Фюриъс (линеен крайцер, 1916)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Фюриъс“
HMS Furious
HMS Furious-3.jpg
„Фюриъс“ през 1918 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен крайцер,
преустроен по-късно като самолетоносач
Производител Armstrong Whitworth в Уолсенд, Великобритания.
Живот
Заложен 8 юни 1915 г.
Спуснат на вода 15 август 1916 г.
Влиза в строй 26 юни 1917 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1948 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 238,9 m
Ширина 26,8 m
Газене 7,6 m
8,3 m
(като самолетоносач)
Задвижване 4 парни турбини Brown-Curtis;
18 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
90 000 к.с.
Скорост 31,5 възела
(58,3 km/h)
Като самолетоносач:
30 възела
(50 km/h)
Водоизместимост 19 826 t (нормална)
23 257 t (пълна)
Като самолетоносач:
22 900 t (нормална)
26 900 t (пълна)
Броня пояс: 51 – 76 mm;
траверси: 25 – 38 mm;
палуба: 19 – 76 mm;
барбети: 76 – 178 mm;
кули ГК: 178 – 229 mm;
бойна рубка: до 254 mm
Екипаж 737 души
Далечина на
плаване
7480 морски мили при 10 възела ход
(като самолетоносач)
Въоръжение
Артилерия 2x1 457 mm;
10x1 140 mm;
Зенитна артилерия:
2x1 76 mm;
Като самолетоносач:
10x1 140 mm;
Зенитна артилерия:
6x1 102 mm
Самолети 36 самолета
(като самолетоносач)
Торпеда 2x1 533 mm ТА (подводни)
2x1 533 mm ТА (надводни)[1]
„Фюриъс“
HMS Furious
в Общомедия

Фюриъс (на английски: HMS Furious) е „лек линеен крайцер“ или „голям лек крайцер“ на Британския Кралски флот от времето на Първата световна война. По-късно е преустроен като самолетоносач. „Фюриъс“ става своеобразно развитие на доста екстравагантния проект за линейни крайцери тип Корейджъс, различаващ се от тях с още по-големия си главен калибър. Обаче още на стапела той е преправен на авионосен крайцер, а след това е престроен като пълноценен самолетоносач. „Фюриъс“ е един от самолетоносачите на Втората световна война и участва в различни операции, внасяйки важен принос в обраната на Малта.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Официалната версия за създаването на линейните крайцери от типа „Корейджъс“/„Фюриъс“ е свързана с т.нар. „Балтийски проект“ на лорд Фишър, предложен през 1909 г.

Поради своите доста своеобразни характеристики и общата небалансираност на проекта „Фюриъс“ получава от моряците унищожителния прякор Spurious („Фалшив“).

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Изначално явяващ се лек линеен крайцер HMS Furious е променян цели четири пъти. Изиграва важна роля в развитието на самолетоносачите, и се явява образец за еволюцията на самолетоносачите, всички основни етапи на която намират отражение в преустройствата на този кораб. Още повече, двете първи преустройства изиграват ключова роля в еволюцията на самолетоносачите.

Първоначален проект[редактиране | редактиране на кода]

Представлява лек линеен крайцер с две 457-милиметрови оръдия в еднооръдейни кули на носа и кърмата.

HMS Furious

Авионесен крайцер[редактиране | редактиране на кода]

Авионосен крайцер, обрътнете внимание на оръдейните кули на кърмата

Решението да се престрои лекият линеен крайцер в авионосещ е взето още преди края на строителството на кораба. То е продиктувано от това, че нуждата от самолетоносачи е най-остра именно в Британския Флот. Особеностите на бойните действия за Британския Флот се заключават в това, че той трябва да се противопостави на такива нови видове оръжие, като подводниците, аеропланите и дирижаблите, без получаване на пълноценна помощ от своята брегова авиация. И за това още през първата година на войната британците трябва спешно да преоборудват граждански съдове в самолетоносачи, въоръжавайки ги с хидроплани. Обаче, опита от експлоатацията показва съществения недостатък от подобни преоборудвани съдове – спускането и подема на хидропланите при вълнение представлява съществен проблем. Това кара Британското Адмиралтейство да превърне недостроения крайцер в авионосещ, за което от него са свалени носовото оръдие, оборудвана е 50-метрова палуба за излитане, с наклон надолу по посоката на излитане. Цялото крайцерско въоръжение на кърмата е съхранено, и се състои от едно 457-мм оръдие на главния калибър, одинадесет 140-мм противоминни оръдия, две 76-мм зенитки и шест торпедни апарата. Под палубата за излитане се намира хангар за четири хидроплана „Шорт“ и шест палубни аероплана „Сопуич Пъп“. Спуска на авионосещия крайцер на вода е на 27 юни 1917 г.

В хода на експлоатацията става ясно, че полетната палуба е толкова малка, че за безопасно кацане пилота трябва да каца с палубния самолет подобно на хидросамолет във водата, а не на палубата. От всички опити за кацане върху палубата само опита от 2 август 1917 г. е успешен, а опита от 7 август същата година завършва с авиокатастрофа. В двата опита взема участие лейтенант Edwin Harris Dunning (Едуин Харис Данинг) на самолет „Совуич Пъп“. При първия опит успешно пълното изравняване на скоростта на самолета със скоростта на плаващия на пълен ход кораб, и матросите с ръце придърпват ниско „зависналия“ аероплан. При втория опит изравняването на скоростите е неуспешно – самолета се преобръща през дясното крило и пада зад борда, под форщевена наплаващия на пълен ход кораб. По време на падането пилота губи съзнание и потъва в кабината на самолета.

Самолетоносач с палуби за излитане и кацане[редактиране | редактиране на кода]

Обърнете внимание на пълноразмерната надстройка, извисяваща се между палубите за излитане и кацане, също добре се виждат аерофинишерите зад надстройката

Във връзка с проявилите се проблеми с кацането на самолетите на крайцера още през ноември 1917 г. крайцера отново влиза за преустройство, и, след свалянето на кърмовото оръдие, а също и на гротмачтата, оборудват на кърмата допълнителна палуба за „кацане“ с дължина 100 метра и ширина 30 метра. Отстрани на надстройките на кораба, разделящи палубата за излитане и кацане, са сложени релси с вагонетки за транспортиране на самолетите. На носа е оборудвана стартова количка – прототип на авиокатапулт. А на палубата за кацане – експериментални аерофинишери, спиращи самолета за сметка на система от блокове гасящи кинетичната енергия на самолета чрез подем на специални товари. Допълнително, зад палубните надстройки, на особена рама е разположена мрежа за улавяне на непогасилия при кацането скорост самолет. Броя на самолетите нараства до двадесет, а крайцерското въоръжение е заменено с десет 140-мм противоминни оръдия и шест 102-мм зенитки, добавени са 4 тритръбни надводни торпедни апарата пред кърмовия хангар.

Престроения „Фюриъс“ се връща в строй през март 1918 г., но на първо време воюва без аерофинишери. При експлоатацията става ясно, че проблемите с кацането върху самолетоносача така и не са решени. Така например, при бойния полет от 19 август 1918 г. от седемте самолета, успешно бомбардирали хангарите с Цепелините L-54 и L-50, нито един не успява да кацне на самолетоносача – пет самолета се разбиват при кацането, един пилот загива; два самолета, отказали се кацане на самолетоносача, кацат в неутрална Дания. Всички девет последващи експериментални кацания завършват с авиокатастрофа. След изследвания се изяснява, че на кацането пречат въздушните вихри от централната надстройка на кораба (включая и комина), възникаващи както при движението на кораба, така и при вятър.

Гладкопалубен самолетоносач с допълнителна наклонена палуба за излитане[редактиране | редактиране на кода]

Гладкопалубен самолетоносач, обърнете внимание на липсата на остров и наличието на допълнителна палуба за излитане на носа

Опита от експлоатацията на HMS Furious, покаващ причината за проблемите с кацането върху самолетоносача е отчетен при построяването на първия гладкопалубен самолетоносач – HMS Argus, който няма палубни надстройки и е спуснат на вода на 16 септември 1918 г. Обаче, преустройството на самич Furious е отложено отначало по причина острата нужда от самолетоносачи, а след това поради края на самата война. Самолетоносача е изпратен за преустройство през 1922 г., обаче независимо от опита от експлоатацията на HMS Argus, показващ нуждата от надстройка, носеща командния мостик, средствата за наблюдение и свръзка, премахвайки всички надстройки от „Фюриъс“, така и не поставят остров. По мнение на Героя на Съветския Съюз, вицеадмирал Г. И. Щедрин, А. Григориев, Г. Смирнов и В. Смирнов, това решение може да се объясни с желанието на Британското адмиралтейство „да не слага всички яйца в една кошница“, тъй като само опита от експлоатация може да покаже полезността или вредността на „острова“, освен това не е ясно, как по-добре да се отвежда дима. И ако на HMS Eagle комина се намира на „острова“, а на HMS Argus дима излиза от кърмата, то при HMS Furious е използвана по-сложна система за димоотвеждане. По време на поход, дима, както и на HMS Argus излиза от кърмата, а по време на пуск и кацане на самолети дима се охлажда с вода, след това с въздух, след което се изхвърля от мощни вентилатори по бордовете. Освен с усъвършенствана система за димоотвеждане, Furious е снабден с двуетажен хангар с два асансьора. Покрива на горния хангар, с дължина от три четвърти корпус, е и основната полетна палуба, а предния край на покрива на по-дългия долен хангар служи за допълнителна палуба за излитане, предназначена за изтребители-биплани и имащ наклон към форщевена. Всички катапулти и аерофинишери са премахнати като ненужни, а вместо надстройките са поставени три командни мостика. Мостика на десния борд е предназначен за капитана (командира) и вахтения, а левия е за авиационното командване. Централния е разположен на подемната платформа и може да се спуска под палубата. Хангарите вместяват 33 самолета. Собственото въоръжение се състои от десет 140-мм противоминни оръдия, шест 102-мм универсални оръдия и дванадесет торпедни апарата на кърмата. Спуска на вода е през 1925 г.

Полноценен самолетоносач[редактиране | редактиране на кода]

През 1939 г., след 14 години експлоатация, „Фюриъс“ най-накрая получава неголяма надстройка с тринога мачта, далекомери и малокалибрени зенитни оръдия. Торпедните апарати и 140-мм противоминните оръдия са свалени, а броя на универсалните 102-мм оръдия се увеличава двойно (от 6 на 12), също са поставени тридесет и две 40-мм и двадесет и две 20-мм скорострелни зенитки. Част от оръдията и зенитките са поставени на носа – на бившата допълнителна палуба за излитане.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички неуточнени данни са приведени към момента на влизане в строй.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Авианосцы. Выпуск 3: „Союзники и враги авиации Гранд Флита“ Г. СМИРНОВ, В. СМИРНОВ, инженеры. Научный консультант напитан III ранга А. ГРИГОРЬЕВ Под редакцией командующего авиацией ВМФ, Героя Советского Союза генерал-полковника авиации А. А. Мироненко, Героя Советского Союза вице-адмирала Г. И. Щедрина. опубликовано в журнале „Моделист-Конструктор“ № 12 – 1981
  • Авианосцы. Выпуск 4: „Рождение авианосца“ Г. СМИРНОВ, В. СМИРНОВ, инженеры. Научный консультант напитан III ранга А. ГРИГОРЬЕВ Под редакцией командующего авиацией ВМФ, Героя Советского Союза генерал-полковника авиации А. А. Мироненко, Героя Советского Союза вице-адмирала Г. И. Щедрина. опубликовано в журнале „Моделист-Конструктор“ № 01 – 1982
  • Авианосцы. Выпуск 5: „Выпуск 5: Британские плавучие гаражи“ Г. СМИРНОВ, В. СМИРНОВ, инженеры. Научный консультант напитан III ранга А. ГРИГОРЬЕВ Под редакцией командующего авиацией ВМФ, Героя Советского Союза генерал-полковника авиации А. А. Мироненко, Героя Советского Союза вице-адмирала Г. И. Щедрина. опубликовано в журнале „Моделист-Конструктор“ № 02 – 1982

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Furious (1917)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.