Сендай (лек крайцер, 1923)
Сендай (на японски: 川内) е лек крайцер на Императорските ВМС на Япония, главен кораб на едноименния тип крайцери. Служи по времето на Втората световна война, флагмански кораб на флотилия разрушители.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерите от типа „Сендай“ се строят в Япония в рамките на корабостроителната програма „осем-осем“: първият кораб е планирано да се приемв на въоръжение през 1921 г., обаче Вашингтонското морско съглашение води до отмяната на строителството отначало на последните четири крайцера от дадения тип, а след това и на четвъртия крайцер. Японският флот в крайна сметка решава да се концентрира в строителството на тежки крайцери[3].
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Леките крайцери от типа „Сендай“ са последващо продължение на серията леки крайцери тип „Нагара“ с водоизместимост 5500 т, съхранявайки подобен външен вид, енергетическата установка и въоръжението. Техните котли, обаче, са разположени по-удачно: на тях има 4 парни турбини, а не 3, което дава по-високата скорост от 35 възела. „Сендай“ и „Джинзу“ се различават по носа с наклонен форщевен, а на достроения по-късно „Нака“ носът е с развал към бордовете, което е по-характерно за тежките крайцери[3].
На всеки кораб на носа има хангар за хидросамолети, но до поставянето на специален катапулт, през 1929 г., нито един от тези крайцери не носи хидросамолети. По-късно катапултът е свален, а между 1934 и 1937 г. катапулт е поставен на задната палуба. Въоръжението им са седем 140-мм корабни оръдия Тип 3 със защитни щитове, две 76-мм корабни оръдия Тип 41 без щитове и две 13,2-мм зенитни картечници Тип 93. Торпедно въоръжение – осем торпеда Тип 93 в четири сдвоени торпедни апарата[4], по-късно са заменени с два четиритръбни апарата[5]. Броня – 64 мм за броневия пояс и 29 мм за бронираната палуба.
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
Начало на службата[редактиране | редактиране на кода]
„Сендай“ е построен от компанията Mitsubishi в нейната корабостроителница в Нагасаки. На 29 април 1924 г., след завършване на строителството му, той е официално включен в състава на флотилията, патрулираща по река Яндзъ в Китай. Изиграва ключева роля във второто Шанхайско сражение на първите етапи от Втората японо-китайска война, по-късно прикрива от морето десантите на японски войски в Южен Китай.
В югоизточна Азия[редактиране | редактиране на кода]
На 20 ноември 1941 г. „Сендай“ става флагмански кораб на 3-та ескадра разрушители под командването на контраадмирал Шинтаро Хашимото. В момента на нападението над Пърл Харбър „Сендай“ съпровожда транспортни съдове, на които се намират войските на 25-та японска армия на генерал-лейтенант Томоюки Ямашита, плаващи за превземането на Британска Малайя. На 7 декември 1941 г., в 23:45 „Сендай“ и ескадра разрушители, където влизат разрушителите „Аянами“, „Исонами“, „Шиниками“ и „Уранами“, откриват огън по Кота Бару. В отговор на това седем бомбардировача Lockheed Hudson на КВВС на Австралия извършват нападение над японците, потопявайки един транспорт и повреждайки още два други.
На 9 декември подводницата „I-65“ съобщива за приближаването на Force Z на КВМС на Великобритания, където влизат линкора „Принс оф Уелс“ (HMS Prince of Wales), линейния крайцер „Рипалс“ (HMS Repulse) и група разрушители. Отчетът е приет от „Сендай“, който предава съобщението на вицеадмирал Джисабуро Одзава, намиращ се борда на тежкия крайцер „Чокай“, обаче поради проблем със връзката за разшифроването му е необходимо час и половина, още повече, че съставът на група „Z“ е недооценен – там влизат и торпедоносци от 22-ра въздушна флотилия, базираща се във Френски Индокитай. На 19 декември, при Кота Бару в Южнокитайско море, подводницата на КВМС на Нидерландия „O-20“ открива „Сендай“, съпровождащ втория Малайски конвой от 39 транспорта. В 11:15 от „Сендай“ излита хидросамолет Kawanishi E7K2, който открива „O-20“ и пуска срещу нея бомби, а към атаката се включват също така и разрушителите „Аянами“ и „Югири“, който пускат дълбочинни бомби. В същата нощ „O-20“ изплува на повърхността за презареждане на батареите си, и пламъците на нейните двигатели издават подводницата – „Уранами“ я потопява.
В края на декември 1941 – януари 1942 г. „Сендай“ участва в съпровождането на още три конвоя с десант. На 10 януари 1942 г., по време на четвъртото такова съпровождане американската подводница „Сий дрегън“ (USS Seadragon (SS-194)) засича конвоя и изстрелва две торпеда по последния транспорт, без да го уцели. На 26 януари „Сендай“ и охраняемият от него конвой са подложени на обстрел от страна на разрушителите „Танет“ (HMS Thanet (H29)) и „Вампайър“ (HMAS Vampire (D68)) на разстояние 80 морски мили (148 км) к северно от Сингапур. Торпедната атака на съюзните кораби не се увенчава с успех, а ответния артилерийски огън от разрушителя „Шираюки“ и крайцера „Сендай“ водят до потъването на „Танет“. „Вампайър“ отплава за Сингапур, без да получи повреди. От февруари до март „Сендай“ участва в прикритието на десанта на Суматра, охраната на морското крайбрежие и патрулиране на Молукския пролив, през който се опитват да преминат британските и холандските съдове от Сингапур. В края на март „Сендай“ подсигурява прикритието на десанта на батальон на 18-та дивизия в Порт Блеър (Андамански острови). В края на април се връща в Сасебо, където влиза за ремонт.
Атолът Мидуей[редактиране | редактиране на кода]
На 29 май 1942 г. „Сендай“ напуска Основните сили на Обединения флот и отплава към атола Мидуей. Основните сили се намират на разстояние 600 морски мили (110 км) от 1-ва авианосна ударна група на вицеадмирал Чуичи Нагумо и не влизат в боя против американците. „Сендай“ се връща в Куре на 14 юни 1942 г., даже без да участва в битката.
Кампания на Соломоновите острови[редактиране | редактиране на кода]
На 15 юли 1942 г. 3-та ескадра разрушители е включена в състава на Южния флот за прикритие на нахлуването в Бирма и рейда в Индийския океан, пристигайки на 31 юли в Мергуй. Обаче във връзка с десанта на американците на Гуадалканал редица от операциите в Индийския океан са отменени, и „Сендай“ се насочва към Макасар, Давао и Трук за съпровождане на конвоите за Рабаул (Нова Британия), за Бугенвил и Шортлендските острови. През септември „Сендай“ пристига в Тулаги, а на 12 септември заедно с разрушителите „Шикинами“, „Фубуки“ и „Судзукадзе“ обстрелва летището Хендерсън Фийлд. През ноември на същата година „Сендай“, носейки служба при Соломоновите острови, участва в първите две битки за Гуадалканал и даже е обстрелян от 406-мм главни оръдия на линкора „Вашингтон“ (USS Washington (BB-56)).
На 25 февруари 1943 г. „Сендай“ влиза в състава на 8-ми флот на вицеадмирал Гунъичи Микава и в течение на април носи служба около Рабаул. През май, с връщането си в Сасебо, крайцерът е модернициран: 140-мм оръдие № 5 е свалено, но са поставени две трицевни 25-мм зенитни оръдия Тип 96 и радар Тип 21. На 25 юни модификацията е завършена, и „Сендай“ се връща през юли на островите Трук. На 7 юли 3-та ескадра разрушители е оглавена от контраадмирал барон Мацуи Идзюин, и в течение на трите последващи месеца „Сендай“ се занимава с охраната на конвоите с подкрепления, отиващи към Буин (Папуа Нова Гвинея) и на Шортлендските острови. На 18 юли, около остроа Коломбангара, неговата група е нападната от торпедоносци Grumman TBF Avenger от базата на Корпуса на морската пехота на САЩ на Гуадалканал, а след два дни и от бомбардировачи B-25 Mitchell, при което по крайцерът няма повреди.
На 1 ноември 1943 г. върху крайцера пуска бомби тежък бомбардировач B-24 Liberator, но без попадения. На 2 ноември в залива Императрица Августа японският флот, при опит да укрепи отбраната на Бугенвил, се сблъсква с 39-та оперативна група на ВМС на САЩ, където влизат леките крайцери „Кливланд“ (USS Cleveland (CL-55)), „Колумбия“ (USS Columbia (CL-56)), „Монпелие“ (USS Montpelier (CL-57)) и „Денвър“ (USS Denver (CL-58)), а също така разрушителите „Стенли“ (USS Stanly (DD-478)), „Чарлз Осбърн“ (USS Charles Ausburne (DD-570)), „Клакстън“ (USS Claxton (DD-571)), „Дайсън“ (USS Dyson (DD-572)), „Конвърс“ (USS Converse (DD-509)), „Фуут“ (USS Foote (DD-511)), „Спенс“ (USS Spence (DD-512)) и „Татчър“ (USS Thatcher (DD-514)). В разпореждане на японците са крайцерите „Миоко“, „Хагуро“, „Сендай“ и „Агано“, а също и разрушителите „Шигуре“, „Самидаре“, „Ширацую“, „Наганами“, „Вакацуки“ и „Хацукадзе“. На разстояние от 6,9 км американските разрушители са засечени от радара на разрушителя „Шигуре“, и той прави завой надясно, изстрелвайки осем торпеда. „Сендай“ също завива надясно и едва не се врязва в „Шигуре“. Във връзка с тези объркващи маневри на японците всичките четири крайцера на американците получават възможност да водят огън от 6-дюймовите си оръдия по крайцера, и още след първия оръдеен залп попаденията предизвикват пожар на крайцера.
Към следващото утро „Сендай“ и „Хацукадзе“ отиват на дъното. Капитан Сьодзи и 184 члена на екипажа загиват, на борд от разрушителите са взети 236 оцелели. На 3 ноември 1943 г. адмирал Мацуи Идзюин и още 75 оцелели членове на екипажа на крайцера са спасени от японската подводница „RO-104“. „Сендай“ е окончателно изключен от списъка на Императорския флот на 5 януари 1944 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lacroix, Wells 1997, с. 794.
- ↑ а б в Лакруа и Уэллс 1997, с. 797.
- ↑ а б Stille 2012, с. 27 – 30.
- ↑ Gardner 1985, с. 238.
- ↑ RV Petrel – IJN Jintsu
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- David Brown. Warship Losses of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-914-X.
- Andrieu D'Albas. Death of a Navy: Japanese Naval Action in World War II. Devin-Adair Pub, 1965. ISBN 0-8159-5302-X.
- Paul S. Dull. A Battle History of the Imperial Japanese Navy, 1941 – 1945. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1978. ISBN 0-87021-097-1.
- David C. Evans, Mark R. Peattie. Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-192-7.
- Robert Gardner. Conway's All the World's Fighting Ships, 1906 – 1921. Conway Marine Press, 1985. ISBN 0-85177-245-5.
- Stephen Howarth. The Fighting Ships of the Rising Sun: The drama of the Imperial Japanese Navy, 1895 – 1945. Atheneum, 1983. ISBN 0-689-11402-8.
- Hansgeorg Jentschura, Dieter Jung, Peter Mickel. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1977. ISBN 0-87021-893-X.
- Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese Cruisers of the Pacific War. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-311-3.
- Mark Stille. Imperial Japanese Navy Light Cruisers 1941 – 45. Osprey, 2012. ISBN 1-84908-562-5.
- M.J. Whitley. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-141-6.
- Richard Worth. Fleets of World War II. Da Capo Press, 2001. ISBN 0-306-81116-2.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- SENDAI light cruisers (1924 – 1925) ((en))
- CombinedFleet.com: Sendai class ((en))
- CombinedFleet.com: Sendai history ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Сендай (лек крайцер, 1923)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сэндай (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |