Кьонигсберг (лек крайцер, 1927)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кьонигсберг.

„Кьонигсберг“
Königsberg
Kreuzer-Koenigsberg.jpg
Лекият крайцер „Кьонигсберг“
Флаг War Ensign of Germany (1922–1933).svgГермания Германия
Клас и тип Лек крайцер от типа „К“
Производител Reichsmarinewerft във Вилхелмсхафен, Германия.
Живот
Заложен 27 юни 1926 г.
Спуснат на вода 26 март 1927 г.
Влиза в строй 17 април 1929 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 10 април 1940 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 169/174 m
Ширина 16,8 m
Газене 5,6 – 6,2 m
Задвижване 2 парни турбини;
2 дизелови двигателя „МАН“
6 парни водотръбни котли;
3 гребни винта;
70 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59,3 km/h)
Водоизместимост 6750 t (стандартна)
7 700 t (пълна)
Броня пояс: 50 + 10 – 15 mm;
палуба: 20 – 40 mm
траверси: 70 mm
кули: 20 – 30 mm
бойна рубка: 100 – 30 mm
Екипаж 514 души
Далечина на
плаване
3340 морски мили на 18 възела ход;
Радиолокационна
станция (РЛС)
FuMG 39 G (g8)
Въоръжение
Артилерия 3x3 150 mm
Зенитна артилерия:
3x2 88 mm
4x2 37 mm
4x1 20 mm
Самолети 2 хидроплана Heinkel He 60; 1 катапулт
Торпеда 4x3 533 mm ТА
Други 120 мини[1]
„Кьонигсберг“
Königsberg
в Общомедия

Кьонигсберг (на немски: Konigsberg) е немски лек крайцер от времето на Втората световна война. Главен кораб на своя проект.

Кораба е наречен в чест на града Кьонигсберг в Източна Прусия[2].

История создания[редактиране | редактиране на кода]

След Версайския мирен договор от 1919 г. на Германия се разрешава да има в състава на своя флот не повече от 6 кораба от класа на крайцерите с водоизместимост не повече от 6000 тона[3]. Първият следвоенен крайцер става „Емден“, построен по леко изменененият проект на крайцерите от типа „Кьонигсберг II“ от времената на Първата световна война. Но става ясно, че флота се нуждае от кораби нов тип, нямащи конструктивните недостатъци на „Емден“, в частност, щитовото разположение на артилерията. Необходим е преход към куполни установки и премахване на другите недостатъци. Разработката на проекта за новите крайцери в рамките на Версайските ограничения започва през 1924 г. под ръководството на главния конструктор инженер Еренберг. В рамките на проекта са построени три крайцера: „Кьонигсберг“, „Карлсруе“ и „Кьолн“.

Крайцера „Кьонигсберг“ е заложен на 12 април 1926 г. във военноморската корабостроителницаReichsmarinrwerft“ във Вилхелмсхафен като крайцер „В“ („Ersatz Thetis“ – замяна на крайцера „Тетис“), спуснат е на вода на 26 март 1927 г. и въведен в състава на флота на 17 април 1929 г.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Екипажа на нового крайцер е сформиран от личния състав на списания крайцер „Нимфа“. След влизането си в строй „Кьонигсберг“ става флагман на Балтийската станция и разузнавателните сили на флота[4].

Предвоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Салютиращият лек крайцер „Кьонигсберг“ през 1934 г. На мачтата вдигнат флага на Кралския флот на Великобритания

В периода на предвоенният етап от службата крайцера има множество задгранични походи, в частност, през октомври 1929 г. посещава Барселона, където тече Световното изложение. През юли 1934 г. „Кьонигсберг“ и „Лайпциг“ под флага на адмирал Колбе са на първата, след 1914 г., визита на германски кораби във Великобритания, посещавайки британската военноморска база Портсмът. В края на 1936 г. крайцера се намира в испански води във връзка с продължаващата там гражданска война, където Третият райх поддържа метежниците. За времето на предвоенната си служба крайцера посещава такива портове, като Барселона, Виго, Алмерия, Катания, Аргостилион, Сплит, Порт Махон, Лисабон, Лиепая, Стокхолм, Портсмът, Рейкявик, Талин, Гдиня, Хелзинки, Ваза, Висбю[2].

На 22 февруари 1936 г. за флагман на разузнавателните сили на флота е назначен лекият крайцер „Лейпциг“, а „Кьонигсберг“ е предаден на артилерийската инспекция в качеството на учебен кораб на артилерийската школа[2].

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Към момента на началото на Втората световна войнаКьонигсберг“ е на служба в Балтика, но в края на септември 1939 г. преминава в Северно море, където участва в поставянето на системата от минни заграждения „Вествал“, в различни маневри и учения.

В нощта на 12 по 13 ноември „Кьонигсберг“ заедно с крайцера „Нюрнберг“ и 6-та флотилия миноносци на Кригсмарине прикрива съединението разрушители, занимаващо се с поставяне на минни заграждения при източното крайбрежие на Великобритания.

След участието му в минно-заградителните операции крайцера се намира в текущ ремонт до средата на март 1940 г[2].

През април 1940 г. Вермахта провежда операцията „Везерюбунг“ по превземането на Норвегия и Дания. В операцията по превземане на Норвегия в началния етап корабите на Кригсмарине трябва да стоварят в големите пристанища на тази страна десанти с цел контролирането им. Крайцера „Кьонигсберг“ е определен в състава на група 3, цел на която става Берген. В групата влизат сущо крайцера „Кьолн“, учебно-артилерийският кораб „Бремзе“, плавбазата за торпедни катери „Карл Петерс“, миноносците Леопард и Вольф, 5 торпедни катера и 2 спомагателни кораба. Команда групата контраадмирал Шмундт.

На 7 април крайцера излиза в морето, имайки на борда си 750 военнослужещи от 69-та пехотна дивизия, адмирал Шрадер, назначен за командващ на западното норвежко крайбрежие, и неговият щаб. На борда на „Кьонигсберг“ се намира и командира на 159-ти пехотен полк. Флагман на групата е лекият крайцер „Кьолн“. „Кьонигсберг“ успява да стовари войските в Берген, след което е получена заповед да влезе в залива и да поддържа десанта. Но в момента на преминаване на крайцера през теснините той е обстрелян от норвежка батарея на бреговата отбрана, имаща на въоръжение 210 mm оръдия. Кораба е уцелен от 3 снаряда, причинили повреди на тръбопроводите, електрооборудването, електростанциите, от строя излизат рулевото управление и системата за управление на огъня, а в някои каюти започва пожар. Командира на крайцера дава заповед да се излезе от боя и повежда кораба към порт Берген. В порта от „Кьонигсберг“ са свалени останалите на борда войници и предават част от горивото на другите кораби. След оглед повредите на кораба са определени като незначителни. Кораба остава в състояние да развие най-високата си скорост от 22 – 24 възела, макар заради пробойните в корпуса заметно да намаляват мореходните му качества. Решено е да се остави повредения крайцер в норвежкото пристанище за ремонт, видимо, опасявайки се от появата на превъзходящите сили на английския флот. На 10 април 1940 г. две ескадрили пикиращи бомбардировачаСкюа“, по-рано приписани към самолетоносача „Арк Ройял“, атакуват крайцера, постигайки няколко попадения.

Лекият крайцер „Кьонигсберг“ по време на атаката на британските самолети в Берген

В 10 часа и 51 минути, крайцера потъва, преобръщайки се нагпре с кила. Над водата остават само винтовете и част от дъното. Моряците на „Кьонигсберг“ са преведени в частите на морската пехота. Загубите сред екипажа съставят 18 човека (по други данни, 11)[2].

Корпуса на крайцера е изваден през лятото на 1942 г. и е използван като пирс за подводни лодки. Има планове „Кьонигсберг“ да се закара в Балтика, за използването му като зенитна плаваща батарея или да се разкомлектова за метал, но от него се отказват поради липсата на ескортни кораби. Корпуса на кораба е разкомплектова в Берген след края на войната[2].

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

Име и звание Период на службата
фрегатенкапитан Волф фон Трот 17 април 1929 г. – 19 юни 1929 г.
фрегатенкапитан Роберт Витхофт-Емден 24 юни 1929 г. – 2 септември 1929 г.
фрегатенкапитан Херман Денч 27 септември 1930 г. – 25 септември 1932 г.
фрегатенкапитан/капитан цур зе Ото фон Шредер 26 септември 1932 г. – 24 септември 1934 г.
фрегатенкапитан/капитан цур зе Хуберт Шмунт 25 септември 1934 г. – 26 септември 1935 г.
фрегатенкапитан/капитан цур зе Теодор Паул 27 септември 1935 г. – 15 февруари 1937 г.
капитан цур зе Робин Шал-Емден 16 февруари 1937 г. – 2 ноември 1938 г.
капитан цур зе Ернст Шьорлен 3 ноември 1938 г. – 26 юни 1939 г.
капитан цур зе Курт Цезар Хофман 27 юни 1939 г. – 15 септември 1939 г.
капитан цур зе Хенрих Руфус 16 септември 1939 г. – 10 април 1940 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са приведени по състояние към септември 1939 г.
  2. а б в г д е С. Б. Трубицын Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.) Часть I: „Эмден“, „Кенигсберг“, „Карлсруэ“ и „Кельн“
  3. Treaty of Versailles/Part V – Wikisource
  4. Крейсер „КЁНИГСБЕРГ“

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • С. Б. Трубицын.. Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.).
  • Патянин С. В.. Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1. «Моделист-Конструктор».

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Königsberg (1927)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.