Бълб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Носов бълб

Бълб, или носов бълб (от на френски: bulbe – луковица) – издадена малко под водолинията част на носа на съда, имаща изпъкнала елипсовидна форма. Той променя направлението на потока вода по целия корпус, намалявайки съпротивлението и, следователно, способства за увеличаване на скоростта, далечината на плаване и икономия на гориво[1]. Носовия бълб на големите съдове, като правило, дава от 12 до 15 процента горивна ефективност сравнено с аналогични съдове без тях.

Носовите бълбове са най-ефективни при следните условия:

  • При използване на корпуси дълги по водолинията над 15 m;
  • за дълги и тесни корпуси;
  • при скорости, близки до максималната.

Тези условия правят използването на бълбовете стандарт за повече или по-малко големи морски съдове (товарни и пътнически), които обикновено се експлоатират в предели на малки диапазони скорости, близки до максималните. От друга страна, те практически не се използват на круизни съдове, особено на ветроходните, които се използват в широк диапазон от скорости.

Принцип на действие[редактиране | редактиране на кода]

Демонстрация на влиянието на бълбовидния нос върху потока на водата

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път тази конструкция е използвана в САЩ на линкора „Делауеър“, който влиза в строй през 1910 г. и е проектиран от Дейвид Уотсън Тейлър, главен конструктор на американските ВМС. През 1920-те и други страни експериментират с носови бълбове, например немските пътнически лайнери „Бремен“ и „Европа“. „Бремен“, построен 1929 г., завоюва Синята лента на Атлантика, показвайки средна скорост от 27,9 възела (51,7 km/h).

През 1935 г. френския суперлайнер „Нормандия“, в създането на когото активно участие има руския инженер-емигрант Владимир Иванович Юркевич, успява, съчетавайки носов бълб с радикална по вид форма на корпуса да премине скоростта от 30 възела (56 km/h). По това време „Нормандия“ е известна (освен с другите си качества) и с малка носова вълна. „Нормандия“ е по голям от основния си съперник, британския лайнер „Куийн Мери“ и достига еквивалентна скорост благодарение на нетрадиционните носов бълб и конструкция на корпуса. Принципналта разлика, обаче, е в това, че „Нормандия“ постига същата скорост при мощност на двигателя примерно на 30% по-малка, отколкото е мощността при „Куийн Мери“, със съответната икономия на гориво.

Конструкцията на носовия бълб е развита и използвана в Япония, част от корабите на която през времето на Втората световна война, имат носови бълбове, но японските изследвания в тази област не достигат до западния свят и много от техните постижения са загубени след войната.

Не е ясно кога носовите бълбове заинтересуват западните изследователи, но първите научни трудове по този въпрос са публикувани през 1950 г. Инженерите започват да експериментират с тях, разбирайки, че те могат да намалят съпротивлението примерно на 5%. Експериментите и уточненията постепенно подобряват геометрията на бълба, но те не се използват широко до навлизането на методите на компютерното моделиране.

Във военноморския флот[редактиране | редактиране на кода]

Конструкцята на носовия бълб е развита и използвана в Япония. Някои корабо от Втората световна война, такива, като линкора „Ямато“ и лекия крайцерОйодо“, имат носови бълбове.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • SWATH (двукорпусен съд с малка площ водолиния)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бульб“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.