Триест (тежък крайцер, 1926)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Триест“
Trieste
トリエステ.jpg
Тежкият крайцер „Триест“
Флаг Италия
Клас и типТежък крайцер от типа „Тренто“
ПроизводителStabilimento Tecnico Triestino в Триест, Италия.
Служба
Заложен22 юни 1925 г.
Спуснат на вода24 октомври 1926 г.
Влиза в строй21 декември 1928 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 10 април 1943 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост10 505 t (стандартна);
13 540 t (пълна)
Дължина190 m (по КВЛ)
196,96 m (максимална)
Ширина20,6 m
Газене6,8 m
Броняпояс: 70 mm;
траверси: 40 – 60 mm;
палуба: 20 – 50 mm;
барбети: 60 – 70 mm;
кули ГК: 80 mm;
бойна рубка: 100 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
10 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
150 000 к.с.
Скорост36 възела
(66 km/h)
Далечина на
плаване
4160 морски мили при 16 възела ход
Екипаж781 души
Въоръжение
Артилерия4x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 100 mm;
4x2 37 mm;
4x2 13,2 mm картечници
Торпедно
въоръжение
4x2 533 mm ТА
Самолети2 хидроплана;
1 катапулт
„Триест“ в Общомедия

Триест (на италиански: Trieste) е тежък крайцер на италианския флот от времето на Втората световна война, втори кораб от типа „Тренто“.

Заложен в корабостроителницата Stabilimento Tecnico Triestino в Триест на 22 юни 1925 г., спуснат на вода на 24 октомври 1926 г., влиза в строй на 21 декември 1928 г.

На 10 април 1943 г. е потопен от американски бомбардировачи „B-24“ в Ла Мадалена, Сардиния. Изключен от състава на флота на 18 октомври 1946 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Гибелта на „Триест“[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1942 г., с появата на Средиземноморския театър на военните действия на американските тежки бомбардировачи, престоя на италианските кораби в обичайните им бази е оценен като опасен. На 10 декември 1942 г. 3-та дивизия крайцери напуска Месина и преминава в Ла Мадалена – неголям порт на североизточния бряг на Сардиния. Въпреки това, новата стоянка е открита от американското въздушно разузнаване. На 10 април 1943 г. в 13:45 италианските кораби в Ла Мадалена са атакувани от съединение на 84 тежки бомбардировача B-17. В хода на нападението „Триест“ получава ред попадения от 1000-фунтови (454 kg) авиобомби. Крайцер получава тежки повреди, разрушени са надстройките, започва теч и пожар. Двучасовата борба за спасяване на кораба няма успех и в 16:13 „Триест“ се преобръща и потъва на дълбочина 20 m. Загуби сред екипажа – 30 убити, 50 ранени. Кораба е официално изключен от списъците на флота на 18 октомври 1946 г. заедно със систершипа.

Последваща съдба[редактиране | редактиране на кода]

През 1950 г. фирмата „Micoperi“ го изважда от водата и той е отбуксиран в Специя, където в поставен в док в очакване на продажба за скрап, на 19 май 1951 г. е купен от испанската фирма „Elcano“ за разкомплектоване на метал (испанската компания „Elcano“ е неофициален посредник между италианската фирма „Micoperi“ и ВМС на Испания, като всъщност идеята е преоборудването на кораба до самолетоносач от проекта 66), на 14 юни 1951 г. приведен в Картахена в корабостроителницата „Bazan“, на 28 август 1951 г. Главния морски щаб на Испания отменя преоборудването и го пренасочва за разкомплектоване за скрап, на 11 септември 1951 г. е преведен във Ферол, където влиза в док №2 на военноморската корабостроителница, през юли 1952 г. има ново предложение да се преоборудва до крайцер ПВО, разкомплетован е в периода 1956 до 1959 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Малов А.А., Патянин С.В. Тяжёлые крейсера „Тренто“, „Триесте“, „Больцано“. Морская компания. 2007.
  • Трубицын С. Б. Тяжёлые крейсера Италии (1927 – 1945 гг.). Самара, 2004.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Триесте (1928)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​