Аоба (тежък крайцер, 1926)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Аоба“
青葉 重巡洋艦
AobaTrial.jpg
Тежкият крайцер „Аоба“, 1937 г.
Флаг Япония Япония
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Аоба“
Производител Mitsubishi Nagasaki Shipyard в Нагазаки, Япония.
Живот
Поръчан Юни 1923 г.
Заложен 4 февруари 1924 г.
Спуснат на вода 25 септември 1926 г.
Влиза в строй 20 септември 1927 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 28 юли 1945 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 183,48/185,17 m
Ширина 16,5 m
след модернизацията: 17,56 m
Газене 5,66 m (след модернизацията)
Задвижване 4 парни турбини Mitsubishi-Parsons;
12 парни водотръбни котли Kampon (10 след модернизацията);
4 гребни винта;
102 000 к.с.
110 000 (след модернизацията) през 1939 г.
Скорост 34 възела
(63 km/h)
Водоизместимост 8300 t (стандартна),
10 583 t (пълна)[1]
След модернизацията:
8 738 t (стандартна),
11 660 t (пълна)[2]
Броня пояс: 76 mm;
палуба: 32 – 35 mm;
кули ГК: 25 – 19 mm;

След модернизацията е добавена 35 mm броня на мостика и
57 mm барбети
Екипаж 622 души
657 след модернизацията
Далечина на
плаване
7000 морски мили при 14 възела ход (проектна)
8 000 (след модернизацията)
Радиолокационна
станция (РЛС)
1943: Тип 21;
1944: Тип 22 № 4
Въоръжение
Артилерия 3x2 200 mm;
Зенитна артилерия:
4x1 120 mm;
2 7,7 mm картечници
След модернизацията:
3x2 203 mm;
4x1 120 mm;
4x2 25 mm;
2x2 13,2 mm Тип 93 картечници
Самолети 1 хидроплан Тип 14
1 катапулт (от 1928 – 1929 г.)
След модернизацията:
до 2 хидроплана
Тип 90;
1 катапулт
Торпеда 6x2 610 mm ТА Тип 12
(12 торпеда Тип 8)
След модернизацията:
2x4 610 mm ТА Тип 92;
(16 торпеда Тип 93)
„Аоба“
青葉 重巡洋艦
в Общомедия

Аоба (на японски: 青葉 重巡洋艦) е тежък крайцер[Коментари 1] на Императорските ВМС на Япония, главен кораб на типа „Аоба“.

Има активно участие в бойните действия на Тихоокеанския театър на военните действия през Втората световна война в периода 1941 – 1944 г. Потопен е от американската авиация на 28 юли 1945 г. в Куре.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Схема на крайцер от типа „Aоба“

Построяването на корабите от този типа е свързана с реализацията на „Новата корабостроителна програма по замяна на корабите според условията на Вашингтонския договор от 1923 г.“. През 1922 г. е прието решението да се построят шест нови тежки крайцера. Четири от тях са класически пример за крайцерите „вашингтонски тип“ с водоизместимост 10000 тона и 10 200-мм оръдия (бъдещия тип Миоко). Два трябва да имат характеристики, близки до вече строящите се два крайцера от типа Фурутака, в перспектива да съставят с тях съединение от четири еднородни кораба. Крайцерите получават условното название „крайцери от среден тип“. Бъдещия Аоба се счита за втори по време на залагане в серията, за това и в документите се числи като „крайцер среден тип №2“ или „крайцер клас А №4“. Поръчката за строителство е дадена през юни 1923 г., а самият кораб е заложен в корабостроителницата на „Мицубиши“ в Нагазаки на 18 септември 1923 г. Кораба по традиция получава название по името на планината Аобасан в префектура Мияги. Името се използва в японския флот за първи път. Оценената стойност на крайцера е 15 милиона йени.

Първоначално крайцера трябва да бъде поредния кораб от типа Фурутака, но на етапа на проектирането, по инициатива на Морския Генерален Щаб, в него са внесени съществени изменения, довели до това, че новата двойка тежки крайцери се води отделен тип. Най-сериозни са измененията във въоръжението: вместо еднооръдейни кули на главния калибър са поставени двуоръдейни, поставени са и по-мощни зенитни оръдия. Изменени са размерите на комините и надстройките, предвидено е поставянето на катапулт. В резултат при новите кораби са значително надвишени всички нормални предели на претоварване, а пълната водоизместимост превишава 9800 тона. Увеличава се газенето и съответно се намалява височината на надводния борд, намалява се скоростта и далечината на плаване. Значително се влошава и устойчивостта на кораба.[3]

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Артилерийско въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Главният калибър се състои от шест 200-мм оръдия с дължина на ствола 50 калибра тип 3, поместени в три двуоръдейни кули модел „С“. Оръдейните установки, приети на въоръжение през 1926 г., имат ъгъл на възвишение 40°, което осигурява далечина на стрелба от 26 километра. Поставянето на масивните двуоръдейни кули вместо еднооръдейните „полукули“ модел „А“ позволява да се увеличи далечината на стрелба, повишава скорострелността, намалява умората на прислугата, особено, работещата за подаването на боезапаса, прави самото подаване по-надеждно и защитено. Но в същото време това води до значително увеличение на теглото почти с 126 тона. Освен това, двуоръдейните кули се оказват прекалено колеми за тези крайцери – след изпитателните стрелби корпуса и палубата около кърмовата кула трябва да се укрепяват.

Замяната на артилерията на главния калибър е една от главните задачи на модернизациите в периода 1938 – 40 г. На Аоба са поставени нови 203,2-мм оръдия тип 2 №1 с максимален ъгъл на възвишение от 40 градуса и далечина на стрелбата почти 29 километра. Вече крайцера може да използва и по-тежките и ефективни „гмуркащи се“ снаряди от типа 91.[4] През октомври 1942 г. една от кулите е напълно разрушена в боя при нос Есперанс, а тъй като няма с какво да се замени, то тя е временно демонтирана а отвора в палубата е покрит с 25-мм стоманена плоча. В крайна сметка, към февруари 1943 г. броя на оръдията на главния калибър се съкращава до четири. Кулата е ремонтирана и върната на нейното място по време на следващия ремонт на крайцера през есента на 1943 г[5].

Зенитно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Средния калибър, основната задача на който е ПВО на кораба се състои от четири 120-мм артилерийски оръдия „тип 10“ с дължина на ствола 45 калибра, във флота едва от 1926 г. Те са поставени в еднооръдейни установки модел „В“ без щитове с ръчно обслужване. През 1930 г. установките модел „В“ са заменени с установки със щит и електрохидравлично задвижване модел „В“, за които са направени неголеми спонсони. В хода на модернизацията 1938 – 40 г. не успяват да поставят по-съвършените сдвоени 127-мм установки поради прекомерно голямото им тегло и габарити. За това на Аоба са оставени 120-мм оръдия и заменят само системата за управление на артилерийския огън.

За близката защита от самолети на мостика има две 7,7-мм картечници Люис, които се импортират от Англия и са приети на въоръжение през 1925 г. Тези картечници са прекалено тежки и ненадеждни. Като цяло зенитното въоръжение на кораба е явно недостатъчно, което е характерно за всички японски военни кораби построени през 1920-те г. През 1932 г. отстрани на носовата надстройка са изградени спонсони за две четирицевни установки за 13,2-мм картечници Хочкис на подставки с ръчно обслужване, които в Япония се наричат 13-мм картечници тип 93.[4]

Трицевна установка на 25-мм зенитни оръдия тип 96

В хода на модернизацията 1938 – 40 г. около втория комин са поставени четири сдвоени 25-мм автоматични оръдия тип 96, а вместо четирицевните установки за 13-мм картечници са поставени сдвоени. По време на ремонта на кораба в края на 1942 и началото на 1943 г. са поставени две трицевни 25-мм установки (една вместо кулата от ГК №3, втора вместо 13-мм картечници. В крайна сметка общия брой на 25-мм оръдия достига 14 единици.

Когато Аоба е повреден за пореден път, по време на ремонта в Куре, кулата на ГК е върната на мястото ѝ и трицевната установка с 25-мм оръдия е демонтирана. За да се компенсира отслабването на зенитната артилерия в района на гротмачтата са поставени две сдвоени установки от същия калибър. Но най-радикалното усилване на зенитното въоръжение е направено през юни 1944 г., когато по време на ремонта в Сингапур кораба получава две трицевната 25-мм установки: на носовата надстройка и на кърмата. Към този момент японското командване активно насища всички кораби с тези автомати, за това по целия кораб са сложени още 15 единични установки. Те не получават каквито и да е системи за управление на огъня, за това и тяхната бойна ценност е ниска, но номинално в средата на 1944 г. броя на тези оръдия достига 36 единици. Намирайки се в Куре в края на войната кораба фактически се използва като плаваща батарея за ПВО, за това на него са допълнително поставени още четири сдвоени 25-мм оръдия.[6]

Торпедно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Макар първоначално опасното торпедно въоръжение за крайцерите от типа „А“ да не се предвижда, то все пак е поставено. Морския Генерален щаб планира, че нощните битки с масирано използване на торпедно оръжие ще станат един от основните видове бой. За това въоръжаването на крайцерите с торпеда става задължително условие. На Аоба са поставени направо шест двутръбни неподвижни торпедни апарата Тип 12. Общия брой на торпедата достига 24 единици от Тип 8 г. №2 с калибър 610-мм.

По време на модернизацията 1938 – 40 г. торпедните апарати Тип 12 са заменени с два четиритръбни подвижни апарата със щитове на горната палуба отстрани на катапулта. От 1940 г. тези крайцери носят по 16 торпеда Тип 93: 8 се намират в ТА, а останалите по 4 побордно – в затворени стелажи пред апаратите на колелца, което позволява бързо да се извършва презареждането.[4]

Авиационно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Хидросамолета Kawanishi E7K
Хидросамолета Nakadjima E8N

Тъй като крайцерите от типа „А“ са предназначени най-вече за разузнавателни цели, то, по искане на МГЩ, поставянето на авиационен катапулт е напълно логично. Първоначално кораба влиза в строй без него, но още през 1929 г. получава катапулт тип Куре №1, работещ със сгъстен въздух. В През 1929 г. и двата крайцера получават хидросамолет Йокосука K1Y, които остават до края на 1931 г. След година крайцерите получават хидросамолети Накаджима E2N.

По време на модернизацията е поставен нов барутен катапулт тип Куре №2 модел 5. Авиацията на крайцера е представена от два разузнавателни хидросамолета Каваниши E7К и Накаджима Е8N: един на катапулта, другия – на платформа зад триногата гротмачта, която получава и по-мощен кран. От ноември 1940 г. до септември на следващата корабите временно носят по един самолет от тези типове.[4]

Хидросамолета Aichi E13A
Хидросамолета Mitsubishi F1M

В течение на лятото и есента на 1942 г. хидросамолетите Каваниши E7К на Аоба са сменени с разузнавачите Аичи Е13А1. След ремонта през февруари 1943 г. крайцера вместо един от двата Е13А, получава един коректировчик Мицубиши F1M2. Тези самолети той носи до април 1943 г., когато отново е повреден. След ремонта, от ноември 1943 г. и до декември 1944-та, когато е разоръжен в Куре, той носи 1 – 2 коректировчика F1M. От декември крайцера няма самолети.[7]

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Довоенен период[редактиране | редактиране на кода]

Крайцера Аоба на изпитания в периода на модернизацията. Декември 1938 г.

След влизането си в строй Аоба е приписан към морския окръг Йокосука, но още през 1932 г. е преведен в окръга Куре, към който са приписани до изключването им от списъците на флота. Крайцера, заедно с еднотипния Кинугаса действат в състава на 5-та дивизия крайцери.[Коментари 2] В течение на 1932 г. кораба се намира в резерва. През май 1933 г. крайцера е преведен в състава на 6-та дивизия крайцери, ставайки неин флагмански кораб (през 1936 г. временно се числи в състава на 7 дивизия крайцери). От 1 декември 1936 г. Аоба е отново въведен в резерва, в който трябва да се намира до началото на модернизацията през лятото на 1937 г. Но разрастващия се конфликт с Китай отлага началото на модернизацията и крайцера е използван за превозване на войски в района на бойните действия. На 1 септември 1937 г. кораба отново изваден в резерва. Първоначално модернизация на тежките крайцери тип Фурутака и Аоба, не се предвижда, тъй като съгласно новата 10 годишна корабостроителна програма за 1937 – 45 г. е предвидено изваждането им от състава на флота при достигане на пределната 20 годишна възраст и построяването, вместо тях, на шест нови кораба. Но поради претовареността на корабостроителниците, през 1936 г., е все пак решено да се проведе тяхната модернизация.[4].

Модернизацията включва в себе си, преди всичко, стандартизация и подобряване на въоръженията (основното, зенитното, торпедното и авиационното), поставянето на по-съвършена система за управление. Заменени са с нефтени котлите със смесено отопление, което позволява да се увеличи далечината на хода (8000 км при скорост 12 възела). При модернизацията водоизместимостта на кораба се увеличава, но благодарение на поставянето на нови були, с по-голям размер, устойчивостта на кораба е подобрена.

С края на модернизацията, на 15 ноември 1940 г., крайцера Аоба влиза в състава на 6-та дивизия като флагмански кораб. Заедно с крайцера Како той съставя 1-ви отряд на дивизията. До края на октомври 1941 г. крайцера участва в тренировки във водите на метрополията. На 30 ноември 1941 г. 6 дивизия се насочва за островите Бонин. Аоба е флагмански кораб на контраадмирал Аритомо Гото.

Начало на войната в Тихия океан[редактиране | редактиране на кода]

6-та дивизия, базирайки се на Бонинските острови трябва да прикрива операциите против американската база на остров Гуам. Съединението още на 4 декември излиза в морето, но слабо укрепения Гуам е превзет още на 10 декември без вмешателството на тежките кораби. На 12 декември крайцерите пристигат в базата на атола Трук. Но превземането на другата американска база в Тихия океан – остров Уейк от първия опит е неуспешно. Поради заплахата от ответни мерки от страна на американското командване, към повторната атака над острова са привлечени значителни сили на японския флот. 6-та дивизия крайцери излиза в морето на 13 декември 1941 г., осъществявайки прикритието на операцията и се връща в базата едва на 10 януари 1942 г. след превземането на острова. [8]

След това епицентъра на бойните действия се премества югозападно, където са задействани почти всички японски тежки крайцери. Но най-слабите, крайцерите на 6-та ескадра, са оставени на Трук. През януари 1942 г. Аоба, заедно с другите крайцери от дивизията прикриват стоварването на японските десанти в Рабаул и Кавиенг. На 21 януари, в хода на операцията, крайцера спасява от водата екипажа на австралийска летяща лодка, свалена преди четири дни от японските палубни самолети на самолетоносача Шокаку.[9] След това, през март 1942 г. 6-та дивизия отново пристига в Рабаул. Базирайки се там, японските крайцери (6-та и 18-та дивизии) прикриват десантите на източното крайбрежие на Нова ГвинеяЛае и Саламуа), островите Бугенвил, Шортланд и Манус.

Следващ етап на японското настъпление в този район става операцията за превземане на Порт Морсби. Крайцерите на 6-та дивизия, заедно с лекия самолетоносач Шохо, влизат в състава на групата за Прикритие на оперативното Съединение „МО“. В началото на май съединението се насочва към Коралово море. Против тях излизат две оперативни съединения (Task Force) на американския флот (11-то и 17-то). Срещата на противниците води до сражението в Коралово море. Сутринта съединението за прикритие е атакувано от американската авиация на с самолетоносачите USS Lexington (CV-2) и USS Yorktown (CV-5). Корабите на 6-та дивизия със своето слабо зенитно въоръжение не могат да окажат сериозно противодействие и да попречат на потопяването на самолетоносача Шохо (свалени са едва 3 от 93 самолета). Самите крайцери не получават повреди само заради това, че всички самолети се съсредоточават върху атаки над самолетоносача. Резултата от сражението е отказа от превземане на Порт Морсби. На 16 май крайцера Аоба се връща на Трук, а след това плава до метрополията за провеждането на планов ремонт. Ремонта и докуването са от 22 май до 16 юни.[10]

Кампания при Соломоновите острови[редактиране | редактиране на кода]

След ремонта в Япония Аоба се връща в югозападния район, базирайки се в Рабаул. 6-та дивизия влиза в състава на сформирания 8-ми Флот под командването на вицеадмирал Микава. След получаване на съобщенията за десанта на американците на остров Гуадалканал основните сили на 8-ми Флот (5 тежки крайцера, 2 леки крайцера и разрушител) излизат в морете. В нощта на 9 август съединението на Микава атакува съюзния флот, разположен северно от Гудалканал. Крайцера Аоба изиграва голяма роля в боя при остров Саво. Хидросамолетите на крайцера на два пъти (сутринта и през деня на 8 август) провеждат успешно разузнаване на вражеското 62 оперативно съединение (6 тежки и 2 леки крайцера и 15 разрушителя), своевременно определяйки разделението на силите на противника. През нощта японските крайцери, построени в килватерна колона, последователно атакуват на две групи съюзните кораби. Аоба, бидейки флагман на 6 дивизия се движи втори след тежкия крайцер Тьокай.

Боя при остров Саво. Крайцера Куинси под обстрела на японските кораби

Първа е подложена на атака южната група съюзни кораби. За 6 минути са тежко повредени тежките крайцери Чикаго и Канбера. На този етап от боя Аоба не получава попадения. След това е атакувана северната група. Този път боя е по-ожесточен, тъй като американските крайцери (Астория, Винсенс, Куинси) успяват да открият ответен огън. В торпеден апарат на левия борд на крайцера попада снаряд неустановен калибър, предизвиквайки пожар. Но, тъй като от 16 торпеда 13 вече са изстреляни, сериозните повреди са избегнати. За времето на боя Аоба изстрелва по противника 182 снаряда, а също и 13 торпеда. Точно да се определи, какви именно кораби са поразени от неговите оръдия и апарати е невъзможно, но, съдейки по характера на боя, попадения има във всички кораби на противника. Японският крайцер няма загуби, с изключение екипажа на разузнавателен самолет, който не се връща от поредното задание.[11]

Независимо от успеха в морското сражение, американците успешно се закрепят на Гуадалканал и борбата за него приема позиционен характер. Крайцерите на 6-та дивизия (без потопения по-рано крайцер Како) влизат в състава на Групата за Прикритие на Съединенията на Южните Морета. В края на август 1942 г. те участват в боя при Източните Соломонови острови, но не влизат в боен контакт с противника. Само хидросамолетите на крайцерите (в т.ч. и Аоба) извършват нападение над аеродрума Хендерсън.

През целия септември крайцера се намира в района на островите Шортланд, прикривайки операциите по снабдяването на гарнизона на Гуадалканал. По-голямата част от подкрепленията пристигат на разрушители (т.нар. Токийски експрес), което не позволява да се прехвърли на острова тежко въоръжение. В началото на октомври японско командване планира операция за доставката на тежко въоръжение с транспортни съдове. Неутрализацията на американската авиация трябва да се осъществи с дневни атаки на собствената авиация и нощен обстрел от крайцерите на 6-та дивизия. Проведената операция в нощта на 11 октомври води до боя при нос Есперанс, по време на който ударната група японски крайцери е неочаквано атакувана от 64 оперативно съединение на американския флот (2 тежки крайцера, 2 леки крайцера и 5 разрушителя).

Повредения крайцер Аоба след боя при нос Есперанс. 13 октомври 1942 г.
Контраадмирал А. Гото

Японското съединение начело с Аоба под общото командване на контраадмирал Гото, не подозирайки за присътствието на американските кораби веднага се оказва под съсредоточения огън на противника. Още повече, че веднага след първите залпове адмирала, заблуждавайки се, че се намира под огъня на собствените си кораби, заповядва да поемат обратен курс, движейки се надлъжно на вражеския строй по този начин. Крайцера Аоба получава множество попадения от 155-мм и 203-мм снаряди. Един от първите снаряди детонира на мостика на флагмана и смъртоносно ранява контраадмирал Гото (той умира на следващия ден). Командването приема началник щаба, капитан 1-ви ранг, Кикунори Киджима. Всичко за 25 минути на боя крайцера получава, по различни данни, до 40 попадения. Убити са 8 офицера и 71 матроса. Кулите на главния калибър №2 и №3 са изведени от строй, като третата кула изгаря напълно. Унищожени са почти всички системи за управление на артилерийския огън, няколко зенитни оръдия и прожектори, катапулта. Надстройките на кораба получават повреди. Въпреки това, в утрото на 12 октомври, крайцер в съпровождение на Кинугаса успява да се добере до остров Шортланд и вечерта на следващия ден отплава за Трук. На 15 октомври за оглед на повредите по кораба пристига командващия японския флот Исороку Ямамото. На 18 октомври Аоба отплава за Куре, където пристига за ремонт и модификация на 22 октомври.[12] Ремонта на кораба продължава до 15 февруари 1943 г. На крайцера временно е демонтирана 3-тата кула на главния калибър, усилено е зенитното въоръжение, поставена е нова мачта. Кораба получава нови хидросамолети.[13]

Кампания през 1943 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 15 февруари завършилия своя ремонт крайцер е причислен към Осми Флот и отплава за Трук, а след това за Рабаул. На 4 март Аоба пристига в Кавиенг. След месец, на 3 април, намиращия се на швартова стоянка крайцер около 14.30 е атакуван от самолети В-25 от състава на 43-та бомбардировъчна група на 5-то Въздушно Съединение. По време на атаката пилотите използват новия метод на топ-мачтовото бомбомятане, постигайки няколко близки разрива и едно попадение от 227-кг бомба в десния борд зад гротмачтата на Аоба. В торпеден апарат №1 се взривяват двете бойни глави на торпедата Тип 93, което предизвиква пожар в машинното отделение №2. В кърмовата част се образува 3-метрова пробойна. Пожара е потушен към 15.20 с помощта на разрушителя Хацудзуки. Дадена е заповед да се отбуксира крайцера в Трук, но независимо от изпомпването на водата, наводняването на кърмовата част продължава толкова бързо, че Аоба в 19.35 трябва спешно да бъде завлечен на плитчина и оставен с крен 6 градуса. На следващия ден ремонтната база Ямабико Мару започва изпомпване на водата и поправка на пробойната. На 20 април Аоба изплува, на следващия ден е взет на буксир от крайцера Сендай и на 25 април е доведен до Трук. Там с помощта на ремонтния съд Акаши на него е направен временен ремонт, завършил на 25 юли, след което крайцера на свой ход отплава за Куре, за основен ремонт.

Има няколко варианта за последващата съдба на повредения крайцер. Първият ит тях предвижда преправянето на Аоба в „авионосен крайцер“ със съхраняване на кули №1 и №2 и поместване на мястото на кърмовата на 6 хидросамолета. Съществува и план за преправянето му на ескадрен танкер със замяната на половината котелни и машинни отделения с горивни цистерни и намаляване на скоростта до 25 възела. Но в крайна сметка най-лесният и бърз вариант се оказва обикновен ремонт на кораба със запазването на неговото първоначално предназначение. Крайцера пристига в Куре на 1 август и до 24 ноември 1943 г. на него се изпълняват ремонтните работи. За това време е ремонтирана и върната на нейното място кулата на ГК, разрушена по време на бой при нос Есперанс. Освен ремонта, кораба получава радарната установка „Тип 21“, по-мощни прожектори. Тъй като ремонта е непълен, скоростта на крайцера се снижава до 28 възела.[14]

Кампания през 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

С края на ремонта Аоба, 25 ноември, е прикрепен към Първи Южен Експедиционен Флот (Флот на Югозападния район). На 24 декември той пристига в Сингапур, където престоява до 27 февруари 1944 г., понякога провеждайки учения на рейда Линг Роудз. От 3 до 9 януари той има рейс за превозването на войски в Пенанг, а от 23 до 27 януари рейс за Андаманските острови. На 25 февруари Аоба влиза в състава на 16-та дивизия крайцери, вместо тежкия крайцер Ашигара.[15]

През март 1944 г. крайцера участва в поредния рейд на японския флот в Индийския океан. Съединението под командването на контраадмирал Н. Саконджу (тежките крайцери Тоне, Чикума и Аоба. На 9 март южно от Кокосовите острови е потопен британския параход Бехар. Но тъй като той успява да подаде предупредителен сигнал, операция е отменена. На 25 март съединението се връща в Сингапур. В периода април – май 1944 г. крайцера основно осъществява транспортни операции. На 23 април участва в спасяването на екипажа на разрушителя Амагири, загинал от магнитна мина на 23 април. В края на април той е пребазиран на Филипините.[16]

През юни 1944 г. крайцера на два пъти взема участие в неуспешния опит да се доставят подкрепления на остров Биак, който е подложен на атака от американския флот. Съединението на контраадмирал Н. Саконджу (Аоба, лекия крайцер Кину, 2 минни заградителя и 3 разрушителя) трябва да доставят 2500 човека подкрепления от Филипините. Операцията се прикрива от съединение, състоящо се от линкора Фусо и 2 тежки крайцера. Но, поради прекалено ранното им откриване, операцията е отменена от командването на Флота и корабите се връщат в базата. Втория опит е осъществяван само от разрушителите, а Аоба осъществява далечното прикритие на операцията, която също е неудачна. В хода на операцията крайцера, на 6 юни, е атакуван от 11 американски бомбардировача B-24. Боя продължава почти час, в хода на което за отразяване на атаките е използвана артилерията на главния калибър. Кораба не получава повреди но не успява и да свали макар и един вражески самолет.[9] Японското командване не изоставя идеята да окаже помощ на Биак, планирайки да използва даже линкорите Ямато и Мусаши, но в средата на юни започват атаките над Марианските острови и флота започва да се готви за генералното сражение.[17]

Аоба не е задействан в тази операция и не участва в сражението при Марианските острови. Вместо това е насочен за Сингапур, където през юли крайцера преминава докуване и модернизация. За пореден път е усилено зенитното въоръжение, поставен е новия радар „Тип 22“. След това кораба излиза на Линг Роудз, където престоява в готовност и учения до 21 октомври. На 11 октомври Аоба получава леки повреди (огънати са бордовите броневи плочи) при сблъсък с крайцера Кину

Към това време започва нахлуването на американците на Филипините и всички боеспособни кораби са хвърлени в боя в хода на грандиозното морско сражение за Филипините. На 16-та дивизия крайцери, начело с Аоба, е отведена второстепенната роля превоз на войски в Манила в качеството на транспортно съединение. На 21 октомври съединение отплава от Линг за Манила. На 23 октомври в 04.30 Аоба е торпилиран от подводницата SS-243 Брим. От шест изстреляни торпеда в крайцера попада едно. Попадението е в десния борд срещу „многострадалното“ носово машинно отделение №2, което е наводнено. Крайцера получава крен 13 градуса, взет е на буксир от Кину и доведен в Манилския залив. По време на незабавния ремонт той, на 24 и 29 октомври, е подложен на атаки от палубната авиация на 38-мо оперативно съединение. След изпомпване на водата от наводнените отсеци и ремонт на единия от турбоагрегите крайцера успява да даде 5-възлов ход и на 5 ноември отплва от Манила в състава на конвой.[18] Кораба представлява добра мишена за подводниците, но охраняването на конвоя неутрализира всички опити да се атакува кораба от страна на американската лодка SS-310 Бетфиш. На следващия ден Аоба отново избягва попаденията, макар три американски лодки да пускат по конвоя общо 23 торпеда. На 12 декември 1944 г. крайцера Аоба пристига в Куре.[9]

Гибел на кораба[редактиране | редактиране на кода]

Аоба в Куре след капитулацията на Япония. 9 октомври 1945 г.

Японските корабостроителници нямат възможности да се осъществят бърз ремонт на голям кораб вече. Аоба, на 28 февруари 1945 г., е прекласифициран в резервен кораб. Неговото леко зенитно въоръжение е за пореден път усилено след въздушните рейдове над Куре от 19 март. На 20 юни Аоба отново е прекласифициран в специален стражеви кораб, но швартован в корабостроителницата на флота в Куре, той се използва като зенитна плаваща батарея. По време на нападенията на самолетите на 38-мо оперативно съединение, на 24 юли, крайцера получава едно пряко попадение и няколко близки разрива. Бомба с тегло 227 кг попада в носовата част по левия борд и, взривявайки се, разрушава средната палуба и обшивката, след което водата наводнява четири отсека. Тежка бомба се взривява около машинно отделение №3, разрушавайки обшивката на корпуса на дължина около 10 метра. Около 22 часа кораба ляга на грунта в съседство с брега при военната корабостроителница на дълбочина около 7 метра, получавайки поради релефа на дъното крен на десния борд от 9 градуса.[19]

В утрото на 28-ми при атака на 10 самолета на същото съединение седящия на грунта Аоба получава още едно пряко попадение от 227-кг бомба, която пронизва горната и средната палуби при основите на носовата надстройка при десния борд. В резултат е наводнено котелно отделение №1 и изчислителния пост под бронепалубата. През деня примерно същия брой самолети постигат три преки попадения вдясно от гротмачтата.

В 16.00 при атака на високолетящи бомбардировачи В-24 на 7-мо Въздушно Съединение Аоба отново е поразен от бомби. Най-малко три 227-кг уцелват кърмата, зад кула на ГК №3, напречно на корпуса, разчупвайки го така, че се отделя кърмата. Командира на кораба заповядва да се напусне крайцера. В последващите дни започват демонтаж на леко достъпното и не залято от водата въоръжение и оборудване.

Отчет на капитана на кораба пред американска комисия. Повреди, причинени на крайцера „Аоба“ в резултат на бомбени попадения
1. Попадения.
24 юли: 1 пряко попадение, 1 близък разрив
28 юли: 8 преки попадения, много близки разриви
2. Текущо състояние на кораба.
Вследствие тежките повреди, причинени на корпуса на кораба от многобройни преки попадения и близки разриви на бомби, кораба приема много вода и ляга на грунта. Кърмовата част на корпуса на кораба се отчупва.
3. Размери на спасителните работи.
Цялото леко достъпно и не залято от водата въоръжение и оборудване е свалено от кораба и кораба е изоставен.
4. Подробности от нападенията.
а) Нападението от 24 юли
С 06 ч. 15 м. до 16 ч. 00 м. авионосните самолети непрекъснато нападат крайцера „Аоба“ В течение на деня нападения провеждат около 30 самолета „Груман“. Те достигат до едно пряко попадение в носовата част на кораба, освен това една бомба пада много близко до кърмовата част по левия борд в района на втория комин. Близко падналата до кораба бомба причинява следните разрушения: напълно са наводнени всички машинни и котелни отсеци №4, 5, 6 и 7. В 10 ч. 00 м. кораба губи плавучест и ляга на грунта.
б) Нападението от 28 юли
Около 10 самолета „Груман“ атакуват крайцера сутринта, и след това и след пладне. Кораба получава четири преки попадения и се запалва. В 16 ч. 00 м. самолети Б-24 провеждат още едно нападение и постигат четири и даже повече преки попадения в кърмата, в резултат на което тя се отчупва. Кораба е напуснат вследствие на всичките тези повреди. [20]

На 15 август Аоба, за последен път, е прекласифициран в резервен кораб, а на 20 ноември е изключен от списъците на флота. Корпуса на бившия крайцер още повече потъва под водата по време на тайфуна от 18 септември 1945 г. Останките на Аоба са извадени и разкомплектовани за скрап в съседната корабостроителницата на компанията Харима Шипбилдинг (преди корабостроителница на флота в Куре) в периода 1946 – 47 г.[21][22]

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

Otani Shiro 1 април 1927 – 15 ноември 1927
Inoue Choji 15 ноември 1927 – 10 декември 1928
Higurashi Toshiu 10 декември 1928 – 30 ноември 1929
Katagiri Eikichi 3011.1929 – 1 декември 1930
Koga Mineichi 1 декември 1930 – 1 декември 1931
Hoshino Kurayoshi 1 декември 1931 – 15 ноември 1932
Koike Shiro 15 ноември 1932 – 15 ноември 1932
Sugiyama Rokuzo 15 ноември 1932 – 20 февруари 1934
Mikawa Gunichi 20 февруари 1934 – 15 ноември 1934
Goga Keijiro 15 ноември 1934 – 15 ноември 1935
Hiraoka Kumeichi 15 ноември 1935 – 15 ноември 1937
Hirose Sueto 15 ноември 1937 – 15 ноември 1939
Akiyama Katsuzo 15 ноември 1939 – 1 ноември 1940
Mori Tomoichi 1 ноември 1940 – 25 юли 1941
Hisamune Sojiro 25 юли 1941 – 10 ноември 1942
Araki Tsutau 10 ноември 1942 – 31 декември 1942
Tawara Yoshioki 31 декември 1942 – 24 февруари 1943
Yamamori Kamenosuke 21 февруари 1943 – 1 юни 1944
Yamazumi Chusaburo 1 април 1944 – 1 януари 1945
Murayama Seiroku 1 януари 1945 – 20 ноември 1945

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. При влизането му в строй е класифициран като крайцер 1-ви клас (ито дзюнъйокан, по водоизместимост), от 1931 г. като клас A (ко-кю дзюнъйокан, с 8-дюймов главен калибър, т.е. тежък).
  2. Термина „дивизия“ най-често се споминава като превод на японската дума „сентай“, в този контекст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 805
  2. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 806
  3. Александров Ю. И. Тяжелые крейсера Японии. Хищники Империи. М.:Эксмо,2016. С. 29 – 30
  4. а б в г д Сулига С. В. Японские тяжёлые крейсера. Том 1. История создания, описание конструкции, предвоенные модернизации. АОЗТ „ПФ“ 1996.
  5. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 61,70
  6. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 87 – 106
  7. Александров Ю. И. Тяжелые крейсера Японии. Хищники Империи. М.:Эксмо,2016. С. 30 – 31
  8. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 10
  9. а б в Bob Hackett и др. IJN AOBA: Tabular Record of Movement. // JUNYOKAN!. Combinedfleet.com, 1997.
  10. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 23 – 26
  11. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 38 – 43
  12. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 48 – 50
  13. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 61
  14. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 70
  15. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 76
  16. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 82
  17. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 81
  18. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 97
  19. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 108
  20. Кампании войны на Тихом океане. Материалы комиссии по изучению стратегических бомбардировок авиации Соединённых Штатов Под ред.: адмирала флота Советского Союза Исакова И.С. М.: Воениздат, 1956, с. 446
  21. Сулига С. В. Японские тяжелые крейсера. Том 2 …, 1997, с. 110
  22. Александров Ю. И. Тяжелые крейсера Японии. Хищники Империи. М.:Эксмо,2016. С. 33 – 37

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Александров Ю.И.. Тяжелые крейсера Японии. Хищники Империи. 178 с.. ISBN 978-5-699-89527-4.
  • Александров Ю.И.. Боевые корабли мира. Тяжелые крейсера Японии. Часть 1. 88 с..
  • Апальков Ю.В.. Боевые корабли японского флота. Крейсера. 10.1918 – 1945 гг.: Справочник. 156 с..
  • Сулига С.. Японские тяжелые крейсера. Том 2. Участие в боевых действиях, военные модернизации, окончательная судьба. 120 с.. ISBN 5-7559-0020-6.
  • Сулига С.. Японские тяжелые крейсера. Том 1. История создания, описание конструкции, предвоенные модернизации. 120 с.. ISBN 5-7559-0020-5.
  • Bob Hackett и др. IJN AOBA: Tabular Record of Movement. // JUNYOKAN!. Combinedfleet.com, 1997.
  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. 882 с.. ISBN 1-86176-058-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Аоба (тяжёлый крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.