Агано (лек крайцер, 1941)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Агано“
阿賀野
Japanese cruiser Agano.jpg
Лекият крайцер „Агано“, октомври 1942 г. в Сасебо
Флаг Япония Япония
Клас и тип Лек крайцер от типа „Агано“
Производител Aрсенал на флота в Сасебо, Япония.
Живот
Заложен 18 юни 1940 г.
Спуснат на вода 22 октомври 1941 г.
Влиза в строй 31 октомври 1942 г.[1]
Изведен от
експлоатация
потопен на 17 февруари 1944 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 162 m
Ширина 15,2 m
Газене 5,6 m
Задвижване 4 парни турбини „Kampon“;
6 парни водотръбни котли „Kampon“;
4 гребни винта;
100 000 к.с.
Скорост 35 възела
(65 km/h)
Водоизместимост 6652 t (стандартна)
7 590 t (пълна)
Броня пояс: 55 – 60 mm;
палуба: 20 mm;
кули ГК: 19 mm;
Екипаж 726 души
Далечина на
плаване
6000 морски мили при 18 възела ход
Радиолокационна
станция (РЛС)
Тип 21
(след модернизацията от 1943 г.)
Въоръжение
Артилерия 3x2 152 mm;
Зенитна артилерия:
2x2 76 mm Тип 98;
2x3 25 mm;
2x13 mm картечници Тип 93;
След 1943 г.:
2x2 76 mm Тип 98;
2x2 и 4x3 25 mm
Самолети 2 хидроплан Тип 0;
1 катапулт
Торпеда 2x4 610 mm ТА Тип 92 модел 4;
16 торпеда Тип 93
Други 16 дълбочинни бомби
„Агано“
阿賀野
в Общомедия

Агано (на японски: 阿賀野) е лек крайцер на Императорските ВМС на Япония, главен кораб на едноименния проект крайцери. Името си носи в чест на реката Агано течаща в префектурите Фукушима и Ниигата в Япония.

Описание на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Леките крайцери тип „Агано“ са проектирани като бързи леко въоръжени командни кораби за съединенията разрушители или подводници, и са предназначени да заменят леките крайцери от предходните типове, проектирани скоро след края на Първата световна война.

Служба във флота[редактиране | редактиране на кода]

Построен в Морския арсенал на Сасебо, Агано е завършен към 31 октомври 1942 г. и първоначално е приписан към 10-та ескадра разрушители на японския 3-ти флот. На 16 декември 1942 г. Агано участва в своята първа бойна операция, заедно със самолетоносача Дзюнъ йо и други кораби осъществява ескортиране на конвой с войски за Вевек и Маданг на Нова Гвинея.

Агано впоследствие участва в евакуацията на японските войски от Гуадалканал, след което кораба преминава неголяма модернизация и ремонт, за да влезе в състава на мощното съединение кораби, събирано за контраатаката на американските войски, десантирали на остров Атту от архипелага Алеутски острови. Но към този момент японските войски са разбити, и американците завършват превземането на острова, за това операцията е отменена.

През юни 1943 г. Агано е изпратен в Морския арсенал на Куре за модернизация, по време на която е поставен надводен радар тип 21 и десет 25 mm зенитни автомата на две сдвоени и две трицевни установки в допълнение към двете трицевни, увеличавайки общия им брой до шестнадесет. След преминаване на ремонта и сух док Агано е изпратен към Трук в архипелага Каролински острови с голямо съединение японски кораби. Независимо от това, че кораба нееднократно е откриван от американски подводници и атаката над самолетоносача Дзуйхо, Агано без повреди достига до Трук, откъдето превозва войски в Рабаул.

Агано влиза в състава на съединението, което трябва да прихване американските сили при Ениветок през септември 1943 г., но те не са открити. Следващия опит за прихващане на американските войски, през октомври, също завършва неуспешно. Въпреки това, на 2 ноември 1943 г., в рамките на поддръжката от флота на отбраната на Рабаул Агано участва в голямото сражение (Битка в залива Императрица Августа) против американско съединение кораби, в което са загубени крайцера Сендай и разрушителя Хацукадзэ. След три дни, след завръщането в Рабаул, Агано едва не е потопен в резултат на авионалета на авиогрупите на американските самолетоносачи Саратога и Принстън, но получава само леки повреди, загива един член на екипажа. Флота излиза в морето за прихващане на американските кораби, но операцията е отменена и корабите се връщат в Рабаул на 7 ноември 1943 г.

В залива на Рабаул торпедо, хвърлено от американски торпедоносец Grumman TBF Avenger, по време на нападението уцелва Агано в района на кърмата, причинявайки тежки повреди и ранявайки контраадмирал Морикадзу Осуги. На следващият ден заедно с три други кораба Агано се насочва за Трук, но по пътя е торпилиран от американската подводница Скамп. Подводницата Албакор също опитва да предприеме атака, но е спряна с хвърляне на дълбочинни бомби. Агано е взет на буксир от кораб на същия тип, Ноширо и връща в Трук на 16 ноември 1943 г.

След три месеца спешен ремонт Агано вече може да използва два от четирите си винта и е отплава от Трука вечерта на 15 февруари 1944 г. за Япония за провеждане на основен ремонт. Кораба е ескортиран от разрушителя Оите. Изминавайки само едва 160 мили на север от Трук, в 16:50 на 16 февруари, крайцера получава попадение от две торпеда от подводницата Скейт, които нанасят критически повреди. От екипажа 726 човека само 523 са спасени от Оите, и в 05:17 на следващия ден Агано потъва в точката 10°11′ с. ш. 151°42′ и. д. / 10.183333° с. ш. 151.7° и. д..

При завръщането му на Трук Оите, на 18 февруари, е потопен от торпедоносци „Авенджър“ по време на Операция Хейлстоун, в резултат на което се спасяват само двадесет човека от екипажа на разрушителя. Целият екипаж на Агано загива, издирваният са безуспешни.

Агано е изключен от списъците на флота на 31 март 1944 г.

Командири[редактиране | редактиране на кода]

  • 15.2.1942 – 5.8.1943 капитан 1-ви ранг (тайса) Ко Накагава(на японски: 中川浩);
  • 5.8.1943 – 17 ноември 1943 капитан 1-ви ранг (тайса) Хироши Мацубара (на японски: 松原博);
  • 17 ноември 1943 – 17.2.1944 капитан 1-ви ранг (тайса) Такамото Мацуда (на японски: 松田尊睦).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lacroix, Japanese Cruisers, с. 794.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Brown, David. Warship Losses of World War Two. Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-914-X.
  • D'Albas, Andrieu. Death of a Navy: Japanese Naval Action in World War II. Devin-Adair Pub, 1965. ISBN 0-8159-5302-X.
  • Dull, Paul S.. A Battle History of the Imperial Japanese Navy, 1941 – 1945. Naval Institute Press, 1978. ISBN 0-87021-097-1.
  • Evans, David. Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941. Naval Institute Press, 1979. ISBN 0-87021-192-7.
  • Howarth, Stephen. The Fighting Ships of the Rising Sun: The drama of the Imperial Japanese Navy, 1895 – 1945. Atheneum, 1983. ISBN 0-68911-402-8.
  • Jentsura, Hansgeorg. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-893-X.
  • Lacroix, Eric и др. Japanese Cruisers of the Pacific War. Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-311-3.
  • Whitley, M.J.. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-141-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Агано (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.