Пеленг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пеленг (ъгълът QDM) и разликата му от истинския пеленг. TN, MN – истински и магнитен север, съответно

Пе́ленгът в навигацията се нарича хоризонталният ъгъл между северната част на меридиана на наблюдателя и направлението от точката на наблюдение на обекта; измерва се по часовниковата стрелка от нула (направление север, N) до пълната дъга на окръжността (360°, или 32 румба в морската терминология[1]).

Пеленгът на обекта за краткост може да се нарича пеленг. Т.е. за измерването на пеленга са необходими две точки: наблюдател и обект, а също и направлението на север.[2]

Пеленгация[редактиране | редактиране на кода]

Определянето на пеленга е сложен процес по определяне на местоположението и се състои от:

  • Определяне на направлението „север“ (ориентация)
  • Насочване на север
  • Изчисляване на ъгъла
  • Насочване към обекта
  • Изчисляване на ъгъла

Видове[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от използвания меридиан, пеленгът може да бъде:

  • Истински – измерва се от истинския (географски) север, т.е. направление към Северния полюс;
  • Магнитен – измерва се от магнитния север, т.е. от направление към магнитния полюс на Земята;[3]
  • Дирекционен – измерва от северното направление на осев меридиан в зона от правоъгълни координати и направлението към ориентира (точката, обекта). Дирекционните ъгли за посоката могат да бъдат измерени с точност около 30 – 60 ъглови минути по топографска карта с помощта на транспортир. При измерване на дирекционните ъгли по топографска карта могат да се използват следното определение за дирекционен ъгъл: дирекционен ъгъл ɑ се нарича хоризонталният ъгъл, измерван по хода на часовниковата стрелка от 0° до 360°, между северното направление на вертикалната линия на километричната мрежа в плоски правоъгълни координати и посоката към определен ориентир;
  • Жироскопичен – измерва се от направлението, което е максимално приближен към истинския север. Измерва се с жирокомпас[4], с помощта на който се определя истинския (астрономичния) азимут на направлението към ориентира. Азимутът се определя според две, три (четири) точки на реверсия. Увеличаването на броя на точките на реверсия до три (четири) осигурява контрол и повишава точността на определянето му.[5]

Според начина на измерване пеленгът може да бъде:

  • Компасен или бусолен – измерва се от компасния север, т.е. от направлението, показвано от компаса. Тъй като компасът от всяка конструкция има поправка, това направление се различава както от истинското, така и от магнитното;
  • Визуален (оптичен) – измерва се с пеленгатори, курсоуказатели, визьори, перископи и други подобни инструменти. Предполага се, че обектът (външният ориентир) се намира в полето на пряка видимост на наблюдателя. Точността на оптичния пеленг се определя от точността на използвания инструмент;
  • Хидролокационен – направление към източник на звук във водата. Измерва се с хидролокатор;
  • Теплинен – направление към инфрачервен източник. Измерва се с топловизор;
  • Радиопеленг – в качество на обект се намира радиопредавател. Измерва се от радиопеленгатор. Неговата отдалеченост може да е много над далечината на пряката видимост. Поради това точността се влияе от кривината на земната повърхност. Радиопеленгът е ортодромичен, тъй като радиовълните се разпространяват по най-кратката линия. За нанасянето на пеленга на картата възниква необходимост от поправка (ψ = Лок. П. − Орт. П.) за превръщането му в локсодромна проекция. В случая на карта с меркаторска проекция ортодромичната поправка има следния вид:

и се изчислява по средна ширина φср:

и по разлика на дължината Δλ:

, където φс, λс са координатите на изчисляваната точка, а φр, λр – координатите на източника (радиомаяка)

Пеленг и азимут[редактиране | редактиране на кода]

Вземане на пеленг с жирокомпас

За разлика от азимута, допускащ вариации в отправната точка, пеленгът винаги се измерва от направление на север, по часовниковата стрелка и на пълна дъга от окръжността. Така пеленгът всъщност съответства на кръговия азимут.

Относителен пеленг[редактиране | редактиране на кода]

В англоезичните пособия вместо понятието „курсов ъгъл“ се въвежда разновидност на пеленга под названието „относителен пеленг“ (англ. relative bearing).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Румб в морската терминология е 1/32 от пълната окръжност.
  2. Станюкович К. М. Словарь морских терминов, встречающихся в рассказах
  3. «Навигация и лоция» Д. И. Рульков, Москва, Транспорт, 1973
  4. Навигация. Первые шаги. Курс, пеленг. | NavLib // Архивиран от оригинала на 2019-09-26. Посетен на 2019-09-26.
  5. «Дирекционный угол» // Архивиран от оригинала на 2022-01-10. Посетен на 2019-10-13.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Справочник вахтенного офицера. / Общ. ред. А. П. Проничкин. М., Военное издательство МО СССР, 1975
  • Военно-морской словарь. М., Воениздат, 1989, 511 с. ISBN 5-203-00174-X. с. 307.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пеленг (навигация)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​