Валтер Шел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валтер Шел
Бундеспрезидент на Германия
Мандат 1 юли 1974 – 30 юни 1979 г.
Предшественик Густав Хайнеман
Наследник Карл Карстенс
Лични данни
Роден
Починал
Националност германец
Религия протестант
Съпруга Милдред Шел (1932-1985)
Деца 8
Полит. партия СДП (?)
Подпис Signatur Walter Scheel.jpg
Военна служба
Години 1939-1945
Преданост Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Луфтвафе
Военно звание ?
Войни/Битки Втора световна война
Портал Портална икона Политика
Валтер Шел в Общомедия

Валтер Шел (на немски: Walter Scheel) е германски политик - либерал, член на Свободната демократична партия и неин председател от 1968 г. до 1974 г. Министър на икономическото сътрудничество от 1961 г. до 1966 г. в кабинетите на Аденауер и Ерхард, в периода 1969 г. - 1974 г. Шел е външен министър и вицеканцлер в правителството на Вили Бранд а след оттеглянето на Бранд на 7 май 1974 г. девет дни е временно изпълняващ длъжността кацлер на Федерална република Германия. Той е четвъртият Федерален президент на Германия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

До Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Шел е роден на 8 юли 1919 г. в Золинген. В последните години на Втората световна война служи в Луфтвафе като оператор на радар на изтребителМесершмит“.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Като федерален министър на икономическото сътрудничество и развитие в периода (1961-1966) спомага за падането на правителството на Лудвиг Ерхард в края на 1966 г.

През 1969 г. образува със своята партия нова коалиция със социал-демократите. Шел се връща в управлението като министър на външните работи и вицеканцлер. Благодарение на неговото дело като министър на външните работи Федерална република Германия се отказва от своите претенции към предишни територии, отстъпени на Полша и СССР през 1945 г., и официално признава ГДР, което предизвиква огромен публичен дебат, довел от своя страна до предсрочни парламентарни избори през 1972 г. Коалицията отново печели изборите и усилията за подобряване на отношенията със страните зад желязната завеса продължават.

На 7 май 1974 г. Вили Брант се оттегля от поста канцлер на Германия, когато един от неговите лични помощници е арестуван като шпионин на ЩАЗИ. Въпреки че за това е имало предположения още от 1973 г., Брант поема политическата отговорност и подава оставка. Шел, в ролята на канцлер, ръководи правителствените срещи за малко повече от седмица преди Хелмут Шмит да бъде избран за канцлер.

На 15 май 1974 г. Валтер Шел е избран за Федерален президент на ФРГ - пост, който заема от 1 юли 1974 г. до 28 юни 1979 г. След изтичане на мандата му се оттегля от политическата сцена, въпреки че понякога се появява на политически беседи и събития.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • в съавторство с Карл-Херман Флах и Вернер Майхофер, Die Freiburger Thesen der Liberalen. Rowohlt, Hamburg 1972, ISBN 3-499-11545-X
  • Die Zukunft der Freiheit – Vom Denken und Handeln in unserer Demokratie. Econ, 1979.
  • Wen schmerzt noch Deutschlands Teilung? 2 Reden zum 17. Juni, Rowohlt, Reinbek 1986, ISBN 3-499-18346-3
  • в съавторство с Ото Ламбсдорф, Freiheit in Verantwortung, Deutscher Liberalismus seit 1945. Bleicher, 1988, ISBN 3-88350-047-X
  • в съавторство с Юрген Енгерт, Erinnerungen und Einsichten. Hohenheim-Verlag, Stuttgart 2004, ISBN 3-89850-115-9
  • в съавторство с Тобиас Талхамер, Gemeinsam sind wir stärker – Zwölf erfreuliche Geschichten über Jung und Alt. Allpart Media, Berlin 2010, ISBN 978-3-86214-011-4

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans-Dietrich Genscher (Hrsg.), Heiterkeit und Härte: Walter Scheel in seinen Reden und im Urteil von Zeitgenossen. Deutsche Verlagsanstalt, Stuttgart 1984, ISBN 3-421-06218-8
  • Hans-Roderich Schneider, Präsident des Ausgleichs. Bundespräsident Walter Scheel. Ein liberaler Politiker. Verlag Bonn aktuell, Stuttgart 1975, ISBN 3-87959-045-1

Източници[редактиране | редактиране на кода]