Нака (лек крайцер, 1925)
Нака (на японски: 那珂) е лек крайцер на Императорските ВМС на Япония, третият кораб от крайцерите тип „Сендай“. Служи по времето на Втората световна война. Флагмански кораб на флотилия разрушители.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерите от типа „Сендай“ се строят в Япония в рамките на корабостроителната програма „осем-осем“: първият кораб е планирано да се приемв на въоръжение през 1921 г., обаче Вашингтонското морско съглашение води до отмяната на строителството отначало на последните четири крайцера от дадения тип, а след това и на четвъртия крайцер. Японският флот в крайна сметка решава да се концентрира в строителството на тежки крайцери[3].
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Леките крайцери от типа „Сендай“ са последващо продължение на серията леки крайцери тип „Нагара“ с водоизместимост 5500 т, съхранявайки подобен външен вид, енергетическата установка и въоръжението. Техните котли, обаче, са разположени по-удачно: на тях има 4 парни турбини, а не 3, което дава по-високата скорост от 35 възела. „Сендай“ и „Джинзу“ се различават по носа с наклонен форщевен, а на достроения по-късно „Нака“ носът е с развал към бордовете, което е по-характерно за тежките крайцери[3].
На всеки кораб на носа има хангар за хидросамолети, но до поставянето на специален катапулт, през 1929 г., нито един от тези крайцери не носи хидросамолети. По-късно катапултът е свален, а между 1934 и 1937 г. катапулт е поставен на задната палуба. Въоръжението им са седем 140-мм корабни оръдия Тип 3 със защитни щитове, две 76-мм корабни оръдия Тип 41 без щитове и две 13,2-мм зенитни картечници Тип 93. Торпедно въоръжение – осем торпеда Тип 93 в четири сдвоени торпедни апарата[4], по-късно са заменени с два четиритръбни апарата[5]. Броня – 64 мм за броневия пояс и 29 мм за бронираната палуба.
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерът „Нака“ е построен от компанията Mitsubishi в Йокохама на 30 ноември 1925 г. На 26 ноември 1941 г. става флагман на 4-та флотилия разрушители под командването на контраадмирал Шьоджи Нишимура. По време на нападението над Пърл Харбър участва в нахлуването на Южните Филипини в състава на 3-ти флот на вицеадмирал Ибо Такахаши, съпровождайки транспортните съдове с личния състав на 48-ма пехотна дивизия на борда. Крайцерът е леко повреден в резултат на обстрел от страна на бомбардировачи Boeing B-17, изтребители Seversky P-35 и Curtiss P-40 на Далекоизточните сили на ВВС на САЩ в състава нае въздушните сили на Армията на САЩ.
През януари 1942 г. 4-та флотилия разрушители участва в десантите на холандска Ост-Индия, съпровождайки 2-ри отряд морската пехота от Куре и бригадата „Сакагучи“, които участват в боевете за Таракан и Баликпапан (Борнео)[6]. На 24 януари 1942 г. ,по време на десанта на японците в Баликпапан, подводницата HNLMS „K XVIII“ на КВМС на Нидерландия, намираща се в надводно положение заради лошото време, изстрелва четири торпеда по крайцера „Нака“, но безрезултатно. Адмирал Нишимура заповядва на крайцера и разрушителите да настигнат подводницата, което отново е неуспешно. В отговор 5-та оперативна група на ВМС на САЩ в състав разрушителите „Перът“ (USS Parrott (DD-218)), „Поуп“ (USS Pope (DD-225)), „Джон Д. Форд“ (USS John D. Ford (DD-228)) и „Пол Джонс“ (USS Paul Jones (DD-230)) атакува незащитения конвой, потопявайки няколко транспортни съда. В края на февруари същата година 4-та флотилия съпровожда транспортните кораби с личен състав на 48-ма пехотна дивизия за последващите японски десантирания на Макасар, Целебеш и източна Ява. Начело на конвоя плават 2-ра флотилия разрушители, оглавляема от лекия крайцер „Джинзу“, и тежките крайцери „Начи“ и „Хагуро“[7]. „Нака“ участва в битката в Яванско море против нидерландския флот, сражавайки се на 27 февруари в центъра на събитията. На този ден, в 15:47, в бой влизат, освен крайцерите „Хагуро“, „Начи“ и „Джинзу“, разрушителите „Инадзума“, „Юкикадзе“, „Токицукадзе“, „Амацукадзе“ и „Хацукадзе“, „Ушио“, „Садзанами“, „Ямакадзэ“ и „Кавакадзе“. От страна на нидерландския флот, под командването на контраадмирал Карел Дорман са два тежки крайцера „Ексетър“ (HMS Exeter) и „Хюстън“ (USS Houston (CA-30)), три леки крайцера „Де Ройтер“ (Hr. Ms. De Ruyter) (флагмански кораб), „Ява“ (Hr. Ms. Java) и „Пърт“ (HMAS Perth (D29)) и девет разрушителя: „Електра“ (HMS Electra), „Енкаунтър“ (HMS Encounter), „Юпитер“ (HMS Jupiter), „Кортенар“ (Hr. Ms. Kortenaer), „Вите де Вит“ (Hr.Ms. Witte de With) и разрушителите от стар тип „Олден“ (USS Alden (DD-211)), „Джон Д. Едуардс“ (USS John D. Edwards (DD-216)), „Джон Д. Форд“ (USS John D. Ford (DD-228)) и „Пол Джонс“ (USS Paul Jones (DD-230))[8]. В 16:03 в боя влизат „Нака“ и ескадрата разрушители: „Асагумо“, „Минегумо“, „Мурасаме“, „Харукадзе“, „Самидаре“ и „Юдачи“. Отначало са пуснати 43 торпеда Тип 93 от разстоянияе около 14,8 км, с които е потопен разрушителя „Кортенар“. Общо са изстреляни 72 торпеда с оглед и 8 торпеда от „Нака“, но японците нямат нито едно попадение след първия залп. „Асагумо“ се сближава на изстрел разстояние с „Електра“ и в резултат на боя потопява с оръдейни залпове британския разрушител, а „Юпитер“ отива на дъното след взрив в холандска морска мина. Към полунощ са торпилирани „Де Ройтер“ и „Ява“, в резултат на попадения на торпеда детонират боеприпасите на борда на съдовете. Боят продължава на следващия ден вече в Зондския пролив, но „Нака“ не участва там.
През март на същата година крайцерът „Нака“ патрулира акваторията между Ява и Целебеш, обаче на 14 март екипажът получава заповед да оглави силите за нахлуване на остров Рождество. В похода тръгват „Нака“, крайцерите от 16-ти дивизион „Нагара“ и „Натори“, разрушителите от 9-ти дивизион „Минегумо“ и „Нацугумо“, разрушителите от 22-ри дивизион „Сацуки“, „Минадзуки“, „Фумидзуки“ и „Нагацуки“, разрушителите от 16-ти дивизион „Амацукадзе“ и „Хацукадзе“, танкерът „Акебоно-мару“ и транспортните кораби „Кимишима-мару“ и „Кумагава-мару“[9]. На 31 март 1942 г. десантът е осъществен без съпротива, обаче намиращата се неподалеч американска субмарина „Сийулф“ (USS Seawolf (SS-197)) дава два торпедни залпа по „Нака“. Първите четири торпеда пропускат в първия ден, а на 1 април, след пуск на две торпеда едно попада в десния борд на крайцера в съседство с котел № 1. „Натори“ отбуксира повредения съд в залива Бантам (Ява) за ремонт, а след това, със собствени сили, „Нака“ се добира до Сингапур. Щетите са толкова сериозни, че съда влиза за ремонт през юни и остава в резерва на флота до април 1943 г.
Точно една година след атаката при остров Рождество „Нака“ е включен в 14-ти крайцерски дивизион на контраадмирал Кендзо Ито, пристигайки на островите Трук на 30 април заедно с крайцера „Исудзу“. В течение на няколкото последващи месеца „Нака“ превозва войски между Маршаловите острови и Науру. На 21 октомври „Нака“ и „Исудзу“ отплават от Шанхай, охранявайки конвой от транспортни средства. На 23 октомври конвоят е прехванат от субмарината „Шад“ (USS Shad (SS-235)) в Източнокитайско море, която пуска 10 торпеда, но нито едн от тях не попада в крайцера. На 3 ноември, на 60 морски мили (111 км), северно от Кавиенг бомбардировачи B-24 Liberator на 13-та въздушна армия на САЩ извършват авионападение над конвоя: „Нака“ като по чудо не пострадва. На 5 ноември конвоят пристига в Рабаул, когато там се извършва нападение от американски самолети. „Нака“ получава неголеми повреди от пикиращи бомбардировачи, излетели от палубите на самолетоносачите „Саратога“ (USS Saratoga (CV-3)) и „Принстън“ (USS Princeton (CVL-23)). На 23 ноември крайцерът напуска водите на остров Понпей и се насочва към атола Тарауа с подкрепления, обаче още преди пристигането му там американците завземат острова.
От 17 до 18 февруари 1944 г. „Нака“ помага на лекия крайцер „Агано“, който е торпилиран ден преди това от субмарината „Скейт“ (USS Skate (SS-305)). Веднага след потеглянето на „Нака“ срещу Трук е извършено авионападение от силите на 58-ма оперативна група (Task Force 58), в хода на което са потопени 10 бойни кораба (два крайцера, четири разрушителя и четири спомагателни съда) и 31 транспорта, унищожени са 200 самолета и са повредени над 100. Вследствие на това японската база на островите Трук е напълно унищожена. На 35 морски мили (65 км) западно от островите „Нака“ е нападнат от три вълни самолети тип „Curtiss SB2C Helldiver“ и „Grumman TBF Avenger“ с бордовете на самолетоносачите „Бънкър Хил“ (USS Bunker Hill (CV-17)) и „Коупенс“ (USS Cowpens (CVL-25)). Екипажът отбива две от вълните, но в хода на третата корабът е ударен от торпеда и авиобомба. В резултат на взрив крайцерът се пречупва надве и потъва.
Около 240 члена на екипажа загиват, около 210, начело с капитан Сутедзава, са взети на борда от американски патрулни съдове. Крайцерът „Нака“ е изключен от списъка на Императорския флот на 31 март 1944 г.
Коментари[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Изначално крайцерът „Нака“ е заложен на 10 юни 1922 г., но неговият корпус е разрушен на стапела по време на Великото земетресение в Канто.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 796.
- ↑ Lacroix, Wells 1997, с. 794.
- ↑ а б Stille 2012, с. 27 – 30.
- ↑ Gardner 1985, с. 238.
- ↑ RV Petrel – IJN Jintsu
- ↑ L. Klemen. The capture of Tarakan Island, January 1942 // Forgotten Campaign: The Dutch East Indies Campaign 1941 – 1942. 1999 – 2000. Архивиран от оригинала на 2011-07-26. Посетен на 2023-03-24.
- ↑ Klemen, L. The conquest of Java Island, March 1942 // Forgotten Campaign: The Dutch East Indies Campaign 1941 – 1942. 1999 – 2000. Архивиран от оригинала на 2011-07-26. Посетен на 2023-03-24.
- ↑ Walling, Bloodstained Sands: U.S. Amphibious Operations in World War II, p. 38
- ↑ L. Klemen. The Mystery of Christmas Island, March 1942 // Forgotten Campaign: The Dutch East Indies Campaign 1941 – 1942. 1999 – 2000. Архивиран от оригинала на 2016-01-21. Посетен на 2023-03-24.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- David Brown. Warship Losses of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-914-X.
- Andrieu D'Albas. Death of a Navy: Japanese Naval Action in World War II. Devin-Adair Pub, 1965. ISBN 0-8159-5302-X.
- Paul S. Dull. A Battle History of the Imperial Japanese Navy, 1941 – 1945. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1978. ISBN 0-87021-097-1.
- David C. Evans, Mark R. Peattie. Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-192-7.
- Robert Gardner. Conway's All the World's Fighting Ships, 1906 – 1921. Conway Marine Press, 1985. ISBN 0-85177-245-5.
- Stephen Howarth. The Fighting Ships of the Rising Sun: The drama of the Imperial Japanese Navy, 1895 – 1945. Atheneum, 1983. ISBN 0-689-11402-8.
- Hansgeorg Jentschura, Dieter Jung, Peter Mickel. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1977. ISBN 0-87021-893-X.
- Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese Cruisers of the Pacific War. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-311-3.
- Mark Stille. Imperial Japanese Navy Light Cruisers 1941 – 45. Osprey, 2012. ISBN 1-84908-562-5.
- M.J. Whitley. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-141-6.
- Richard Worth. Fleets of World War II. Da Capo Press, 2001. ISBN 0-306-81116-2.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- SENDAI light cruisers (1924 – 1925) ((en))
- Jon Parshall, Bob Hackett, Sander Kingsepp, Allyn Nevitt. Sendai-class Light Cruiser // Combinedfleet.com. Посетен на 2016-07-23. (на английски)
- CombinedFleet.com: Naka history ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Нака (лек крайцер, 1925)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нака (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |