Самопотапяне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паметник на самопотопените кораби от Амандус Адамсън, в близост до крайбрежната алея в Севастопол

Самопотапяне е умишлено потопяване на кораб чрез позволяване на водата да тече в корпуса.

Това може да бъде постигнато по няколко начина – клапи или люкове могат да бъдат отворени към морето, или чрез пробиване на дупки в корпуса посредством груба сила, или с помощта на експлозиви. Самопотапянето може да бъдат изпълнено, за да се премахне изоставен, стар или заловен кораб; за предотвратяване на навигационна опасност; като акт на самоунищожение, за да се предотврати пленяване на кораба от врага; като блокада за ограничаване на навигация през канал или пристанище; да се осигури изкуствен риф за водолази и морски обитатели (например корали); или да променя течението на реки.

Значими самопотапяния[редактиране | редактиране на кода]

Руски Черноморски флот в Севастопол (1854)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Кримската война руснаците, в очакване на обсадата на Севастопол, самопотопили кораби от Черноморския флот, за да защитят пристанището, като използват корабните оръдия за допълнителна артилерия и освобождавайки екипажите на корабите за морски пехотинци. Корабите, които са умишлено потопени, били Великият княз Константин, Париж (и двете с по 120 оръдия), Храбри, Императрица Мария, Чесме, Ягондеид (84 оръдия), Каварна (60 оръдия), Конлефи (54 оръдия), параходите Гръмовержец, Бесарабия, Дунав, Одеса, Елбрус и Керин. След войната било голямо технологично предизвикателство възстановяването на корабите.

Българска Дунавска флотилия[редактиране | редактиране на кода]

Юли 1913 г., река Дунав, Русе – След поражението на България в Междусъюзническата война при устието на река Русенски Лом българските капитани самопотапят корабите си.[1]

Потопяването на Флота на откритото море[редактиране | редактиране на кода]

Потъването на линейния кораб SMS Bayern

21 юни 1919, Атлантически океан, архипелаг Оркни, военноморска база Скапа Флоу, Шотландия – В края на Първата световна война по силата на капитулацията си Германия трябва да предаде бойния си флот на Великобритания(т.нар. Флот на откритото море), затова интернира в залива Скапа Флоу 74 германски бойни кораби (между които гигантските линейни кораби от клас „Насау”: „Байерн” и „Гросер Курфюрст”, както и линейните крайцери „Зайдлиц”, „Фон дер Тан” и „Молтке”). По предварително уговорен сигнал даден от командващия адмирал Лудвиг фон Ройтер, 50 от немските кораби се самопотапят, отказвайки да признаят поражението си. След това са извадени за скрап.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Scuttling“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.