37 mm/54 Breda Mod. 1932/1938/1939

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
37 mm/54 корабно зенитно оръдие Mod. 1932/1938/1939
37 mm/54 Breda Mod. 1932/1938/1939
Обща информация
На въоръжение в Италия Италия
Производител Breda Италия Италия
Година на производство от 1932 г.
Технически данни
Калибър, mm 37
Дължина на цевта, клб 1998/54
Тегло (бойно) 1500-5 000
Зареждане Пълнително
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +90°
(+80° сдвоената установка)
Снижение (min) -5°
(-10° сдвоената установка)
Хоризонтален -120°/+120°
Огневи възможности
Далекобойност, km 7,8 (при +45°)
5 (по височина)
Скорострелност
изстр./мин.
60 – 120[1]
37 mm/54 корабно зенитно оръдие Mod. 1932/1938/1939
37 mm/54 Breda Mod. 1932/1938/1939
в Общомедия

37 mm/54 Mod. 1932/1938/1939 е корабно автоматично зенитно оръдие с калибър 37 mm разработено и произвеждано във Италия от фирмата Breda. Състояло на въоръжение в Кралските ВМС на Италия. Има три основни модификации, различаващи се, главно, по конструкцията на артилерийската установка. Поставя се на множество типове италиански военни кораби, явява се главно средство за близката ПВО на флота във Втората световна война. Също се използва и от Кралската италианска армия във версии на мобилен и стационарен лафет.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

През 1930 г. ръководството на Кралския италиански флот поставя задача за създаване на ново автоматично зенитно оръдие предназначено за заменя на корабите на произвежданият по лиценз остарелия британски зенитен автомат „Пом-пом“. Флота иска автоматично оръдие калибър 37 – 40 mm със значително по-мощен патрон. Особено е подчертана необходимостта от пълнително подаване на боеприпасите, с идеята, че е по-надеждно[2].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Конструкцията представлява тази на увеличена мащабно картечница Hotchkiss M1929. Автоматиката на оръдието функционира по газоотводната схема с дълъг ход на газовото бутало. При оръдията от сдвоените установки газовото бутало е разположено встрани от ствола. Темпа на стрелба се задава с регулиране на газоотводния отвор и може да съставлява 60, 80 и 120 изстрела в минута. Подаването на боеприпаси се осъществява чрез шестзарядни пълнители, поставяни отгоре[2].

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Темпа на производство на италианските 37 mm зенитки е невисок, достигайки своя максимум през ноември 1941 г., когато завода в Брешиа успява да предаде 21 оръдие за месеца. На корабите на италианския флот броя на автоматите от този тип през годините на войната е недостатъчно. Най-голям брой стволове зенитки Бреда 37/54 носят новите линкорите от типа „Литорио“ – по 20 бройки в сдвоените установки модел 32 и 38[2].

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Зенитния автомат 37 mm/54 Breda се оказва, като цяло, неудачна конструкция. Основен недостатък на системата е много силната вибрация, особено проявяваща се в сдвоените установки[1]. Това принуждава италианските зенитчици да водят неприцелен заградителен огън. Често те даже предпочитат да стрелят не автоматично, а на серии единични изстрели. Бойната ефективност съответствено е невисока. Този недостатък задрасква всички достойнства на оръдието, включващи в себе си доста тежкият за 37 mm калибър снаряд, добрите балистични данни и значителната живучест на ствола[3][2]. Успяват да намалят вибрацията на оръжието едва при единичната установка модел 1939 г., в която, най-накрая, оръдието е газоотводна тръба отдолу и подаване на пълнителя отляво[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Campbell J.. Naval weapons of World War Two. ISBN 0-87021-459-4.
  2. а б в г д 37-мм пушка Breda
  3. 37 mm/54 Models 1932, 1938 and 1939

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „37 mm/54 Breda Mod. 1932/1938/1939“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.