Шанхайска битка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шанхайска битка
Втора китайско-японска война
Japanese Special Naval Landing Forces in Battle of Shanghai 1937.jpg
Информация
Период 13 август 1937 – 26 ноември 1937
Място Шанхай
Резултат Японска победа
Страни в конфликта

Flag of the Republic of China.svg Република Китай

Flag of Japan.svg Япония

Командири и лидери

Flag of the Republic of China.svg Чан Кайшъ

Flag of Japan.svg Хейсуке Янагава

Сили

700 000 – 750 000 войници
70 дивизии
7 бригади
180 самолета
40 танка

300 000 войници
9 дивизии
1 бригада
500 самолета
300 танка
130 кораба

Жертви и загуби

Китайски репорт от 5 ноември 1937: 187 200 убити и 83 500 ранени[1]

Официален японски военен документ: 59 493+ (40 672 включително 9 115 убити преди 8 ноември. 18 761 пострадали от 9-а дивизия преди 1 декември); не са включени болни, репатрирани и починали вследствие на рани[2]
[3][4]
Реч на генерал Иване Матсуи от 1938 г.: 18 000+ загинали[2]
Данни на Osprey Publishing от 2017 г.: 18 800 загинали (Около 17 000 загинали по време на бойни действия плюс около 1 800 загинали от болести), 35 000 – 40 000 ранени и 40 000 болни[2]
Китайски документи: 98 417+ убити и ранени[5]

Шанхайска битка в Общомедия

Шанхайската битка е първият от двадесет и двата основни сблъсъка между Националната революционна армия (НАП) на Република Китай и Императорската армия на Япония в началото на Втората китайско-японска война. Това е една от най-големите и най-кървави битки в цялата война, по-късно описвана като „Сталинград на Яндзъ“.[6]

След японската интервенция в Манджурия от 1931 г., последвана от японското нападението на Шанхай от 1932 г., между Китай и Япония продължават въоръжени конфликти без официално обявяване на война. Тези конфликти ескалират през юли 1937 г., когато инцидентът на моста Лугоу дава начало на японското настъпление.[7]

При защитата на Шанхай китайските войници разчитат предимно на оръжия с малък калибър срещу превъзхождащите японски въздушни, военноморски и бронирани сили.[8]

Битката може да бъде разделена на три етапа и в нея участват близо един милион войници. Първият етап продължава от 13 до 22 август 1937 г., по време на който НАП се опита да ликвидира японските войски в центъра на Шанхай. Вторият етап продължава от 23 август до 26 октомври 1937 г., по време на който японците осъществяват десанти на брега на Дзянсу и двете армии водят боеве за всяка сграда, като японците се опитват да получат контрол над града и околните региони. Последният етап, от 27 октомври до края на ноември 1937 г., включва оттеглянето на китайската армия, изправена пред японските флангови маневри и последвалата битка по пътя към китайската столица Нанкин.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lai, 2017, p. 87
  2. а б в Lai, 2017, p. 88
  3. Asagumo Shimbunsha, 1966. с. 306 – 307.
  4. . Т. 2. Asagumo Shimbunsha, 1966.
  5. Dai, Feng, Zhou, Ming. Taipei City, Zhibingtang Publishing, 2013. ISBN 9789868950924. с. 194.
  6. Harmsen, Peter. Shanghai 1937: Stalingrad on the Yangtze. 1st. Casemate, 2013. ISBN 978-1612001678.
  7. Articles published during wartime by former Domei News Agency released online in free-to-access archive. // The Japan Times Online. 2018-11-02. Посетен на 2019-06-04.
  8. Hsiung, James. China's Bitter Victory. Armonk, M.E. Sharpe, 1992. ISBN 978-0-87332-708-4. с. 143.