Бискайски залив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бискайски залив
— залив —
Спътникова снимка на Бискайския залив.
Спътникова снимка на Бискайския залив.
Europe relief laea location map.jpg
45.5° с. ш. -4.3333° и. д.
Местоположение в Европа
Местоположение Атлантически океан
Дължина 460 km
Ширина 500 km (във входа)
Площ 194 хил.km2
Дълбочина 4735 m (максимална)
Острови Бел Ил, Нуармутие, Ре, Олерон
Населени места Брест, Нант, Ла Рошел, Бордо, Сан Себастиан, Билбао, Сантандер
Бискайски залив в Общомедия

Бискайският залив (на испански: Golfo de Vizcaya; на френски: Golfe de Gascogne; на бретонски: Pleg-mor Gwaskogn; на баски: Bizkaiko Golkoa) е залив в североизточната част на Атлантическия океан край западните брегове на Европа, разположен на север от Испания и на запад от Франция и простиращ се от Пиренейския полуостров на юг до полуостров Бретан на север. Името му произхожда от баската провинция Биская.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Граници, географски параметри, брегова линия[редактиране | редактиране на кода]

Батиметрична карта на залива и околностите.
Испанският бряг на Бискайския залив.
Фитопланктонен цъфтеж в Бискайския залив, сниман от космоса.
Плажът на Биариц.

Според Международната хидрографска организация границата на Бискайския залив е линията, свързваща нос Ортегал на испанския бряг(43°46′ с. ш. 7°52′ з. д. / 43.766667° с. ш. 7.866667° з. д.) с нос Пенмарх на френския бряг (47°48′ с. ш. 4°22′ з. д. / 47.8° с. ш. 4.366667° з. д.)“.[2] Най-южната част често се нарича Кантабрийско море. Площ 194 хил.km², средна дълбочина 1715 m, максимална 4735 m. Основните реки, които се вливат са Лоара, Шарант, Гарона, Дордон, Адур, Нивел, Бидасоа и др.[3]

Континенталният бряг северно от устието на река Гарона е предимно скалист, силно разчленен от малки заливи и с множество крайбрежни малки острови (Бел Ил, Нуармутие, Ре, Олерон и др.), а на юг от устието ѝ – нисък, и слабо разчленен. Бреговете на Пиренейския полуостров са предимно скалисти, стръмни и силно разчленени от малки заливи и полуострови.[3]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Части от континенталния шелф стигат надалеч във вътрешността на залива, което води до сравнително плитки води в много райони и следователно бурно море, с което е известен заливът. Големи бури възникват най-вече през зимните месеци. Бискайският залив е дом на едни от най-лошите метеорологични условия в Атлантическия океан, като често се срещат изключително високи вълни.[4] До скоро е често срещано явление търговски кораби да се напълват с вода и да потъват в бискайските бури. Към края на пролетта и началото на лятото голям триъгълник от мъгла запълва югозападната част на залива, покривайки и няколко километра от сушата.

Със започването на зимата времето се влошава. Много често атлантическите циклони навлизат от запад и поемат на север към Британските острови или навлизат в долината на река Ебро, изсъхват и накрая се възраждат под формата на мощни гръмотевични бури, когато стигат Средиземно море. Тези депресии причиняват тежки метеорологични условия в морето и донасят лек, но много упорит ръмеж по бреговете. Понякога мощни ветровити бури се образуват, ако налягането спадне бързо, преминавайки по дължината на Гълфстрийм с голяма скорост, близка до ураганна, и накрая разбивайки се в залива с максимална сила.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Разклонение на топлото течение Гълфстрийм навлиза в залива, следвайки границата на континенталния шелф обратно на часовниковата стрелка, като поддържа температурите на въздуха около залива умерени през цялата година. Температурата водата през февруари на повърхността на север е 5 – 6°С, на юг 12 – 13°С, през август съответно 10°С и 20 – 22°С. Солеността е около 35‰. Приливите са полуденонощни с височина до 6,7 м.[3]

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Брегът на Бискайския залив – Гастелугаче, Баска автономна област.

Фериботите от Хихон до Нант/Сен Назер, от Портсмът до Билбао и от Плимът, Портсмът и Пул до Сантандер предоставят един от най-удобните начини за наблюдаване на някои китоподобни в европейски води. Учени и доброволци често наблюдават дейностите на китоподобните от мостиците на корабите. Много видове китове и делфини могат да се наблюдават в района. Това е едно от малкото места, където клюномуцунести китове (като например клюномуцунест кит на Кювие) могат да се наблюдават относително често.

Бискайски китове, едни от най-застрашените китове, преди са идвали в залива за хранене и вероятно за размножаване, но китоловната дейност на баските и други народи почти напълно ги изтребват до 1850-те години. Днес, източната популация на този вид се счита за почти изчезнала, а наблюденията им са изключително редки.[5]

Най-добрите зони за наблюдение на големи китоподобни се намират в дълбоките води отвъд континенталния шелф. В залива се срещат и голям брой морски птици.

Основни градове[редактиране | редактиране на кода]

Главните градове по бреговете на Бискайския залив са: Бордо, Байон, Биариц, Брест, Нант, Ла Рошел (Франция), Сан Себастиан, Билбао, Сантандер, Хихон и Авилес (Испания).

История[редактиране | редактиране на кода]

Южният край на залива често на испански се нарича Mar Cantábrico (Кантабрийско море), но това име обикновено не се използва в другите езици. Наименувано е така от римляните през 1 век пр.н.е. като Sinus Cantabrorum (Залив на кантабрийците) и също Mare Gallaecum (Морето на галисийците). На някои средновековни карти Бискайският залив е обозначен като El Mar del los Vascos (Море на баските).[6]

Бискайският залив е мястото на много известни военноморски сражения през вековете. През 1592 г. тук испанците побеждават английския флот. Бискайската кампания от 1895 г. се състои от ред маневри и две битки, водени между британския флот и френския флот близо до южния бряг на Бретан през втората година на Революционните войни на Франция. Тук потъва корабът USS Californian, след като се удря в морска мина на 22 юни 1918 г.[7] През 1920 г. SS Afrique потъва, след като губи мощност и се блъска в риф в буря, а в инцидента загиват 575 души. На 28 декември 1943 г. се води Битката в Бискайския залив между HMS Glasgow и HMS Enterprise и група немски разрушители като част от Операция Стоунуол през Втората световна война. Немската подводница U-667 потъва на 25 август 1944 г. на координати 46°00′ с. ш. 1°30′ з. д. / 46° с. ш. 1.5° з. д., където се натъква на мина. Целият екипаж загива.

На 12 април 1970 г. съветската подводница K-8 потъва в залива, поради пожар, който изкарва от строя ядрените реактори на подводницата. Опитът подводницата да бъде спасена е неуспешен, водейки до смъртта на 40 моряци и загубата на 4 ядрени торпеда. Поради голямата дълбочина (над 4500 m), операция по изваждането не е започвана.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Encyclopédie Larousse en ligne – golfe de Gascogne
  2. Limits of Oceans and Seas, 3rd edition + corrections. // International Hydrographic Organization, 1971. с. 42 [corrections to page 13]. Посетен на 6 February 2010.
  3. а б в ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Бискайский залив
  4. A Summary of Wave Data Needs and Availability: A Report. 1979. с. 7. The Gulf Steam off Cape Hatteras, the Gulf of Alaska, the English Channel, and the Bay of Biscay are some of the other areas where storms and current combine to produce abnormally high, steep waves.
  5. American pelagic whaling for right whales in the North Atlantic. // Report of the International Whaling Commission (Special Issue 10). 1986. с. 221 – 254.
  6. El mar de los vascos, II: del Golfo de Vizcaya al Mediterráneo (PDF). // Euskomedia.org.
  7. USS Californian (1918 – 1918). // History.navy.mil.