Бълб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Носов бълб

Бълб или носов бълб (на френски: bulbe – „луковица“)[1] е издадена малко под водолинията част от носа на кораба, с изпъкнала елипсовидна форма. Той променя направлението на потока вода по целия корпус, повишавайки обтекаемостта му и по този начин допринася за увеличаване на скоростта, далечината на плаване и икономията на гориво[2].

Носовите бълбове намаляват вълновото съпротивление при движение в тиха вода[3].

Бълбовете са най-ефективни при следните условия:

  • при използване на корпуси с дължина по водолинията над 15 м;
  • при дълги и тесни корпуси;
  • при скорости близки до максималната.

Тези условия правят използването на бълбовете стандарт за сравнително големите морски съдове (товарни и пътнически), които през повечето време се експлоатират в границите на сравнително тесен диапазон от скорости, близки до максималните. От друга страна, бълбовете практически не се прилагат при круизни кораби, особено при ветроходните, които използват широк диапазон от скорости.

Принцип на действие[редактиране | редактиране на кода]

Демонстрация на влиянието на бълбовидния нос върху потока на водата.

При движението на кораба напред, надводната част от носа му образува водна вълна, докато бълбът под повърхността на водата образува втора вълна, с амплитуда, обратна на първата. В резултат двете вълни се погасяват чрез ефекта на намаляващата интерференция и водата обтича корпуса на кораба с по-малко съпротивление. Освен това бълбът повишава плавателността в предната част на кораба и ограничава повдигането на носа му при висока скорост до само няколко градуса. Големите кораби с бълб постигат обикновено между 12 и 15 процента по-добра горивна ефективност в сравнение с аналогични кораби без бълб.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път тази конструкция е използвана в САЩ на линкора „Делауеър“, който влиза в състава на флота през 1910 г. и е проектиран от Дейвид Уотсън Тейлър, главен конструктор на американските ВМС. През 1920-те и други страни експериментират с носови бълбове, например немските пътнически лайнери „Бремен“ и „Европа“. „Бремен“, построен през 1929 г., завоюва Синята лента на Атлантика, показвайки средна скорост от 27,9 възела (51,7 км/ч).

През 1935 г. френският суперлайнер „Нормандия“ успява, съчетавайки носов бълб с радикална по вид форма на корпуса, да премине скоростта от 30 възела (56 км/ч)[4]. По това време „Нормандия“ е известна (освен с другите си качества) и с малка носова вълна. „Нормандия“ е по-голям от основния си съперник, британският лайнер „Куин Мери“ и достига еквивалентна скорост благодарение на нетрадиционните носов бълб и конструкция на корпуса. Принципната разлика, обаче, е в това, че „Нормандия“ постига същата скорост, но при мощност на двигателя примерно с 30% по-малка, отколкото е мощността при „Куин Мери“, със съответната икономия на гориво.

Конструкцията на носовия бълб е развита и използвана в Япония, част от корабите на която през времето на Втората световна война имат носови бълбове, но японските изследвания в тази област не достигат до западния свят и много от техните постижения са изгубени след войната.

Не е ясно кога носовите бълбове заинтересуват западните изследователи, но първите научни трудове по този въпрос са публикувани през 1950 г. Инженерите започват да експериментират с тях, разбирайки, че те могат да намалят съпротивлението примерно с 5%. Експериментите и уточненията постепенно подобряват геометрията на бълба, но той не се използва широко до навлизането на методите на компютърното моделиране.

Във военноморския флот[редактиране | редактиране на кода]

Конструкцията на носовия бълб е развита и използвана в Япония. Някои кораби от Втората световна война, такива, като линкора „Ямато“ и лекия крайцерОйодо“, имат носови бълбове, но японските изследвания в тази област не се разпространяват в западния свят, и много от техните достижения са загубени след войната.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • SWATH (двукорпусен кораб с малка площ на сечението по водолинията)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Баюк 2018, с. 128, "Носовой бульб".
  2. Морские и кораблестроительные термины и определения
  3. Морские и кораблестроительные термины и определения. // Архивиран от оригинала на 2015-04-21. Посетен на 2014-11-04.
  4. Каланов Н. А., Скрягин Л. Н. Англо-русский словарь морских идиом и жаргона. М., Моркнига, 2013. ISBN 978-5-903081-91-2. с. 47.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бульб“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​