25 mm зенитно оръдие Тип 96

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
25 mm зенитно оръдие Тип 96
九六式二十五粍高角機銃
Japanese 25mm dual mount anti-aircraft gun - Guam.jpg
Сдвоена 25 mm установка Тип 96 на сухопътна позиция.
Обща информация
На въоръжение в Япония Япония
Производител Морски арсенал Йокосука;
Япония Япония
Година на производство 1936 г.
Произведени 33 000
Технически данни
Калибър, mm 25
Дължина на цевта, mm/клб 1500/60
Тегло (бойно) 185 (единична);
1 100 (сдвоена);
1 800 (трицевна)
Зареждане Пълнително
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +80°
(или +85° според вида установка)
Снижение (min) -10°
Хоризонтален 360°
Огневи възможности
Далекобойност, km 7,5;
3,5 (ефективна);
по височина: 5,2;
1,5 (ефективна)
Скорострелност
изстрела/минута
220-260 (техническа);
110-120 (реална)[1]
25 mm зенитно оръдие Тип 96
九六式二十五粍高角機銃
в Общомедия

25 mm зенитно оръдие Тип 96 e автоматично зенитно оръдие с калибър 25 mm, разработено в Япония на основата на френското оръдие на френски: Mitrailleuse de 25 mm contre-aéroplanes на фирмата „Хочкис“. Широко се използва от японския флот в годините на Втората световна война, това е основното леко зенитно средство на флота. Използва се в единични, сдвоени и трицевни установки, както на корабите, така и на сушата.

История на създаването и конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Оръдието е разработено във Франция в началото на 1930-те години от известната оръжейна фирма „Хочкис“. През 1934 г. японският флот купува малка партида от тези оръдия. Тъй като то чувствително превъзхожда остарелия зенитен автомат Vickers QF Mark II британска разработка, използван дотогава от японския флот за близка ПВО на корабите, е решено да се създаде собствено производство на френското оръдие. То започва през 1936 г. в морския арсенал на град Йокосука[2].

Най-сериозното отличие на японския образец от оригинала е поставянето на пламегасителя на немската фирма „Рейнметал“ (на немски: Rheinmetall). Подаването в автомата се осъществява с помощта на секторни пълнители за 15 патрона, поставяни отгоре. Това решение съществено снижава практическата скорострелност.

Използват се 4 типа снаряди:

Оръдието се произвежда в единичен, сдвоен и тристволен вариант, като единичната установка се управлява ръчно. На големите кораби огъня на трицевните установки се управлява чрез директорите Тип 95, наводката се осъществява дистанционно, а стрелците само трябва да натискат на гашетката (спусъка). Единичните установки имат само ръчно управление.

Оръдията имат висока живучест на ствола – 12 000 изстрела[3][4][1][2].

Оценка на оръдието[редактиране | редактиране на кода]

Трицевен зенитен автомат Тип 96.

За първата половина на войната в Тихия океан, 25 mm автомати Тип 96 са напълно удовлетворително оръжие. Но в хода на войната за Тихия океан се проявяват и неговите недостатъци. Към числото на минусите на установката се отнасят прекалено ниското тегло на снаряда и недостатъчната далечина на ефективния огън. Практическата скорострелност е невисока за такъв калибър, а самите оръдия силно вибрират при стрелба. Още един минус е въздушното охлаждане на стволовете на оръдията, съкращаващо продължителността на непрекъснатата стрелба. Системите за управления на зенитния огън също биха могли да са по-добри, и те са явно недостатъчни. Що се касае единичните автомати, то те са напълно в ръцете на разчета, имащи само примитивен механичен прицел. Като цяло японския зенитен комплекс от 25 mm оръдие и 13,2 mm картечница съответства на съвременният му американски – от 28 mm автоматично оръдие и 12,7 mm картечница бидейки при това по-лек и надежден.

Към края на войната, когато скоростта на самолетите се увеличава, започва вече да се усеща и относително ниската начална скорост на снарядите, усложняваща стрелбата на пределни разстояния, откъдето се старае да атакува противника. В резултат, макар и към края на войната японските кораби да носят огромен брой 25 mm оръдия, тяхната реална ефективност е доста ниска.

При сравнение със зенитните автомати на американския флот следва да се отбележи, че противника на Япония към този момент получава по-ефективни зенитни средства за близък бой, представени от 20 mm автомати „Ерликон“ и 40 mmБофорс“. Първите превъзхождат японските оръдия по скорострелност, вторите имат много по-голяма далечина на стрелбата и почти четворно по-тежък снаряд. Наличието на доста съвършени системи за управление на огъня на „Бофорсите“ подчертава тяхното превъзходство. Универсалният калибър в японския флот съчетава в себе си не достойнствата на двата американски, а техните недостатъци. Същото може да се каже и за американските 1,1"/75 Mark 1 (28 mm) зенитни оръдия[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 244
  2. а б Japan 25 mm/60 (1") Type 96 Model 1. // Посетен на 14 Dec 2013.
  3. Campbell J.. Naval weapons of World War Two.
  4. Campbell J.. Naval weapons of World War Two.
  5. Anthony G. Williams. Rapid Fire.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „25-мм зенитная пушка Тип 96“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.