Рейнланд (линеен кораб, 1908)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Рейнланд“
SMS Rheinland
Линейният кораб „Рейнланд“, 1910 г.
ФлагГерманска империя Германска империя
Клас и типЛинеен кораб от типа „Насау“
ПроизводителAG Vulcan в Щетин, Германска империя.
Служба
Поръчан16 ноември 1906 г.
Заложен1 юни 1907 г.
Спуснат на вода26 септември 1908 г.
Влиза в строй30 април 1910 г.
Изведен от
експлоатация
9 юли 1918 г., утилизиран през 1921 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост18 873 t (нормална)
21 000 t (пълна)
Дължина145,67 m (по КВЛ)
146,15 m (максимална)
Ширина26,88 m (по КВЛ)
Газене8,76 m (при пълна водоизместимост)
Броняпояс: 90 – 300 mm
траверси: 90 -210 mm;
палуба: 55 – 80 mm;
барбети: 50 – 280 mm;
кули ГК: 60 -280 mm;
каземати: 160 mm;
бойна рубка: 80 – 400 mm
Задвижване3 парни машини с тройно разширение;
12 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft;
3 гребни винта;
22 000 к.с. (проектна)
27 498 к.с. (на изпитанията) [1]
Скорост19,5 възела
(36 km/h)
Далечина на
плаване
8380 морски мили при 10 възела ход
Екипаж1008 души
Въоръжение
Артилерия6x2 280 mm;
12x1 150 mm;
14x1 88 mm;
2x1 60 mm SBtsKL/21 десантни оръдия
Зенитна артилерия:
2x1 88 mm
Торпедно
въоръжение
6x1 450 mm ТА
„Рейнланд“ в Общомедия

Рейнланд (на немски: SMS Rheinland[2]) е линеен кораб-дредноут на Германския императорски военноморски флот от типа „Насау“. Участва във военните действия по време на Първата световна война.

Проект и особености на конструкцията[редактиране | редактиране на кода]

Линейните кораби от типа „Насау“ са първите германски линкори-дредноути, създадени в качеството на отговор на появата в състава на британския флот на родоначалника на този клас (HMS Dreadnought) и последвалите след него събратя.

Независимо от използването в качеството на главна енергетична установка на остарелите парни машини, а също и на неудачното ромбично разположение на артилерията на главния калибър, корабите се отличават с великолепна за времето си подводна защита и брониране с използването на редица от най-новите технологии за онова време. Като например, за първи път в световната практика, са използвани метални гилзи за зарядите на главния калибър.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с първия кораб на серията, „Позен“ („Ersatz Baden“), бъдещият „Рейнланд“ („Ersatz Sachsen“) е поръчан по бюджета за 1907 година. Поръчката за построяването му е издадена на 16 ноември 1906 г. на корабостроителницата на AG Vulcan в Щетин, залагането на кила се състои на 1 юни 1907 г. На 26 септември 1908 г. корабът е спуснат на вода, а на 30 април 1909 г. влиза в състава на флота. Строителството на кораба струва на хазната 36 916 хил. златни марки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Groner_1_1982 46, с. 2.
  2. префикса „SMS“ – от нем. Seiner Majestät Schiff (Кораб на Негово Величество).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ю. В. Апальков ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. – М.: Моделист-конструктор, 1996.
  • Печуконис, Н. И. Дредноуты кайзера. Стальной кулак имперской политики. М., 2005. ISBN 5-902863-02-3.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  • Мужеников В. Б. Линейные корабли Германии. – СПб.: Издатель Р. Р. Муниров, 2005. – 92 с. – (Боевые корабли мира).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Rheinland (1908) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​