Тамански полуостров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Таман пренасочва насам. За кагана вижте Таман (Западнотюркски каганат).

Разположение на полуострова
Карта на полуострова от 1870 г.

Таманският полуостров е разположен в Южна Русия, Краснодарски край.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Граничи на север с Азовско море, на запад - с Керченския проток, а на юг - с Черно море. Релефът е равнинен, със силно насечена брегова ивица, изобилстваща с много заливи, пясъчни коси и лимани. Сериозно влияние върху бреговата ивица и релефа на полуострова оказва с нейните наноси делтата на река Кубан.

Съвременния си облик придобива сравнително нетдавна. В античността се е състоял от множество острови, разделени от протоци.

История[редактиране | редактиране на кода]

В древността е бил населен от скитски племена. По-късно тук процъфтяват гръцките колонии Фанагория и Тмутаракан. Фанагория става център на Велика България през 7 век.

В края на 10 век е завладян от Киевска Рус, за да премине по-късно в ръцете на монголите и генуезците, които владеят полуострова до 1483. След Руско-турската война (1787-1792) отново влиза в границите на Русия.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

До първата половина на 19 век полуострова е слабо заселен. Тук са открити находища на нефт и природен газ. В процес на строителство е пристанище Таман, което се предвижда да бъде едно от най-големите в Южна Русия.