Валтер Шел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валтер Шел
Валтер Шел
Мандат
1 юли 1974 – 30 юни 1979 г.
Предшественик Густав Хайнеман
Наследник Карл Карстенс
Роден 8 юли 1919 г. (1919-юли-08) (94 г.)
Золинген, Германия
Националност германец
Религия протестант
Съпруг(а) Милдред Шел (1932-1985)
Полит. партия СДП (?)
Подпис Signatur Walter Scheel.jpg
Военна служба
Години на служба 1939-1945
Преданост Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Луфтвафе
Военно звание  ?
Войни/битки Втора световна война
Портал  Портална икона   Политика

Валтер Шел (на немски: Walter Scheel) е германски политик - либерал, член на Свободната демократична партия и неин председател от 1968 г. до 1974 г. Министър на икономическото сътрудничество от 1961 г. до 1966 г. в кабинетите на Аденауер и Ерхард, в периода 1969 г. - 1974 г. Шел е външен министър и вицеканцлер в правителството на Вили Бранд а след оттеглянето на Бранд на 7 май 1974 г. девет дни е временно изпълняващ длъжността кацлер на Федерална република Германия. Той е четвъртият Федерален президент на Германия.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и образование[редактиране | edit source]

Шел е роден на 8 юли 1919 г. в Золинген. В последните години на Втората световна война служи в Луфтвафе като оператор на радар на изтребителМесершмит“.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Като федерален министър на икономическото сътрудничество и развитие в периода (1961-1966) спомага за падането на правителството на Лудвиг Ерхард в края на 1966 г.

През 1969 г. образува със своята партия нова коалиция със социал-демократите. Шел се връща в управлението като министър на външните работи и вицеканцлер. Благодарение на неговото дело като министър на външните работи Федерална република Германия се отказва от своите претенции към предишни територии, отстъпени на Полша и СССР през 1945 г., и официално признава ГДР, което предизвиква огромен публичен дебат, довел от своя страна до предсрочни парламентарни избори през 1972 г. Коалицията отново печели изборите и усилията за подобряване на отношенията със страните зад желязната завеса продължават.

На 7 май 1974 г. Вили Брант се оттегля от поста канцлер на Германия, когато един от неговите лични помощници е арестуван като шпионин на ЩАЗИ. Въпреки че за това е имало предположения още от 1973 г., Брант поема политическата отговорност и подава оставка. Шел, в ролята на канцлер, ръководи правителствените срещи за малко повече от седмица преди Хелмут Шмит да бъде избран за канцлер.

На 15 май 1974 г. Валтер Шел е избран за Федерален президент на ФРГ - пост, който заема от 1 юли 1974 г. до 28 юни 1979 г. След изтичане на мандата му се оттегля от политическата сцена, въпреки че понякога се появява на политически беседи и събития.

Външни препратки[редактиране | edit source]