Филип Голиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Филип Голиков
маршал на Съветския съюз
FI Golikov.jpg
Филип Голиков
Информация
Служба 1918 - 1962
Служил на Flag of the Soviet Union.svg СССР
Командвания 1-ва гвардейска армия,
Брянски фронт, ГРУ
Битки Битка за Москва
Битка за Сталинград
Отличия Орден „Октомврийска революция“
Орден „Ленин“ и др.

Живял 16 юли 1900 - 29 юли 1980 г.
Роден
Починал
29 юли 1980 г. (80 г.)
Филип Голиков в Общомедия

Филѝп Ива̀нович Го̀ликов (на руски: Филѝпп Ива̀нович Го̀ликов) е съветски военен деятел, маршал на Съветския съюз (6 май 1961).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 юли 1900 г., в семейството на селяните Иван Николаевич и Вася Василиевна Голикови. През 1918 г. постъпва в редовете на РКП(б) и Червената армия. Участва в Гражданската война в Русия, в съставите на доброволческия 1-ви Селски комунистически стрелкови полк „Червени орли“ (на руски: Красные орлы) и на 10-ти Московски стрелкови полк от Специалната бригада от 3-та армия на Източния фронт. Завършва военно-агитаторски курсове в Петроград през 1919 г.

От август същата година Филип Николаевич е инструктор-организатор на политическия отдел на 51-ва стрелкова дивизия. След Гражданската война е на партийно-политическа работа до 1931 г., а после е на командни длъжности - командир на 95-ти стрелкови полк от 32-ра стрелкова дивизия (1931-1933), командир на 61-ва стрелкова дивизия от Приволжкия военен окръг (1933-1936), командир на 8-ма отделна механизирана бригада (1936-1937) и командир на 45-ти механизиран корпус от Киевския военен окръг (1937-1938).

От 1938 г. Голиков е член на Военния съвет на Беларуския военен окръг. От ноември същата година е главнокомандващ на Виницката армейска група войски на Киевския специален военен окръг. През 1939 г., като командир на 6-та армия, участва в навлизането на съветски войски в Западна Украйна.

От юли 1940 г. Голиков е заместник-началник на Генералния щаб и началник на Главното разузнавателно управление. Във връзка с нападението на Германия над СССР и загубата на предавателния център в Минск, Голиков е изпратен в Лондон с основна задача да възстанови връзката с европейските резиденти.

От октомври 1941 г. Филип Николаевич командва 10-та, а от февруари 1942 г. - 4-та ударна армия. От април е командващ войските на Брянския, а през юли 1942 и от октомври 1942 до март 1943 г. - Воронежкия фронт. В периода август-октомври 1942 г. командва 1-ва гвардейска армия и е заместник-командир на Югозападния (Сталинградски) фронт.

От април 1943 г. Голиков e заместник-министър на отбраната на СССР, отговарящ за кадрите, а от май същата година е началник на Главното кадрово управление към Министерството на отбраната. Едновременно с това, от октомври 1944 г. се явява пълномощник на СНК (Съвет на народните комисари) на СССР по делата за репатриране на съветски граждани.

В периода 19501956 г. Голиков командва отделна механизирана армия. От 1956 до 1958 г. е началник на Военната академия за бронетанкови и механизирани войски. През 1958—1962 г. е началник на Главното политическо управление на Съветската армия и Военноморския флот на СССР. На 6 май 1961 г., Филип Голиков е произведен в звание маршал на Съветския съюз. От 1961 до 1966 г. е член на ЦК на КПСС.

Умира на 29 юли 1980 г. в Москва.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Голиков, Филипп Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.