Предавател
Предавател е устройство, което разпространява (или подготвя за пренасяне) сигнал в определена преносна среда. Понятието се свързва най-често с устройството за предаване на електромагнитни вълни – радиопредавател.
Съдържание
Устройства[редактиране | редактиране на кода]
Радиопредавател[редактиране | редактиране на кода]
Радиопредавателят е електронно устройство, което в съчетание с честотен генератор, усилвател и антена, излъчва радиовълни както за нуждите на обществото – далекосъобщения, радиоразпръскване и телевизионно разпръскване, така и в областта на авиацията, военното и минното дело.
Основни елементи на радиопредавателя са: електрозахранване, генератор за високочестотни електромагнитни трептения, модулатор, крайно стъпало и антена. Захранването дава необходимите електрически токове при нужните напрежения за различните стъпала. Генераторът създава незатихващи трептения с необходимата за излъчване радиочестота. Чрез модулатора към тези трептения се добавя информацията, която ще се излъчва – звук, образ или други данни. Този процес се нарича модулиране на сигнала. Крайното стъпало отдава необходимата електрическа мощност на излъчване чрез антената. Между генератора, модулатора и крайното стъпало може да има буферни усилватели.
Възможно е модулацията да се извършва в крайното стъпало. Възможно е също към предавателя да постъпва модулиран сигнал, а той единствено да го усилва до необходимата мощност. Радиопредавателите, работещи чрез амплитудна модулация, излъчват АМ радиосигнал в диапазона на дългите, средните и късите вълни, а тези, използващи по-новата технология честотна модулация – FM (на английски Frequency Modulation – FM), излъчват УКВ-ЧМ радиосигнали. Различните типове предаватели могат да модулират аналогови или цифрови радиосигнали. Понастоящем е най-широко приложението на УКВ–предавателите. Използват се и честоти в областта на микровълните.
Образуваните от предавателя сигнали се излъчват чрез радиовълни от предавателна антена. Възпроизвеждането на звук и картина от приемателното устройство (приемник) се осъществява чрез обратно преобразуване на сигнала – демодулиране. Съществуват и устройства, съчетаващи в себе си както предавател, така и приемник. Такива са например мобилните телефони и подвижните радиостанции.
Оптичен предавател[редактиране | редактиране на кода]
Оптичният предавател е устройството за подаване на светлинен сигнал по оптично влакно.
Телеграфен предавател[редактиране | редактиране на кода]
Телеграфният предавател е най-простия тип радио предавател. Той в основата на принципа на пренос на информация чрез радиовълни. Телеграфните предаватели в миналото използват основно морзовия код, който се излъчва от антената под формата на последователни импулси от радиовълни. Те излъчват в широк диапазон, което може да пречи на съвременните приемни устройства.[1] Радиовълната в предавателя се генерира от високоволтов искров разряд в искровата междина (spark gap) и се изпраща по бобина свързана с антената, а другият и край е заземен.[2] За да се увеличи енергията на разряда се използват лайденски стъкленици. Високото напрежение се генерира от електромеханичен прекъсвач, който подава напрежение на повишаващ трансформатор. Схемата се захранва от батерии и се включва от телеграфен ключ, с който се изпраща съобщението като поредица от включвания и изключвания.
Обхват на предавателите[редактиране | редактиране на кода]
Зависимост между мощност и обхват на FM предавателите.[3]
0.1W ~ 5W FM : 100M ~ 1KM
5W ~ 15W FM : 1KM ~ 3KM
15W ~ 80W FM 3KM ~ 10KM
80W ~ 500W FM : 10KM ~ 30KM
500W ~ 1000W FM : 30KM ~ 50KM
1KW ~ 2KW FM : 50KM ~ 100KM
2KW ~ 5KW FM : 100KM ~ 150KM
5KW ~ 10KW FM : 150KM ~ 200KM
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((bg)) Predavatel.com – уебсайт за радио и телевизия
- ((bg)) Радиоразпръскване - минало, настояще и бъдеще.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
