Луисвил (тежък крайцер, 1930)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
„Луисвил“
USS Louisville (CA-28)
USS Louisville (CA-28) off the Mare Island Naval Shipyard on 17 December 1943 (19-N-57222).jpg
Тежкият крайцер „Луисвил“, 17 декември 1943 г.
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Нортхамптън“
Производител Puget Sound Naval Yard в Бремъртън, в САЩ.
Живот
Заложен 4 юли 1928 г.
Спуснат на вода 1 септември 1930 г.
Влиза в строй 15 януари 1931 г.
Изведен от
експлоатация
17 юни 1946 г., утилизиран
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 177,4/183 m
Ширина 20,1 m
Газене 5,9 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли White-Forster;
4 гребни винта;
107 000 к.с.
Скорост 32,5 възела
(60,2 km/h)
Водоизместимост 9 300 t (стандартна)
13 100 t (пълна)
Броня пояс: 76 – 95 mm;
траверси: 63,5 – 38 mm;
палуба: 25 – 51 mm;
барбети: 38 mm;
кули: 63,5 – 19 mm;
бойна рубка: 32 mm
Екипаж 621 души
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x3 203 mm;
Зенитна артилерия:
4x1 127 mm;
6x4 40 mm;
28 20 mm[1][2]
Самолети 4 хидросамолета;
2 катапулта.
Торпеда 2x3 533 mm ТА
„Луисвил“
USS Louisville (CA-28)
в Общомедия

Луисвил (на английски: USS Louisville (CA-28)) е тежък крайцер на ВМС на САЩ. от типа „Нортхамптън“. Построен е преди Втората световна война и участва в много от сраженията на Тихоокеанския театър на военните действия. Наречен е в чест на град Луисвил, щата Кентъки. Третият кораб във ВМС на САЩ с това име.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 4 юли 1928 г. във военноморската корабостроителницаПюджет Саунд“ в Бремъртън, щата Вашингтон[3]. Спуснат е на вода на 1 септември 1930 г. и на 15 януари 1931 г. влиза в строй като CL-28. Първият му командир е капитан 1-ви ранг (кептън) Едуард Дж. Маркуарт[4] Първоначално влиза в състава на 5-ти крайцерски дивизион на разузнавателните сили. На 1 юли 1931 г., в съответствие с Лондонското съглашение, неговият номер на борда е изменен от CL-28 на CA-28. Тогава крайцера е преведен в подкласа на тежките крайцери[3].

Има учебно плаване през лятото на 1931 г. „Луисвил“ тръгва от Бремертон за Ню Йорк през Панамския канал. През 1932 г. участва в ежегодните флотски учения в района на Сан-Педро-Сан Диего[5]. Зимата на 1933 г. се насочва за Хаваите. През април 1934 г. крайцера посещава портове в Централна Америка, Карибския басейн и източното крайбрежие. Пристигайки обратно в Калифорния в края на есента, „Луисвил“ участва в стрелби и тактически учения. През пролетта на 1935 г. е изпратен в Дъч Харбър (Аляска), оттам за Пърл Харбър за изпълнение на учебни задачи в състава на флота[5].

През 1936 г. е предаден на 6-ти дивизион, а на следващата година е върнат обратно в 5-ти[6]. В протежение на 2 години се занимава с подготовка в Тихия океан. В течение на 1938 г. „Луисвил“ прави поход по Тихия океан, със спирки на Хаваите, Самоа, Австралия и Таити. През есента на 1940 г. е временно преведен в 7-ми дивизион, но през цялата война се числи към 4-ти дивизион[6]. Зимата на 1940 г. участва в учения в Карибския басейн.

През 1940 г. – като неутрален кораб – извършва поход в Южна Африка, за да пренесе британско злато на сума 148 милиона долара за съхранение в САЩ[5]. Крайцера е натоварен в Саймънстаун, и се отправя за Ню Йорк. След това „Луисвил“ е преведен в Тихия океан.

На 7 декември 1941 г., по време на нападението на японците над Пърл Харбър, „Луисвил“ е на преход от остров Таракан, конвоирайки за Пърл Харбър два парахода. Оттам е изпратен в Сан Диего и включен в 17-то оперативно съединение (TF 17)[4].

През март 1942 г. в състава на 11-то съединение (TF 11) „Луисвил“ участва в операциите в района на архипелага Бисмарк и Соломоновите острови. След тези операции се връща в Пърл Харбър, оттам отплава за корабостроителницата Мар Айлънд (Сан Франциско), където получава допълнително въоръжение. На 31 май, в състава на 8-мо съединение (TF 8), крайцера е изпратен в района на Алеутските острови и по време на Операция „Котедж“ обстрелва Киска[6].

На 6 юни 1942 г. отплава от Сан Диего, и до 22 юни подсигурява прехвърлянето на американски войски на Самоа. На обратния път участва в рейдовете над Гилбъртовите острови и Маршаловите острови. По време на тях „Луисвил“ губи един от своите самолети[5].

На 11 ноември крайцера напуска Сан Франциско и съпровожда войскови транспорти за Нова Каледония, а оттам за Еспириту Санто, връща се южната част на Тихия океан, а още на 29 януари 1943 г. участва в боя при остров Ренел в състава на 67-мо съединение (TF 67)[5]. Вечерта на същият ден взема на буксир повреденият крайцер „USS Chicago (CA-29)[3].

През април 1943 г., в състава на 16-то съединение (TF 16), крайцера отново е насочен към Алеутските острови. Там участва в битката за Ату. През януари 1944 г. кораба се връща в южната част на Тихия океан, където става флагман на контраадмирал Олдендорф. На 29 януари участва в бомбардировката на атола Вотие, а след това обстрелва Рой Намюр, и остава в района на Куаджалин до края на операциите на 3 февруари.

След това, през март, нанася удари по Палау, през април участва в боевете за атола Ениветак, островите Трук, през юни поддържа десанта на Сайпан и Тиниан, а след това за Гуам. В състава на 58-мо съединение (TF 58) оказва огнева поддръжка в хода на десанта на Пелелиу[7]. На 18 октомври участва в битката в залива Лейте. След това влиза в 77-мо оперативно съединение (TF 77). В нощта на 5 януари, на прехода към залива Лингаен, крайцера получава попадения от 2 камикадзета и понася големи загуби в личния състав. Сред ранените е и командира на кораба Хикс[8]. Повреденият крайцер е изпратен за Мар Айлънд за ремонт и се връща в района на бойните действия едва през април.

На 5 юни в боевете за Окинава крайцера получава попадение от камикадзе. След ремонта, който завършва след войната, той е изпратен в Дариен (Манджурия) за евакуация на военнопленници[4], и през август-октомври подсигурява десанта на американските войски там. За службата в годините на войната „Луисвил“ е награден с 13 бойни звезди[6]. Съпровожда капитулиралите японски кораби от Циндао в Дзинсен (Корея). След войната патрулира крайбрежието на Китай. На 17 юни 1946 г. във Филаделфия крайцера е изведен в резерва[8] и се премества в Атлантическия резервен флот. На 1 март 1959 г. е изключен от военноморските регистри, а на 14 септември е продаден на търг на корпорацията Марлен Блуз (на английски: Marlene Blouse Corp), Ню Йорк[9]. Откаран е за скрап и е разкомплектован в Панама[2].

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Списък на командирите на кораба (всички командват в звание кептън)[9]
Име Оригина на името Встъпва в длъжност Издава длъжността
Маркуарт Е. Д. на английски: Marquart E. J. 15 януари 1931 декември 1932
Канага Б. Л. на английски: Canaga B. L. декември 1932 юни 1934
Матюсън Р. В. на английски: Mathewson R. W.
Лейтън Ф. Т. на английски: Leighton F. T.
Фарбер У. С. на английски: Farber W. S.
Джой Ч. Т. на английски: Joy C. T. октомври 1942 юни 1943
Уотърспуун А. С. на английски: Wotherspoon A. S. юли 1943
Хърт С. Х. на английски: Hurt S. H.
Тоунер-старши Д. К. на английски: Towner Sr. G. C.
Хикс Р. Л. на английски: Hicks, R. L.
Никсън Е. Б. на английски: Nixon E. B.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. След довъоръжаване
  2. а б ((en))  US Cruisers List: Light/Heavy/Antiaircraft Cruisers, Part 1. // Архив на оригинала от 2012-09-10. Посетен на 2012-01-26.
  3. а б в ((en))  USS Louisville (CA-28, originally CL-28), 1931 – 1959. // Архив на оригинала от 2012-09-10. Посетен на 2012-01-24.
  4. а б в ((en))  USS Louisville (CA-28). History of the USS Louisville Cruiser. // Архив на оригинала от 2012-09-10. Посетен на 2012-01-25.
  5. а б в г д ((en))  USS Louisville III (CA-28). // Архив на оригинала от 2012-10-03. Посетен на 2012-01-25.
  6. а б в г ((ru))  История создания и боевой службы тяжелых крейсеров типа Northampton. // Архив на оригинала от 2012-09-10. Посетен на 2012-01-24.
  7. ((en))  Peleliu, battle for (Operation Stalemate II) – The Pacific War's Forgotten Battle, September-November 1944. // Архив на оригинала от 2012-09-10. Посетен на 2012-01-24.
  8. а б ((en))  USS Louisville (CA 28). // Архив на оригинала от 2012-09-10. Посетен на 2012-01-25.
  9. а б ((en))  USS Lousville (CL/CA 28). // Архив на оригинала от 2012-09-10. Посетен на 2012-01-24.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. ISBN 0-85177-146-7.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Louisville (CA-28)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.