Кашима (крайцер, 1939)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Кашима“
鹿島
Крайцерът „Кашима“ в Шанхай, 1940 г.
Флаг Япония
Клас и типУчебен кораб
(Лек крайцер)
от типа „Катори“
ПроизводителКорабостроителница на Мицубиши в Йокохама, Япония.
Служба
Заложен6 октомври 1938 г.
Спуснат на вода25 септември 1939 г.
Влиза в строй31 май 1940 г.[1]
Изведен от
експлоатация
5 октомври 1945 г.
утилизиран през 1947 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5985 t (стандартна);
6300 t (нормална);
6720 t (пълна)[3]
Дължина133,5 m[2]
Дължина между перпендикулярите
123,5 m
Дължина по водолинията
129,8 m
Ширина16,6 m (максимална);
15,95 m
(по водолинията)[2]
Газене5,75 m (средно)
Бронякули ГК: 10 mm;
щитове оръдия: 10 mm
Задвижване2 парни турбини Kampon;
2 дизелови двигателя № 22, модел 10;
3 водотръбни котли Kampon
Мощност8000 к.с. (5,9 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост18 възела
(33 km/h)
Далечина на
плаване
9900 морски мили при 12 възела ход (проектна)[3];
Запас гориво: 380 t нефт, 160 t дизелово гориво
Екипаж315 души; 275 курсанта
Радиолокационни
станции (РЛС)
РЛС за въздушно наблюдение Тип 13;
РЛС за надводно наблюдение Тип 22
Хидроакустическа
система (ХАС)
сонар;
хидрофон
Радиоелектронно
оборудване
два инфрачервени сензора Тип 2
Кръстен в чест наШинтоистки храм в префектура Ибараки
Въоръжение
Артилерия2x2 140 mm;
Зенитна артилерия2x2 127 mm;
4 x 25 mm
(впоследствие 30 ствола);
8 × 13,2 mm зенитни картечници
Противолодъчно
въоръжение
4 бомбомета;
300 дълбочинни бомби
Торпедно
въоръжение
2x2 533 mm ТА тип 6;
(4 торпеда тип 6)
Самолети1 катапулт;
1 хидросамолет
„Кашима“ в Общомедия

Кашима (на японски: 鹿島) е учебен кораб (лек крайцер) на Императорските ВМС на Япония от времето на Втората световна война. Втори кораб от типаКатори“. Кръстен е в чест на шинтоистко светилище в Ибараки.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Крайцериите от типа „Катори“ изначално са заложени като учеби кораби в периода 1937 – 1939 г. в рамките на програмите за строителство на спомагателни съдове. С началото на войната в Тихия океан започват да се използват като флагмани на различни флотилии (от флотилии на подводници до ескадри на силите за съпровождение). В хода на войната корабите се модернизират: на тях се поставят допълнителни зенитни оръдия и апарати за пускане на дълбочинни бомби.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Начало[редактиране | редактиране на кода]

„Кашима“ е построен от компанията Mitsubishi в нейната корабостроителница в Йокохама. На 31 май 1940 г. строителство му е завършено, и корабът е приписан официално към базата на ВМС в Куре (Вътрешно Японско море). На 28 юли 1940 г. „Кашима“ и крайцерът „Катори“, от същия тип, участват в последното си предвоенно пътешествие: Етаджима – ОминатоДайрен – Порт Артур – Шанхай. След завръщането си в Япония „Кашима“ става флагман на 18-и крайцерски дивизион в 4-и флот. На 1 декември 1941 г. „Кашима“ става флагмански кораб на 4-и флот, ръководен от вицеадмирал Шигейоши Иноуе. В момента на нападението над Пърл Харбър се намира в щаба на флота на островите Трук в лагуната Чуук (Каролински острови).

Начало на войната в Тихия океан[редактиране | редактиране на кода]

По време на операция „R“ (десантите в Рабаул и Кавиенг), от 23 и 24 януари 1942 г., „Кашима“ отплава от Трук за прикритие на японския морски десант. На 20 февруари той преследва американския самолетоносачЛексингтон“ (USS Lexington (CV-2)) и американската 11-а оперативна група (на английски: Task Force 11). На 4 май 1942 г., в хода на операция „MO“ (десанти на Тулаги и в Порт Морсби) „Кашима“ пристига в Рабаул (Нова Британия), за да ръководи цялата операция, за това не участва в сражението в Коралово море. След успешния десант на японците на крайбрежието на Нова Гвинея плава обратно към Трук. През юли 1942 г. влиза за ремонт: на съда са поставени в предната част на мостика две сдвоени 25-мм артилерийски установки (Тип 96). На 3 септември крайцерът се връща в Трук.

На 8 октомври на борда на „Кашима“ се състоява съвещание за строителството на отбранителни съоръжения в Тихия океан. На съвещанието присъства началник щаба на Обединения флот контраадмирал Матоме Угаки и представители на Департамента за военните съоръжения на Императорската армия на Япония. На 26 октомври командването на 4-и флот приема вицеадмирал барон Томошиге Самеджима, който е сменен на 1 април 1943 г. от вицеадмирал Масами Кобаяши. По това време „Кашима“ все още носи службата си на Трук, понякога плавайки към Маршаловите острови или в Куре или Йокосука за дозареждане и техническо обслужване.

На 1 ноември 1943 г. „Кашима“ отстъпва мястото на флагман на лекия крайцер „Нагара“ и преминава в учебния дивизион в Куре, отплавайки на 18 ноември от Трук заедно с плаващата база за подводници „Чьогей“ и разрушителитеВакацуки“ и „Ямагумо“. По време на прехода групата е атакувана от американската подводница „Скалпин“ (USS Sculpin (SS-191)), но групата на „Кашима“ я потопява без загуби от своя страна. Крайцерът пристига в Куре на 25 ноември 1943 г. и остава в сух док до 12 януари 1944 г. От 23 януари до 15 април 1944 г. „Кашима“ играе ролята на учебен кораб при Военната академия на Императорския флот на Япония в Етаджима и прави няколко плавания във Вътрешно японско море.

Край на войната[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с влошаването на ситуацията за японците на фронта „Кашима“ става транспортен съдн. От 26 май до 11 юли 1944 г. той извършва четири прехода от Шимоносеки към Окинава, доставяйки подкрепления и припаси. От 11 юли, в хода на операцията „Ро-Го“, транспортът се занимава с доставката на подкрепления и припаси и за Тайван, извършвайки преходи от Кагошима и Куре за Цзилун. На 20 октомври съдът е засечен от американската подводница „Танг“ (USS Tang (SS-306)), която се приближава на разстояние около 2 км и предприема опит за атака, изстрелвайки електрически торпеда Mk 18 – 1, но поради поради малката скорост и голямото разстояние до целта японския съд не е поразен.

На 20 декември „Кашима“ влиза за технически оглед във Военноморския арсенал на Куре. Свалени са торпедните апарати, а вместо тях са поставени две сдвоени артилерийски установки 127-мм/40 орудий Тип 89 без щитове, четири трицевни артилерийски установки с 25-мм зенитни оръдия Тип 96, РЛС за надводен обзор Тип 22 с хидрофони и сонар, а също така две инфрачервени устройства за свръзка Тип 2. Напълно е преоборудвана и укрепена кърмата с помощта на бетонни вставки, в задните отсеци са поставени четири бомбомета и две рами за спускане на дълбочинни бомби (100 бомби). Още осем 25-мм оръдия Тип 96 са монтирани заедно с РЛС за въздушен контрол Тип 13.

От февруари 1945 г. крайцерът „Кашима“ се занимава с борба с подводници в Южнокитайско море и при крайбрежията на Корейския полуостров. На 19 май 1945 г. в Цушимския пролив крайцерът таранира товарния кораб „Дайсин-мару“, в резултат на което се взривява съд с гориво на носа на крайцера, което води до пожар. Корабът успява да достигне до Чинхаегу и влезе за ремонт. До края на войната „Кашима“ се занимава с патрулиране на водите при Корейския полуостров, съпровождайки конвои и борейки се с подводници. Официално „Кашима“ е изключен от списъците на Императорския флот на Япония на 5 октомври 1945 г.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Главнокомандващият съюзните окупационни войски след края на войната постановява използването на крайцера „Кашима“ като транспорт за превоз на репатрирани. Зад главната мачта е надстроена рубка, оръдейните цеви са отрязани. От 10 октомври до 12 ноември 1946 г. вече транспортът „Кашима“ прави 12 посещения в Нова Гвинея, на Соломоновите острови, Маршаловите острови, в Сингапур и Френски Индокитай, на Тайван, в Индонезия, Тайланд и Хонконг — около 5800 военнослужещи на Императорската армия и пленника се връщат на борда на кораба в Япония. В периода от 15 ноември 1946 до 15 юни 1947 г. „Кашима“ е изключен от списъка на действащите съдове и е разрязан за метал в Нагасаки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lacroix, Wells 1997, с. 794.
  2. а б Lacroix, Wells 1997, с. 833.
  3. а б Lacroix, Wells 1997, с. 834.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • David Brown. Warship Losses of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-914-X.
  • Andrieu D'Albas. Death of a Navy: Japanese Naval Action in World War II. Devin-Adair Pub, 1965. ISBN 0-8159-5302-X.
  • Paul S. Dull. A Battle History of the Imperial Japanese Navy, 1941-1945. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1978. ISBN 0-87021-097-1.
  • David C. Evans, Mark R. Peattie. Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887–1941. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-192-7.
  • Stephen Howarth. The Fighting Ships of the Rising Sun: The drama of the Imperial Japanese Navy, 1895-1945. Atheneum, 1983. ISBN 0-689-11402-8.
  • Hansgeorg Jentschura, Dieter Jung, Peter Mickel. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869–1945. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1977. ISBN 0-87021-893-X.
  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese Cruisers of the Pacific War. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-311-3.
  • M.J. Whitley. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-141-6.
  • Richard Worth. Fleets of World War II. Da Capo Press, 2001. ISBN 0-306-81116-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Касима (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​