Петре Думитреску

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петре Думитреску
румънски генерал
Petre Dumitrescu.JPG

Звание генерал
Род войски Flag of Romania.svg Въоръжени сили
на Кралство Румъния
Военно формирование 3-та армия
Битки/войни Първа световна война Втора световна война
Награди Рицарски кръст

Роден
Починал
Петре Думитреску в Общомедия

Петре Думитреску (на румънски: Petre Dumitrescu) е румънски генерал, участник във Втората световна война, известен с това, че води румънската 3-та армия в кампанията срещу СССР.

Ранни години и военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Думитреску е роден в Добридор, окръг Долж. Започва военното си обучение в Артилерийското и инженерно офицерско училище през 1901 г., завършвайки го 2 години по-късно с чин втори лейтенант. Думитреску е повишен в лейтенант през 1906 г., а през 1911 – в капитан. През същата година е приет във Военната академия в Букурещ, която завършва през 1913 г.

При избухването на Първата световна война Думитреску е с чин майор. След края на войната, той се изкачва нагоре във военната йерархия – повишен е в лейтенант-полковник (звание в румънската армия, съответстващо на подполковник) през 1920, бригаден генерал през 1930, и генерал-майор – през 1937 г. До началото на Втората световна война, Думитреску служи като военно аташе в Париж и Брюксел. След завръщането си в Румъния, генералът е назначен за командващ на 1-ва армия.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

На 25 март 1941 г., на Думитреску е възложено командването на 3-та армия – пост, на който остава до края на войната. На 5 юли неговата армия навлиза в Северна Буковина и превзема Черновци, взимайки обратно територията, окупирана от съветските войски на 28 юни 1940 г., после прекосява Прут и навлиза в Северна Бесарабия. Немската 11-та армия подсигурява десния фланг на Думитреску, докато напредва към Днестър. Там двете армии разменят местата си, като немските части продължават към Южен Буг, а румънската армия остава на завзетите територии. През септември, Думитреску отбъсква опита на съветските войски да форсират Днестър и да излязат в тила на немците.

След като Хитлер успява да убеди Йон Антонеску да продължи военните действия отвъд границите на Румъния от 1940 г., Думитреску повежда 3-та армия към Крим, където тя участва в битката за Азовско море. До 10 октомври, неговите войски са изминали 1700 километра и са взели участие в четири големи сражения и 42 по-малки. Дотогава 3-та армия е взела 15 565 военнопленници, 149 танка, 128 оръдия, повече от 700 картечници, а в същото време загубите ѝ са 2555 убити, 6201 ранени и 1785 изчезнали.

За успехите в кампанията Думитреску е награден с Рицарски кръст, като с това става едва вторият ръмунец (след Антонеску), който получава това немско отличие. По-късно към кръста са добавени и дъбови листа. През октомври е награден и с най-високото румънско отличие – орденът „Михай Храбри“, 3-та степен.

На 18 юли 1942 г., Думитреску е произведен в чин генерал, ставайки втори в румънското командване – след Антонеску. Малко след повишението, генералът се придвижва с армията си към Таманския полуостров, обезпечавайки връзката между силите на Оста в Европа и частите, които напредват дълбоко в територията на Съветския съюз.

През юли и август 1942 г., германските войски, намиращи се край Сталинград, спешно се нуждаят от подкрепления и Върховното командване на Вермахта (ОКВ) прехвърля там голяма част от армията на Думитреску, която участва в битката за града. То обаче не приема предупрежденията на генерала за нарастващата сила на руснаците, също както и предложенията му за атака на съветския плацдарм край Клетская. През ноември Червената армия предприема офанзива, пробивайки румънските линии и принуждавайки Думитреску да се оттегли.

За кратък период 3-та армия се окопава край река Чир, но съветските войски я изтласкват назад. През декември 1943 г. Думитреску взима решението да извърши стратегическо отстъпление на запад.

След битката за Румъния през 1944 г. планът на генерала е да достигне Букурещ, избягвайки всякакви схватки с Червената армия. Въпреки това, докато Думитреску пристигне в столицата с това, което е останало от 3-та армия, са пленени повече от 130 000 войници. След обявяването на война на Германия, генералът участва в битките срещу бившия съюзник, като неговите части взимат над 6000 немски военнопленници.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

Думитреску е съден за военни престъпления от новото комунистическо правителство на Румъния, но поради липса на доказателства се отървава без присъда. Умира от естествена смърт през 1950 г., в дома си в Букурещ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Petre Dumitrescu“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.