Алжери (тежък крайцер, 1932)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Алжери“
Algérie croiseur lourd
Algerie-2.jpg
Флаг Франция Франция
Клас и тип Тежък крайцер
Производител Arsenal de Brest в Брест, във Франция.
Живот
Заложен 19 март 1931 г.
Спуснат на вода 21 май 1932 г.
Влиза в строй 15 септември 1934 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 27 ноември 1942 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 180/186,2 m
Ширина 20 m
Газене 7,1 m
Задвижване 4 парни турбини Rateau-Bretagne;
6 парни водотръбни котли Indret;
4 гребни винта;
84 000 к.с.
Скорост 31 възела
(57 km/h)
Водоизместимост 10 270 t (стандартна)[1]
13 676 t (пълна)
Броня пояс: 110 mm;
палуба: 80 – 30 mm;
надлъжна преграда: 40 mm;
траверси: 70 mm;
кули: 100 – 70 mm;
бойна рубка: 100 mm
Екипаж 616 души
Далечина на
плаване
8700 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 100 mm;
4x2 37 mm;
4x4 13,2 mm картечници
Самолети 3 хидросамолета; 1 катапулт
Торпеда 2x3 550 mm ТА[2]
„Алжери“
Algérie croiseur lourd
в Общомедия

Алжери (на френски: Algérie) е тежък крайцер на ВМС на Франция от времето на Втората световна война.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Към края на 1928 г. френския ВМФ има в строй и в строеж 6 тежки крайцера от тип „Дюкен“ и „Сюфрен“, но характеристиките на тези кораби не радват френските адмирали. Макар в сравнение с „картонените“ „Дюкени“ крайцерите от клас „Сюфрен“ и да получават някаква бронева защита, но нейните характеристики все пак са недостатъчни. Особено потискащо изглежда сравнението с тежките крайцери на основния противник – Италия. Даже смятаните за слабозащитени крайцери от типа „Тренто“ изглеждат по-добре от френските крайцери, а когато във Франция идва веста за залагането от италианците на серията от четирите добре бронирани крайцера от типа „Зара“, ръководството на френския флот е обхванато от сериозно безпокойство. В крайна сметка, през същата тази 1928 г. е взето решението за започване на проектирането на седмия „вашингтонски“ крайцер със шифър „С4“.

Френският Генерален морски щаб иска създаването на крайцер със защита от 155 mm снаряди. Предполага се защитата на кораба във вертикалната проекция да е на дистанции до 15 000 метра, и в хоризонталната на дистанции от 20 000 метра. Поради увеличаването на теглото на бронята се разрешава да се ограничи максималната скорост до 31 възела.

„Алжери“. Схема.

Първоначалният проект, разработен през 1928 г., предвижда двувална енергетична установка[3] и наличието на два комина. Но независимо от простотата на този вариант той е отхвърлен, поради прекалено големите натоварвания върху гребните винтове. Към 1929 г. са разработени още два варианта на проекта. На 9 декември 1929 г. Генералният щаб на ВМС прима за последващо разработване Вариант 3 с линейна компоновка на четиривалната ЕУ и един комин.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Енергетичната установка включва в себе си 4 турбозъбчати агрегата марка „Рато“. Всеки от тях се състои от четири турбини: високо, средно и ниско налягане, а също и за заден ход. Използва се едностъпков зъбен редуктор с предавателни числа 1/9,75 за ТНН, 1/13,5 за ТСН и 1/18 за ТВН. В тези агрегати се използва умерено прегрята пара с високо налягане – 27 kgf/cm² (26,6 atm) при 325°C. Нормалната мощност на всеки ТЗА съставлява 21 000 к.с., при форсаж достигаща 24 000 к.с. Тяговъоръжеността на енергетичната установка на „Алжери“ е доста висока – 15,6 kg/к.с. При предшестващата серия крайцер тази стойност е от 17,6 до 18 kg/к.с. Общото тегло на установката съставлява 1347,45 тона. Установките се отличават с висока надеждност и икономичност.

Максималната скорост на изпитанията достига 33,2 възела при мощност 95 700 к.с. Пълният запас гориво включва 2935 тона мазут. С него крайцера може да измине 8700 мили при скорост 15 възела, 7000 мили при скорост 20 възела и 4000 мили на 27 възела.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

„Алжери“, 1940 г.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Артилерията на крайцера „Алжери“
оръдие 203 mm M1931[4] 100 mm M1930[5] 37 mm M1922[6] 13,2 mm M1929[7]
калибър, mm 203,2 100 37 13,2
дължина на ствола, калибри 50 50 50 76
маса на оръдието, kg 20 716 1620 300 19,5
скорострелност, изстрела/минута 4 – 5 10 30 – 42 200
тегло на снаряда, kg 123,8 – 134 13,5 – 14,95 0,725 0,052
максимална далечина на стрелбата, m 820 755 – 785 810 – 840 800
максимальная дальность, м 30 000 15 800 7150 7200
максимална досегаемост по височина, m 10 000 5000 1500

Главният калибър крайцера е представен от 203 mm оръдия М1931 незначително различаващи се от модела от 1924 г., поставен на предшестващите тежки крайцери на Франция. Оръдието с дължина 50 калибра има максимална далечина на стрелбата с 123,1 kg бронебоен снаряд от 31400 метра. През 1936 г. на въоръжение е приет свръхтежкият бронебоен снаряд с тегло 134 kg, при който далечината на стрелба намалява до 30 километра. Следва да се отбележи, че в годините на Втората световна война крайцерите никога не са стреляли на толкова големи дистанции. Освен това има и фугасен снаряд с тегло 123,8 kg. Живучестта на ствола достига до 600 изстрела с боен заряд.

Главният калибър на „Алжери“

Зенитната артилерия за далечен бой е представена от 100 mm оръдия М1930, което голяма крачка напред при френските крайцери. Оръдията стрелят с фугасни зенитни, а също и с полубронебойни снаряди на далечина до 15,6 km, тавана достига 10 km.

Малокалибрената зенитна артилерия е първоначално представена от старите зенитни автомати модел 1925 г., не отговарящи даже на изискванията от началото на 30-те години. През януари 1940 г. те са заменени със сдвоените установки на по-съвременният модел 1933 г., но броя на зенитните автомати все пак си остава недостатъчен, а и са разположени неудачно. Зенитните средства се допълват от 4 четирицевни 13,2 mm картечници „Хочкис“ модел 1929 г. Бойният опит показва тяхната пълна безполезност.

Развитие на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Към 1939 г. е подготвен проекта C5, развитие на „Алжери“. Водоизместимостта на новия кораб трябва да бъде от 10246 до 10349 тона, пълното – 14770 тона. Мощността на енергетичната установка да съставлява 100 000 к.с. Главният калибър на новия крайцер се помества в три триоръдейни кули – всичко 9203 mm оръдия. Зенитната артилерия включва от 10 до 14 100 mm оръдия, а също зенитни автомати[8].

През април 1940 г. е взето решение за строителството на три крайцера от типа C5, но поради поражението на Франция нито един от тях не е одобрен за построяване.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Тежкият крайцер „Алжери“. 1942 г.

Скоро след влизането си в строй „Алжери“ е въведен в състава на 1-ва лека дивизия, включваща най-силните тежки крайцери на френския флот и базираща се в Тулон. Службата през мирно време преминава за крайцера успешно, без сериозни произшествия. С началото на войната „Алжери“ влиза в състава на съединение „Х“, без особен успех занимаващо се с лов на немски рейдери и с прехващане на вражеските търговски съдове. В периода февруари – април 1940 г. крайцера с други кораби се занимава с конвоиране на съдове с особено важни товари по трансатлантическите маршрути. До участие в реални бойни действия се стига едва след обявяването от Италия на война на Франция. Единственият път в който „Алжери“ стреля по врага е в нощта на 14 юни, участвайки в рейда на френския флот над Генуа. Артилерията на крайцера поразява редица брегови обекти. Но още на 22 юни Франция капитулира, подписвайки Компиенското примирие. „Алжери“ остава в състава на флота на Виши, реорганизиран във Флота на открито море (Force de Haute Mer). Единственият боен поход кораба извършва през ноември 1940 г., след това нечесто и недалеч излизайки от Тулон.

На 11 ноември 1942 г. немските войски нахлуват на територията контролирана от Виши. Една от главните цели са корабите на френския флот. Тъй като нацистите нарушават примирието, френските моряци могат с лекота да пресекат Средиземно море и да се присъединят към съюзниците, още повече, че немците се появяват в Тулон чак след две седмици. Но командването на флота избира да да потопи своите кораби на рейда. В утрото на 27 ноември „Алжери“ е взривен и подпален от екипажа си, след което ляга на дъното и гори до 16 декември. Опитите на италианците, през 1943 г., да извадят гордостта на френския флота за утилизация за без успех. Той е изваден едва през 1949 г. и към 1956 г. е разкомплектован за скрап.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

През 30-те години „Алжери“ се смята за един от най-добрите тежки крайцери в света и безусловно най-добрият в Европа. Не случайно конструкторите на „Адмирал Хипер“ се стремят да надминат именно него. Към достойнствата на „Алжери“ следва да се отнесат:

  • Достатъчно надеждното вертикално брониране, защитаващо крайцера на основните дистанции на боя от снаряди 203 mm калибър;
  • Доста мощното за кораб с такива размери хоризонтално брониране, способно да спаси крайцера при попадения на 250 kg бомби и даващо определен шанс за оцеляване при попадения на 500 kg бомби. В това отношение „Алжери“ изпъква пред всички съвременни му крайцери;
  • Добрата система за противоторпедна защита, способна да издържи без фатални последствия до две торпедни попадания.

Артилерията на главния калибър напълно съответства на изискванията. Мореходността е на достатъчно прилично ниво, макар „Алжери“ и да отстъпва по този показател на високобордните, но слабозащитени „вашингтонци“ от първо поколение. Неголямото изоставане от аналозите по скорост на хода от аналозите по опита на войната няма сериозно значение. Въпреки това крайцера има и ред съществени недостатъци:

  • Много слаба защита на рулевото отделение, характерно, впрочем, и за крайцерите на другите страни;
  • Остаряла система за управление на огъня на зенитната артилерия;
  • Ниски характеристики на зенитните автомати, налични, в същото време в съвършено недостатъчен брой.

Обаче главната проверка – участието в реални боеве – „Алжери“ не преминава и е потопен от своя екипаж.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Данните за стандартната водоизместимост се разминават.
  2. Всички данни са към момента на влизане в строй.
  3. По образец на италианските крайцери тип „Зара“.
  4. Campbell J.. Naval weapons of World War Two. ISBN 0-87021-459-4.
  5. Campbell J.. Naval weapons of World War Two.
  6. Campbell J.. Naval weapons of World War Two.
  7. Campbell J.. Naval weapons of World War Two.
  8. Александров Ю. И. Тяжёлый крейсер „Алжир“. – Указ. соч. С. 7.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Александров Ю. И.. Тяжёлый крейсер „Алжир“ (1930 – 1942). ISBN 978-5-98830-026-7.
  • Кофман В.Л.. Тяжёлый крейсер „Альжери“. Морская коллекция.
  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Патянин С. В.. Французские крейсера Второй мировой. „Военно-морское предательство“. ISBN 978-5-699-58415-4.
  • Campbell J.. Naval weapons of World War Two. ISBN 0-87021-459-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Osborne E. W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. ISBN 1-85109-369-9.
  • Moulin J., Maurand P.. Le croiseur Algerie. ISBN 2-909675-55-6.
  • Le Masson H.. Navies of the Second World War The French Navy Volume 1. ISBN 0-356-02834-2.
  • Jordan J., Moulin J.. French Cruisers. 1922 – 1956. ISBN 978-1-84832-133-5.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Альжери (тяжёлый крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.