Леки крайцери тип „Агано“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леки крайцери тип „Агано“
阿賀野型軽巡洋艦
Japanese cruiser Agano.jpg
Лекият крайцер „Агано“
Флаг Япония Япония
Клас и тип Леки крайцери от типа „Агано“
Производител Aрсенал на флота в Сасебо и др., Япония.
Живот
Заложен 18 юни 1940 г.
Спуснат на вода 22 октомври 1941 г.
Влиза в строй 31 октомври 1942 г.
Изведен от
експлоатация
потопени
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 162/172 m
Ширина 15,2 m
Газене 5,71 m
Задвижване 4 парни турбини „Kampon“;
6 парни водотръбни котли „Kampon“;
4 гребни винта;
100 000 к.с.
Скорост 35 възела
(65 km/h)
Водоизместимост 6614 t (стандартна)
8 534 t (пълна)
Броня пояс: 55 – 60 mm;
палуба: 20 mm;
кули ГК: 19 mm;
Екипаж 701 – 805 души
Далечина на
плаване
6300 морски мили при 18 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x2 152 mm;
Зенитна артилерия:
2x2 76 mm;
2x3 25 mm
(„Агано“ и „Ноширо“)
или 10x3 и 18x1 („Сакава“)
или 2x3 и 4x2 („Яхаги“)
Самолети 2 хидроплан;
1 катапулт[1]
Торпеда 2x4 610 mm ТА;
Леки крайцери тип „Агано“
阿賀野型軽巡洋艦
в Общомедия

Агано (на японски: 阿賀野型軽巡洋艦 , Agano gata kei jun-yokan) са серия леки крайцери на Императорските ВМС на Япония. Официално във флота са класифицирани като крайцери 2-ри ранг (на японски: 二等巡洋艦, nitō jun-yōkan). Всичко от проекта са построени 4 единици – „Агано“ (на японски: 阿賀野), „Носиро“ (на японски: 能代), „Яхаги“ (на японски: 矢矧), „Сакава“ (на японски: 酒匂)[2]. Първоначално са проектирани като разузнавачи, впоследствие се разглеждат като лидери на флотилиите разрушители. Това е последната серия японски флагмански, на минните дивизии, крайцери („Оцу-джун“ ― „Крайцери B“; на японски: 水雷戦隊旗艦用軽巡洋艦(乙巡)).

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Японският Императорски флот взема за стандарт използването на леки крайцери с водоизместимост 5500 тона като флагмани на съединенията разрушители и подводни лодки, и многобройните кораби от този клас, построени веднага след Първата световна война се използват именно в тази роля. Типа Агано се създава през 1930-те години като замяна на старите кораби от типове Тенрю, Кума и Нагара. По-големи, отколкото предходните типове леки крайцери, Агано са по-бързи, но с по-слаба защита и по-голяма площ за поразяване от артилерийски огън благодарение на своите размери.

По проект те трябва да са въоръжени с осем 6,1-дюймови оръдия, сдвоени в четири кули, но кула „X“ е изключена от проекта с цел поставянето на по-тежко торпедно въоръжение и финансови икономии.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Лекият крайцер „Ноширо“.

Първоначално проекта леки крайцери от типа Агано предполага стандартна водоизместимост от 5000 тона и шест 6,1-дюймови (155 mm) и 8-дюймово (203 mm) сдвоени оръдия. Бронирането трябва да осигурява защита от 6-дюймови снаряди, а жизнено важните части получават и допълнителна защита. Типа Агано се отличава от другите японски леки крайцери с това, че неговите оръдия на главния калибър могат да се издигат до 55 градуса, което, обаче, не ги прави ефективно оръжие за противовъздушна отбрана.

Двигателната установка представлява 4 турбини с шест котела, която развива мощност от 100 000 к.с. (74.570 кW) с максимална скорост от 35 възела. Също както и при Юбари, на леките крайцери от типа Агано дима се събира в един комин.

В крайна сметка главен калибър на корабите стават същите 152 mm (6 дюйма) оръдия, които са използвани на линейните крайцери от типа Конго. Тези оръдия могат да водят огън с 100-фунтови (45 kg) снаряди на разстояние 22 970 ярда (21 000 m). Втори калибър са четири 80 mm оръдия, които фактически са 3-дюймови (76,2 mm) оръдия, в две сдвоени кули. Тези оръдия могат да водят огън с 13,2-фунтови (6,0 kg) снаряди и имат уникален размер за японския флот. Корабите от проекта също са въоръжени с 32 25 mm зенитни оръдия. Торпедните апарати са разположени по централната ос, както при болшинството миноносци, и има скоростна система за зареждане с осем сдвоени тръби. В проекта също влиза един катапулт пред предната мачта и място за два хидросамолета. В състава на въоръжението има и дълбочинни бомби.

При последващите модернизации броя на 25 mm зенитни оръдия се увеличава до 46 през 1944 г., после до 52, и в крайна сметка до 61 през юли 1944 г. на оцелелите към това време кораби.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

„Агано“[3] – заложен на 18 юни 1940 г., спуснат на 22 октомври 1941 г., влиза в строй на 31 октомври 1942 г.

„Ноширо“[4] – заложен на 4 септември 1941 г., спуснат на 19 юли 1942 г., влиза в строй на 30 юни 1943 г.

„Яхаги“[5] – заложен на 11 ноември 1941 г., спуснат на 25 октомври 1942 г., влиза в строй на 29 декември 1943 г.

„Сакава“[6] – заложен на 21 ноември 1942 г., спуснат на 9 април 1944 г., влиза в строй на 30 ноември 1944 г.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към момента на влизане в строй.
  2. Транскрипцията на японските имена се дава тук по справочника на Апалков Ю. В.
  3. Кръстен в чест на реката в северозападен Хоншу, префектури Ниигата и Фукушима. Виж: Апалков Ю.В. С. 48.
  4. Кръстен в чест на реката в северозападен Хоншу, префектура Акита. Виж: Апалков Ю.В. С. 49.
  5. Кръстен в чест на река на о. Хоншу, префектура Канагава. Виж: Апалков Ю.В. С. 50.
  6. Кръстен в чест на реката в югоизточен Хонши, близо до вулкана Фуджисан. Виж: Апалков Ю.В. С. 52.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота. Крейсера. 10.1918 – 1945 гг.: Справочник – СпБ, Галея Принт, 1998.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др.Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Агано““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.