Андрей Ерьоменко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрей Ерьоменко
Маршал
AI Eremenko 01.jpg
Информация
Служба 1913 - 1958
Битки Първа световна война
Втора световна война
Отличия Герой на Съветския съюз

Живял 14 октомври 189219 ноември 1970
Роден
Марковка, Украйна
Починал
19 ноември 1970 г. (78 г.)
Андрей Ерьоменко в Общомедия

Андрѐй Ива̀нович Ерьоменко (на руски: Андрѐй Ива̀нович Ерёменко) е съветски генерал (от 1955 г. - маршал), Герой на Съветския съюз (1944 г.), член на ЦК на КПСС, един от най-забележителните пълководци през Втората световна война.

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ерьоменко е роден в Марковка, Луганска област на днешна Украйна (тогава част от царска Русия), в селско семейство. Повикан е в армията през 1913 г. и по време на Първата световна война служи на Югозападния, а след това и на Румънския фронт. След избухването на Октомврийската революция през 1917 г. се завръща у дома със звание унтерофицер. През есента на следващата година организира партизански отряд за борба с германците, окупирали Луганска област. По-късно, заедно с отряда си, се присъединява към Червената армия, където е зачислен в легендарната кавалерия на Семьон Будьони. След гражданската война посещава Ленинградската кавалерийска школа, а през 1935 г. завършва Военната академия „Фрунзе“.

През 1938 г. Ерьоменко е назначен за командир на 6-ти кавалерийски корпус (част от 1-ва конна армия, дислоцирана в Беларус), който участва в нападението над Полша (като част от пакта Рибентроп-Молотов). Операцията се отличава с лошо командване и слаба организация. След капитулацията на Полша сменя няколко длъжности. Началото на операция „Барбароса“ го заварва като главнокомандващ на Трансбайкалския военен окръг.

Великата Отечествена война[редактиране | редактиране на кода]

Осем дена след началото на немското нападение над СССР, Ерьоменко е извикан в Москва и изпратен за временно изпълняващ длъжността командир на Западния фронт (до пристигането на маршал Тимошенко, когато е назначен за негов заместник), само два дни след като главнокомандващия фронта - армейски генерал Дмитри Павлов, е разстрелян за некомпетентност. Позицията е много несигурна - некомпетентността на Павлов и неподготвеността на съветските войски почти напълно са унищожили Западния фронт, но новоназначения командир успява да събере останалите части и да задържи немското напредване, точно пред Смоленск. По време на последвалата ожесточена битка, Ерьоменко е ранен, заради което е преназначен на Брянския фронт. През август 1941 г., той започва офанзива с войските на фронта, въпреки явното превъзходство на противника. Настъплението обаче не успява да постигне желаните резултати.

Отбраната на Москва[редактиране | редактиране на кода]

През октомври германците започват операция „Тайфун“, чиято цел е превземането на Москва. Силите на Ерьоменко са отблъснати назад, но успяват да проведат няколко контраатаки, които забавят темповете на напредване на противника. На 13 октомври Андрей Иванович е ранен още веднъж - този път сериозно. Евакуиран е до военна болница в Москва, където се възстановява няколко седмици. През януари 1942 г. е назначен за главнокомандващ на 4-та ударна армия, влизаща в състава на Северозападния фронт. По време на зимната контраофанзива на съветските войски, Ерьоменко е ранен за трети път - по време на въздушна бомбардировка на щаба му. Отказва да влезе в тиловата болница, докато боевете не стихнат - едва след 23 дена, през които продължава да ръководи армията си.

Сталинград[редактиране | редактиране на кода]

На 1 август 1942 г. е назначен от Сталин за главнокомандващ на Югоизточния фронт. С наличните войски, Ерьоменко провежда няколко яростни контраатаки срещу немското настъпление в Кавказ. Заедно с комисаря Никита Хрушчов планират защитата на Сталинград и когато неговият подчинен, генерал Лопатин, изразява съмнения в способността си да спаси града, на 11 септември Ерьоменко го заменя като главнокомандващ на 62-ра армия с генерал-лейтенант Василий Чуйков. На 28-ми същия месец, Югоизточния фронт е преименуван на Сталинградски. В битката за града, по време на операция „Уран“ през ноември, войските на Ерьоменко помагат за обкръжаването на немската 6-та армия, която впоследствие е напълно унищожена. Успешно са отблъснати и контраатаките на силите на Манщайн, които се опитват да пробият обръча отвън.

Различни назначения[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 1943 г. Сталинградския фронт е преименуван на Южен. След края на зимната кампания, Ерьоменко е изпратен на север - в Калининския фронт, където обстановката е сравнително спокойна до септември, когато е проведена малка, но успешна офанзива. През декември той отново е изпратен на юг - този път за да поеме командването на Отделната Приморска армия, която е събрана от разнородни войскови части с единствена цел да освободи Крим, във взаимодействие с войските на 4-ти украински фронт на Фьодор Толбухин. През април 1944 г. Ерьоменко поема поредното си назначение — главнокомандващ на 2-ри балтийски фронт. По време на лятната кампания, фронтът провежда редица успешни операции, преодолява немската съпротива и успява да овладее Рига. Над 30 германски дивизии са обкръжени в Латвия. На 26 март 1945 г. е назначен на мястото на Толбухин като командир на 4-ти Украински фронт, където остава до края на войната. По време на назначението му, фронтът е разположен в източна Унгария. Ерьоменко провежда успешна офанзива, освобождавайки останалата част от страната, и проправяйки си път към Чехословакия. Там армиите му също освобождават редица градове и села, най-значимия от които е Острава. И днес много улици в Чехия и Словакия носят неговото име.

След края на войната[редактиране | редактиране на кода]

След капитулацията на Германия, Ерьоменко последователно е главнокомандващ на Карпатския (1945 — 1946 г.), Западносибирския (от 1946 до 1952 г.) и Севернокавказкия (от 1953 до 1958 г.) военни окръзи.

На 11 март 1955 г. Ерьоменко, заедно с още петима заслужили командири, е произведен в звание маршал на Съветския съюз. През 1958 г. заема длъжността главен инспектор на Министерството на отбраната на СССР — длъжност, която има по-скоро церемониален характер и позволява на маршала да се пенсионира същата година.

Андрей Иванович Ерьоменко умира на 19 ноември 1970 г. в Москва. Урната с праха му се съхранява в Кремълската стена на Червения площад.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Боевые эпизоды. Походы Первой Конной армии“. Ростов на Дон. 1957 г.
  • На западном направлении“. Москва. 1959 г.
  • Против фальсификации истории второй мировой войны“. Москва. 1960 г.
  • Сталинград“. Москва. 1961 г.
  • В начале войны“. Москва. 1965 г.
  • Годы возмездия. 1943—1945“. Москва. 1969 г.
  • Помни войну“. Донецк. 1971 г. (издадено след смъртта му)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Абрамов А. „У Кремлевской стены“. Москва. 1974 г.
  • Дороги храбрых“. Донецк. 1967 г.
Portal:Андрей Ерьоменко
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Andrei Yeremenko“ и страницата „Ерёменко, Андрей Иванович“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.