Донгъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Dongle (/'dɔngəl/ произношение като донгъл), е малко електронно устройство, предназначено за защита на съдържание и на софтуер от копиране, което е необходимо за пълноценната му работа.[1] Може да се програмира с продуктов ключ или друг криптографски защитен механизъм и се включва към външна шина.[2]

Когато се използва за защита на софтуер, донгълът не се намесва в потока на данните, а само служи за прочитане на определена информация. Без наличието на тази информация софтуерът работи само в ограничен обем или изобщо не работи. Когато се използва като хардуерен ключ, донгълът може да осъществява и декодираща функция (например гейминг конзола или телевизионен сигнал).

USB port донгъл

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

Производителите на донгли и на софтуер в писмените си ръководства използват имена като „хардуерен ключ“ (hardware key), „хардуерен жетон“ (hardware token), или „охранително устройство“ (security device). В разговорната реч обаче, на английски такова устройство обикновено се нарича „донгъл“, а в България – „тапа“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1970-те и началото на 1980-те създателите на компютърната игра Wordcraft първи въвеждат използването на донгъл за защита на софтуера.

Едни от първите донгли за компютърни игри

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Програмите, защитени с тапа обикновено се разпространяват безплатно и работят в демонстрационен (демо) режим. Това е начин за защита от ползване без заплащане т. е., на авторското право на качествени програмни продукти. Идеята е, че е далеч по-трудно да се копира устройството отколкото самата програма.

Тапите ограничават броя на работоспособните копия от програмата. Колкото тапи има закупени, на толкова компютри едновременно програмата може да работи пълноценно, а не като демо. Практикува се инсталиране на програмата на всички компютри, а закупуване на по-малък брой тапи, и тапите се разнасят от компютър на компютър.

Тапата се поставя най-често на USB или на паралелния порт. Не е задължително тапата да е глуха, тя може да е оформена като удължител.

Напоследък тапите са за USB порт, изглеждат като флашки и лесно се местят от компютър на компютър.

Принцип на действие[редактиране | редактиране на кода]

Съвременните устройства използват:

  • вградено силно криптиране на информацията;
  • техники, пречещи на обратното инженерство;
  • имат вградена памет, където да се съхраняват ключови елементи от програмата,
  • имат вградени кодиращи процесори, които да изпълняват съхранените програмни елементи;
  • изработени са без възможност за разглобяване (пломбирани).

Сигурност[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки, че се смята като една от най-сигурните защитни системи, слабото място на този вид хардуерна защита е протоколът за обмяна на данни със защитената програма.

Версиите на Windows преди Vista допускат драйвери без сертификат за сигурност на портовете. Такъв драйвер може да е написан така, че да записва обмена на данни. След като по този начин се разгадае действието на тапата, може да се напише нов драйвер, който да отговаря вместо тапата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Newnes Dictionary of Electronics. 4th. Newnes Press, 2002. ISBN 0750643315. OCLC 144646016. с. 152. Посетен на 4 July 2013.
  2. Stobbs, Gregory A.. Software Patents. Third. Wolters Kluwer, 2012. ISBN 9781454811978. OCLC 802867781. с. 2 – 90. Посетен на 4 July 2013.