Кьолн (лек крайцер, 1928)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Кьолн“
Köln
Kreuzer Köln 1936.jpg
Лекият крайцер „Кьолн“, 1936 г.
Флаг War Ensign of Germany (1921-1933).svgГермания Германия
Клас и тип Лек крайцер от типа „К“
Производител Kriegsmarinewerft във Вилхелмсхафен, Германия.
Живот
Заложен 7 август 1926 г.
Спуснат на вода 23 май 1928 г.
Влиза в строй 15 януари 1930 г.
Изведен от
експлоатация
потопен t екипажа на 2 май 1945 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 169/174 m
Ширина 15,2 m
Газене 5,6 – 6,2 m
Задвижване 2 парни турбини;
2 дизелови двигателя „МАН“
6 парни водотръбни котли;
3 гребни винта;
70 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59,3 km/h)
Водоизместимост 6650 t (стандартна)
8 100 t (пълна)
Броня пояс: 50 + 10 – 15 mm;
палуба: 20 – 40 mm
траверси: 70 mm
кули: 20 – 30 mm
бойна рубка: 100 – 30 mm
Екипаж 610 – 615 души
Далечина на
плаване
3100 морски мили на 13 възела ход;
Радиолокационна
станция (РЛС)
FuMG 39 G (g8)
Въоръжение
Артилерия 3x3 150 mm
Зенитна артилерия:
3x2 88 mm
4x2 37 mm
4x1 20 mm
Самолети 2 хидроплана Heinkel He 60; 1 катапулт
Торпеда 4x3 533 mm ТА
Други 120 мини[1]
„Кьолн“
Köln
в Общомедия

Кьолн (на немски: Köln) е немски лек крайцер от времето на Втората световна война. Последен кораб от своя проект.

Кораба е наречен в чест на града Кьолн.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на проекта за нови крайцери в рамках Версайските ограничения започват през 1924 г. под ръководството на главния конструктор инженера Еренберг. В рамките на проекта (тип „К“) са построени три крайцера: Кьонигсберг, Карлсруе и „Кьолн“.

Kрайцера „Кьолн“ е заложен на 7 август 1926 г. във Военноморската корабостроителница (Reichsmarinewerft) във Вилхелмсхафен като крайцер „D“ („Ersatz Arcona“ – замяна на крайцера „Аркона“), спуснат е на вода на 23 май 1928 г. и въведен в състава на флота на 15 януари 1930 г[2]. Тържествената реч при спуска на кораба на вода произнася обер-бургомистъра на град Кьолн доктор Конрад Аденауер – бъдещият канцлер на ФРГ.

Името си кораба носи в чест на града Кьолн, негови предшественици със същото име са лекият крайцер SMS Cöln (1909) от типа „Колберг“, загинал в хода на Хелголандското сражение през 1914 г. и лекият крайцер SMS Cöln (1916), потопен от екипажа си в Скапа Флоу през 1919 г. Разликата в изписването на думата „Кьолн“ в имената на крайцерите от периода Германската империя и Третия райх се обяснява с това, че в периода от 1900 г. до 1919 година официално е прието изписването Cöln, в същото време, след 1919 г. – Köln[3].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Предвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

Лекият крайцер „Кьолн“ и хидросамолет He 60

След влизането си в състава на флота новият крайцер е комплектован с моряци от списания крайцер „Амазоне“. След края на изпитанията и първият му поход крайцера е зачислен в Разузнавателните сили на флота. Кораба участва в различни маневри, учения, походи в чуждестранни води (посещава пристанищата на Копенхаген, Лас Палмас, Сент Винсент, Санта Крус де Тенерифе, Виго, норвежки води). През март 1932 г. „Кьолн“ преминава в разпореждане на учебния отряд, има далечно плаване с посещение на портове в Сицилия, Египет, Индия, Нидерландска Индия, Австралия, Океания, Япония, Китай, Сингапур, Цейлон, Крит, Испания. За времето на похода крайцера изминава 37 000 мили[2].

С началото на 1934 г. крайцера се завръща в състава на Разузнавателните сили, занимава се с бойна подготовка, охрана на риболова, има ред походи в Атлантика. В течение на 1936 – 1937 г. три пъти има походи във водите на обхванатата от гражданска война Испания. В периода 21 – 23 март 1939 г., в състава на съединение кораби на Кригсмарине, участва в анексията на литовския град Клайпеда (Мемел). На борда на влизащият в състава на съединението тежък крайцер „Дойчланд“ се намира и Адолф Хитлер[2].

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

ТТХ и идентификационните параметри на лекия крайцер „Кьолн“, издадени от отдела на Военноморското разузнаване към Военноморското министерство на САЩ

В началото на войната „Кьолн“ се намира в Балтийско море, но скоро заедно с леките крайцери „Нюрнберг“ и „Лайпциг“ е предислоциран в Северно море, където участва в постановката на системата отбранителни минни заграждения „Вествал“. До май 1940 г. кораба е флагман на Разузнавателните сили под командването на контраадмирал Гюнтер Лютиенс, прикрива минните постановки, излиза в морето в състава на съединения от тежки кораби с цел залавяне на съдове с неутрална контрабанда, нападение на корабите на британския северен патрул, а също и примамване на британските кораби под ударите на Луфтвафе и подводниците на Кригсмарине.

По време на провеждането на операцията „Weserübung“ за превземане на Дания и Норвегия „Кьолн“ става флагман на „Група 3“ под командването на контраадмирал Хуберт Шмунд. По време на тази операция загиват двата систершипа на „Кьолн“ – „Карлсруе“ е силно повреден от торпедо на британска подводница на обратния му път за Германия, а „Кьонигсберг“ става жертва на нападение на британската морска авиация. „Кьолн“ не загива по време на същото нападение само поради това, че адмирал Шмунд решава да изведе неповредените кораби в съседен фиорд[2].

До февруари 1941 г. „Кьолн“ поставя минни заграждения, а след това е прекласифициран на учебен кораб, както и всички уцелели леки крайцери на Германия. Основните им задачи са:

  • Първоначално обучение на основите на кора­бната служба на новобранците от строевите и техни­ческите специалности;
  • Корабна практика на абсолвентите на училищата за подофицери;
  • Корабна практика на курсантите от воен­номорските училища;
  • Използването на крайцерите като ко­раби-мишени и провеждането на различни експе­рименти и изпитания[2].

По-голямата част от екипажа на крайцера се комплектова с курсанти-стажори.

През септември 1941 г. заедно с крайцера „Нюрнберг“ влиза в състава на т. нар. „Балтийски флот“, със задача недопускането на пробив на блокадата от съветските кораби от Финския залив в случай на падането на Ленинград. Предполагаемото сражение не се състоява.

През октомври на същата година крайцера обстрелва позициите на съветските войски на остров Даго.

След ремонт през, юли 1942 г., „Кьолн“ отново пристига в Норвегия. Не участва в непосредствени бойни действия, след Новогодишния бой на 31 декември 1942 г., както и някои от другите тежки кораби на Кригсмарине, приготвяйки се за списване. На 17 февруари е изведен от състава на флота и поставен на консервация[2].

През януари 1944 г. кораба е отбуксиран в Кьонигсберг. На 1 юли 1944 г. е разконсервиран за учебен кораб за курсантите на военноморското и инженерното училища. През октомври участва в минни постановки в балтийските проливи, при входа на Скагерак.

В течение на периода край на 1944 – начало на 1945 г. нееднократно е подлаган на бомбардировки от съюзническата авиация в Осло, Кил и Вилхелмсхафен.

На 30 март, по време на нападение на 8 американски самолета, полу­чава сериозни повреди и ляга на грунта. На 5 април 1945 г. лекият крайцер „Кьолн“ е изваден от състава на флота, а на 2 май 1945 г. обломките на кораба са взривени. Корпуса е разкомплектован през 1946 г[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са приведени по състояние към септември 1939 г.
  2. а б в г д е ж С. Б. Трубицын Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.) Часть I: „Эмден“, „Кенигсберг“, „Карлсруэ“ и „Кельн“
  3. Berliner Zeitung vom 30. Oktober 2010, Seite S8

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • С. Б. Трубицын. Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.).
  • Патянин С. В. Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1. «Моделист-Конструктор».

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Köln (1928)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.