Болцано (тежък крайцер, 1932)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Болцано“
Bolzano incrociatore pesante
Bolzano in navigazione.jpg
Тежкият крайцер „Болцано“
Флаг Италия Италия
Клас и тип Тежък крайцер
Производител Gio. Ansaldo & C. в Генуа, Италия.
Живот
Заложен 11 юни 1930 г.
Спуснат на вода 31 август 1932 г.
Влиза в строй 19 август 1933 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 21 юни 1944 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 187,6/196,9 m
Ширина 20,6 m
Газене 6,8 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
10 парни водотръбни котли Yarrow-Ansaldo;
4 гребни винта;
150 000 к.с.
Скорост 36 възела
(67 km/h)
Водоизместимост 10 890 t (стандартна),
13 883 t (пълна)
Броня пояс: 70 mm;
траверси: 50 – 60 mm;
палуба: 20 – 50 mm;
барбети: 60 – 70 mm;
кули ГК: 80 mm;
бойна рубка: 100 mm
Екипаж 788 души
Далечина на
плаване
4432 морски мили при 16 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
8x2 100 mm;
4x2 37 mm;
4x2 13,2 mm картечници
Самолети 2 – 3 хидроплана;
1 катапулт
Торпеда 4x2 533 mm ТА[1]
„Болцано“
Bolzano incrociatore pesante
в Общомедия

Болцано (на италиански: Pola) e тежък крайцер на италианския флот от времето на Втората световна война. Развитие на тежките крайцери от типа „Тренто“.

Последния „вашингтонски“ крайцер на италианския флот. Наречен е в чест на град Болцано – всички италиански тежки крайцери получават имена в чест на градове, получени от Италия вследствие на Първата световна война.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Последният, седми италиански тежък крайцер, строен е като подобрен вариант на първите два италиански тежки крайцера с цел да образува с тях еднородно съединение.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Схема на крайцера.

Проекта за крайцера се създава изходя от следните изисквания: водоизместимост 10 160 тона, ско­рост 36 възела, артилерия на главния калибър от 8203 mm оръдия (същия модел, който има и типа „Зара“). Крайцера трябва да остава на вода при наводняване на 3 съседни отсека. Бронирането е същото като при типа „Тренто“.

Кораба има достатъчно голямо строително претоварване. Водоизместимост: 10 890 t (стандартна), 13 885 t (при пълно натоварване). Размери: дължина максимална – 196,9 m, ширина – 20,6 m, газене – 6,57 m (при нормална водоизместимост).

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронирането се състои от 70 mm главен брониран пояс, затварян пред барбета на първата и при последната кула на главния ка­либър от траверси със същата дебелина, и 50 mm плоска бронирана батарейна палуба (разликата спрямо типа „Тренто“ е в това, че поясът стига до носа зад барбета на пър­вата кула). Бар­бетите на кулите на главния калибър са с дебелина 60 mm, бойната рубка има 100 mm броня, ко­мандно-далекомерният пост 70 mm, кулите на главния калибър 100 mm. Бронирането дава зона на свободно маневриране от 152 mm бронебойни снаряди на дистанции от 75 до 120 кабелта.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър се състои от осем 203 mm оръдия образец 1929 г. Универсалният калибър се състои от осем двустволни установки на 100 mm оръдия.

Мелкокалибрената зенитна артилерия се състои от четири 40 mm автомата Викерс и осем 13,2 mm картечници „Бре­да“ в четири двустволни установки.

Системата за управление на огъня е същата като при крайцерите от типа „Зара“.

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

В състава на силовата установка влизат десет водотръбни котела произведени от „Ансалдо“ и четири турбини „Парсънс“. Схемата на компоновка на установката е ешелонна. Котлите произвеждат пара с работно налягане 22 kg/cm². Мощността на всяка турбина е 37 500 к.с. Общата мощност на главната енергетична установка съставлява 150 000 к.с. Крайцера има шест турбогенератора за постоянен ток с мощност по 180 кW и напрежение 220 V (сумарна мощност 1080 кW)[2] и два спомагателни дизел-генератора. Електрооборудването е аналогично с това което има поставено на тежките крайцери от типа „Зара“. На изпитанията „Болцано“ при водоизместимост 11 021 тона показва рекордна за тежък крайцер скорост от 36,81 възела при мощност 173 772 к.с. при 366 rpm. Нормалния запас гориво съставлява 1800 тона, пълния – 2260 тона. По време на службата той показва скорост 33 – 34 възела, по време на войната продължително поддържа скорост от 33 възела, като в същото време „Тренто“ и „Триест“ продължително време могат да поддържат само 30 – 31 възела. Практическата далечина на плаване на „Болцано“ съставлява 4432 мили на 16 възела, 2925 мили на 25 възела и 910 на 35 възела.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Предвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

В довоенните години службата на „Болцано“ преминава без ярки събития. След влизането му в строй той е включен в състава на 2-ра дивизия крайцери на Първа ескадра заедно с „Тренто“ и „Триест“. По време на итало-етиопската война „Болцано“ заедно с другите бойни единици подсигурява комуникациите. Както и болшинството кораби на италианския флот, той има ред походи към бреговете на Испания по време на гражданската война, осъществявайки блокада на крайбрежията. През октомври 1938 г. той конвоира 4 лайнера, на които се връщат в Италия 10 000 легионера, воювали в Испания. Заедно с другите тежки крайцери „Болцано“ нееднократно участва във военноморски паради, в т.ч. и парада на 5 май 1938 г. в чест на Адолф Хитлер.

В боевете на 1940 – 42 г.[редактиране | редактиране на кода]

След влизането на Италия във Втората световна война, „Болцано“ състои в 3-та дивизия на Втора ескадра, явяваща се бързоходното съединение на италианския флот. Крайцера има първия си бой на 9 юли 1940 г., когато става сражението при Пунто Стило. В хода на боя „Болцано“ заедно с другите тежки крайцери влиза в престрелка с леките крайцери на британците и получава три попадения от снаряди калибър 152 mm. В резултат кораба за кратко губи управление, но повредите са отстранени бързо.

В нощта на 11 към 12 ноември 1940 г. „Болцано“ се намира в Таранто и участва в отразяването на нападението на британската палубна авиация, няма повреди. След това всички крайцери на 3-та дивизия са пребазирани в Месина. На 27 ноември 1940 г., в хода на боя при нос Теулада, участва в боя с крайцерите на британците, след което се оказва под огъня на линейния крайцерHMS Renown“, но избягва попаденията.

На 28 март 1941 г. 3-та дивизия влиза в престрелка с британските леки крайцери при нос Хавдос. Боя протича на далечна дистанция и снарядите на англичаните не долитат до италианските крайцери. Появява се и възможността да се реализират довоенните планове за разгром на противника от недосегаема за него дистанция, но изстрелвайки 364 снаряда, трите италиански крайцера не постигат нито едно попадение, а те избягват сближаването поради слабото си брониране.

През април-август 1941 г. „Болцано“ участва в охраняването на италианските конвои. В хода на една от тези операции, на 25 август 1941 г., крайцера получава торпедно попадение от британската подводница „Траиумф“ (Triumph). Торпедото уцелва кърмовата част, кораба напълно губи ход и е изпратен за Месина на буксир. В хода на ремонта, през септември 1941 г., „Болцано“ попада под бомбардировка от въздуха и получава бомбово попадение, нанесло сериозни щети. След това „Болцано“ е отбуксиран в Генуа, където се ремонтира в корабостроителницата на Ansaldo до юли 1942 г.

На 12 август 1942 г. отремонтираният „Болцано“ участва в операцията на италианския флот по унищожаването на британски конвой за Малта. До стълкновение с вражеските кораби не се стига, поради нерешителността на италианското командване, но на обратния път „Болцано“, вечерта на същия ден, е атакуван от британската подводница HMS Unbroken и получава торпедно попадение в горивна цистерна. Макар при взрива да загива само един човек, възникнали силен пожар, заплашващ погребите за боезапаса и крайцера се изхвърля на плитчина при остров Панареа, където гори в течение на цялата нощ. Едва на 15 септември 1942 г. крайцера е свален от плитчината и отбуксиран в Неапол.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

„Болцано“ има по-здрав корпус и може да поддържа 33 възела. В това той е великолепен. Но той така и не успява да реализира своята висока скорост, тъй като останалата част от скоростното крило – крайцерите от типа „Тренто“ в бойна обстановка могат продължително да държат ход не повече от 30 – 31 възела.

Главният калибър на „Болцано“ има същите недостатъци, както и оръдията на останалите италиански тежки крайцери. Те имат прекомерно форсирана балистика, в резултат на което живучестта на стволовете е ниска, а разсейването на снарядите прекалено голямо. Към това трябва да се добави и близкото разположение на стволове в обща люлка, ниското групиране на снарядите, липсата на безпламенен барут и прибори за нощна стрелба. И извода е, че по ефективност на артилерията италианските тежки крайцери отстъпват на болшинството чуждестранни „еднокласници“. Това важи и за „Болцано“. И не случайно италианските моряци му дават прозвището: „Великолепно изпълнена грешка“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към юни 1940 г.
  2. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тяжёлые крейсера „Тренто“, „Триесте“, „Больцано“. Морская кампания, 2007, № 4.
  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 978-985-13-8619-8.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Больцано (тяжёлый крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.