Егор Гайдар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Егор Гайдар
Министър-председател на Русия
Мандат 15 юни 1992 – 15 декември 1992
Назначен от Борис Елцин
Президент
1991 – 1996 Борис Елцин
Вицепрезидент
1991 – 1993 Александър Руцкой
Предшественик Борис Елцин
Наследник Виктор Черномирдин
Лични данни
Роден
Починал
Погребан Новодевическо гробище
Религия Агностицизъм
Съпруга Ирина Смирнова
Мария Стругацкая
Деца Пьотър, Мария, Павел
Полит. партия КПСС (1980 – 1991)
ДВР (1994 – 2001)
СПС (2001 – 2008)
Университет МГУ
Професия икономист
Подпис Signature of Yegor Gaidar.png
Егор Гайдар в Общомедия

Его́р Тиму́рович Гайда́р е руски народен и политически деятел, политик, икономист, доктор на икономическите науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е един от основните ръководители и идеолози на икономическата реформа в началото на 90-те години на XX век. В периода 1991 – 1994 г. заема високи постове в правителството на Русия, в това число в течение на 6 месеца е бил и.д. председател на правителството. Под ръководството на Гайдар е започнал период на преход от планова към пазарна икономика, проведена е либерализация на цените, реорганизация на данъчната система, либерализация на търговията, започната е приватизация.

Един от ключовите участници в Конституционната криза през 1993 г. и прекратяване дейността на Конгреса на народните депутати и Върховния съвет на Русия.Организатор е на антивоенни митинги по време на Първата чеченска война. Той е основател и един от ръководителите на партия „Демократичен избор на Русия“ и „Съюз на десните сили“. Ръководителят на фракция „Изборът на Русия“ в Държавната Дума първа покана (1993 – 1995) и член на СЕП Дума трета покана (1999 – 2003 г.). Взима участие в разработката на Данъчния кодекс, Кодекса на бюджета, Закон за стабилизационен фонд.

Основател и доректор на Институат за икономическа политика, носещ неговото име. Автор е на много публикации по икономика, няколко монографии, посветени на икономическата история на Русия и анализиране процеса на преход от планова към пазарна икономика.

Отношението към Гайдар и неговата реформа е противоречиво. Поддръжниците му смятат, че неговата реформа през 1992 г. е предотвратила масов глад и гражданска война, положили са основа за бъдещ ръст на икономиката. Опонентите му го обвиняват в различни неща – от падане стандарта на живот до съзнателно разрушаване на икономиката. Съществуват и противоречиви гледни точки – намиращи и положителни и отрицателни черти в наговата реформа.

Паметта на Егор Гайдар е увековечена с указ на президента на Русия.

Произход и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Егор – Тимур Гайдар е чуждестранен военен кореспондент на вестникПравда“ и съветски контраадмирал. Син на известния съветски писател Аркадий Гайдар от първата му жена Лия Лазаревна Соломянска. Майката на Егор – Ариадна Павловна Бажова е дъщеря на писателя Павел Бажовпроизхода си Егор Гайдар е популярен като внук на двама от най-известните съветски писатели. В детството си, заедно със своите родители Егор Гайдар е живял в Куба и Югославия, където за пръв път е проявил интерес към икономиката и политиката.

Първият си брак Гайдар сключва още в студентските си години. От брака си с Ирина Смирнова има две деца – Пьотър (род. 1979 г.) и Мария (род. 1982 г.). Днес Мария е политик и икономист, а Пьотър – предприемач.

Вторият брак на Гайдар е с Мария Стругацка, дъщеря на писателя Аркадий Стругацки, от която има син – Павел (род. 1990 г.).

Образование и възгледи[редактиране | редактиране на кода]

През 1973 г. завършава 152-ро средно училище със златен медал, след което постъпва в Московския държавен университет специалност „Икономика на промишлеността“. Говори английски, испански и сърбо-хърватски език. Голямо влияние за сформиране на възгледите му са оказали книгите на братя Стругацки – тяхната повест 'Обитаемият остров' е събудила в него първия интерес към икономиката. По-късно се обръща към съчиненията на класиците – Маркс, Енгелс, Плахов. Проучване на марксиската теория довежда Гайдар до извода, че трябва да се извърши преход към пазарен социализъм, на който е нужна конкуренция между предприятията и самоуправление.

След прочита на съчиненията на Адам Смит, у Гайдар (по негови думи) се прокрадват първите съмнения в правилността на икономическата част в марксистките теории. По-късно, по време на следването в Московския университет, започва да чете оригиналните съчинения на други класици в икономиката – от Дейвид Рикардо до Фридман. Под влиянието на тези книги, Гайдар осъзнава, че социализмът, макар и пазарен, не може да бъде наистина ефективен.

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Гайдар завършва със отличие Московския държавен университет през 1978, специалност Икономика и работи като изследовател в няколко научни института. Дългогодишен член е на Комунистическата партия и редактор на идеологическото списание „Комунист“ на ЦК на КПСС по време на Перестройката, а по-късно, по време на реформите на Борис Елцин, става либерал. През 1991 напуска Комунистическата партия и работи в правителството на Елцин.

Докато е в правителството, Гайдар прокарва либерални идеи за икономически реформи, основани на принципа на шоковата терапия. Неговата най-популярна стъпка е отпадане на държавното регулиране на цените, което незабавно води до значително покачване на цените и официална легализация на пазарната икономика в Русия. Той също прекратява военните доставки и дотациите в промишлеността, и намалява дефицита на бюджета. Гайдар е министър на икономическото развитие от 1991 до 1992, а министър на финансите – от февруари 1992 до април 1992 г.

Руска конституционна криза[редактиране | редактиране на кода]

По време на Руската конституционна криза е временен министър-председател, назначен от президента Борис Елцин. Начело е на правителството в периода от 15 юни до 14 декември 1993 година, когато негативно настроените към Елцин народни депутати във Върховния съвет и Събранието на народните депутати, отказват да потвърдят оставането му на тази длъжност и избират по-консервативния Виктор Черномирдин.

Гайдар също е първи вицепремиер от 1991 до 1992 и от септември 1993 до януари 1994 г.

След 1994[редактиране | редактиране на кода]

От декември 1993 до декември 1995 г. е депутат в Държавната дума и председател на фракция „Изборът на Русия“. През юни 1994 г., след напускане на правителството, той става учредител и председател на партия „Демократичен избор за Русия“. През 1999 г. става учредител и съпредседател – заедно с дългогодишния си политически съюзник Анатолий Чубайс, на коалиция Съюз на десните сили. От 1999 до 2001 е депутат в Държавната дума от коалиция Съюз на десните сили. През 2001 Демократичен избор за Русия става част от Съюза на десните сили. След неуспеха на СДС през 2003 да влезне в парламента, Гайдар постепенно се оттегля от политическия живот и се съсредоточава в икономическите науки.

Егор Гайдар има около 100 публикации в Австралия, Чехия, Хърватия, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Израел, Япония, Нова Зеландия, Полша, Испания, Тайван, Обединеното кралство, САЩ и в международни институции.

Егор Гайдар публикува своя книга „Долгое время. Россия в мире“, където той критикува икономическата политика на администрацията на Владимир Путин. В тази книга той прави задълбочен анализ на връзката между цените на енергийните суровини и политическите събития в Русия. Той обяснява, че една от главните причини за разпадането на Съветския съюз е била ниската цена на петрола. Цените на нефта са били ниски и по време на управлението на Елцин, което прави политическите и икономически реформи в страната много трудни. В днешно време особено високите цени на енергийните ресурси подпомагат развитието на диктатура в Русия, подобна на тази в някои други части на света. Гайдар смята, че е грешно да се разчита само на продажбите на нефт и газ (както прави настоящото руско правителство), което създава лъжливо впечатление за просперитет и стабилност в страната. Той твърди, че е необходимо да се направи още много, за да се постигне реален икономически растеж.

Заемани високи постове[редактиране | редактиране на кода]

  • 6 ноември 1991 г. – 2 март 1992 г. – заместник-председател на правителството на Русия по икономическата политика
  • 11 ноември 1991 г. – 19 февруари 1992 г. – министър на икономиката и финансите.
  • 19 февруари 1992 г. – 2 април 1992 г. – министър на финансите на Руската федерация
  • 2 март 1992 г. – 15 декември 1992 г. – първи заместник-председател на Правителството на Руската федерация
  • 15 юни 1992 г. – 15 декември 1992 г. – и.д. министър-председател

Почетни длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • Хоноруван професор, Калифорнийски университет - Бъркли
  • Почетен лектор, Университет Дюк
  • Хоноруван член на Украински университет по мениджмънт (Ukrainian Academy of Management)
  • Хоноруван директор, Руско-украински институт за личен състав и мениджмънт (Russia-Ukraine Institute for Personnel and Management)

Характер и начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Сам за себе си Гайдар казва, че най-големия му недостатък е липсата на красноречие, а основна черта флегматизма. Като най-любимо определя четенето и писането на книги. По думи на синовете му обича природата, в детството си се е увличал по шахмата. Хора от близкото му обкражение го определят като нематериален човек. Печелил е пари единствено от преподавателската си дейност.

Боледуване 2006 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 24 ноември 2006 Егор Гайдар изпада в безсъзнание в Килдар, Ирландия, където представя своята нова книга „Долгое время. Россия в мире“. Той е закаран в болница в Дъблин, където докторите съобщават, че има сериозна заплаха за здравето му. Съществуват подозрения за отравяне, но Гайдар и неговия близък съдружник Анатолий Чубайс се въздържат да обвиняват руската служба за сигурност. Лекарите не виждат признаци на отравяне и обявяват, че няма опасност за живота му. (Тези събития напомнят за Александър Литвиненко, който умира от остра лъчева болест на 23 ноември 2006 г.)

На 27 ноември, след като е стабилизиран, Гайдар е изписан и със съдействието на руското посолство отлита с първия възможен полет за Москва, където е приет в клиника. На 30 ноември 2006 г. руските лекари на Гайдар правят изявление, с което заявяват, че той също е отровен. [1].

Смъртта на Гайдар[редактиране | редактиране на кода]

Егор Гайдар умира на 16.12.2009 г. на 53-годишна възраст във вилата си в Успенское. Причина за смъртта му по изказване на дъщеря му Мария е белодробен оток вследствие на сърдечен удар. На траурната церемония са присъствали повече от 10 000 души, сред които известни политици и деятели. Деня на погребението е пазен в тайна по желание на семейството. Погребан е на московското гробище след кремация

В памет на Егор Гайдар[редактиране | редактиране на кода]

  • президентът на Русия Д.Медведев с указ учредява 10 стипендии на името на Гайдар за студенти в икономическия факултет
  • през 2010 г. Института по икономика е преименуван на Институт за икономически политики Е.Т.Гайдар
  • по инициатива на Анатоли Чубайс е учреден Фонд 'Гайдар'
  • 1301 училище със задълбочено изучаване на икономика носи името Е.Т.Гайдар
  • 22.09.2010 г. в сградата на Висшето училище по икономика е открит паметник на Егор Гайдар.
  • 16.12.2010 г. на годишнината от смъртта му е поставен паметник на гроба му, дело на скулптура Балашов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лекарите подозират, че Егор Гайдар е бил отровен. // actualno.com. Посетен на 1 декември 2006. (на български)