Филип Голиков

Филип Голиков
	Филип Голиков
съветски маршал
	Филип Голиков
Звание	маршал на Съветския съюз
Години на служба	1918 – 1962
Служи на	СССР
Род войски	пехота
Командвания	1-ва гвардейска армия,; Брянски фронт, ГРУ
Битки/войни	Битка за Москва; Битка за Сталинград
Награди	Орден „Октомврийска революция“; Орден „Ленин“ и др.
Образование	Военна академия „Фрунзе“
Дата и място на раждане	2 юли 1900 г. (стар стил) с. Борисово, Курганска област, Руска империя
Дата и място на смърт	29 юли 1980 г. (80 г.) Москва, СССР
Погребан	Новодевическо гробище, Хамовники, Русия
	Филип Голиков в Общомедия

Филѝп Ива̀нович Го̀ликов (на руски: Филѝпп Ива̀нович Го̀ликов) е съветски военен деятел, маршал на Съветския съюз (6 май 1961).

Биография

Роден е на 16 юли 1900 г., в семейството на селяните Иван Николаевич и Вася Василиевна Голикови.

През 1918 г. постъпва в редовете на РКП(б) и Червената армия. Участва в Гражданската война в Русия, в съставите на доброволческия 1-ви селски комунистически стрелкови полк „Червени орли“ (Красные орлы) и на 10-и Московски стрелкови полк от Специалната бригада от 3-та армия на Източния фронт. Завършва военно-агитаторски курсове в Петроград през 1919 г.

От август същата година е инструктор-организатор на политическия отдел на 51-ва стрелкова дивизия. След Гражданската война е на партийно-политическа работа до 1931 г., а после е на командни длъжности – командир на 95-и стрелкови полк от 32-ра стрелкова дивизия (1931 – 1933), командир на 61-ва стрелкова дивизия от Приволжкия военен окръг (1933 – 1936), командир на 8-а отделна механизирана бригада (1936 – 1937) и командир на 45-и механизиран корпус от Киевския военен окръг (1937 – 1938).

Голиков задочно завършва Военната академия на РККА през 1933 г.

От 1938 г. е член на Военния съвет на Беларуския военен окръг. От ноември същата година е главнокомандващ на Виницката армейска група войски на Киевския специален военен окръг. През 1939 г., като командир на 6-а армия, участва в навлизането на съветски войски в Западна Украйна.

От юли 1940 г. Голиков е заместник-началник на Генералния щаб и началник на Главното разузнавателно управление. Във връзка с нападението на Нацистка Германия над СССР и загубата на предавателния център в Минск Голиков е изпратен в Лондон с основна задача да възстанови връзката с европейските резиденти.

От октомври 1941 г. командва 10-а, а от февруари 1942 г. – 4-та ударна армия. От април е командващ войските на Брянския, а през юли 1942 и от октомври 1942 до март 1943 г. – на Воронежкия фронт. В периода август-октомври 1942 г. командва 1-ва гвардейска армия и е заместник-командир на Югозападния (Сталинградски) фронт.

От април 1943 г. Голиков е заместник-министър на отбраната на СССР, отговарящ за кадрите, а от май същата година е началник на Главното кадрово управление към Министерството на отбраната. Едновременно с това от октомври 1944 г. е пълномощник на Съвета на народните комисари (правителството) на СССР по делата за репатриране на съветски граждани.

В периода 1950 – 1956 г. Голиков командва отделна механизирана армия. От 1956 до 1958 г. е началник на Военната академия за бронетанкови и механизирани войски. През 1958 – 1962 г. е началник на Главното политическо управление на Съветската армия и Военноморския флот на СССР. На 6 май 1961 г. Филип Голиков е произведен в звание маршал на Съветския съюз. Член е на ЦК на КПСС от 1961 до 1966 г.

Умира в Москва на 29 юли 1980 г.

Награди

4 ордена „Ленин“
4 ордена „Червено знаме“
Орден „Октомврийска революция“
Орден „Суворов“ – I степен
Орден „Кутузов“ – I степен
2 ордена „Червена звезда“
Орден „За служба на Родината във въоръжените сили на СССР“ – III степен
Чуждестранни ордени, медали, почетно оръжие

Външни препратки

((ru)) Голиков Ф. И. Красные орлы. Москва. Воениздат. 1959 г. на страницата militera.lib.ru

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Голиков, Филипп Иванович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.