Линейни кораби тип „Кьониг“
| Линейни кораби тип „Кьониг“ König-Klasse | |
 Линейният кораб „Кьониг“ | |
| Флаг | .svg){kind=small} Германска империя |
|---|---|
| Клас и тип | Линейни кораби от типа „Кьониг“ |
| Следващ тип | Линейни кораби тип „Байерн“ |
| Предшестващ тип | Линейни кораби тип „Кайзер“ |
| Производител | Kaiserliche Werft във Вилхелмсхафен и др., Германска империя. |
| Планирани | 4 |
| Построени | 4 |
| В строеж | 1911 г. – 1914 г. |
| В строй | 1914 г. – 1919 г. |
| Утилизирани | 4 |
| Загуби | 4 (потопени от екипажите си на 21 юни 1919 г. Впоследствие извадени и предадени за скрап) |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 25 796 t (нормална); 28 600 t (пълна) |
| Дължина | 175,4 m |
| Дължина по водолинията | 174,7 m |
| Ширина | 29,5 m |
| Газене | 9,19 m (при пълна водоизместимост) |
| Броня | пояс: 80 – 350 mm; траверси: 130 -300 mm; палуба: 20 – 30+60 – 100 mm; барбети: 80 – 300 mm; кули на ГК: 80 -300 mm; каземати: 170 mm; бойна рубка: 170 – 350 mm |
| Задвижване | 3 парни турбини Parsons; 15 водотръбни котли Schulz-Thornycroft |
| Мощност | 31 000 к.с. (23,1 МВт) (проектна) |
| Движител | 3 гребни винта |
| Скорост | 21 възела (39 km/h) |
| Далечина на плаване | 8000/4600 морски мили при 12/19 възела ход; Запас гориво: 3000 t въглища, 600 t нефт |
| Екипаж | 1136 души |
| Името на немски език | означава Крал |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 5x2 305 mm; 14x1 150 mm; (в каземати) 6x1 88 mm; |
| Зенитна артилерия | 4x1 88 mm |
| Торпедно въоръжение | 5x1 500 mm ТА |
| Линейни кораби тип „Кьониг“ в Общомедия | |
Кьониг (на немски: König) са серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот. Последният и най-съвършен тип германски линкори, влезли в строй достатъчно рано, за да вземат съществено участие в бойните действия през Първата световна война. Корабите от последната построена серия, типът „Байерн“, са приети на въоръжение през 1916 г., и почти не са използвани в боевете. Конструктивно линкорите от типа „Кьониг“ представляват последващо развитие на типа „Кайзер“ и се отличават с използването за първи път на германски дреднаути на линейно-терасовидното разположение на кулите на главния калибър. Освен това, за сметка на увеличаването на водоизместимостта с повече от 1000 тона в сравнение с предшествениците, на линкорите от типа „Кьониг“ отново е усилена броневата защита. Обаче по огнева мощ те отстъпват на съвременните им британски линкори от типа „Айрън Дюк“ с 343-мм артилерия, и още повече на последващите линкори, въоръжени с 381-мм оръдия.
Всичко в периода 1911 – 1914 г. са построени четири линкора от типа „Кьониг“: първите три в рамките на корабостроителната програма за 1911/1912 г. и четвъртият – по програмата за 1912 – 1913 г. Както и другите типове германски дреднаути, съществена модернизация за годините на войната корабите от типа „Кьониг“ нямат, с изключение увеличаването на максималния ъгъл на възвишение на оръдията от главния калибър от 13,5° до 16°. Освен това, в годините на войната две от техните зенитни оръдия и всички 88-мм противоминни оръдия са демонтирани.
В годините на войната всички линкори от типа „Кьониг“ влизат в състава на Флота на откритото море и активно се използват във всички негови бойни операции. В хода на Ютландското сражение „Гросер Курфюрст“ (SMS[„Коментари“ 1] Grosser Kurfürst), „Маркграф“ (SMS Markgraf) и особено „Кьониг“ (SMS König) получават сериозни повреди от огъня на британските линкори. Освен това в хода на операция „Албион“ два линкора получават леки повреди от мини. Въпреки това, всички четири кораба остават в строя до края на войната. След капитулацията на Германия линкорите от типа „Кьониг“ са интернирани във Великобритания и заедно с други кораби от Флота на откритото море, са потопени от своите екипажи в Скапа Флоу на Оркнейските острови през 1919 г.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]
Кораб с удължен полубак, пет разположени по диаметралната плоскост куполни установки за артилерията на главния калибър, от тях в носовата и кърмовата части по две линейно-терасовидно разположени, четиринадесет казематни оръдия на средния калибър в средната част на кораба, лека артилерия в предната надстройка, две бронирани бойни рубки, непрекъснат долен брониран пояс от кърмовата напречна бронева преграда до форщевена, горен брониран пояс от кърмовия барбет до носовия, брониран каземат и бронирана палуба, разположена над и под конструктивната водолиния.
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Главен калибър са десетте 305-мм оръдия 30.5 cm SK L/50 C/08 с дължина на ствола 50 калибра.[1] Оръдията имат клинов затвор система на Круп. Те са разположени в установките образец 1909 г. Drh. LC/1909, с ъгъл на снижаване −8° и ъгъл на възвишение 13,5 °. След сражението при Догер банк, още през 1915 г.[2] ъглите са променени на −5,5° и +16° съответно. Зарядът се състои от две части – основен в месингова гилза и допълнителен в копринен картуз. До подаването му в бойното отделение на кулата допълнителният заряд се намира в месингов пенал. Общото тегло на барутния заряд съставлява 125,5 кг. При ъгъл на възвишение от 13,5° той осигурява на 405,5 кг бронебоен снаряд начална скорост от 855 м/с и далечина на стрелбата от 18 000 м, при 16 ° 20 400 м.[3][4] Максималната им скорострелност е три изстрела в минута. Общият им боекомплект съставлява 900 снаряда – по 90 на оръдие.[1]
Противоминната артилерия са четиринадесет 150-мм оръдия 15 cm/45 SK L/45 с дължина на ствола 45 калибра, в каземати. Оръдията са разположени на палубната установка Mpl. C/06 с ръчно зареждане. Ъгълът на снижаване на оръдията съставлява −8°, а на възвишение +16°. Максималната далечина на стрелба съставлява 16 800 м. Общият боекомплект се състои от 2240 снаряда – по 160 снаряда на ствол.[1]
Представители на проекта
[редактиране | редактиране на кода]| Название | Корабостроителница | Заложен | Спуснат на вода | Влизане в строй | Съдба |
|---|---|---|---|---|---|
| „Кьониг“ SMS König |
Корабостроителница на флота във Вилхелмсхафен | октомври 1911 | 1 март 1913 | 10 август 1914 | потопени в Скапа Флоу на 21 юни 1919 |
| „Гросер Курфюрст“ SMS Grosser Kurfürst |
Vulcan, Хамбург | октомври 1911 | 5 май 1913 | 30 юли 1914 | |
| „Маркграф“ SMS Markgraf |
Weser, Бремен | ноември 1911 | 4 юни 1913 | 1 октомври 1914 | |
| „Кронпринц“ SMS Kronprinz |
Germaniawerft, Кил | май 1912 | 21 февруари 1914 | 8 ноември 1914 | |
В хода на експлоатацията те се оказват малко по-бързоходни спрямо дреднаутите от типа „Кайзер“, а „Гросер Курфюрст“, възможно, може да се счита сред тях за най-бързоходният, поради това, че в Ютландското сражение той изпреварва „Кьониг“, развивайки скорост на хода от 24 възела.
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]„Ню Йорк“[5] САЩ | „Кайзер“[6] Германия | „Айрън Дюк“[7] Великобритания | „Дерфлингер“[8] Германия | „Кьониг“[9] Германия | |
|---|---|---|---|---|---|
| Заложен | 1911 | 1909 | 1912 | 1912 | 1911 |
| Влизане в строй | 1914 | 1912 | 1914 | 1914 | 1914 |
| Водоизместимост, нормална, т | 27 432 | 24 724 | 25 400 | 26 600 | 25 390 |
| Пълна, т[„Коментари“ 2] | 28 820 | 27 000 | 30 032 | 31 200 | 29 200 |
| Тип СУ | ПМ | ПТ | ПТ | ПТ | ПТ |
| Проектна мощност, к.с. | 28 100 | 28 000 | 29 000 | 63 000 | 31 000 |
| Проектна максимална скорост, въз. | 21 | 21 | 21,25 | 26,5 | 21 |
| Максимална, въз. | 21,13 | 21,7 – 23,1 | 21,5 – 22,0 | 25,5 – 26,5 | 21,2 – 21,3 |
| Далечина на плаване, мили (на скорост, въз.) | 7684 (12) | 3800 (18) 7900 (12) | 4500 (20) 8100 (12) | 5600 (14) | 6800 (12) |
| Брониране, мм | |||||
| Пояс | 305 | 350 | 305 | 300 | 350 |
| Палуба | 35 – 63 | 60 – 100 | 45 – 89 | 50 – 80 | 60 – 100 |
| Кули | 356 | 300 | 279 | 270 | 300 |
| Барбети | 254 | 300 | 254 | 260 | 300 |
| Рубка | 305 | 350 | 279 | 300 | 350 |
| Схема на разположението на въоръжението |  |  | |  | |
| Въоръжение | 5×2 356/45 21×1×127/51 4 ТА | 5×2×305/50 14×1×150/45 8×1×88 5 ТА | 5×2×343/45 12×152-мм/45 4×1 47-мм 4 ТА | 4×2×305/50 12×1×150/45 4×1×88 4 ТА | 5×2×305/50 14×1×150/45 4×1×88 5 ТА |
Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Акронимът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff – Кораб на Негово Величество.
- ↑ За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е дадена в дълги тона, за това тя е преизчислена в метрични тонове
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Gröner_1_1982 , с. 51.
- ↑ Koenig-Klasse 1994, с. 14.
- ↑ Staff,NV•167 2009, с. 6.
- ↑ Gröner_1_1982 , с. 48.
- ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 115, с. 2.
- ↑ Gröner_1_1982 49, с. 2.
- ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 31, с. 2.
- ↑ Gröner_1_1982 83 – 85, с. 2.
- ↑ Gröner_1_1982 51, с. 2.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- В. Б. Муженников. Линейные корабли типов „Кайзер“ и „Кёниг“ (1909 – 1918). Самара, Истфлот, 2006, 116 с. ISBN 978-5-98830-018-9.
- Апальков Ю. В. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. – Приложение к журналу „Моделист-конструктор“. – М. – 32 с. – („Морская коллекция“ № 3(9)/1996).
- Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
- Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
- Gary Staff. GERMAN BATTLESHIPS 1914 – 18 (2) Kaiser, Konig and Bayern classes. 2009, 48 с. ISBN 978-1-84603-468-8.
- Siegfried Breyer. Die Schlachtschiffe der Koenig Klasse. 1994, 52 с. ISBN 3-7909-0505-4. Архив на оригинала от 2018-07-05 в Wayback Machine.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- KÖNIG battleships (1914) ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by ((ru))
- Линейный корабль „Kenig“ ((ru))
- Линейный корабль „Grosser Kurfurst“ ((ru))
- Линейный корабль „Markgraf“ ((ru))
- Линейный корабль „Kronprinz“ ((ru))
- DiGiulian, Tony. Germany 30.5 cm/50 (12") SK L/50 // Navweaps.com, 28 December 2008. Посетен на 14 August 2009. ((en))
- Dodson, Aidan, Cant, Serena. Spoils of War: The Fate of Enemy Fleets after the Two World Wars. Barnsley, Seaforth Publishing, 2020. ISBN 978-1-5267-4198-1. ((en))
- Koop, Gerhard, Schmolke, Klaus-Peter. Von der Nassau – zur König-Klasse. Bonn, Bernard & Graefe Verlag, 1999. ISBN 978-3-7637-5994-1. ((de))
- Nottelmann, Dirk, Sullivan, David M. From Ironclads to Dreadnoughts: The Development of the German Battleship, 1864–1918. Warwick, Helion & Company, 2023. ISBN 978-1-804511-84-8. ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Кьониг“
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Кёниг““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |