USB флаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
USB флаш

USB флаш, или флаш драйв (на английски: flash drive) или често съкратено флаш (както и само флашка), е вид енергонезависима компютърна памет, комбинирана с USB (universal serial bus) шина, която служи за бърза и лесна връзка с компютър.

Тази памет е малка по размер, може да се използва за многократно записване на информация и е много удобна. На пазара се предлагат различни по капацитет памети — от десетки мегабайта (MB) до няколко гигабайта (GB).

USB флаш паметите предлагат много предимства в сравнение с други носители на информация, особено с флопи дисковете. Те имат по-компактна форма, работят по-бързо, могат да съхраняват много повече информация, имат по-устойчив дизайн и работят по-надеждно поради липсата на движещи се части. Тази памет става все по-широко разпространена и затова компютрите се предлагат вече без флопи дисково устройство, а USB портовете от друга страна са налични на почти всеки съвременен персонален компютър или лаптоп.

Тези типове устройства използват USB стандарта за носител на информация, поддържан от модерните операционни системи (ОС) като Windows, Mac OS X, Линукс и други Юникс базирани ОС. USB 2.0 устройствата могат да работят по-бързо в сравнение с оптичните дискови устройства, като запазват по-голямо количество информация в много по-малък размер.

В действителност името „драйв“ е подвеждащо, защото във флаш драйв-а (на английски: drive — движа) нищо не се движи: терминът се е запазил по исторически причини, защото компютрите четат и записват информация във флаш драйв-а, използвайки същите системни команди като при механичен диск драйв. Устройството за съхранение на информация се явява за ОС и за потребителския интерфейс просто като друг драйв.

Флашката се състои от малка печатна платка, защитена с пластмасова, метална или гумирана обвивка, достатъчно здрава за да се носи без допълнителна защита — в джоба или например на ключодържател. USB съединителя е защитен с капачка или като се прибира в самото тяло на флашката, въпреки че е трудно да бъде повреден, ако е незащитен.

Технология[редактиране | edit source]

Флаш паметта комбинира някои по-стари технологии, притежаващи ниска цена, ниска консумация и малки размери благодарение на напредъка в микропроцесорните технологии. Паметта е базирана на предходните EPROM и EEPROM технологии. Те притежават много ограничен капацитет, много са бавни при четене и запис, изискват сложна високоволтова управляваща верига и могат да бъдат презаписани само след изтриване на цялото съдържание на чипът.

Хардуерните конструктори по-късно разработват EEPROM-и с изтриваем регион разбит на по-малки "полета", които могат да бъдат изтрити поотделно без да се повлияе на другите. Промяната в съдържанието на конкретна част от паметта е свързана първо с копирането на цялото поле във външна за чипа буфер памет, изтриване на полето, и след това презаписване на информацията обратно в същото поле, правейки необходимата промяна в конкретната част от паметта. Това изисква значителна компютърна поддръжка и PC-базираните EEPROM флаш памет системи често притежават тяхна собствена микропроцесорна система. Флашките са много или малко миниатюризирана версия на това.

Разработката на високоскоростни серийни интерфейси като USB за първи път прави осъществими паметите със сериен достъп и едновременно — разработването на малки, високоскоростни, консумиращи малка мощност системи позволява това да бъде вградено в изключително компактни изделия. Серийният достъп намалява и броя на електрическите връзки, което позволява успешното производство на памети с обем множество гигабайти.

Дизайн и реализация[редактиране | edit source]

От единия си край устройството е оборудвано с един мъжки USB съединител тип-A. Вътре в пластмасовата кутийка има малка печатна платка. На тази платка има няколко прости електрически вериги и малко на брой ИС. Обикновено, една от тези ИС предоставя интерфейс към USB порта, друга управлява паметта на платката, и другата е самата флаш памет.

Флашките обикновено използват USB стандарта за да комуникират с компютъра.

Основни компоненти[редактиране | edit source]

Usbkey internals.jpg
Типична USB флашка отвътре

1 USB съединител
2 USB контролер
3 Тестови точки
4 Флаш-памет
5 Кварцов генератор
6 Светодиод
7 Превключвател за защита от запис (не е задължителен)
8 Място за втори чип флаш памет

Обикновено флаш драйвът се състои от 4 типични части:

  • Мъжки USB съединител тип-A - интерфейс към компютъра.
  • USB контролер.
  • Чип съдържащ флаш паметта.
  • Кварцов генератор.

Допълнителни компоненти[редактиране | edit source]

Типичното устройство може също да включва:

  • Мостче и тестови точки — за тестване по време на производство или зареждане на код в микропроцесорът.
  • Светодиоди – използват се за индикация при трансфер на информация (четене и запис)
  • Превключвател за защита от запис — включва и изключва флаш драйва в защитен режим.
  • Празно място — предоставя място за добавяне на втори чип с памет. Наличието на това свободно пространство позволява на производителя да разработи само една печатна платка, която може да бъде използвана за повече от едно устройство с даден размер.
  • Капачка за USB съединител — намалява риска от повреда и предотвратява навлизането на прах или други замърсители и подобрява цялостната визия на устройството. Някои флашки нямат капачка, а вместо това имат прибиращи се USB съединители (в самото тяло). При други капачката е свързана с основното тяло, така че рискът да се загуби намалява.
  • Пособия за транспорт — капачката или основното тяло често имат дупка, подходяща за закачане на ключодържател или връзка.

Размер и стил на пакетиране[редактиране | edit source]

Някои производители отличават продуктите си като използват чудати корпуси, които често са обемисти и правят драйва труден за свързване към USB порт. Понеже USB портовете на компютърната кутия често са разположени близко един до друг, поставянето на флашка в един порт може да блокира съседния. Подобни устройства могат да носят USB знака само ако са продадени с отделен удължителен кабел. Подобни кабели са съвместими с USB, но не са потвърдени в USB 1.0 стандарта.[1] [2] USB флашките често се вграждат в предмети като часовници, химикалки и дори швейцарско ножче; други са поместени в непознати досега корпуси като колички–играчки или ЛЕГО тухлички. Малкият размер, здравината и ниската цена на USB флашките ги прави все по-популярни периферни устройства, чийто корпус може да бъде моделиран.

Файлова система[редактиране | edit source]

Повечето флашки идват предварително форматирани с FAT или FAT32 файлова система. Универсалността на тази файлова система позволява флашката да бъде достъпна от почти всяко устройство, притежаващо USB порт. Също така за поправяне или възстановяване на повредена информация могат да бъдат използвани стандартните инструменти (например ScanDisk). Все пак, понеже флашката се явява за системата като USB твърд диск тя може да бъде преформатирана с каквато и да е друга файлова система, поддържана от операционната система.

Флашките могат да бъдат дефрагментирани, но от това няма голяма полза, тъй като нямат механични глави, които да трябва да се местят (флашките често имат много голям размер на вътрешния сектор, затова при дефрагментиране на даден файл се достъпват по-малко сектори). Дефрагментирането скъсява живота на флашката, правейки множество ненужни записи.

Някои файлови системи са проектирани да разпределят записа върху цялата памет, без да струпват в дадена област дадена част от данните (например директориите); това удължава живота на обикновените устройства с флаш памет. Някои флашки имат тази функционалност вградена в самия контролер, други я нямат, ето защо крайният потребител трябва да провери спецификацията на неговото устройство преди да променя файловата система.

Предимства и недостатъци[редактиране | edit source]

Предимства[редактиране | edit source]

Флашките са защитени от надраскване, прах и са много здрави механически. Това ги прави подходящи за лесен пренос на информация от едно място на друго. Повечето персонални компютри от 2008 г. насам притежават USB порт.

В сравнение с много други преносими устройства флашките имат относително висока плътност на данните. От средата на 2008 г. на пазара се появяват 64 GB - ви флашки със способност да съдържат много повече информация в сравнение с DVD.

В сравнение с твърдите дискове флашките консумират по-малко мощност, нямат чупливи движещи се части, малки са (отнася се за драйвовете с по-малък капацитет) и леки.

Флашките имат и това предимство, че повечето модерни ОС могат да четат и пишат в тях без да се инсталира драйвер за устройството. Флашките представляват просто блокова логическа единица за ОС, скривайки сложните индивидуални детайли относно различните прилежащи елементи на флаш паметта. ОС може да използва всякаква файлова система или блокова адресна схема. Някои операционни системи могат дори да стартират от флашка.

Някои флашки запазват информацията си дори след като са потопени във вода, дори и в перална машина, макар че не са проектирани за това.

Недостатъци[редактиране | edit source]

Като всички флаш-памети, флашките могат да понесат само ограничен брой изтривания и записи. Това трябва да се има предвид, когато флаш драйва се използва за стартиране на приложения или зареждане на операционна система.

Повечето флашки нямат механизъм за защита от запис, въпреки че някои имат превключвател на корпуса на самата флашка, която забранява на компютъра да записва или променя информацията във флашката. Защитените от запис флаш драйвове са подходящи за поправяне на заразени с вируси компютри, без риск от инфектиране на самата флашка.

Поради малките си размери е лесно да бъдат загубени. Отделен проблем е и сигурността на данните, особено ако става въпрос за поверителна информация. Някои производители добавиха впоследствие хардуер за криптиране към техните драйвове, въпреки че чрез софтуерно криптиране се постига същия ефект и то е налично за всички флашки.

Наименование[редактиране | edit source]

От август 2008 г., наименованието "USB флаш драйв" или "UFD" (на български просто флашка) се очерта като стандартен термин за тези устройства. Повечето основни производители използват подобен подбор на думи върху опаковките си, но объркващи алтернативни наименования продължават да се срещат (такива като stick memory (пръчка памет) или USB памет ключ[3]). Хилядите различни търговски наименования и терминология, използвана в миналото вече се уеднаквяват като се налага флаш памет. Някои имена в действителност представляват търговски марки на конкретни компании, като Cruzer, TravelDrive, ThumbDrive, и Disgo.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USB_flash_drive“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]