Лайпциг (лек крайцер, 1929)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Лайпциг“
Leipzig
Leipzig h50396c.jpg
Лекият крайцер „Лайпциг“
Флаг Германия Германия
Клас и тип Лек крайцер от типа „Лайпциг“
Производител Kriegsmarinewerft Wilhelmshaven във Вилхелмсхафен, Германия.
Живот
Заложен 18 април 1928 г.
Спуснат на вода 18 октомври 1929 г.
Влиза в строй 8 октомври 1931 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 11 юли 1946 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 177,1 m
Ширина 16,3 m
Газене 5,7 m
Задвижване 2 парни турбини „Парсънс“;
4 дизелови двигателя „МАН“
6 парни водотръбни котли;
3 гребни винта;
72 600 к.с.
Скорост 32 възела
(59,3 km/h)
Водоизместимост 6515 t (стандартна)
8 250 t (пълна)
Броня пояс: 20-50-34 mm;
палуба: 20 – 25 mm
траверси: 70 mm
кули: 30 – 20 mm
бойна рубка: 100 – 30 mm
Екипаж 534 души
Далечина на
плаване
3780 морски мили на 15 възела ход;
Въоръжение
Артилерия 3x3 150 mm
Зенитна артилерия:
3x2 88 mm
4x2 37 mm
4x1 20 mm
Самолети 2 хидроплана;
1 катапулт
Торпеда 4x3 533 mm ТА
Други 120 мини[1]
„Лайпциг“
Leipzig
в Общомедия

Лайпциг (на немски: Leipzig) е немски лек крайцер от времето на Втората световна война. Главен кораб на своя проект. Заедно с еднотипнияНюрнберг“ представлява развитие на „типа Кьонигсберг[2].

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

В бойният състав на германските ВМС в течение на 1920-те г. влизат четири леки крайцера. Трите последни, представляващи „типа Кьонигсберг“ (тип „К“), са сериозен успех както в областта на собствените им ТТХ, поставящи ги на лидерски позиции в своя клас, така и в областта на технологиите за тяхната постройка. През 1928 г. немския конструктор Блешчмит получава задание за проектиране на поредния лек крайцер за германския флот. Новият проект крайцери получава условното обозначение „тип Е“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

За основа на проекта са взети неговите предшественици – крайцерите от типа „К“. Към числото на най-съществените отличия между тях се относят: свеждането на димоходите от котлите в един комин, разположението на кърмовите кули на главния калибър (ГК) в диаметралната плоскост (за разлика от разположението встрани при типа „К“)[3].

Конструкцията на корпуса е усилена, използвана е конструкция с були, обхващащи броневия пояс, и бълбообразна носов край. Пояса е с наклон от 18° навън и има дебелина 50 mm в средната част, 20 mm на носа и 35 mm на кърмата. Дебелината на броневата палуба в мястото на стика с долния край на пояса е увеличена от 20 до 25 mm, към бордовете палубата е закръгляват във вид на дъга[2].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Предвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

Кораба с обозначение Kreuzer „E“ („Ersatz Amasone“ – замяната на крайцера „Амазоне“) е заложен във Военноморската корабостроителница във Вилхелмсхафен на 16 април (по други данни, 14 април) 1928 г. На 18 октомври 1929 г. (поредната годишнина от „Битката на Народите“ с Наполеон през 1815 г. при Лайпциг), крайцера е спуснат на вода и е наречен „Лайпциг“[4].

На 8 октомври 1931 г. започват изпитанията на кораба, а на 18 август през същата година крайцера е зачислен в състава на Разузнавателните сили на флота. Първите години от службата си кораба провежда в многочислени походи, в т.ч. с посещения в чуждестранни портове, в учения на флота, провежда бойна подготовка. През юли 1934 г. „Лайпциг“ съвместно с крайцера „Кьонигсберг“ има визита в Портсмът – първата визита на кораби на ВМС на Германия във Великобритания от 1914 г. От време на време „Лайпциг“ е флагмански кораб на Разузнавателните Сили[4].

През 1935 г., след края на действието на Версайските ограничения, на кораба се монтира авиационното оборудване. От август до октомври 1936 г., след ремонт във Вилхелмсхафен от март до май и през юни 1937 г. крайцера има походи в испански води, където тече Гражданската война, в която Германия поддържа привържениците на Франко. На 15 и 18 юни крайцера е атакуван от неизвестни подводни лодки[4].

От декември 1938 до март 1939 г. кораба се намира в ремонт в корабостроителницата на „Дойче Верке“ в Кил. На 23 март в състава на ескадрата уча­ства в присъединяването към Германия на Мемел (Клайпеда). На 23 август (по други данни, на 24 август) 1939 г. „Лайпциг“ започва участието си в блокадата на полското крайбрежие[4].

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

В началния период на войната крайцера се занимава с минни постановки, издирване на вражески и неутрални съдове с контрабанда в състава на различни съединения надводни кораби.

По време на една от заградителните операции, на 13 декември 1939 г., крайцера е торпилиран от британската подводна лодка „Salmon“ и получава сериозни повреди.

На 27 февруари 1940 г. „Лайпциг“ е изключен от списъците на флота, но е решено все пак да се възстанови в качеството на учебен крайцер. От него са свалени 4 котела, вместо тях са оборудвани кубрици за курсанти. Скоростта на хода в резултат на това пада до 14 възела. На 1 декември 1940 г. „Лайпциг“ отново влиза в състава на флота, приписан е към артилерийската и торпедна школи.

В периода юни – юли 1941 г. крайцера се намира, заедно с други бойни кораби на Кригсмарине, в норвежки води, а през септември 1941 г. влиза в състава на южната група съединения, получили името „Балтийски флот“, базирани в Лиепая. Негова цел е недопускането на плаването на съветски кораби към Швеция в случай на тяхно излизане от Ленинград. След разформирането на съединенията, в края на септември участва в обстрела на съветските позиции на Моонзундските острови. По време на това задание той е подложен на торпедна атака, най-вероятно, от страна на съветската подводница „Щ-319“, на капитан-лейтенанта Н. С. Агашин. През октомври кораба се завръща към изпълнение на задълженията си на учебен крайцер[4].

на 4 март 1943 г. „Лайпциг“ е изключен от списъците на флота със сваляне на военноморския флаг. На 1 август същата година отново влиза в строя като учебен кораб за рулеви и щурмани. На 15 октомври 1944 г. е тежко повреден в резултат на сблъсък с тежкия крайцер „Принц Ойген“, след което е изключен от списъците на флота и е превърнат в несамоходен учебен кораб.

През март 1945 г. крайцера обстрела на­стъпващите съветски войски, на 25 март „Лайпциг“ отплава от рейда на Хела на за­пад, превозвайки около 500 бежанци и ранени. Прехода преминава на дизели с неголяма скорост. Независимо от заплахите от страна на съветската авиация и подводници, „Лайпциг“ благополучно достига до район северно от Фленсбург[4].

След капитулацията на Германия известно време служи като плаваща казарма във Вилхелмсхафен. На 11 юли 1946 г. „Лайпциг“ е потопен в точката с координати 57°53’N/06°13’E. На борда на кораба се намира част от запасите газово оръжие на Вермахта (по други данни, „Лайпциг“ е потопен на 20 юли без химическо оръжие)[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са приведени според състояние към септември 1939 г.
  2. а б Патянин С. В. Часть 1 // Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. – „Моделист-Конструктор“. – („Морская Коллекция“, № 8, 2005)
  3. С. Б. Трубицын С. Б. Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.) Часть II: „Лейпциг“ и „Нюрнберг“
  4. а б в г д е ж С. Б. Трубицын С. Б. Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.) Часть II: „Лейпциг“ и „Нюрнберг“

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • С. Б. Трубицын С. Б. Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.) Часть II: „Лейпциг“ и „Нюрнберг“
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.
  • Патянин С. В. Часть 1 // Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. – „Моделист-Конструктор“. – („Морская Коллекция“, № 8, 2005).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Leipzig (1929)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.