Тежки крайцери тип „Ню Орлиънс“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тежки крайцери тип „Ню Орлиънс“
New Orleans-class heavy cruisers
USS New Orleans (CA-32) underway in Puget Sound on 30 July 1943 (NH 94847).jpg
USS New Orleans (CA-32)
Флаг Съединени американски щати Съединени американски щати
Клас и тип Тежки крайцери от типа „Ню Орлиънс“
Производител Brooklyn Navy Yard в Ню Йорк и др, в САЩ.
Живот
Заложен 14 март 1931 г.
Спуснат на вода 12 април 1933 г.
Влиза в строй 15 февруари 1934 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани/потопени
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 176,2/179,4 m
Ширина 18,8 m
Газене 6,9 m
Задвижване 4 парни турбини Westinghouse;
8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
107 000 к.с.
Скорост 32,75 възела
(60,7 km/h)
Водоизместимост 10 136 t (стандартна)
12 493 t (пълна)
Броня пояс: 127 – 76 mm;
траверси: 37 – 76 mm;
погреби: 76 – 102 mm;
палуба: 57 mm;
барбети: 127 mm;(„Тъскалуса“ и „Сан Франциско“ – 152 mm, „Куинси“ и „Вансен“ – 133 mm)
кули: 203 – 37 mm;
бойна рубка: 127 mm
Екипаж 751 – 868 души
Далечина на
плаване
7600 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x3 203 mm;
Зенитна артилерия:
8?1 127 mm;
8x1 12,7 mm картечници
Самолети 4 хидросамолета;
2 катапулта
Тежки крайцери тип „Ню Орлиънс“
New Orleans-class heavy cruisers
в Общомедия

Ню Орлиънс (на английски: New Orleans) са тип тежки крайцери на ВМС на САЩ. Всичко от проекта са построени 7 единици: „Ню Орлиънс“ (на английски: USS New Orleans (CA-32)), „Астория“ (на английски: USS Astoria (CA-34)), „Минеаполис“ (на английски: USS Minneapolis (CA-36)), „Тъскалуса“ (на английски: USS Tuscaloosa (CA-37)), „Сан Франциско“ (на английски: USS San Francisco (CA-38)), „Куинси“ (на английски: USS Quincy (CA-39)) и „Вансен“ (на английски: USS Vincennes (CA-44)). Развитие на крайцерите от типа „Портланд“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Тежкият крайцер „Астория“

Към 1930-те години американските ВМС получават 10 тежки крайцера от типовете „Пенсакола“, „Нортхамптън“ и „Портланд“, но реалните бойни качества на първите два типа предизвикват у адмиралите чувство за разочарование. Особени притеснения има относно слабата бронева защита, която не позволява на корабите да встъпват в бой с еквивалентен противник. В резултат на това, своите първи тежки крайцери американците наричат не иначе а „консервни кутии“. Това е още повече нетърпимо с оглед на това, че тези кораби са недонатоварени, имайки водоизместимост средно със 700 тона по-малко, отколкото позволява Вашингтонския договор.

През февруари 1929 г. Генералния съвет на флота решава да се откаже от последващото развитие на проекта „Нортхамптън“ и да се проектира нов крайцер. Основно изискване е рязкото подобряване на броневата защита, за да може тя да противостои на 203 mm снаряди на очкваните дистанции на боя. Първият вариант на проекта е представен през януари 1930 г. и е утвърден след два месеца.

Първоначално се предполага поръчката на 5 крайцера от този тип, но поради явното превъзходство на новия проект над предшествениците е решено да се построят по него и вече поръчаните по програмата от 1929 г., но още незаложени кораби. В крайна сметка, американският флот получава 7 крайцера от този тип.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корабите от типа „Ню Орлиънс“ стават първите американски тежки крайцери от второ поколение. Както и в другите страни, отличителна черта на новите кораби се явява значителното усилване на защитата и като следствие, по-балансираните характеристики.

Тежкият крайцер „Сан Франциско“

Проекта е създаден от бял лист, с използването само на отделни елементи от предшествениците. Крайцерите получават нов корпус, по-тесен и къс. Това е постигнато за сметка на преход от ешелоното разположение на енергетична установка, заимствована от предните типове, към линейно. Обаче това снижава живучестта, тъй като кораба може теоретически да загуби ход от едно торпедно попадение. Височината на надводния борд също е по-малка, което се отразява на на мореходността. Размерите и броя на надстройките също са намалени. Метацентричната височина на изпитанията на крайцера „Тъскалуса“ за стабилност съставя 1,52 m при пълно натоварване (12 411 дълги тона), 1,11 m при натоварване 2/3 от пълната (11 585 д.т.). Към 1944 г., за сметка на поставянето на допълнително въоръжение и оборудване, метацентричната височина при пълна водоизместимост (13 719 д.т.) намалява до 1,11 m[1].

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

На крайцерите има същите котли и турбини, както и на типа „Портланд“. Основната разлика се заключава в това, че тук се използва линейна компоновка. Запаса гориво е намален до 1900 тона, което означава, че проектната далечина на плаване се намалява до 7600 морски мили на ход 15 възела. При проектирането е търсено допълнително място за горивото. „Ню Орлиънс“ през 1945 г. на ход 15 възела може да измине 7110 мили, при скорост 20 възела – 5280 мили, при запас гориво 2240 д.т.

Крайцерите имат четири турбогенератора с мощност по 250 кW [1].

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Благодарение на предприетите мерки се появява възможността да се усили силно бронирането. Бордовия пояс, прикриващ силовата установка, става по-къс и дебел. За първи път на „Ню Орлиънс“ се появява тесния преден пояс, защитаващ носовите погреби. Впоследствие това става характерна черта на американските крайцери. Също за първи път на американски крайцери се появяват добре защитени кули на главния калибър – челната им броня достига 203 mm. Според разчетите жизнено важните центри на „Ню Орлиънс“ не трябва да се поразяват от 203 mm снаряди в диапазон от 6 до 11 мили.

Теглото на бронята съставлва 1507,32 д.т. или 15% от стандартната водоизме­стимост.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжението на крайцерите си остава без промяна, но 203 mm оръдия Mk9 са сменени със значително по-лекия модел Mk12. При това кулите се оказват тесни, а оръдията прекалено близко разположени, което води до голямо разсейване на снарядите. Далечината на стрелба със 118-kg снаряд съставлява 27480 метра[2]. Универсалната батарея повтаря „Портланд“, а леките зенитни средства са представените едва от осем голямокалибрени картечници „Браунинг“. Впрочем, да се винят проектантите няма за какво да бъдат обвинявани – никакво надеждно оръжие от този тип няма в американския флот към този момент. Компанията „Колт“ не се справя с разработката на 37 mm оръдия, а 28 mm автомати още не са готови. Торпедни апарати даже няма в проекта – американските специалисти ги считат за тактически неоправдани.

Модернизации[редактиране | редактиране на кода]

Преди войната 5-дюймовите оръдия получават противоосколъчни щитове.

Модернизацията в годините на войната се заключава в поставянето на радиолокатори и многобройни зенитни автомати. Към средата на 1942 г. всички крайцери имат радари типове SC и FC. Зенитното въоръжение се сменя два пъти. Веднага след като става възможно, крайцерите получават по четири четирицевни установки 28 mm автомати, пнаречени във флота „чикагско пиано“[3]. Те са поставени сдвоено, по една установка на всеки борд, два на навигационния мостик, а втората – на юта. Показалата се ненадеждност на това оръжие принуждава то да се смени с лицензионни образци. Всички работи са завършени към април 1942 г. Картечниците към този момент са сменени с единични 20 mm Ерликони. Четирите уцелели кораба са модернизирани. Това забележимо изменя външният им вид. Носовите и кърмовите надстройки са преустроени. Новите надстройки са по=компактни и леки, с разлики при всеки от четирите кораба. Към края на войната уцелелите крайцери носят по 6 четирицевни 40 mm „бофорса“ и от 16 до 28 20 mm „ерликона“ в сдвоени и единични установки. Постоянно увеличаващото се в резултат на модернизациите горно тегло довежда до проблеми с устойчивостта. За да се реши този проблем е свален един катапулт и е съкратен броя на самолетите до два.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Име Пълно име Корабостроителница Дата на залагане Дата на спускане Въвеждане в строй Забележки
CA-32 New Orleans USS New Orleans (CA-32) New York Navy Yard 14 март 1931 г. 12 април 1933 г. 15 февруари 1934 г.
CA-34 Astoria USS Astoria (CA-34) Puget Sound Navy Yard 1 септември 1930 г. 16 декември 1933 г. 28 април 1934 г.
CA-36 Minneapolis USS Minneapolis (CA-36) Philadelphia Navy Yard 27 юни 1931 г. 6 септември 1933 г. 19 май 1934 г.
CA-37 Tuscaloosa USS Tuscaloosa (CA-37) New York Shipbuilding 3 септември 1931 г. 15 ноември 1933 г. 17 август 1934 г.
CA-38 San Francisco USS San Francisco (CA-38) Mare Island Navy Yard 9 септември 1931 г. 9 март 1933 г. 10 февруари 1934 г.
CA-39 Quincy USS Quincy (CA-39) Bethlehem, Quincy Mass. 15 ноември 1933 г. 19 юни 1935 г. 9 юни 1936 г.
CA-44 Vincennes USS Vincennes (CA-44) Bethlehem, Quincy Mass. 2 януари 1934 г. 21 май 1936 г. 24 февруари 1937 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Cruisers, 1984, p. 474
  2. През 1939 г. на въоръжение е приет свръхтежкия снаряд с маса 152 kg.
  3. Намек за картечните пистолети Томпсън, любими на гангстерите по времето на „сухия“ закон.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.
  • Baker, A. D., Friedman N.. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. 496 с.. ISBN 0-87021-715-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тяжёлые крейсера типа „Нью-Орлеан““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.