барут вътре в кулите, а на британския „Лайън“ в сходна ситуация при пожар вътре в кулата успяват своевременно да наводнят погребите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Roberts_Battlecruisers, 25 – 26
  2. а б в Roberts_Battlecruisers, 26
  3. а б Roberts_Battlecruisers, 27
  4. Roberts_Battlecruisers, 26 – 27
  5. а б в Roberts_Battlecruisers, 28
  6. а б в Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 65
  7. Roberts_Battlecruisers, 29 – 30
  8. Roberts_Battlecruisers, 24
  9. Roberts_Battlecruisers, 27 – 28
  10. а б Roberts_Battlecruisers, 29
  11. а б Roberts_Battlecruisers, 31
  12. а б Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 78
  13. а б в г д Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 80
  14. а б в г д Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 81
  15. а б в Campbell_Battlecruisers, 13
  16. а б в г Burt_British_Battleships_WW1, 91
  17. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 68 – 69
  18. а б DiGiulian, Tony. Britain 12″/45 (30.5 cm) Mark X. // navweaps.com. Архивиран от оригинала на 19 април 2012. Посетен на 24 септември 2011. (на английски)
  19. а б Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 68
  20. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 69
  21. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 69 – 70
  22. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 70
  23. Roberts_Battlecruisers, 83
  24. DiGiulian, Tony. British 4″/50 (10.2 cm) BL Mark VII. // navweaps.com. Архивиран от оригинала на 19 април 2012. Посетен на 24 септември 2011. (на английски)
  25. DiGiulian, Tony. British 12-pdr [3″/45 (76.2 cm)] 20cwt QF HA Marks I, II, III and IV. // navweaps.com. Архивиран от оригинала на 19 април 2012. Посетен на 24 септември 2011. (на английски)
  26. DiGiulian, Tony. British Hotchkiss 3-pdr (1.4 kg) [1.85″/40 (47 mm)] QF Marks I and II. // navweaps.com. Архивиран от оригинала на 19 април 2012. Посетен на 24 септември 2011. (на английски)
  27. а б Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 71
  28. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 74
  29. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 72
  30. а б в г Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 75
  31. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 73
  32. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 74 – 75
  33. а б в Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 79
  34. Burt_British_Battleships_WW1, 98
  35. а б в г д Burt_British_Battleships_WW1, 102
  36. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 81 – 82
  37. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 82
  38. а б Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 83
  39. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 88
  40. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 91
  41. Паркс_Линкоры_6, 96
  42. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 86 – 87
  43. а б в г Roberts_Battlecruisers, 123
  44. а б Паркс_Линкоры_6, 97
  45. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 88 – 89
  46. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 89 – 90
  47. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 90 – 91
  48. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 94
  49. Паркс_Линкоры_6, 25
  50. Roberts_Battlecruisers, 19
  51. DiGiulian, Tony. Britain 12″/45 (30.5 cm) Mark X. // 11 март 2012. Архивиран от оригинала на 20 август 2013. Посетен на 2 август 2013. (на английски)
  52. DiGiulian, Tony. Britain 12″/50 (30.5 cm) Marks XI, XI* and XII. // 12 март 2012. Архивиран от оригинала на 20 август 2013. Посетен на 2 август 2013. (на английски)
  53. DiGiulian, Tony. Germany 28 cm/45 (11″) SK L/45. // Архивиран от оригинала на 11 февруари 2013. Посетен на 2 август 2013. (на английски)
  54. DiGiulian, Tony. Germany 28 cm/50 (11″) SK L/50. // 24 ноември 2012. Архивиран от оригинала на 20 август 2013. Посетен на 2 август 2013. (на английски)
  55. DiGiulian, Tony. Germany 30.5 cm/50 (12″) SK L/50. // 24 ноември 2012. Архивиран от оригинала на 20 август 2013. Посетен на 2 август 2013. (на английски)
  56. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 94 – 95
  57. а б Мужеников:Линейные крейсера Германии, 2
  58. Campbell_Battlecruisers, 19
  59. Мужеников:Линейные крейсера Германии, 38
  60. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 58
  61. Мужеников:Линейные крейсера Англии Ч1, 6
  62. Campbell_Battlecruisers, 114
  63. Conway ATWFS 1906 – 1921, 31
  64. а б Roberts_Battlecruisers, 117 – 118
  65. Staff_Battle_7_Seas, 102
  66. Conway_ATWFS_1906-1921, 24
  67. Conway_ATWFS_1906-1921, 26
  68. Gröner_1_1982, 80 – 81
  69. Gröner_1_1982, 82
  70. Burt_British_Battleships_WW1, 112
  71. Gröner_1_1982, 48

Литература[редактиране | редактиране на кода]

на руски език
  • Мужеников В. Б. Линейные крейсера Англии (часть I). – СПб., 1999. – 95 с. – (Боевые корабли мира)
  • Мужеников В. Б. Линейные крейсера Германии. – СПб., 1998. – 152 с. – (Боевые корабли мира).
  • Паркс, О. Линкоры Британской империи. Том 6. Огневая мощь и скорость. – СПб.: Галея Принт, 2007. – 110 с. – ISBN 978-5-8172-0112-3
на английски език
на немски език

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные крейсера типа „Индефатигебл““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.