Триест (тежък крайцер, 1926)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Триест“
Trieste
Тежкият крайцер „Триест“
Флаг Италия
Клас и типТежък крайцер от типа „Тренто“
ПроизводителStabilimento Tecnico Triestino в Триест, Италия.
Служба
Заложен22 юни 1925 г.
Спуснат на вода24 октомври 1926 г.
Влиза в строй21 декември 1928 г.
Потъналпотопен на 10 април 1943 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост10 505 t (стандартна);
13 540 t (пълна)
Дължина197,0 m
Дължина между перпендикулярите
190,0 m
Ширина20,6 m
Газене6,8 m
Броняпояс: 70 mm;
траверси: 40 – 60 mm;
палуба: 20 – 50 mm;
барбети: 60 – 70 mm;
кули ГК: 80 mm;
бойна рубка: 100 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
12 водотръбни котли Yarrow
Мощност150 800 к.с.
(111,9 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост36 възела
(66 km/h)
Далечина на
плаване
4160 морски мили при 16 възела ход ;
Запас гориво: 2214 t
Екипаж781 души
Кръстен в чест наград Триест
Въоръжение
Артилерия4x2 203 mm;
Зенитна артилерия6x2 100 mm;
4x2 37 mm;
4x2 13,2 mm картечници
Торпедно
въоръжение

4x2 533 mm ТА
Самолети1 катапулт;
2 хидроплана
„Триест“ в Общомедия

Триест (на италиански: Trieste) е тежък крайцер на италианския флот от времето на Втората световна война, втори кораб от типа „Тренто“.

На 10 април 1943 г. е потопен от американски бомбардировачи „B-24“ в Ла Мадалена, Сардиния. Изключен от състава на флота на 18 октомври 1946 г.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Тежкият крайцер „Триесте“ е заложен в корабостроителницата на Триесткия технически завод (на италиански: Stabilimento Tecnico Triestino) в Триест на 22 юни 1925 г., спуснат на вода на 24 октомври 1926 г., влиза в строй на 21 декември 1928 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът „Триест“ в течение на цялата си служба оперира в Средиземно море. През 1929 г. заедно с „Тренто“ извършва поход до Барселона.

През 1933 г. заедно с крайцерите „Тренто“ и „Болцано“ сформира втора морска дивизия. През 1934 г. ВМС на Италия са реорганизирани, и „Тренто“, „Болцано“ и „Триест“ сформират Трета морска дивизия с пристанище на базиране в Месина. През 1935 г., за кратко време, е флагмански кораб на 3-та дивизия крайцери[1].

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

С началото на Втората световна война „Триест“ е включен, в състава на 3-та дивизия крайцери, в състава на Втора ескадра. През август 1940 г. става флагмански кораб на адмирал Луиджи Занзонети (на италиански: Luigi Sansonetti). Корабът участва в много от битките на италианския флот в Средиземно море: сражението при Пунта Стило (9 юли 1940 г.), боя при нос Спартивенто (27 ноември 1940 г.) боя при нос Матапан (27 − 28 март 1941 г.).

На 9 ноември 1941 г. крайцерът участва в боя за конвоя „Дуйсбург“.

На 21 ноември 1941 г. крайцерът е повреден в резултат на попадение на торпедо, изстреляно от британската подводница HMS Utmost. Наводнени са три котелни отделения, но екипажът съумява да спаси кораба и да го докара до Месина. До лятото на 1942 г. крайцерът се намира в ремонт.

В течение на 11 – 13 август 1942 г. „Триест“ взема участие в операция „Пиедестал“ по прехващането на британски конвой за Малта. Впоследствие, поради дефицит на гориво, крайцерът практически не излиза в морето.

Гибелта на „Триест“[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1942 г., с появата на Средиземноморския театър на военните действия на американските тежки бомбардировачи, престоят на италианските кораби в обичайните им бази е оценен като опасен. На 10 декември 1942 г. 3-та дивизия крайцери напуска Месина и преминава в Ла Мадалена – неголям порт на североизточния бряг на Сардиния. Въпреки това, новата стоянка е открита от американското въздушно разузнаване. На 10 април 1943 г. в 13:45 италианските кораби в Ла Мадалена са атакувани от съединение на 84 тежки бомбардировача B-17. В хода на нападението „Триест“ получава ред попадения от 1000-фунтови (454 kg) авиобомби. Крайцерът получава тежки повреди, разрушени са надстройките, започва теч и пожар. Двучасовата борба за спасяване на кораба няма успех и в 16:13 „Триест“ се преобръща и потъва на дълбочина 20 m. Загуби сред екипажа – 30 убити, 50 ранени. Корабът е официално изключен от списъците на флота на 18 октомври 1946 г. заедно със систършипа.

Последваща съдба[редактиране | редактиране на кода]

През 1950 г. фирмата „Micoperi“ го изважда от водата и той е отбуксиран в Специя, където в поставен в док в очакване на продажба за скрап, на 19 май 1951 г. е купен от испанската фирма „Elcano“ за разкомплектоване на метал (испанската компания „Elcano“ е неофициален посредник между италианската фирма „Micoperi“ и ВМС на Испания, като всъщност идеята е преоборудването на кораба до самолетоносач от проекта 66), на 14 юни 1951 г. приведен в Картахена, в корабостроителницата „Bazan“, на 28 август 1951 г. Главния морски щаб на Испания отменя преоборудването и го пренасочва за разкомплектоване за скрап, на 11 септември 1951 г. е преведен във Ферол, където влиза в док №2 на военноморската корабостроителница, през юли 1952 г. има ново предложение да се преоборудва до крайцер ПВО, разкомплетован е за метал в периода от 1956 до 1959 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. incrociatori classe trento – brevi note // Архивиран от оригинала на 2021-08-19. Посетен на 2021-08-19.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Малов А.А., Патянин С.В. Тяжёлые крейсера „Тренто“, „Триесте“, „Больцано“. Морская компания, 2007.
  • Трубицын С. Б. Тяжёлые крейсера Италии (1927 – 1945 гг.). Самара, АНО Истфлот, 2004.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – London: Conway Maritime Press, 1980. – ISBN 0-85177-146-7
  • Все крейсера Второй Мировой/С. В. Патянин, А. В. Дашьян, К. С. Балакин, М. С. Барабанов, К. В. Егоров – М.,Яуза, ЭКСМО, 2012 – 512 с.;ил. ISBN 5-699-19130-5
  • Каторин Ю. Ф. Крейсеры. Часть 2. СПб, „Галея-Принт“, 2008, 172 с, ил. ISBN 978-5-8172-0134-5
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. – Annapolis, Maryland, U.S.A. : Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Giorgio Giorgerini, La guerra italiana sul mare. La Marina fra vittoria e sconfitta 1940—1943

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Триесте (1928)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​