Федерален канцлер (Германия)
 |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Федерален канцлер.
| Федерален канцлер на Германия | |
| Bundeskanzler von Deutschland | |
 Канцлерски щандарт | |
 | |
| Действащ Фридрих Мерц от 6 май 2025 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | правителствен глава |
| Структура | Федерално правителство Европейски съвет |
| Обръщение | г-н канцлер (обикновено) Ваше Превъзходителство (в дипломацията)[1] |
| Седалище | Федерално канцлерство, Берлин (основно седалище) Дворец Шаумбург, Бон (второ седалище) |
| Номиниран от | бундеспрезидента |
| Назначен от | бундеспрезидента след избиране от Бундестага |
| Мандат | 4 години (с преизбиране) |
| Създаден | 1949 г. |
| Основание | Германски основен закон (Германска конституция) |
| Първи | Конрад Аденауер |
| Заместник | Вицеканцлер |
| Заплата | 360 000 евро/год. (2020)[2] |
| Сайт | www.bundeskanzler.de/bk-de/ |
| Федерален канцлер на Германия в Общомедия | |
Федералният канцлер на Германия (на немски: Bundeskanzler, букв. Бундесканцлер) е ръководителят на правителството във Федерална република Германия.
Федералният канцлер отговаря за назначаването на федералните министри и определянето на политиката на правителството. Федералният канцлер се избира от германския парламент (Бундестаг) за четиригодишен мандат и може да бъде отстранен от длъжност преди края на мандата си само чрез конструктивен вот на недоверие. Според Конституцията на Федерална република Германия едно и също лице може да служи като федерален канцлер неограничен брой мандати.
История
[редактиране | редактиране на кода]Терминът „канцлер“ произхожда от Средновековието. Във феодалните дворове главата на гилдията на преписвачите, който е притежавал власт, сравнима с тази на писарите в Древен Египет, е бил наричан канцлер. В историята на германското конституционно развитие терминът „федерален канцлер“ се появява за първи път за обозначаване на главата на правителството на Северногерманския съюз през 1867 г. В Германската империя и Ваймарската република това е държавен канцлер („райхсканцлер“). За кратко време през 1918 – 1919 г. главата на правителството е наричан „председател на Съвета на народните депутати“, а след това „министър-председател“ или „министър-председател“.
В ГДР от 1949 до 1964 г. и през 1990 г. длъжността ръководител на правителството се е наричала „министър-президент“ или „министър-председател“, а от 1964 до 1989 г. – председател на Министерския съвет.
Държавният канцлер (райхсканцлер) в Германската империя е бил назначаван и освобождаван от императора и е бил пряко подчинен на него. Освен това той не е имал пряко влияние върху законодателния процес в страната.
След 1918 г. райхсканцлерът е отговорен пред парламента, но е назначаван и отзоваван от райхпрезидента. Канцлерът е бил длъжен да подаде оставка, ако Райхстагът му гласува недоверие. Така във Ваймарската република канцлерът е бил зависим както от президента, така и от парламента. Член 56 от Ваймарската конституция съдържа следната разпоредба:
„Райхсканцлерът определя основните насоки на политиката и е отговорен за тях пред Райхстага. В рамките на тези насоки министрите на Райха самостоятелно упражняват ръководство в поверената им област и са отговорни пред Райхстага.“
Този член почти дословно повтаря първите изречения на член 65 от Основния закон на Германия. Впоследствие тази разпоредба е критикувана за своята непоследователност: райхсканцлерът е назначаван от президента, но е отговорен пред Райхстага. Този баланс на силите (силен райхпрезидент, неефективен парламент и слаб канцлер) позволява на националсоциалистите, водени от Адолф Хитлер, да дойдат на власт през 1933 г.
Парламентарният съвет (1948 – 1949) решава да ограничи правомощията на федералния президент, като същевременно предоставя допълнителна политическа тежест на поста федерален канцлер. Така наречената „канцлерска демокрация“ е допълнително засилена с нова регулация за избирането на канцлер, въвеждането на конструктивен вот на недоверие (на правителството от парламента) и редовен вот на недоверие (в парламента от правителството), заедно със запазването на правото на федералния канцлер да определя основните политики, към които министрите от кабинета трябва да се придържат. В резултат на това канцлерът днес е най-влиятелната фигура в германската политическа система.
Правомощия и функции
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно член 65 от Основния закон на Федерална република Германия, федералният канцлер:
- определя основните насоки на политиката (т.нар. „канцлерски принцип“);
- председателства федералното правителство;
- предлага кандидати за федерални министри и може да инициира тяхното освобождаване от длъжност;
- назначава свой заместник (вицеканцлер);
- ръководи Федералното канцлерство и има пряк контрол над Федералната разузнавателна служба (BND).
Канцлерът също играе ключова роля в координирането на работата на коалиционното правителство и често съчетава позицията с партийно ръководство.
Избори и оставка
[редактиране | редактиране на кода]Федералният канцлер се избира от Бундестага по предложение на федералния президент. За избирането е необходимо абсолютно мнозинство от гласовете. Ако даден кандидат не успее да осигури необходимия брой гласове, в рамките на 14 дни могат да бъдат номинирани други кандидати. Ако канцлерът все още не бъде избран, президентът може или да назначи кандидата, получил относителното мнозинство, или да разпусне Бундестага.
Канцлерът може да бъде отстранен само чрез конструктивен вот на недоверие, при който Бундестагът едновременно изразява недоверие към настоящия канцлер и избира нов.
Изборна процедура
[редактиране | редактиране на кода]Всяко лице, навършило 18 години и притежаващо германско гражданство, може да стане федерален канцлер. Федералният канцлер се избира от Бундестага без дебати, по предложение на федералния президент. Кандидатът, получил мнозинство от гласовете на членовете на Бундестага, се счита за избран и федералният президент е длъжен да назначи избраното лице.
Ако предложеният кандидат не бъде избран, Бундестагът може да избере федералния канцлер в рамките на 14 дни от изборите с абсолютно мнозинство от членовете си. Ако изборът се провали в този срок, незабавно се провежда нов кръг на гласуване, след което кандидатът, получил най-голям брой гласове, се счита за избран. Ако кандидатът получи гласовете на мнозинството от членовете на Бундестага, той се назначава в рамките на седем дни от изборите. Ако кандидатът не успее да осигури такова мнозинство, федералният президент е длъжен в рамките на седем дни или сам да назначи кандидата, или да разпусне Бундестага.
Резиденция
[редактиране | редактиране на кода]От 2001 г. официалното седалище на канцлера е Федералната канцлерска администрация в Берлин. Бившето седалище на Федералната канцлерска администрация, дворецът Шаумбург в Бон, днес служи като второстепенно официално седалище. Селската резиденция на канцлера е замъкът Мезеберг в провинция Бранденбург.
|
Списък на канцлерите
[редактиране | редактиране на кода]| Име | Мандат | Партия |
|---|---|---|
| Конрад Аденауер | 15 септември 1949 – 16 октомври 1963 | Християндемократически съюз |
| Лудвиг Ерхард | 16 октомври 1963 – 1 декември 1966 | Християндемократически съюз |
| Курт Георг Кизингер | 1 декември 1966 – 21 октомври 1969 | Християндемократически съюз |
| Вили Бранд | 21 октомври 1969 – 7 май 1974 | Социалдемократическа партия |
| Валтер Шел | 7 май 1974 – 16 май 1974 | Свободна демократическа партия |
| Хелмут Шмит | 16 май 1974 – 1 октомври 1982 | Социалдемократическа партия |
| Хелмут Кол | 1 октомври 1982 – 27 октомври 1998 | Християндемократически съюз |
| Герхард Шрьодер | 27 октомври 1998 – 22 ноември 2005 | Социалдемократическа партия |
| Ангела Меркел | 22 ноември 2005 – 8 декември 2021 | Християндемократически съюз |
| Олаф Шолц | 8 декември 2021 – 6 май 2025 | Социалдемократическа партия |
| Фридрих Мерц | 6 май 2025 – понастоящем | Християндемократически съюз |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bundesministerium des Innern. Ratgeber für Anschriften und Anreden (PDF) // Bundesministerium des Innern. Посетен на 01.06.2022. (на немски)
- ↑ Deutscher Bundestag. Das Amt des Bundeskanzlers. Einzelfragen zur Vergütung und weiteren Leistungen (PDF) // Deutscher Bundestag. Посетен на 01.06.2022. (на немски)
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Федеральный канцлер Германии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
