Микрофон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ldc-mike.jpg

Микрофонът е сензор, който преобразува звуковия сигнал в електрически. Думата има гръцки произход, от микро, означаващо малък и фон, означаващо глас. Микрофони се използват в телефоните, радиото, телевизията и продукцията на филми.

История[редактиране | edit source]

Първият микрофон е изобретен от Александър Бел през 1876 г. Той представлява течен телефонен предавател и не е особено практичен. Десет години по-късно, Томас Едисън създава първия въглероден микрофон, който намира приложение в телефонни и радио предаватели почти до 1970 г., когато бива заместен с пиезоелектрични керамични елементи. Въглеродният микрофон има много ограничена честотна ивица и не произвежда музика много ефективно.

Голяма крачка напред е производството на динамичния микрофон през 1931 г. в Лабораториите Бел. При него шумът е много малък и не изисква източник. Днес се използва широко в комуникациите.

Видове[редактиране | edit source]

  • Динамичен микрофон
  • Кондензаторен микрофон
  • Електретен микрофон
  • Въгленов микрофон
  • Лентов микрофон
  • Кристален (пиезо) микрофон
  • Лазерен микрофон
  • Воден микрофон

Устройство и принцип на действие[редактиране | edit source]

Схема на динамичен микрофон
1 - Звукова вълна
2 - Мембрана
3 - Подвижна бобина
4 - Сърцевина
5 - Електричен сигнал


Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]