Операция „Уран“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Уран.

Настъпателни действия на съветските войски на Източния фронт по време на операция „Уран“ (в жълто) и след нея

Операция „Уран“ е офанзивна операция на съветските войски по време на Втората световна война. Състои се от 19 ноември до 8 декември 1942 г. като част от битката за Сталинград.

Военната обстановка преди операцията[редактиране | редактиране на кода]

В края на юни и началото юли 1942 г. частите на група армии „Юг“ (в състав 1-ва, 6-та и 17-та немски полеви армии, а също и 1-ва и 4-та танкови армии, при поддръжката на 4-ти въздушен флот, състоящ се от 4-ти и 8-ми авиакорпуси) пробиват съветския фронт. Създава се заплаха за Сталинград и Северен Кавказ. Сталинград се явява важен стратегически пункт и крупен промишлен район. Освен това, и за германците, и за съветските граждани Сталинград има символично значение. През август 1942 г., немските войски форсират Дон. 62-ра армия на генерал Василий Чуйков, 64-та армия на генерал Михаил Шумилов, дивизиите на генералите Родимцев и Гуртев упорито защитават Сталинград. Немското командване е принудено да върне от кавказското направление 4-та танкова армия и да я прехвърли към града на Волга. На 23 август 1942 г. група армии „Юг“ предприема ново настъпление с цел овладяването Сталинград - с едновременни удари на 6-та и 4-та армии, по сходящи направления. Още същия ден немски части излизат на Волга, а на 13 септември започват директния щурм на града. Въпреки известно забавяне на немското настъпление заради сериозната съпротива на съветските войски, то продължава до началото на операция „Уран“ – последните атаки на 6-та немска армия са в периода 11-18 ноември 1942 г.

Разположение на войските край Сталинград на 18 ноември 1942 г.

В района на Сталинград са струпани двадесет и една германски дивизии от 6-та армия и 4-та танкова армия. Трите танкови дивизии (14-та, 16-та и 24-та), които защитават техните флангове, са отслабени от продължителните боеве. В резерв се намира 48-ми танков корпус, съставен от 22-ра танкова дивизия и румънската 1-ва бронетанкова дивизия, екипирана с чешки танкове. Германското командване е наясно, че съсредоточаването на големи сили срещу Сталинград оголва фланговете им от северозапад и юг. Командирът на 6-та немска армия генерал Фридрих Паулус изразява загриженост за това по време на съвещание с Хитлер в щаба му във Виница на 12 септември. Големи участъци на фронта по река Дон и южно от Сталинград са охранявани от съюзнически формации от Италия, Румъния и Унгария с ниска боеспособност. Макар и в течение на рисковете, върховното командване на Вермахта не може да отдели подкрепления, освен ако не изтегли група армии „А“ от Кавказ.[1]

Съотношение на силите[редактиране | редактиране на кода]

Преди началото на операцията (19 ноември 1942 г.) съотношението в жива сила, танкове, авиация и спомогателни сили в района на военните действия между Волга и Дон е следното, според различни източници и изследвания:

  • История Второй мировой войны 1939-1945, том 6:
Съветската страна (Югозападен, Донски и Сталинградски фронт) разполага с 1 106 000 войници, 15 501 оръдия и миномети, 1 463 танка.
От страна на Германия и нейните съюзници срещу тези сили стоят 1 011 000 войници, 10 290 оръдия и миномети и 675 танка.[2]
  • Сталинградская битва. Хроника, факты, люди (кн. 2):
СССР разполага с 1 милион войници (от тях близо 607 000 вземат пряко участие в бойните действия), 14 218 оръдия и миномети, 894 танка и самоходни оръдия и 1 115 бойни самолети.
Бойният състав на германските и съюзническите войски е близо 658 000 души. Данните по останалите показатели съвпадат с тези от История Второй мировой войны.[3]
  • Germany and the Second World War (By Germany Militärgeschichtliches Forschungsamt):
Германската 6-та армия има около 190 000 бойци, в т. ч. около 50 000 „доброволни помагачи“ (на немски: Hilfswilligen), и 148 танка срещу съветските Сталинградски и Донски фронт. Срещу Сталинградския фронт южно от града 4-та танкова армия има 42 000 войници и 104 танка, като не се броят румънските VI и VII корпус, обособени на 20 ноември в отделна формация – 4-та румънска армия.[4]
  • Axworthy, Serbanescu, The Romanian Army of World War 2:
Двете румънски армии (3-та и 4-та), които охраняват съответно северозападния и южния фланг на двете германски армии, наброяват в началото на операция „Уран“ около 228 000 бойци[5].

План на операцията[редактиране | редактиране на кода]

Плановете за съветската офанзива с кодово название „Уран“ се оформят през септември 1942 г. при консултации в Москва между върховния гланокомандващ Сталин, заместника му генерал Георгий Жуков и началника на генералния щаб генерал Александър Василевски. Жуков и Василевски отбелязват, че германските сили са пръснати на прекалено широк фронт и са недостатъчни за постигане на целите си. Двамата предлагат офанзива, чиято цел е обграждането на германската 6-та армия. Операцията трябва да бъде добре планирана и изпълнена на достатъчно разстояние от Сталинград, за да не могат германските танкови части в близките околности на града да блокират навреме съветската атака. Докато траят приготовленията, 62-ра армия служи като примамка, задържаща вниманието на 6-та армия.[6]

За постигане на изненада при подготовката за „Уран“ се спазва строга секретност. С директива на Ставката на Върховното командване, в края на октомври 1942 г. е създаден Югозападния фронт начело с генерал Николай Ватутин. В състава на фронта влизат 5-та танкова, 21-ва и 1-ва гвардейска армия, разположени на река Дон в участъка между Верхний Мамон и Клетская. Армиите са подсилени с кавалерийски, стрелкови и танкови части, а също и с артилерия от Резерва на Главното командване (РГК), за провеждане на настъпателни действия във взаимодействие с армиите на Донския и Сталинградския фронтове, които също са подсилени. Непосредствените задачи на Югозападния фронт включват разгром на 3-та румънска армия, излизане в тила на немската групировка край Сталинград и обкръжението ѝ с цел последващо унищожение. Задачата на Донския фронт (24-та, 65-та и 66-та армия) под командването на генерал Константин Рокосовски е пробив с цел изолиране на 8-ми и 11-ти немски пехотни корпуси от състава на 6-та армия на десния бряг на Дон, разчленяване на самата 6-та армия и създаване по такъв начин на предпоставки за бързото ѝ унищожаване. Сталинградският фронт (51-ва, 57-ма и 64-та армия) начело с генерал Андрей Ерьоменко трябва да извърши пробив в района на езерата южно от Сталинград, да излезе в тила на 6-та армия и да я отреже от юг и запад. Следващата задача на всички фронтове е унищожаването със съвместни усилия на разчленената на две части 6-та армия. Всичко това трябва да бъде постигнато в срок от 7 до 10 дни.

Ход на операцията[редактиране | редактиране на кода]

В 730 часа̀ сутринта на 19 ноември 1942 г. при гъста мъгла и сняг, които правят невъзможни въздушната поддръжка, започва операция „Уран“. Повече от час артилерията на Югозападния фронт обстрелва предните позиции на 3-та румънска армия, командвана от генерал Петре Думитреску. Към 850 ч. се вдигат в атака пехотните и танковите съединения. Големият брой огневи позиции, оцелели след съветския артилерийски обстрел, силно затрудняват придвижването на съветските войски. Към обяд те са напреднали само с 2-3 километра. Командирът на 5-та танкова армия - генерал-лейтенант Романенко, рискува със заповед към 1-ви и 26-ти танкови корпуси да влязат в бой. Към 1600 ч. отбраната между реките Цуцкан и Царица е пробита от 5-та танкова армия. към този момент настъпващите войски вече са навлезли в дълбочина до 16 км. Танковете на Югозападния фронт разгромяват германско-румънските резерви и се придвижват на изток към Калач, където по план трябва да се срещнат с войските на Сталинградския фронт.[7]

В 1000 ч. на 20 ноември 1942 г. в участъка на Сталинградския фронт започва артилерийска подготовка, след която три съветски армии преминават в настъпление срещу отбранителните позиции на 6-ти румънски корпус на линията Красноармейск – Тундутово – езерата Сарпа, Цаца и Барманцак. Към втората половина на деня, румънската отбрана е пробита на няколко места и в боя са въведени съветски моторизирани съединения, които отрязват пътя за отстъпление на противника. Рано на 21 ноември 4-ти механизиран корпус овладява станцията Тингута, прерязвайки железопътните връзки с 6-та и 4-та немски армии. 4-ти кавалерийски корпус окончателно отрязва пътя за отстъпление, извършвайки 65-километров марш на югозапад до село Абганерово.[7]

През нощта на 21 срещу 22 ноември авангардът на 26-ти танков корпус от Югозападния фронт овладява моста на Дон край Калач. До вечерта е овладяно и предмостие на реката и корпусът продължава придвижването си. Към 1600 ч. на 23 ноември войските на Югозападния (4-ти танков корпус на генерал А. Кравченко) и на Сталинградския фронт (4-ти механизиран корпус на генерал В. Волски) се съединяват в района на Калач - стопанството Съветски.[7] Така е сключен обръч около цялата 6-та германска армия и части от 4-та танкова армия (общо повече от 250 хил. немски и румънски войници)[8]. През нощта на 23 срещу 24 ноември край Распопинская на средното течение на Дон в съветски плен се предават близо 30 000 румънски войници, попаднали в обкръжение четири дни по-рано при пробива на Югозападния фронт (5-та танкова и 21-ва общовойскова армия) в отбраната на 3-та румънска армия[7].[9]

Ударът на 24-та съветска армия от Донския фронт от Качалинская по левия бряг на Дон е безуспешен. В резултат на това два немски корпуса успяват да се оттеглят към Сталинград, където са главните сили на Паулус. В последната седмица на ноември и през първата на декември съветските войски полагат големи усилия, но не успяват да сломят съпротивата на обкръжената 6-та армия[7].[10] Струпването на немски войски за деблокиращ удар от югозапад в началото на декември принуждава Ставката да прехвърли войски от Сталинград на запад и югозапад, в резултат на което съветската офанзива затихва[11].

Равносметка[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на успешното съветско настъпление се образуват вътрешен (около 6-та немска армия) и външен фронт на обкръжението, последният отстоящ на над 100 километра от Сталинград[12]. Макар че крайната цел – ликвидирането на 6-та армия, не е постигната, войските на Паулус се оказват блокирани с крайно ограничени запаси от гориво и продоволствие. Това развитие създава благоприятни предпоставки за окончателния им разгром през януари-февруари 1943 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Antill, Peter. Stalingrad 1942, Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.71
  2. История Второй мировой войны, Москва, Воениздат 1973-, т. 6 (взето от сайта История России. Всемирная история на 20.5.2008)
  3. Жилин, В. (и др.) Сталинградская битва. Хроника, факты, люди. Книга 2-я, „Олма-Пресс“, Москва 2002, ISBN 5-224-03720-4, стр. 12
  4. Germany and the Second World War (By Germany Militärgeschichtliches Forschungsamt), Volume VI: The Global War, Oxford University Press 2003, ISBN 0-19-822888-0, pp. 1106-1107
  5. Axworthy, M., Serbanescu, H. The Romanian Army of World War 2, Osprey Publishing 1992, ISBN 1-85532-169-6, p. 18
  6. Antill, Peter. Stalingrad 1942, Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.71-72
  7. а б в г д Самсонов, Глава 7 (4.5.2008)
  8. Stein, M. Field Marshal Von Manstein, A Portrait: The Janus Head, p. 167
  9. Bradley, J., Buell, T., Dice, J. The Second World War, Square One Publishers, Inc., 2002, ISBN 0-7570-0160-2, p. 133
  10. Самсонов, Глава 8 (4.5.2008)
  11. Василевский, А.М. Дело всей жизни, Москва 1978 стр. 239-240 (Проект "Военная литература", 4.5.2008)
  12. Меллентин, Ф. В. Меллентин Ф.В. Танковые сражения 1939-1945 гг.: Боевое применение танков во Второй мировой войне, Москва 1957, стр. 168 (Проект "Военная литература", 4.5.2008)

Литература и външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Операция „Уран““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.